Какао или злато - тежкият избор на Западна Африка?

Западна Африка и по-специално държавите като Гана и Кот Д’Ивоар са основен и незаменим фактор в какаовата индустрия. Тези две държави осигуряват между 50% и 60% от производството на какао в целия свят. 

През последните години те се изправят пред все повече трудности, пречещи на какаовата индустрия. А задълбочаването на тези трудности носи реалната опасност проблемите да не се ограничат единствено до регионално ниво, а да достигнат до глобални мащаби. 

От какаовата индустрия са пряко зависими едни от големите световни компании като Nestle, Lindt и други, но най- зависим винаги е крайният потребител.

Тук е важно да отбележим, че на юг от Сахара днес все още се практикува търговията с роби. 

Парадоксален фактът, че на редица шоколадови изкушения като шоколадови яйца, лакомства и други, търгувани по света, се радват много деца, но в добива на суровината за производството им – какаото, участват много техни връстници, третирани като роби. 

В статията ще се спра конкретно върху един от проблемите, затрудняващ какаовата индустрия в Западна Африка.

А затрудненията са породени от златото – малко парадоксално, понеже златото има репутация на актив-убежище, чиято цел е именно да ни предпазва от трудностите, а не да ги създава. 

Но нека разгледаме за какво всъщност става въпрос.

Проблемът

Проблемът може лесно да бъде разбран. Той започва да се развива в последните няколко години като следствие от резкия скок в цената на златото след финансовата криза, която започна през 2008 г. 

Петорното увеличение в пазарната цена на златото отвори нови възможности за някои, в това число и какаовите фермери в Западна Африка. 

Една немалка част от тях започват да се преквалифицират и да насочват усилията си не в отглеждането на какао, а в незаконен добив на злато. 

Защо? Златото носи в пъти по-големи печалби, отколкото какаовата ферма. Хора, които с досегашното си препитание са могли да изкарат определена сума пари в период от 5 години, изкарват същата сума едва за няколко седмици чрез добив на злато.

Това „преквалифициране” означава няколко неща за какаовата индустрия и за икономиката на Гана и Кот Д’Ивоар.

А именно:

• Намаляване продукцията на какао, което да доведе до недостиг и застрашаване на големи индустрии на икономиката в световен мащаб.
• На второ място проблемът е по-скоро локален. Разрушаването на една индустрия, която крепи икономиката на дадена държава, и заместването ѝ от друга нерегламентирана и незаконна дейност би могло да постави икономиката на тази държава в колапс.
• И ако си мислите, че тези проблеми са прекалено далеч от нашето ежедневие, то има и един много по-близък до нас проблем – повишаване в цената на вафли, шоколади и всички вкусни продукти, които зависят от какаото.

Моментното положение в Западна Африка

Каква е ситуацията в момента в една значителна част от какаовите ферми, намиращи се в Западна Африка?

Голяма част от какаовите ферми се превръщат в средища за добив на злато. Изкопават се дълбоки шахти, от които да може да се добива злато. 

Всичко това започва като следствие от сериозния скок в цената на златото през последните 10 години. И макар сега златото да е далеч от стойностите, които достигна през 2011 г. – близо 1900$ за тройунция, то котировките на метала са значително по-високи от времето преди началото на Световната финансова криза. 

Високата цена носи много по-високи печалби, отколкото отглеждането на какао – около 36 пъти повече. 

Тази ситуация отваря възможност пред фермерите. Една част от тях се преориентират и превръщат какаовите си плантации в незаконни мини за добив на злато. 

Работната сила от своя страна се захваща с тежката и протичаща в изключително опасни условия работа по добива на злато.

Създалата се ситуация представлява една истинска възможност за хората от тези страни да си осигурят по-добър начин на живот. 

Голяма част от фермерите, натрупали богатство от добив на злато, се изселват в градовете и изоставят своите плантации. Същото важи и за хората, работещи в мините. 

И наистина, връщайки се назад и гледайки историята, миньорството и в частност добивът на злато са били основен фактор при подкрепата на икономиката в някои от най-големите империи – Древен Египет, Римската империя и др. 

А в други случаи дори добивът на злато е дал страхотен тласък към бързото акумулиране на богатства и положителното развитие на дадена държава, превръщайки я в една от водещите световни сили (Съединените американски щати).

Ето защо съвсем логично е в създалата се ситуация регион като Западна Африка да вижда една страхотна възможност към осигуряването на по-добър стандарт на живот.

По-интересно е обаче ситуацията да се разгледа и от първо лице, за да можем да изградим ясна представа защо една част от какаовите производители се ориентират именно към добив на злато. 

Такава гледна точка ни дава Джон Ковасио, производител на какао и същевременно търсач на злато.

Дълги години миньорството е било виждано от хора като Джон като по-лошата алтернатива на отглеждането на какаови плантации, при които един голям чувал с какао докарва на фермерите средно около 10 долара. 

Златото обаче променя ситуацията.Голяма част от хората виждат лъч за светлото си бъдеще именно в добива на злато. Такива хора са фермерите и посредниците при осъществяването на сделките със злато, какъвто е и Джон Ковасио. 

За тях блясъкът на златото може да донесе само и единствено по-добро бъдеще за техните семейства, за образованието на техните деца, за родните им места. 

Сблъсъкът с бедността в тези райони е изключително тежък. Ето защо всички тези процеси, които протичат и в момента, са толкова естествени.

Интересно е да се спомене фактът, че какаовата индустрия не е единствената, при която са наблюдават подобни процеси. Една друга „индустрия” също е изправена пред подобна ситуация. 

Става въпрос за нарко индустрията, където една немалка част от картелите, предимно в Южна Америка, пренасочват усилията си от отглеждане на плантации към незаконен добив на злато. Причината е отново същата – по-високите печалби.

Рисковете от тенденцията

Рисковете, които подобна тенденция крие, са много.

На първо място стои рискът от сериозно намаляване количеството на световното производство на какао и съответно недостиг на тази суровина. 

Недостигът ще доведе до затруднения за големите компании, каквито са Lindt, Nestle и други, което непременно ще се отрази и върху Западната икономика. За крайния потребител тези затруднения могат да означават само едно – по-високи цени на какаовите изделия.

На второ място риск съществува и за регионалните икономики на държавите от Западна Африка. Близо 30% от приходите в тези държави са следствие от износа на какао. 

Замяната на регламентираната дейност с една нерагламентирана такава не би донесла никакви приходи за дадената страна. А когато процентът е толкова висок, то дори въпросната страна би могла да изпадне във финансов колапс.

Самите хора, работещи в тези мини, също са изправени пред сериозен риск. От една страна поради зле обезопасената работна среда, от друга – поради честите спорове и скандали, които избухват в мините, свързани с подялбата на печалбата.

Какво можем да очакваме?

Вариантите, които могат да бъдат очаквани, са два: задълбочаването на тенденцията и влошаването на текущата ситуация. 

Това би довело до превръщането на една немалка част от тези рискове в реалност и съответно трудности не само за държавите в региона, но и за всяка една индустрия, която е обвързана с добива на какао по един или друг начин.

По-оптимистичният поглед е тази тенденция да бъде използвана като една възможност за развитие. Но за целта държавите, по-специално Гана и Кот Д’Ивоар, трябва да влязат успешно в своята роля и да намерят начин да регулират тези процеси по възможно най-добрия и ползотворен начин. 

Това от една страна означава, че следва да се вземат мерки за запазването на какаовите ферми и тяхното бъдещо развитие. 

От друга страна би следвало да бъдат въведени регулации за добива на злато, така че той да се превърне както в безопасен за хората, които се занимават с тази дейност, така и доходоносен за цялата общност. 

Това ще осигури по-голяма заетост на хората от региона, а също и допълнителен приход за тези държави, в които да бъде използван в полза на обществото – изграждане на училища, болници и пътища.

Кой от тези сценарии ще бъде осъществен на практика, можем само да предполагаме. А следенето на тези тенденции ще ни даде един по-ясен и обективен поглед върху бъдещето, пред което се изправяме.

Линк към фейсбук видео.

Цветомир Николов