Какво е стейбълкойн: определение, видове и функции

Резките колебания в цените на биткойн, етер и останалите необезпечени криптоактиви затрудняват използването им като ежедневно средство за плащане и разчетна единица. В отговор на този проблем се появяват стейбълкойните – дигитални токени, създадени да поддържат относително стабилна стойност спрямо избран референтен актив.

Най-разпространени са стейбълкойните, обвързани с щатския долар, но съществуват и токени, следващи стойността на еврото, златото или кошница от активи.

Терминът „стабилни“ не означава, че тези токени са безрискови или че запазват покупателната си способност във времето. Тяхната цена зависи от качеството на резервите, правилата за обратно изкупуване, ликвидността на пазара и доверието в емитента или протокола.

Какво представлява стейбълкойн?

Стейбълкойнът е криптоактив, проектиран да следва стойността на определена валута, суровина или друга референтна величина. При доларово обвързаните токени целта обикновено е една единица да се търгува близо до 1 щатски долар.

Този паритет, наричан peg, представлява цел на механизма, а не абсолютна гаранция. На вторичния пазар цената може временно или трайно да се отклони от номиналната стойност.

Степента на стабилност зависи от няколко фактора:

• Какви активи стоят зад токена;
• Дали притежателят има реално право на обратно изкупуване;
• Колко бързо резервите могат да бъдат превърнати в пари;
• Как се управлява емитирането и изгарянето на токени;
• Доколко ликвиден е вторичният пазар;
• Какъв е правният статут на емитента.

Затова два стейбълкойна, които следват една и съща валута, могат да имат съвсем различен рисков профил.

Как стейбълкойните поддържат своята стойност?

При стейбълкойните, обезпечени с фиатни активи, стабилността обикновено се поддържа чрез комбинация от резерви, емитиране и обратно изкупуване.

Когато оторизиран клиент преведе средства на емитента, могат да бъдат създадени нови токени. При връщането им за обратно изкупуване те се изваждат от обращение, а клиентът получава съответната сума във фиатна валута.

Арбитражът помага пазарната цена да остане близо до номинала. Ако например токен се търгува за 0,98 долара и обратно изкупуване при емитента е възможно за 1 долар, оторизираните участници могат да купят токена и да го предявят за обратно изкупуване. Потенциалната разлика е 0,02 долара на токен преди такси и други разходи.

Не всеки потребител обаче има директен достъп до емитента. Възможно е да съществуват минимални суми, проверки на самоличността, ограничения според юрисдикцията или изискване операциите да се извършват чрез посредник.

При криптообезпечените модели потребителите блокират други криптоактиви в смарт договор. Поради волатилността на обезпечението обикновено се изисква стойността му да бъде по-висока от стойността на емитираните стейбълкойни. Ако обезпечението спадне под определен праг, позицията може да бъде автоматично ликвидирана.

Основни видове стейбълкойни

Стейбълкойните могат да бъдат разделени в няколко категории според механизма, чрез който се поддържа тяхната стойност.

• Обезпечени с фиатни активи: Токени като USDT и USDC, зад които емитентът поддържа резерв от парични средства, банкови депозити, краткосрочни държавни ценни книжа, репо сделки или други ликвидни инструменти. Съставът и качеството на резервите се различават при отделните емитенти.
• Обезпечени с криптоактиви: Токени като DAI, които се създават срещу обезпечение, блокирано в смарт договори. Тъй като стойността на заложените активи може да се променя рязко, тези системи използват свръхобезпечение и механизми за автоматична ликвидация.
• Обезпечени със суровини: Токени, чиято стойност е свързана с определено количество злато или друга физическа суровина. Правата на притежателя зависят от условията на емитента и невинаги представляват пряка собственост върху конкретно индивидуализиран актив.
• Алгоритмични стейбълкойни: Модели, които се опитват да стабилизират цената чрез автоматично управление на предлагането, свързани токени и икономически стимули. Когато липсва достатъчно ликвидно обезпечение, рискът от загуба на паритета е значително по-висок.

Съществуват и хибридни модели, които комбинират различни видове обезпечение и алгоритмични механизми.

Какви функции изпълняват стейбълкойните?

Стейбълкойните са важна част от инфраструктурата за търговия с криптоактиви. Те позволяват на участниците временно да намалят експозицията си към волатилни токени, без непременно да прехвърлят средствата обратно към банкова сметка.

Основните им приложения включват:

• Разплащане и сетълмент между криптоплатформи;
• Участие в децентрализирани финансови протоколи;
• Предоставяне на ликвидност;
• Обезпечение при заемане на други криптоактиви;
• Трансгранични преводи;
• Достъп до дигитален актив, обвързан с чуждестранна валута.

Стейбълкойните могат да направят някои трансфери по-бързи или по-евтини, но това не е гарантирано. Потребителят трябва да отчете мрежовите такси, разходите за превалутиране, комисионите на платформата и цената за въвеждане или изтегляне на средства към банкова сметка.

С какво са обезпечени стейбълкойните?

Качеството на резервите е един от най-важните фактори при оценката на фиатно обезпечен стейбълкойн. Не е достатъчно общата стойност на резервите да съответства на броя издадени токени. Важно е и колко бързо активите могат да бъдат превърнати в пари при масови искания за обратно изкупуване.

Резервите могат да включват:

• Парични средства и банкови депозити;
• Краткосрочни държавни ценни книжа;
• Обезпечени репо сделки;
• Инструменти на паричния пазар;
• Други финансови активи, разрешени от приложимите правила.

Краткосрочните държавни ценни книжа обикновено се считат за високоликвидни, но не са напълно лишени от риск. Стойността и ликвидността им могат да бъдат повлияни от промени в лихвените проценти, пазарен стрес или необходимост от бърза продажба на големи количества.

Значение има и къде се съхраняват резервите. Ако голям дял от тях е концентриран в една банка или при един попечител, проблем при тази институция може временно да затрудни обратното изкупуване.

Могат ли стейбълкойните да загубят своята фиксирана стойност?

Да. Загубата на паритета, известна като de-pegging, настъпва, когато пазарната цена се отклони съществено от референтната стойност.

Причините могат да бъдат различни, включително съмнения относно наличността или качеството на резервите, проблем с банка или попечител, или временно спиране на обратното изкупуване. Други възможни причини са недостатъчна ликвидност на вторичния пазар, грешка или атака срещу смарт договор. Регулаторната намеса също не е изключена, заедно с потенциален срив на икономическия механизъм за стабилизация.

Най-известният пример е TerraUSD (UST), който загуби връзката си с долара през май 2022 г. Преди срива неговата пазарна капитализация беше около 18 млрд. долара. Механизмът разчиташе на възможността UST да бъде обменян срещу свързания токен LUNA, но при масовите тегления системата навлезе в т.нар. спирала на смъртта. Цената на UST спадна почти до нула за няколко дни, а предлагането на LUNA нарасна до трилиони токени.

Случаят не доказва, че всеки алгоритмичен модел непременно ще се провали. Той показва колко уязвима може да бъде система, която обещава фиксирана стойност, без да разполага с достатъчно ликвидно обезпечение. 

Основни рискове при използването на стейбълкойни

Стейбълкойните имат рискове, които не присъстват по същия начин при парите в брой или гарантираните банкови депозити.

Основните от тях са:

• Риск на емитента: Компанията зад токена може да изпадне в неплатежоспособност или да не изпълни обещаното обратно изкупуване.
• Риск на резервите: Обезпечението може да се окаже недостатъчно, неликвидно, неправилно оценено или недостъпно при проблем с попечителя.
• Ликвиден риск: При пазарна паника разликата между покупната и продажната цена може да нарасне, а продажбата по номинална стойност да стане невъзможна.
• Технологичен риск: Грешки в смарт договор, пробив в блокчейн мост, проблем в използваната мрежа или компрометиран портфейл могат да доведат до загуба на средства.
• Риск на платформата: Ако токените се държат в централизирана борса или при друг посредник, потребителят поема и риска от фалит, хакерска атака или блокиране на тегленията от тази платформа.
• Регулаторен и оперативен риск: Централизираните емитенти могат да замразяват определени адреси съгласно приложимото законодателство и собствените си договорни условия.
• Риск от загуба на достъп: При самостоятелно съхранение изгубените частни ключове обикновено не могат да бъдат възстановени.

Стейбълкойните по правило не са банкови депозити и не се ползват от стандартните схеми за гарантиране на влоговете. Регулаторният статут и правата при несъстоятелност зависят от конкретния токен и юрисдикцията.

Как се регулират стейбълкойните в Европейския съюз и България?

Регламентът MiCA разделя стейбълкойните на две основни правни категории:

• Токени за електронни пари (EMT): Следват стойността на една официална валута, например евро или щатски долар.
• Токени, обезпечени с активи (ART): Следват друг актив, право, комбинация от активи или кошница от валути.

В ЕС емитент на токен за електронни пари трябва да бъде лицензирана кредитна институция или институция за електронни пари. Токените трябва да бъдат издавани по номинална стойност срещу получени средства, а притежателите имат право да поискат обратно изкупуване по номинал. MiCA забранява начисляването на лихва, свързана с времето, през което потребителят държи токена.

За токените, обезпечени с активи, се прилагат изисквания за разрешение, бяла книга, управление, резерви, съхранение и права на притежателите. За токените, определени като значими, се прилага засилен надзор.

Правилата на MiCA за ART и EMT се прилагат от 30 юни 2024 г., а останалата част от регламента – от 30 декември 2024 г.

В България Комисията за финансов надзор е основният компетентен орган за пазарите на криптоактиви, докато токените за електронни пари попадат под надзора на Българската народна банка. 

Спазването на MiCA повишава изискванията към прозрачността и управлението, но не премахва пазарния, технологичния или ликвидния риск. Регулацията не превръща стейбълкойна в гарантиран банков депозит.

Какво представляват стейбълкойните, обезпечени със злато?

Т.нар. златно обезпечени стейбълкойни са по-точно описвани като токенизирано злато. Всеки токен следва стойността на определено количество физически метал – например един грам или една тройунция.

Тези токени не са „стабилни“ спрямо долара или еврото, защото цената им се променя заедно с пазарната цена на златото.

Правата на притежателя могат да бъдат различни. В зависимост от структурата токенът може да представлява:

• Право на собственост върху конкретно индивидуализирано количество злато;
• Дял от общо количество метал;
• Договорно вземане към емитента;
• Право на физическо обратно изкупуване при определени условия.

Преди покупка трябва да се провери дали металът е индивидуално разпределен, къде се съхранява, кой е попечителят, как се доказва наличността и при какви минимални количества и такси може да бъде получено физическо злато.

Токенизираното злато позволява по-лесно разделяне и прехвърляне на малки стойности, но добавя риск на емитента, попечителя, блокчейн мрежата и смарт договора.

При прякото притежание на физически кюлчета или златни монети технологичният риск е по-нисък и не е необходим емитент, който да поддържа токена. Остават обаче рисковете, свързани със съхранението, кражбата, проверката на автентичността и условията при продажба.

Какво трябва да проверите, преди да използвате стейбълкойн?

Преди да използвате стейбълкойн, е важно да разберете не само каква стойност следва, но и как точно работи правото на обратно изкупуване.

Проверете следното:

• Емитент и юрисдикция: Кое юридическо лице стои зад токена и от кой регулатор се контролира?
• Право на обратно изкупуване: Имате ли директно право да върнете токените на емитента, или можете да ги продадете единствено на вторичния пазар?
• Минимални суми и такси: Съществуват ли минимален праг, комисиони или ограничения според държавата на клиента?
• Структура на резервите: Какъв дял е в пари, банкови депозити, краткосрочни държавни ценни книжа или по-рискови активи?
• Съхранение на резервите: В колко банки и при кои попечители са разпределени активите?
• Одит или удостоверяване: Пълният финансов одит не е същото като периодично удостоверяване на резервите. Проверете какво точно обхваща публикуваният доклад и към коя дата се отнася.
• Ликвидност: На кои пазари се търгува токенът и какъв е обичайният спред при покупка и продажба?
• Технологична сигурност: Одитирани ли са смарт договорите и в кои блокчейн мрежи е издаден токенът?
• Възможност за замразяване: Може ли емитентът да поставя адреси в черен списък или да спира трансфери?
• Начин на съхранение: Ако използвате борса или попечител, какво се случва със средствата при негов фалит?

Пазарната капитализация сама по себе си не е достатъчно доказателство за сигурност. По-важни са качеството на резервите, приложимото право и практическата възможност за обратно изкупуване.