Какво е биткойн?

Идеята за електронни пари съществува, откакто компютрите започнаха да навлизат в ежедневието на хората. Има и един основен проблем пред нейната реализация – всичко в дигиталния свят се копира много лесно. Следователно, никой не е успял да измисли как една независима система да има определен брой единици (пари) и те да не се копират до безкрай от нейните потребители.

През 2008 г. Сатоши Накамото (псевдоним на анонимния създател на биткойн) убеждава група специалисти по криптография, че е възможно създаването на независима мрежа за размяна на единици. Разликата този път е, че всички транзакции се публикуват в поредица, наречена блок-верига, която е публично достъпна за разглеждане. Като аналогия си представете всички банкови преводи в България за даден ден, подредени по хронология и с видни Iban сметки. Вижда се, че от сметка Х се изпращат 1 000 лв. към сметка Y, само че не знаете кое физическо лице стои зад която и да е от двете сметки.

Същото е при биткойн преводите, с разликата, че зад биткойн сметките няма имена на човек или фирма, а 256 битова “парола”, която е ключ към сметката. На 3-ти януари 2009 г.биткойн стартира и работи почти безупречно вече близо 7 години, като има над 100 000 операции средно на ден през 2015 г.

От време на време се налагат промени в софтуера, като процесът се изпълнява от група програмисти, които дават идеи за развитие. Всяка промяна следва да вземе предвид интересите на цялото биткойн общество – потребители, инвеститори, търговци, “миньори”. Когато има нова версия на биткойн протокола, цялото биткойн “общество” трябва да “мигрира” от старата към новата версия. В случай че има промяна в новата версия, която е в ущърб на голяма група хора (например безпричинно създаване на нови единици), то те не биха преминали към нея. В резултат на това ще се получат две конкуриращи се платежни системи. Тогава пазарът (потребителите) ще избере коя система ще с
е утвърди и ще продължи. Този пазарно-еволюционен подход в развитието на биткойн протокола е основната причина системата да бъде толкова адаптивна и устойчива на външни атаки.

Блок-веригата и добивът на биткойн

Блок-веригата, която споменахме по-горе, е истинската иновация в биткойна. Попълването с транзакции в блок-веригата е устроено по много необичаен начин. Потребителите, желаещи да участват в това попълване, изтеглят определен за целта софтуер и предоставят изчислителната мощ на своя компютър. След това системата сумира цялата изчислителна мощ на потребителите и предоставя математически проблем за решение с налучкване. Проблемът е с трудност, така че някой от всички потребители да успее да го реши за приблизително 10 минути. Системата автоматично променя трудността на проблема спрямо количеството потребители и тяхната компютърна мощност на всеки 2 седмици, така че проблемът да е решим за около 10 минути. Тези потребители са така наречените “миньори”, които добиват биткойни. Всеки, който успее да реши проблема, има възможността първи да публикува следващия блок с транзакции. За тази работа системата го награждава с биткойни, като наградата намалява по определена схема. Наградата започва с 50 биткойн единици на публикуван блок за първите 210 000 блока (2009-2012 г.) и се намалява на половина за следващите 210 000 блока. Към септември 2015 г.наградата е 25 биткойна за нов блок и се очаква през юли 2016 г. да достигнем блок 420 000 и възнаграждението да стане 12,5 биткойна.

Всеки един от потребителите, състезаващи се за решението, което им позволява да публикуват блок, е участник в биткойн мрежата, където всички участници изпращат информацията за своите преводи. Така, когато даден “миньор” успее да публикува блок, той публикува всички транзакции, които е получил от предишния публикуван блок до сега. Той не може да публикува преводи, които имат конфликт със стари транзакции. Пример – 0,5 биткойна от сметка Х отиват в сметка Y.  Tака вече изхарчени, не могат да се преведат отново същите 0,5 биткойна от сметка Х в сметка Z.

Накратко, това е революционният начин, по който Сатоши Накамото обезопасява биткойн системата. Обяснението  е значително опростено,но на практика има много математика, криптография, програмиране и хардуерни познания, които са необходими за цялостното техническо схващане на биткойн протокола.  Хубавото за обикновения потребител е, че няма нужда да знае как работи дадена технология, за да я използва. Пример за това са компютрите, колите, телефоните и интернет, които са значително по-сложни от биткойна като устройства, но въпреки това се радват на масова употреба.

В момента един биткойн струва около 400 лв. и за почти седем години работа системата претърпява много малко критични моменти. Тези седем години работа са най-доброто доказателство, че тази система е жилава и адаптивна, въпреки че е една от най-атакуваните и критикувани структури в света.

Защо биткойн е важен?

Идеята за създаването на биткойн е да се ползва като независима, дигитална валута. Валута с ограничен брой единици, които никой президент или централен банкер не може да създаде по собствена воля. Валута, с която трансферите са бързи (от 0 до 60 мин.) и евтини (от 0 до 10 стотинки, независимо от сумата и от получателя), която не пита за документи и няма излишна бюрокрация. Инсталираш и използваш. Валута, достойна за глобалната икономика на 21-ви век.

През 2008 г. световната финансова система показа, че е тежко болна. Болестта се казва “централно планиране”. Същата тази болест, която порази Съветския съюз и Източна Европа преди 25 години. Количеството пари в обръщение и основният лихвен процент имат много по-голямо влияние върху обществото, отколкото си даваме сметка. Както гласи известният цитат от Майер Ротшилд:

Дайте ми контрола върху парите на една държава и не ме интересува кой създава нейните законите.

Биткойн е технологичен експеримент, който може да промени това. Заложени са да съществуват само 21 милиона биткойн единици и нито една повече. Тази цифра ще зависи от пазара и всеки индивидуален потребител, а не от председателя на ФЕД, ЕЦБ или на някоя друга банка.

Рисковете на биткойн

Използването на биткойна дава на потребителя много голяма свобода – всеки може да ползва системата, може да плаща на всеки друг, навсякъде по света, без да е принуден да дава документи или обяснения, може да пътува, без да пренася нищо физически, и да има достъп до биткойните си от целия свят.  Никой не може да обяви банкова ваканция и да спре преводите, не може да му бъдат конфискувани насилствено при добра защита, не могат да го ограбват индиректно чрез обезценяване на единиците (инфлация). Всички тези ползи си имат и своята цена.

За да се възползва от всички гореспоменати преимущества, потребителят трябва сам да осигури съхранението и безопасността на своите биткойни. Това все още е технологично и интелектуално предизвикателство. Ако не са добре съхранени, биткойните са потенциален обект на кражба. Хората, които избират по-лесния вариант да съхраняват биткойните си чрез външна услуга (борса, онлайн портфейл и др.), страдат от потенциален фалит или хакерска атака към техния съхранител.

Друг риск, който не може да бъде отстранен,е потенциален бъдещ проблем за притежателите на биткойни с протокола или криптографските принципи зад него. Според специалисти в областта, с всеки изминал ден, шансът за сериозен непоправим проблем в биткойн протокола става все по-малък. Също така имаме и почти седем години история на реална употреба и атаки към системата, но нищо не е сигурно.

Цената на биткойна също варира много и това е риск, който не бива да се подценява от никой потребител. Огромни движения в цената, както нагоре, така и надолу, са присъщи за биткойна, каквито не се наблюдават при никой друг актив от този размер.

Биткойн или злато?

Златото е идеално за съхранение на стойност, докато биткойн е технологичен експеримент и може да се превърне в идеалното средство за разплащане, но може и гръмко да се провали.

Златото е валутата на свободния пазар, откакто съществува човешката цивилизация. Дори сегашната финансова система е изградена в основата си на златни резерви. След прекъсването на връзката злато-пари, световните валути губят стойността си по-бързо от всякога, а глобалните дългови равнища чупят рекорд след рекорд.

Вижте повече по темата: Биткойн срещу злато – двигателите зад цената

Златото е най-утвърденото в историята средство за съхранение на стойност и по всичко личи, че ще остане такова и в бъдеще. Като средство за разплащане, обаче, златото отстъпва тази позиция на местните валути. В същото време, няма държава в света, която да върви към подновяване на златния стандарт. Частни разплащателни системи, базирани на злато,  като “e-gold”, са легално спирани поради опасения от “злоупотреби” на потребители.

Заключение

Биткойн ясно заявява амбицията да излекува света от болната финансова система. Дали ще успее, обаче, зависи от много фактори с неясно бъдеще. За сега остава препоръчително, да се научим да боравим и разбираме тази технология. Дали биткойн или не, по всичко личи, че следващата стъпка в еволюцията на парите е децентрализирана, дигитална крипто-валута.

Кой приема биткойн за разплащане

Най-известните международни фирми, приемащи биткойн са Microsoft, Dell Computers,, Virgin Galactic, Overstock, Newegg, WordPress, Cheapair.com и др.

Сред българските търговци, приемащи дигиталната валута, са:

www.Grabo.bg – сайт за групово пазаруване;

www.pCloud.com – сайт за онлайн съхранение на данни;

www.AmaraLighting.com – търговец на осветителни тела;

www.MaxCar.bg – сайт за авточасти;

www.Betahaus – споделено офис пространство за стартиращи бизнеси;

www.ringroad.bg – автосервиз;

www.pixelmind.org – фирма за уебдизайн;

www.Gepime.com – сайт за запознанства.

Благовест Белев, Tavex