Какво е световна резервна валута и кога е полезна?

В момента в световен мащаб има приблизително 180 валути. Въпреки това срещаме само няколко през живота си – в зависимост от това колко често пътуваме и колко далеч. 

Когато мислим за валути, със сигурност първите, за които ще се сетим, са еврото, щатският долар, британската лира, канадският долар, швейцарският франк или японската йена.

Е, причината за такава реакция се корени в световните финансови пазари. Всяка от изброените валути представлява световна резервна валута. 

Какво значи това? Има ли други такива валути? Ако е така, какво им дава този статут? В тази статия ще отговоря на всички тези въпроси, за да анализирам защо някои валути са по-важни от други и какви са факторите, които поставят пред изпитание текущите световни резервни валути.

Как дефинираме една световна резервна валута?

Всяка валута в света е част от резерва на друга държава. Не всички от тези валути обаче са световни резерви.

Според дефиницията на Международния валутен фонд световните резервни валути са:

Валути, използвани за международни плащания и широко търгувани на световните валутни пазари.

Така че не всяка валута може да бъде, в тесния смисъл на думата, от световните валутни резерви. Точно поради тази причина, когато мислим за валути, първите примери, които ни идват на ум, са изброените по-горе. Те са сред най-търгуваните валути в света – като представляват над 80% от валутните транзакции, извършени в световен мащаб, само с шестте споменати валути.

Какви са критериите за световна резервна валута?

Когато става въпрос за определяне дали една валута е от световния валутен резерв или не, според Международния валутен фонд има четири основни критерия, които са в основата на всяка такава валута.

Нека ги анализираме.

1. Размерът на емитиращата икономика

Може би най-важният аспект, когато става въпрос за анализ на валута, се състои в анализа на икономиката, която емитира тази валута. В исторически план икономиките, които са били успешни – независимо дали чрез търговия, технологии или война – са имали доверие (както от съюзници, така и от опоненти) в своята валута.

Достатъчно е да погледнете монетите, които се правят и днес, като дуката (станал австрийски, въпреки че е създаден във Венеция) или британските суверени.

Днес финансовият пазар е доминиран от щатския долар, принадлежащ към най-голямата икономика в света. Въпреки това вече има претенденти да детронират долара.

2. Надеждност на емитента на валутата

Както бе споменато по-горе, за да бъде приета валутата на най-голямата икономика, емитентът трябва да се счита за надежден от повечето нации. Това е една от причините еврото все още да е важна световна валута – въпреки че се използва само в половината от световните търговски транзакции.

Не говоря за доверието на глобалните нации в Европейската централна банка, а за доверието на страните членки на еврозоната в тази институция. В края на краищата всяка страна, която има еврото като официална валута, зависи от средствата, предоставени от Европейския съюз.

3. Търсене за международни плащания

Световната търговия се превърна в един от най-важните елементи на световната икономика. През последните три века преминахме от меркантилистки икономики – където всяка страна произвежда възможно най-много стоки на вътрешния пазар – към икономики на свободна търговия. Това е отчасти предвид множеството скорошни разпоредби за стоки от Китай, заедно с тарифите, приложими за същите стоки.

Цялото това движение на стоки и услуги изисква постоянни плащания в чуждестранна валута. Това е основната причина, поради която ежедневно се извършват валутни транзакции, равняващи се на около седем трилиона долара (една четвърт от годишния БВП на Съединените щати).

По този начин, колкото повече произвежда дадена страна, толкова повече търсене ще има за валутата, която издава. Това е примерът на Китай. Китайският юан изпита грандиозно търсене с влизането на Китай в Световната търговска организация (World Trade Organization) през 2001 г.

4. Инерция

От 1930 г. щатският долар е световната резервна валута, след като детронира британската лира. Въпреки че в продължение на повече от 90 години се появиха други валути, които да я поставят на изпитание (като японската йена през 80-те години или еврото след 1999 г.), никоя не успя да детронира американската валута.

Защо?

Според МВФ има един критерий, наречен “инерция”, който поддържа статута на световна резервна валута на всяка валута. Инерцията се отнася до нежеланието на финансовата система да приеме нова валута. 

Причините може да се крият в разходите за инфраструктура и във времето, необходимо за утвърждаване на икономиката в световен мащаб като стабилна и надеждна за издаване на световна резервна валута. Друга причина е, че след като се появят нови конкуренти, тези, които контролират голяма част от инфраструктурата на финансовите система, затягат регулациите за тази страна.

По принцип това е времеви елемент, който позволява определени валути да бъдат предпочитани пред други. Поради тази причина щатският долар все още е световната резервна валута. Няма – и не защото не би имало, а защото САЩ не са позволили – други икономики да детронират долара.

Управление на световните резерви

Една от задачите на централните банки е да управляват световните резерви – както валутни, така и притежаваните активи. В предишна статия обсъдихме защо централните банки държат световни резерви.

Повече по темата тук: Международни резерви – какво представляват те и защо ги имаме?

В световен мащаб има различни основни причини, поради които всяка икономика държи световни резерви. Те могат да бъдат котвата на парите, създадени от нищото, инструмент за прилагане на парична и валутна политика, чуждестранни плащания, гаранция за различни заеми и др. 

Каквато и да е мотивацията, тези резерви трябва да се управляват, за да изпълняват три основни роли:

• Резервите трябва да са ликвидни – те трябва да могат лесно да се конвертират в парични средства за различни неочаквани плащания;
• Рисковият профил на резервния портфейл трябва да бъде възможно най-нисък – резервите са публични, причина централната банка да гарантира, че инвестира в сигурни активи – като държавни ценни книжа;
• Резервите трябва да осигуряват печалба – това е последната роля, тъй като е по-малко важна от първите две, но максимизирането на печалбата е важен критерий, именно за да се гарантира, че приходите от резервите надвишават разходите за тяхното поддържане.

Не е чудно, че над 70% от международните резерви се държат във валути, емитирани от влиятелни икономики като Съединените щати, еврозоната, Япония, Обединеното кралство или Швейцария. Всички те осигуряват ликвидност, нулев риск (според възприятието на централните банки) и лихвен доход по държавни облигации.

Кой решава как да се инвестират парите?

Както казах, резервите са обществено благо. Те принадлежат на статута и следователно до известна степен на гражданите. Разбира се, не можем да отидем в централната банка и да поискаме хиляда евро от световните резерви. Дори не ни питат каква цел бихме искали да имат, решението е строго едностранно.

Решението как да се управляват тези резерви зависи от това кой притежава съответните резерви. Въпреки че в по-голямата част от случаите резервите се държат от централната банка на икономиката, има изключения. Сред тези изключения изброяваме САЩ, Великобритания и Япония.

И в трите от тези случаи резервите се държат директно от Министерството на финансите (или Министерството на финансите, в случая на САЩ). Този аспект е много рискован, тъй като излага целостта на резервите на различни политически интереси, които иначе може да нямат толкова голямо влияние. По принцип виждаме това с Федералния резерв. 

Изненадващо, Фед вече не притежава златни резерви от 1934 г. Всички златни резерви по това време бяха предадени на Министерството на финансите на САЩ.

Освен тези технически подробности, действителното управление на резервите се извършва от централните банкови органи. 

Отговорностите са на три нива на управление:

• Висше ръководство;
• Линеен мениджмънт;
• Управление на потфейлите.

Всяко стъпало има специфичен набор от отговорности. Висшият мениджмънт ръководи разпределението на резервите в основния план – предоставя общата картина. Линейният мениджмънт решава кои инструменти да използва, но също и какъв трябва да бъде процентът на действителните разпределения.

Управлението на портфейла са тези, които активно управляват портфейли, съставени от световните резерви на страната. Последните са на практика изпълнителите на сделките.

Развитието на валутните резерви

Световните валутни резерви непрекъснато се променят. Причината за тези промени се крие във факта, че икономиката непрекъснато се движи и винаги има нови предизвикателства или нови възможности.

Както можем да видим в анимацията по-горе, в краткосрочен план промените, дори и да настъпят, са доста малки. Но в продължение на десетилетие виждаме големи колебания в световните валутни наличности.

Например, с края на Втората световна война, след сключването на споразумението от Бретън Уудс – чрез което щатският долар официално ще стане резервната валута на света – процентът на доларовите наличности достига до 85% през 1974 г.

Този аспект е интересен, защото през 1971 г. доларът вече не беше конвертируем в злато. Така че вече нямаше котва по отношение на количеството пари, отпечатани от Федералния резерв. Но на 8 юни 1974 г. е постигнато неофициално споразумение между Съединените щати и Саудитска Арабия, наречено Петродоларно споразумение.

Това споразумение трябваше да продължи 50 години – да, то приключи преди по-малко от пет месеца – с което Саудитска Арабия се ангажира да продава своя изнесен петрол в щатски долари. Ето как, въпреки че доларът вече не беше официално обвързан с една от най-старите и най-ценни стоки, той стана неофициално обвързан с най-важния източник на енергия.

Полезност на световните резервни валути

Може би основните цели, за които някой би искал да държи такива валути, са подчертани в текста. Но нека ги опишем подробно.

Най-важната полза от такива валути е, че те могат да се обменят почти навсякъде по света. Да приемем, че искате да пътувате до Мавриций, където се използват маврицийски рупии. Ако не можете да намерите тази валута в Румъния, бъдете сигурни, че ако пътувате с щатски долари, можете директно да ги обмените в рупии.

Но полезността на тези валути надхвърля тези аспекти. В случай на държави, затънали до колене в хиперинфлация, като Венецуела, Аржентина и от няколко години Турция, хората губят доверие в своята местна валута. 

Така че, за да могат да продължат да търгуват, те приемат друга валута за търговия. Например долари в страните от Южна Америка или евро в Турция. Разбира се, това приемане противоречи на закона и може да бъде наказано доста строго.

Повече по темата тук: Турската лира – може ли все още да бъде спасена? 

Причината държавата да не позволява на гражданите да използват други валути е, че подобен навик допълнително намалява доверието в местната валута. Подобно събитие, ако е достатъчно упорито, намалява доверието в правителството на страната, което дори може да доведе до бурни протести.

Ролята на златото в световните резерви

Както бе споменато по-горе, една от причините да се държат световни резерви е да се даде на централната банка правомощието да емитира пари от нищото. Въпреки това, ако една централна банка държи само други валути, които от своя страна трябва да бъдат обезпечени с други резерви, как можем да се доверим на днешните пари?

Не би трябвало. Фиатните пари – парите, които са били наложени от закона да бъдат използвани – нямат пряко покритие в нито една стока. През последните три години обаче наблюдаваме повишен апетит на централните банки към златото. Най-красноречивите примери са тези в челото на класацията – Китай, Полша и Турция.

Китай увеличава златните си резерви, за да стане независима от световната система, наложена от Запада. Полша увеличава резервите си като предпазна мярка срещу потенциални рискове за финансовата система. Турция купува злато, за да се опита да възстанови доверието в турската лира, която беше опустошена от хиперинфлацията през последните три години.

Както 2022 г., така и 2024 г., и особено в рамките на първата половина на тази година, беше отбелязано рекордно търсене за злато от централните банки. Не само защото златото е най-ценният актив и с дългосрочна перспектива, но преди всичко защото е инструмент, който не представлява риск от контрагент или липса на възвръщаемост.

И това увеличено търсене на централната банка се задържа дори на фона на цената на златото, която се е повишила с повече от 40% през последните 12 месеца. Това поведение предполага силно търсене на благородния метал с потенциал за растеж в близко бъдеще.

Заключения

Една валута може да се счита за световна резервна валута, ако се използва в транзакции по целия свят. Такава популярност може да се дължи на валутите, емитирани от доверени държави, които могат да търгуват с почти всяка друга държава.

Такива валути са щатският долар, еврото, канадският долар, австралийският долар, британската лира, швейцарският франк, японската йена и отскоро китайският юан.

Стойността на тези валути се определя както от размера на съхраняваните резерви, така и особено от качеството на съответните резерви. Поставяйки по-голям акцент върху последния аспект, почти една трета от световните централни банки са решили да купуват злато през следващите месеци. 

Причината е, че златото е най-ефективният инструмент за защита срещу инфлацията, но също и инструмент за защита срещу рисковете на финансовите пазари и контрагентите.

През следващите години ще видим все повече и повече дискусии около цифровите валути на централната банка (central bank digital currencies). Съществуването им не само ще позволи на централните банки да създават всякакви суми пари, но по-важното е, че използването им от хората и бизнеса ще бъде възможно най-неприемливо.