Добавете ценово известие

Банкиране с частичен резерв - Част 2: Какви активи в злато притежават банките

Публикувано от Tavex в категория Анализи на 19.02.2019
Цена злато (XAU-BGN)
4397,56 BGN/oz
  
- 28,61 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
54,13 BGN/oz
  
- 2,04 BGN

История 

За да проследим историята на банкирането с частичен резерв отправям поглед към XIX. век и се пренасяме в Англия, където се  води дебат между две школи – банкова и валутна. Банковата защитава банкирането с частични резерви, валутната е против. 

Защитниците на практиката за банкиране с частичен резерв твърди, че то има следните няколко ползи: 

  • Има положителни ефекти върху икономиката и е юридически оправдано; 
  • Увеличеното парично предлагане регулира увеличение в населението и растежа – т.е. това е идеална парична система според Джон Лоу; 
  • Система, която създава необезпечени пари, позволява парично предлагане, което да отговори на нуждите на търговията, без да има инфлационни ефекти и/или да влияе върху производството.

Валутната школа, от своя страна, твърди, че банковите депозити имат същата функция като на банкнотите – т.е. те са техен заместител. 

Икономистите от валутната школа допускат следните грешки: 

  • Не са наясно, че банковите депозити в системата на банкирането с частични резерви изпълняват функцията на необезпечените пари;
  • Поради липса на капиталови познания и теория те не могат да определят влиянието на кредитната експанзия върху производствената структура на икономиката. Не изследват връзката между паричното  предлагане и лихвения процент – оттук идва и хипотезата им затова, че парите са неутрални; 
  • Смятат, че  наличието на централна банка е единственият начин да се намалят инфлационните предпоставки.

Регулаторна рамка

Банките имат лимит на резервите, които могат да поддържат. Този лимит е регулаторно зададен. В еврозоната например той е 1% от размера на депозитите на банките, а у нас той е 10%.

Икономическа функция

Банкирането с частични резерви е популярна форма на банкиране не само у нас, но и в глобален план. 

При все, че то се е превърнало в норма то води до редица негативни ефекти в съвременните финансови системи, като например: 

  • От една страна, това позволява създаване на кредитна експанзия – т.е. увеличаване на размера на кредитите над този на депозитите; 
  • От друга страна, банкирането с частичен резерв е предпоставка за създаване на систематични проблеми с банковата ликвидност; 
  • От трета – банкирането с частичен резерв поражда проблеми със собствеността върху средствата.

Регламенти при банкиране с частичен резерв

За да адресират гореспоменатите икономически проблеми, в голяма част от страните по света днес се обособяват различни фондове. Те гарантират изплащането на определен размер на вложителите, в случай дадена банка и/или няколко търговски банки фалират. 

В Бълагрия това е т.нар. Фонд за гарантиране на влоговете в банките.  В действителност обаче банките нямат достатъчни резерви, за да обезпечат вложителите си, а какво остава до това да гарантират, че те ще  получат сумите, ако се случи нещо с банките. 

Преди да се фокусираме по-подробно върху междубанковата търговия със злато, трябва да обясним типовете „активи в злато“, които може да притежава една банка. Само тогава можем да разберем рисковете, свързани с тях, както и динамиката на златните резерви. Ще можем да научим повече за банкиране с частичен резерв и какви активи в злато притежават банките.

При кредитирането със злато в България има два вида кредитополучатели. 

Причината е, че има само две неща, които могат да бъдат направени със злато, взето назаем (никой не взема златото на кредит, само за да го държи вкъщи и да го гледа):

  • Да се използва като инвентар в бизнес със злато (например изработване на бижута или сечене на монети)
  • Да се продаде с цел да се спечели от евентуален спад в цената на златото. Тук имаме следните два случая:

2а. Инвеститори/спекуланти (хедж фондове, физически лица). Това са така наречените „къси“ продажби на злато (short sаle), при които спекулантът или инвеститорът продават злато, взето назаем; 

2б. Златодобивни компании, които целят да застраховат риска цената на златото да спадне, от момента на започване на проекта за добиване, до момента на реалното добиване на златото.

Ако банката прецени, че съществува риск да не погасите дълговете си, тя ще поиска някаква форма на обезпечение, до което да има достъп, в случай че спрете да плащате вноските по заема в злато. Аналогия в случая може да се направи с ипотечното кредитиране, когато банката притежава ипотека върху вашия дом като обезпечение при използване на заем. 

В случая (виж т. 1 по-горе), когато банката финансира златните запаси на някоя фирма, тя може да изиска някакъв вид запор или ипотека срещу физическата наличност и/или други активи на кредитополучателя. Все още ще съществува рискът от това бизнесът да фалира, златото да бъде продадено или просто да бъде откраднато и да не бъде възстановено. 

Въпреки това, кредитополучателите, които ползват златото за продажби на късо, са по-важни за банката от гледна точка на риска, главно защото:

  • Финансирането на запасите и мониторингът на даден бизнес е основна дейност на търговските банки и като цяло банките се справят добре с тази задача. Докато  има интерес към пазара на злато, рискът от неплатежоспособност на предприятията, занимаващи се със злато, е сравнително малък (освен ако пазарът на злато не е отишъл в продължителен мечи пазар); 
  • Има много повече заеми, финансиращи къси продажби, в сравнение с такива, които  финансират индустриалните запаси; 
  • Нито банката, нито спекулантът или инвеститорът имат физическо злато, което могат да заложат, тъй като то вече продадено.

Обикновено, в случая (виж т. 2а по-горе), когато финансира къси продажби, банката изисква спекулантът (инвеститорът) да съхранява постъпленията от продажбата на златото под формата на марджин сметка (депозит) в банката, като обезпечение. 

Марджин депозит означава, че:

  • В случай че цената на златото започне да се покачва, спекулантът ще трябва да добави допълнителни средства по сметката си като обезпечение. Ако спекулантът не може да допълни средства по марджин сметката, банката ще я закрие служебно; 
  • Обратното – когато стойността на златото започне да се понижава, спекулантът ще има право да се разпорежда с част от средствата на депозитите/а в банката, тъй като стойността на депозитите/а ще бъде по-висока от тази на дължимото злато.

Марджин сметките са основен инструмент на банките да управляват кредитния риск по финансирания на къси продажби. Те значително ограничават риска обезпечението да не покрива стойността на кредита, в случай че кредитополучателят не може да изпълни задълженията си в даден момент.

Златодобивните компании (виж т. 2б по-горе) са нещо като бижутерите или монетните дворове, тъй като са бизнес, само че златото, което притежават, е в земята, а не във фабриката.

Те са малко по-рискови от другите бизнеси, занимаващи се със злато, защото има вероятност разходите по добива на златото да са по-високи от очакваните или може да възникнат някои други оперативни проблеми.

Също така златодобивните компании са по-рискови и от спекулантите, тъй като мината използва парични средства, за да плаща разходи или да купува оборудване, така че може да няма достатъчно пари, които да послужат като обезпечение по марджин сметка.

Банката може да ипотекира оборудването и т.н. на златодобивната компания, но препродажната му цена и стойността на една нерентабилна мина би била доста ниска, така че обезпечението няма да бъде достатъчно.

Ако банката прецени, може да ви отпусне кредит до някакъв лимит без да имате нужда от марджин сметка или допълнително обезпечение. Това обаче е много по-рисковано от обезпеченото кредитиране, описано по-горе.

Банките също така участват активно в създаването на златни деривати (фючърси, опции, форуърди и др.). Без да влизаме в излишни детайли, до голяма степен дериватите в актива на банката наподобяват на обезпеченото кредитиране на спекулантите с марджин сметка, описано по-горе.

От казаното дотук можем да направим обобщение на видовете златни “активи”, които може да притежава една банка:

  • Необезпечени къси продажби на златодобивни компании; 
  • Необезпечени къси продажби на спекуланти; 
  • Необезпечено кредитиране на бизнес със злато; 
  • Обезпечени къси продажби на златодобивни компании; 
  • Обезпечени къси продажби на спекуланти; 
  • Обезпечено бизнес кредитиране със злато; 
  • Фючърси (дълги); 
  • Опции (продадени пут опции, закупени кол опции); 
  • Други деривати; 
  • Неалокирано злато, държано с други банки или централни банки; 
  • Алокирано злато, държано с други банки или централната банка; 
  • Физическо злато в трезорите под техен контрол. 

Освен това (с изключение на последните три, които са краткосрочни активи, т.е. наличността трябва да е на разположение при поискване), всички тези договори имат различни дати на падеж, на които банката получава обратно златото (това е едната страна на матуритетната трансформация, която споменахме в предишната статия). 

Ясно е, че всички тези активи не са напълно сигурни и има известен риск, свързан с ликвидността на същите. 

Надяваме се, че сте научили повече за банкирането с частичен резерв и банковото дело като цяло.

Коментари

Препоръчваме Ви да прочетете още