Преди да се фокусираме по-подробно върху междубанковата търговия със злато, трябва да обясним типовете „активи в злато“, които може да притежава една банка. Само тогава можем да разберем рисковете, свързани с тях и динамиката на златните резерви.

При кредитирането със злато има два вида кредитополучатели, тъй като има само две неща, които могат да бъдат направени със злато, взето назаем (никой не взема златото на кредит, само за да го държи вкъщи и да го гледа):

да се използва като инвентар в бизнес със злато (например изработване на бижута или сечене на монети)
да се продаде с цел да се спечели от евентуален спад в цената на златото. Тук имаме следните два случая:

2а. инвеститори/спекуланти (хедж фондове, физически лица). Това са така наречените „къси“ продажби на злато(short sаle), при които спекулантът или инвеститорът продават злато взето назаем.

2б. златодобивни компании, които целят да застраховат риска цената на златото да спадне от момента на започване на проекта за добиване до момента на реалното добиване на златото.

Ако банката прецени, че съществува риск да не погасите дълговете си, тя ще поиска някаква форма на обезпечение до което да има достъп в случай, че спрете да плащате вноските по заема в злато. Аналогия в случая може да се направи с ипотечното кредитиране, когато банката притежава ипотека върху вашия дом като обезпечение.

В случая (виж т.1 по-горе), когато банката финансира златните запаси на някоя фирма, тя може да изиска някакъв вид запор или ипотека срещу физическата наличност и/или други активи на кредитополучателя. Все още ще съществува рискът от това бизнесът да фалира, златото да бъде продадено или просто да бъде откраднато и да не бъде възстановено. Въпреки това, кредитополучателите, които ползват златото за продажби на късо са по-важни за банката от гледна точка на риска, главно защото:

– Финансирането на запасите и мониторингът на даден бизнес е основна дейност на една банка и като цяло банките се справят добре с тази задача. Докато има интерес към пазара на злато, рискът от неплатежоспособност на предприятията, занимаващи се със злато е сравнително малък (освен ако пазарът на злато не е отишъл в продължителен мечи пазар).

– Има много повече заеми, финансиращи къси продажби, в сравнение с тези за финансиране на индустриални запаси.

– Нито банката, нито спекулантът или инвеститорът имат физическо злато, което могат да заложат, тъй като то вече продадено.

Обикновено, в случая (виж т. 2а по-горе), когато финансира къси продажби, банката изисква спекулантът(инвеститорът) да съхранява постъпленията от продажбата на златото под формата на марджин сметка(депозит) в баката, като обезпечение. Марджин депозит означава, че:

В случай че цената на златото започне да се покачва, спекулантът ще трябва да добави допълнителни средства по сметката си като обезпечение. Ако спекулантът не може да допълни средства по марджин сметката, банката ще я закрие служебно.
Обратното, когато цената на златото започне да се понижава, спекулантът ще има право да се разпорежда с част от средствата по депозита в банката, тъй като стойността на депозита ще бъде по-висока от тази на дължитмото злато.

Марджин сметките са основен инструмент на банките да управляват кредитния риск по финансирания на къси продажби, тъй като значително ограничават риска обезпечението да не покрива стойността на кредита в случай, че кредитополучателят не може да изпълни задълженията си в даден момент.

Златодобивните компании(виж т. 2б по-горе) са нещо като бижутерите или монетните дворове, тъй като са бизнес, само че златото, което притежават, е в земята, а не във фабриката. Те са малко по-рискови от другите бизнеси, занимаващи се със злато, защото има вероятност разходите по добива на златото да са по-високи от очакваните или може да възникнат някои други оперативни проблеми. Също така златодобивните компании са по-рискови и от спекулантите, тъй като мината използва парични средства, за да плаща разходи или да купува оборудване, така че може да няма достатъчно пари, които да послужат като обезпечение по марджин сметка. Банката може да ипотекира оборудването и т.н. на златодобивната компания, но препродажната му цена и стойността на една нерентабилна мина би била доста ниска, така че обезпечението няма да бъде достатъчно.

Ако банката прецени, може да ви отпусне кредит до някакъв лимит без да имате нужда от марджин сметка или допълнително обезпечение. Това обаче е много по-рисковано от обезпеченото кредитиране, описано по-горе.

Банките също така участват активно в създаването на златни деривати (фючърси, опции, форуърди и др.). Без да влизаме в излишни детайли, до голяма степен дериватите в актива на банката наподобяват на обезпеченото кредитиране на спекулантите с марджин сметка, описано по-горе.

От казаното дотук можем да направим обобщение на видовете златни “активи”, които може да притежава една банка:

Необезпечени къси продажби на златодобивни компании
Необезпечени къси продажби на спекуланти
Необезпечено кредитиране на бизнеси със злато
Обезпечени къси продажби на златодобивни компании
Обезпечени къси продажби на спекуланти
Обезпечено бизнес кредитиране със злато
Фючърси (дълги)
Опции (продадени пут опции, закупени кол опции)
Други деривати
Неалокирано злато, държано с други банки или централни банки
Алокирано злато, държано с други банки или централни банки
Физическо злато в трезорите под техен контрол

Освен това (с изключение на последните три, които са краткосрочни активи, т.е. наличността трябва да е на разположение при поискване), всички тези договори имат различни дати на падеж, на които банката получава обратно златото (това е едната страна на матуритетната трансформация, която споменахме в предишната статия). Ясно е, че всички тези активи не са напълно сигурни и има известен риск, свързан с тях.