Китай - балонът, който просто няма да се спука?

През последните 45 години Китай премина през много реформи, които промениха значително глобалната ѝ икономическа роля. От глада и крайната бедност, благодарение на “Големия скок напред” на Мао Дзедун, страната измина дълъг път, за да се превърне във втората по големина икономика.

Вижте повече по темата: Как Китай се превърна в световния експортен хегемон

Прогнозата е, че към 2035 г. тя ще изпревари САЩ. Но може ли Китай да се срине, преди да се превърне в най-голямата световна суперсила? Нека видим.

Как Китай се ориентира към пазарна икономика

След смъртта на Мао Дзедун през 1976 г., Дън Сяопин става върховен лидер на Китай. За да я спаси от бедността, наблюдавана масово след 1949 г., той я насочва към квазипазарна икономика.

През 1978 г. Дън Сяопин започва редица реформи, които променят страната значително, включително:

• Селскостопанска реформа, при която на селяните се предоставя колективно притежавана земя, за да отглеждат своите култури, при условие че продават част от реколтата на китайското правителство на предварително определена цена.
• Реформа на държавните предприятия, която позволява те да се управляват от частни лица, да продават продукти на цени, по-високи от определените от държавата, и да търгуват със стоки на международни цени.
• Политиката на “отворени врати“, която позволява на чуждестранни компании да навлязат на китайския пазар. С тази реформа Дън Сяопин създава “специални икономически зони” – градове, които са относително по-свободни от бюрокрация и регулации, които биха могли да повлияят на икономическия растеж, например Шънджън, Пекин, Шанхай, Хайнан.
• Законът за съвместните предприятия с китайски и чуждестранни инвестиции, чрез който китайското правителство позволява сделките между местни и световни компании с цел печалба и икономически растеж.
• Връщане към Общото споразумение за митата и търговията през 1987 г., с което някои държави намаляват търговските бариери и данъчните ставки.
• Присъединяване към Световната търговска организация през декември 2001 г.

Комбинацията от политики позволява на частните инвестиции да се насочат към Китай, където има изобилна и евтина работна ръка. С тях брутният вътрешен продукт на глава от населението да се увеличи почти шест пъти по време на реформите – от 156,4 долара на човек до 1053,1 долара.

Китай по време на Азиатската финансова криза

По време на Азиатската финансова криза от 1997-1998 г. повечето страни в региона бяха преминаха през икономически срив, какъвто континентът не е виждал в модерната си история. В рамките на шест месеца валутите се обезцениха с между 80%, в случая на индонезийската рупия, и 45% при малайзийския рингит.

Вижте повече по темата: Анатомия на всяка икономическа криза

Само в рамките на 1998 г. БВП на Индонезия спадна с 13,12%, на Малайзия – със 7,36%, на Южна Корея – с 5,12%, а на Япония – с 1,27%. Въпреки това икономиката на Китай нарасна със 7,11 % по време на кризата.

Финансовата криза, която засегна Азия през 1997 г., беше предизвикана от корекция на фондовия пазар,в отговор на изкуствено завишените цени на акциите. Равнището на производство на компаниите и техните приходи не оправдаваха раздутите цени на акциите. Затова инвеститорите започнаха да изтеглят средствата си от пазарите, което и ги срина.

Тъй като всички азиатски валути бяха обвързани с долара, след като инвестициите започнаха да напускат страната, централните банки вече не бяха в състояние да поддържат обменните курсове на всяка отделна валута. Така те се сринаха в сравнение с щатския долар.

Както винаги, причината за завишените стойности на акциите и погрешните инвестиции беше изкуствено понижаване на лихвените проценти през годините преди кризата. Например Япония понижи основния си лихвен процент от 9% през 1990 г. до почти 0% през 1998 г., за да стимулира растежа чрез кредитиране.

Китай успя да преживее Азиатската финансова криза благодарение на високото производство, осигурявано от над 10 млн. предприятия в страната към този момент. Освен това преди кризата Китай девалвира своя юан спрямо щатския долар от 5,8 юана за долар през 1993 г. до 8,7 юана през 1995 г. Това направи китайските производители още по-конкурентни, а курсът остана фиксиран до 2005 г., когато страната се отказа от поддържането на връзка на юана с долара.

Десетилетието между двете кризи

В периода между Азиатската финансова криза и Голямата рецесия от 2008 г., Китай продължава да расте. Преките чуждестранни инвестиции се увеличават с повече от 275% – от 45,64 млрд. долара през 1998 г. до 171,53 млрд. долара през 2008 г. БВП на глава от населението се увеличи повече от два пъти – от 1909 до 4319 долара на глава от населението.

Тези цифри, заедно с впечатляващия ръст на БВП от 350%, показват неистовото желание на правителството да увеличи глобалното значение на Китай.

Китай по време на Голямата рецесия от 2008 г.

Голямата рецесия от 2008 г. беше най-тежката финансова криза след Голямата депресия от 30-те години на миналия век. Въпреки това през нея БВП на Китай нарасна с 9,65%.

Китайското правителство „стимулира“ икономиката чрез разходен пакет на стойност 4 трилиона юана. От тях централното правителство планираше да осигури (т.е. напечата) 1,18 трилиона юана, а местните власти, предприятията и банките, трябваше да се включат с 2,8 трилиона юана.

Наред с този пакет от икономически „стимули“, Китайската комунистическа партия приложи три мерки за намаляване на въздействието на кризата:

• Улесни паричната политика, като намали лихвения процент от 7,47% през август 2008 г. до 4,5% през ноември 2008 г., за да стимулира икономическия растеж чрез кредитиране.
• Въведе данъчни стимули, например възстановеното на бизнеса ДДС при износ беше увеличено от 3% на 6% (което и удвои разходите на държавата в тази насока).
• Спасяване на държавните предприятия на обща стойност 500 милиарда юана.

В крайна сметка между последното тримесечие на 2008 г. и 2010 г. централното правителство инжектира ликвидност на обща стойност 1,6 трилиона юана, в сравнение с първоначалното предложение за 1,18 трилиона CNY.

След това, през 2010 г. в паричната система бяха инжектирани почти двойно повече средства спрямо 2009 г.

Местните власти и раздуването на паричната система

В Китай местните власти нямат право да емитират облигации. Това може да прави само централното правителство. Проблемът е, че на местните власти остават само 37% от събраните данъци, а останалите се насочват към Пекин.

Затова те са си създали механизми за финансиране на разходите си, които работят по следния начин:

• Местните власти създават фиктивни дружества и прехвърлят част от активите си (пари, земя, оборудване и т.н.) като собственост на дружеството.
• Дружеството използва активите като обезпечение, за да изтегли кредит за финансиране на инфраструктурни проекти и за изграждане на недвижими имоти.
• Ако кредитът не стига, по-късно дружеството емитира корпоративни облигации.

Чрез тази схема са финансирани някои значими инфраструктурни проекти, например:

Всички тези проекти се финансират от кухи компании, които теглят кредити от името на местните власти. Според проучване на Standard&Poor’s Global 90% от държавните предприятия имат дългове, надвишаващи нетните им приходи с над 18 пъти. Това ниво на задлъжнялост показва колко раздут е секторът на кредитния бизнес.

Призрачните градове на Китай

В таблицата по-горе споменах изцяло новопостроеният през 2020 г. град Нанхуей. Той не е единственият. Китай е известен със своите „призрачни градове“ като Кангбаши, Ордос, Ин Коу, Джунмин. Тези градове са пълни с необитаеми жилищни сгради. Например Кангбаши може да побере над 300 хил. жители, но по последни данни в цялата едноименна провинция живеят едва около 150 хил.

Дори извън призрачните градове средният процент на незаетост в Китай е 12,1 % към 2021 г. Над 50 млн. апартамента в страната стоят празни. За сравнение, процентът на незаетост в САЩ е 5,6%, в Германия – 2,8%, във Франция – 8,2%. Можем да видим проблемите Китай да създаде развит жилищен пазар на кредит.

Кунмин, Китай

Тези проекти са много недоходоносни. Според Global Property Guide всяка инвестиция в недвижими имоти, която носи печалба 3%, се счита за “червен флаг”. Такъв е случаят в Пекин, Шанхай, Шънджън, Чънду и Гуанджоу. В нито един от тях печалбата на строителните компании (държавни, частни или местни) не надхвърля 3%, според данните за 2018 г.

Дълговият балон в Китай

Тъй като местните правителства не могат да емитират облигации, освен чрез подставени дружества, на пръв поглед данните за държавния дълг на Китай изглеждат „прилични“. За 2022 г. той е 76,9% от БВП. Ако това се сравни със САЩ (129%), еврозоната (91,5%) или зашеметяващите 263,9% в Япония, Китай, дори и с нарастваща задлъжнялост, не изглежда зле.

Но нещата се променят, ако погледнем към корпоративния дълг. Когато включим и него, през последните десет години общата задлъжнялост е над значително над 100% от БВП и се увеличава.

Според Bloomberg, общият дълг на Китай към БВП е дори още по-огромен и достига 280% през първото тримесечие, без да се взимат предвид ипотеките в страната. Към края на 2022 г. те са на стойност 40 трлн. юана (над 560 млрд. долара), или 3,11% от БВП.

Да не забравяме също, че през последните 35 години Китай трупа бюджетни дефицити – изключение прави 2006 г., когато има излишък от 0,58%, почти в рамките на статистическата грешка. Как Китай успява да поддържа целия този дълг в конкуренцията да изпревари САЩ?

Отговорът е, че централното правителство печата толкова пари, колкото иска, подпомага кредитирането от частния сектор чрез потискане на лихвите, а местното правителство взема кредити чрез подставени компании, използващи държавна собственост като обезпечение. Масивната кредитна експанзия и изкуственото печатане на валута създават илюзията за просперитет.

Според Гай Ишърууд, старши съветник в KPMG Китай:

„Дългът, включително банковите заеми, е използван за финансиране на по-голямата част от този растеж.“

Както знаем от цялата история, „просперитет“, финансиран чрез кредит, дълг и печатане на валута не е устойчив. Всъщност дори в самия Китай повече от 70 строителни предприемачи (частни и държавни) наскоро фалираха. Според KMPG проблемите, които стоят зад балона на пазара на недвижими имоти в Китай, са “лошото управление, спекулациите и прекомерните нива на дълга”.

Вижте повече по темата: Инвеститорите се обърнаха към златото заради „новия Lehman Brothers”: Evergrande

Заключения

Китай все още успява да финансира растежа си чрез привличане на чуждестранни инвестиции, но и чрез значителни количества кредит и печатане на валута. Последното важи и за местните правителства създават инфраструктурни проекти чрез прехвърляне на дълг върху корпоративния сектор.

Вижте повече по темата: Подриването на парите – печата рекордно количество валута, а според централните банки инфлация няма

Никоя система, основана на кредитирането, не е съвършена, но да се мисли, че финансовата и социалната система на Китай функционират нормално, е просто неистина.

Същевременно растежът, финансиран чрез дълг, многократно в историята е показвал колко тежки последици може да причини. Последната финансова криза през 2008 г. се дължи именно на задлъжнялост, под формата на ипотечни и корпоративни кредити и правителствен дълг. Дългът вреди на обществото.

Вижте повече по темата: Кредит и дълг I: наркотиците, които убиват съвременната икономика

Дори в момента страни фалират заради това. Последният пример е Замбия, която е на ръба на неплатежоспособността – със съотношение на дълга към БВП от 123,17 %, от които 18 млрд. долара са външен дълг.

Кредитът обезценява и валутата, при равни други условия. А когато централните банки повишават лихвените проценти, за да намалят инфлацията, те взривяват надутите балони. Рано или късно през сходна динамика ще премине и Китай. Колкото по-задлъжняла е страната, когато това се случи, толкова по-тежка ще е кризата, през която ще премине.