#10yearchallenge Венецуела - от 2007 до 2018 година

Кризата във Венецуела се влошава с всеки изминал ден. САЩ вече наложиха санкции върху контролираната от държавата петролна компания PDVSA и прилагат официален натиск за мирно прехвърляне на властта. Много неща могат да се променят за едно десетилетие и Венецуела е пример за това. Държавата с най-големите потвърдени петролни находища в света преди 10 години беше в топ 10 на най-важните търговски партньори на САЩ и се славеше за жив пример за работещ социализъм. Сега е на 33-то място, износа почти спрял, а топче тоалетна хартия има по-малко хартия в себе си от купчината боливари, което струва според снимки на NBC (линк).

Както и преди сме споменавали, няма по-добър пример за силата на златото освен да се види цената му по време на криза.Във Венецуела, за една година златото е поскъпнало с 3730957% – да това са 3.73 милиона процента! Ако досега е имало скептици, дали златото пази от кризи, примера е нагледен.

В наличност

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

Продаваме 181,00 лв. 163 163,00 181 181,00

Купуваме 163,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Следващата кратка инфографика има за цел да покаже какво може да се случи в една от най-богатите на природни ресурси държави за 10 години. И какво значи истинска хиперинфлация.

Нека проследим няколко от най-важните иконимически и политически епизода през тези критични за Венецуела 10 години.

Декември 2006-та година : Уго Чавес е избран за трети пореден път с подкрепата на 63% от гласувалите. Най-голямата подкрепа регистрирана от края на втората световна война.

Май 2007-ма година – Чавес започва национализация на най-големите компании в сферата телекомуникациите и енергетиката, от които среща сериозна съпротива. В същата година, Чавес не подновява лиценза на най-голямата медия във Венецуела RCTV, заради критиките отправени от нейните журналисти към президента и управлението му.

Декември 2007-ма година – след като губи референдума за пълна национализация на частната собственост, президента Чавес започва да приема законодалтелни промени с цел да национализира най-голямата частна банка на Венецуела.

Август 2008-ма година – Венецуела И Русия сключват договори за производство и продажба на петрол и военна взаимопомощ.

Януари 2010-та година – след като доверието в президента Чавес започва да пада се провежда, сочения от мнозина политически наблюдатели като съмнителен, референдум, който премахва броя пъти, в които президента на Венецуела може да бъде преизбран, Чавес предприема остър икономически завой с цел рязкото повишаване на икономическите показатели от износа на петрол към САЩ. Цената на Боливара изкуствено се намалява спрямо долара със 17%, а всички стоки, които не са от първа необходимост се обмитяват с 50%. Ефекта от този насилствен икономически обрат само изострят, пристрастената към петрола икономика на Венецуела, която вече се е свила с 5.8% през последното тримесечие на 2009-та година.

Април 2012-та година – след продължително недоволство спрямо управлението на Чавес и засилената подкрепа на населението към опозиционните партии, администрацията продължава своята “война” с частните компании, които не предлагат основни стоки и услуги на държавно регулираните цени. Изкуствено претъпената инфлация се налага с насилствено одържевяване на частни компании, които не следват авторитарната политика на Чавес. През Октомври, след огромни глоби към двете най-големи телекомуникационни медии във Венецуела, коментиращи и критикуващи управлението на Чавес, президента печели изборите с 54%.

Април 2013-та година – след дългогодишна борба с рака Уго Чавес умира и бива наследен от сегашния президент на Венецуела Николас Мадуро, който печели изборите с минимална преднина. Опозицията публично критикува изборите и медиите като нагласени.

Управлението на Мадуро

Декември 2013-та година – правителството дава на президента Мадуро извънредни права, с цел да се справи с излизащата извън контрол инфлация от 50%. Започват протести срещу президента, обявявайки го за диктатор.

Декември 2014-та година – след като цената на петрола се срива на международните пазари, президента Мадуро започва програма за ограничаване на правителствените харчове без особен успех. Този ход е причина Мадуро да се справи с нарастващата опозиционна вълна, като обвинява опозиционния лидер Мария Мачадо и кмета на Каракас, Антонио Ледезма в опит за преврат и корупция. Мария Мачадо е обвинена в опит за убийство на Мадуро.

Декември 2015-та година – след като опозицията печели 2/3 мнозинство, опозиционните партии притиснати от конституционния съд и правителството на Мадуро, освобождават трима от лидерите на опозиционния блок и така демократите не успеят да блокират законови мерки даващи още по-големи права на правителството на президента.

Февруари 2016-та година – президента Мадуро, оповестява новия си план за справяне с инфлацията. Остеритетните мерки предвиждат и увеличение на цената на петрола, ход, който предизвиква редица протести, искащи предсрочни избори. В сблъсаците загиват 27 души.

Юли 2017-та година – опозицята на президента Мадуро прави неофициален референдум, като над седем милиона човека гласуват, президента да няма възможност да промени отново конституцията. Въпреки международния натиск и санкции, президента мадуро свиква Народно събрание превръщайки Венецуела все повече в тоталитарна държава. Новите мерски срещу високите нива на инфлация отново не давар резултат и много милионните протести продължават.

Август 2018 година – Мадуро девалвира Боливара, като маха пет нули от номинала му и го прекъства на суверенен боливар, валута завързана към Венецуелска държавна криптовалута, с цел борба с излязлата извън контрол хиперинфлация.

В заключение, след социалистическото управление и икономическа политика през последните десет години, над два милиона венецуелски граждани са се превърнали в икономически имигранти избягали в други държави и над 35% от венецуелците останали в държавата си живеят под прага на бедността, под авторитарно управление, стремящо се да запази статуквото си и излязла извън контрол инфлация от милион и петстотин хиляди процента. В сравнение по-време на супер инфлацията в през 1997-ма година в България инфлацията е скромните 300%.