Лицата на Tavex: Бургас

Колеги от университета, татуисти, артисти, математически лингвисти, програмисти, настоящи и бъдещи майки – запознайте се с харизматичните и пъстри служители на Tavex Бургас.

Горещ Юлски ден, пристигам в Бургас – градът на батките, рибарските мрежи, дългите летни вечери и канеления загар. Тук всички са „лица“. „Лице“ е популярно обръщение сред младите хора в Бургас и често може да означава интересна и колоритна личност. В този смисъл на думата ще Ви запозная с истинските „лица“ от Tavex Бургас.
Пристигам на бургаската гара по обяд и в главата ми неспирно се върти заглавието на познат хит от началото на 90-те години, в който тази локация бива възпята. За щастие асоциациите с 90-те години на 20-ти век приключиха до тук.

Вижте повече по темата: Лицата на Tavex

Отправих се към топ дестинацията за летен шопинг и разхлаждане от жегата в града – Galleria Mall, на входа на мола се намира Tavex офис Бургас. Колегите ме посрещат с широки усмивки и студени напитки.
След традиционната фотосесия идва време за въпроси.

Бургас е последният отворил врати офис на Тавекс извън София.
Какво знаехте за Tavex преди това?

Мариета:От познати във Варна научих за компанията, всички ми я препоръчаха на драго сърце, защото бяха останали доволни като клиенти. Нямах никаква представа какво е да работиш за Тavex.

Силвия:Нищо не бях чувала. Търсих си работа. Видях, че Tavex e избрана за най-добър работодател и реших да проверя дали това е истина и как се определя. Днес вече мога да кажа, че това  със сигурност е така.

Диана:Аз също, когато видях обявата, не бях чувала нищо за компанията. Направих  проучване в интернет, хареса ми и кандидатствах , дори говорих с Иво и кандидатствахме заедно.

Дидка,  разбирам, че с Иво се познавате от преди това. Би ли ни разказала повече за вашето познанство и кандидастването за работа?

Диана: Да, с Иво се запознахме в университета. Бях застанала пред входа на библиотеката, когато Иво дойде и ме попита: „ Извинявай, знаеш ли къде е библиотеката?“  С тази комична ситуация започна нашето познанство.
По-късно, когато видях обявата, споделих на Иво за нея, тъй като и двамата си търсихме работа, той също я беше видял и 2-мата решихме да кандидатстваме.

Вижте повече по темата: Лицата на Tavex: Сердика Център

Иво: След първото интервю, Дидка ми се обади да ми каже, че са я поканили на 2-ро интервю и веднага след като разговора ни приключи, аз получих същото обаждане. Беше странно съвпадение и ставаше по-странно. След финалното четвърто интервю с Дидка, бяхме на един плажен бар и обсъждахме това как и къде ще започнем работа.

Диана: Докато седяхме, на Иво му се обадиха, за да му кажат, че при негово желание, може да бъде назначен на работа. Много се зарадвах за Иво, но след като минаха 15 минути, започнах да се притеснявам, че този път няма да ми се обадят. Телефонът звънна, докато аз бях станала от масата, и когато от HR отдела се обадиха, Иво вдигна моя телефон.

Иво: Отсреща се чу объркан глас „ Добър ден, Диана Петкова …?“ . Аз отвърнах: „ Да, да Иво Дидов е. “ (смее се)

Преди колко години се случи това?

Иво: В началото на  2012-та година.

Това са повече от 4-ри години. Вие сте първите служители на Тavex в Бургас, какво ви задържа тук все още?

Диана: На първо място поставям хората. Мястото, на което човек работи е мястото, на което прекарва най-много време. Таvex e нашият втори дом. Ние отделяме много време и внимание, за  да подберем новите си колеги именно поради тази причина.
Освен това, както сам каза, ние сме тук от ден първи. Tavex Бургас се изгради пред очите ни и с наше участие, в един момент приехме начинанието като лична кауза.

Вижте повече по темата: Лицата на Tavex: Под тепетата

Иво: Освен че изграждаме бизнеса, ние изграждаме и самите нас.
Аз започнах да работя тук, когато бях на 24 години. На практика порастнах и изградих характера си в компанията.

Да се преместим на другия полюс, Ники, ти си най-ново попълнение в екипа. Имайки предвид работата с пионери като Иво и Диана, кои според теб са трите качества, които са нужни за това да бъдеш професионалист в сферата?

Да си спокоен, защото нашата работа е свързана с боравенето с кешови наличности от различни валути и сребърни и златни инвестиционни продукти, които за клиентите ни са ценни. Понякога това могат да бъдат всички спестявания на клиента и ние винаги се отнасяме с уважение към това.
Вниманието, съчетано с  компетентност, е другото нещо. Много от клиентите се сблъскват за пръв път с физическото инвестиционно злато и напълно оправдано очакват ние да сме хората, които да ги въведат в този свят на спестовния рай.

„Знанието е знание тогава, когато го споделяме с другите.“
Саймън Синек.

И накрая, дори и вече да е клиширано, ще кажа, че, за да вършиш нашата работа, е много важно да си добър със смятането, иначе няма как да стане. Човек трябва да умее да си говори с цифрите.

Мариета, към момента на интервюто си бременна в 7-мия месец, а също така и днес е последният ти работен ден. Как се  чувстваше през послдните  7 месеца на работното си място, срещна ли трудности?

Мариета: Не срещнах никакви трудности в работата си, освен нормалните препятствия, особено физически, които се изправят пред  една бременна жена. От емоционален аспект всичко протича повече от нормално. Колегите са изключително внимателни и отделиха много грижи, за да мога аз да се чувствам комфортно на работа.
Днес ми е малко странно, че от утре вече не съм на работа, но се подготвям за предстоящото изпитание.

Стамене, ти си завършил компютърни науки и информационни системи. Има ли общо между твоята специалност и дилърството и как стана от програмист дилър на валута и злато?

Откъм математика и логика, да, има, но приликите приключват тук.
Програмирането вкарва нещата в рамки. Ако си добър го правиш добре, слагаш си сам рамките и продължаваш напред.
В дилърството на валута и злато рамките идват от пазара, участниците в него и решенията на институциите (ФЕД, ЕЦБ и т.н.). Трябва да си много гъвкав, адекватен и реактивен, да си готов да поемаш рискове и да носиш отговорност.

Започнах да се занимавам с програмиране, когато бях на 14г., на 24г. реших, че искам да опитам нещо коренно различно. Мой близък ми каза за обявата за работа на Тavex, която тогава беше представена под малко по-състезателен стил, това ме грабна и ето ме тук днес, 4-ри  години по-късно.

Стамене, няма как да не отбележа, че също така имаш и много интересно хоби, нещо за което чух за пръв път от теб – „математическа лингвистика.“ От къде дойде твоята страст към  нея ? Практикуваш ли я активно?

Когато бях в 9-ти клас, се запознах с един студент в Американския университет, който ме запали и ми преподаде първите уроци. Така се зароди страстта ми към математическата лингвистика, по-късно започнах да ходя по състезания, а в 12-ти клас започнах да преподавам на по-малките ученици. От 2010г. спрях да преподавам, но съм активен член на общността и планирам скоро да започна отново с преподавателска дейност.
С голяма гордост мога да кажа, че успехите на моите ученици значително надминаха моите и в момента редовно ходим на международни олимпиади с отбора.

Как би обяснил какво е математическата лингвистика с едно изречение на някого, който си няма понятие от нея?

Най-кратко бих казал, че представлява решаване на езикови задачи с математически и логически методи. Всяка такава задача, може да се реши без допълнителни познания в сферата на езикознанието, но тяхното наличие би помогнало.

Освен, че си дилър в Бургас, ти също си оперативен мениджър в магазина за модерна нумизматика /www.monetti.bg/, който физически се намира в Paradise Center в София. Как балансираш с двете позиции?

Всъщност много приятно, защото при двата бизнеса се забелязва противоположна норма на циклична натовареност. С две думи, съчетанието на провеждането на тези два процеса ме държи балансирано натоварен през цялото време на годината.

Вижте повече по темата: Историята на швейцарската рафинерия Valcambi

Стамене, това значи, че всъщност през повечето време от годината, те няма в офиса. Как успявате да се сработите с екипа?

Силивия: Духом винаги  е с нас.  (смее се)

Иво: Сещам се сега как се събирахме да готвим веднъж всичи заедно. Двамата със Стамен прекарахме много часове в кухнята, за да ни се получат блюдата, а аз самият съм човек, който в ежедневието си приготвя предимно яйца. Та това, което искам да кажа е, че когато сме заедно през лятото, прекарваме качествено времето, за да може и през зимата да се чувстваме сплотени, макар и от разстояние.

„ Лошите екипи работят на едно място. Добрите екипи работят заедно“
Саймън Синек.

Като заговорихме за сезони: Как стоят нещата с обслужването на клиенти по време на летния сезон? Има ли различия между обслужването на редовни клиенти и на местни граждани и туристи?

Диана: Подходът е един и същ. Ние винаги подхождаме еднакво добре  към всички клиенти.

Силвия: Ако се случи така, че да не говорим техния език, то мога да кажа, че езикът на цифрите е универсален.

Какво е последното нещо, което правихте заедно извън работа?

Силвия: Направихме фирмен пикник със семействата на всички колеги.
Както всеки традиционен български пикник и нашият се въртеше около направата на барбекю, дори самият парк се нарича така.
(линк: къде колегите правят барбекю)

Иво: Между другото този пикник беше по инициатива на Крум (Крум е регионален мениджър за Пловдив, Варна и Бургас в следващите броеве, ще Ви срещнем и с него) и искам да му благодарим за идеята и организацията. Събитието не е толкова впечатляващо като рафтингите и приключенските игри от тиймбилдингите, но всъщност простите неща сплотяват.

Силвия: Тъй като отново сме на тема – хора и човешки фактор в Тавекс – мога да отбележа, че след това събитие, моята дъщеря, която е на 4-ри години, написа: „Песен за кака Дидка“  и я посвети на Диана, тъй като беше много впечатлена от нейните чар и харизма.

Силвия, докато си говорихме по-рано, разбрах, че ти си професионален татуист. Как реши да  да се занимаваш с това и как реши да спреш да го правиш?

Като малка ходих на уроци по рисуване, тъй като сестра ми е художник и някак на шега везните на живота наклониха натам, че започнах да татуирам и се занимавах професионално с това в продължение на 6 години.
Спрях да практикувам, защото излезнах в майчинство и за съжаление с малко неприятни емоции към бившия си работодател.
Другото нещо, което обичах да правя като малка, е да смятам и това ми доставяше удоволствие, това е нещото, което ме наведе към работата в Тавекс. Мога да кажа, че психическото натоварване в Тавекс е много по-малко, отколкото това в кариерата ми на татуист.

Като заговорихме за резки кариерни промени, Иво, в твоя живот, също настъпи една рязка промяна, тя е чисто физическа. Всички ние знаем, че ти премина през една метаморфоза във физическото състояние. Би ли ни разказал за това?

Иво: С удоволствие. Отговорът  е прост, не се чувствах добре физически, не се чувствах себе си и реших, че е време да се променя и го направих. Свалих 30 килограма за няколко месеца.

Да, не само че ги свали, но и буквално се превърна във фитнес модел. Работните смени са дълги и си на работа по 15 дни в месеца, Това не попречи ли на режима ти?

Иво: Всъщност ,с активния спорт зпочнах, след като свалих 20-тия килограм. Най-трудно беше в началото, като трябваше да променя количествата калории, които поемам, после вече започнах и фитнеса. Всъщност работата ми помогна. Да, има много динамика и натовареност, но 15 дни от месеца почивам, използвах това време за активен спорт. Както обичам да казвам, Tavex ми дава свободно време.

Защо Бургас? Защо не отидохте в София, някой друг град или пък държава?  

Дидка: Категорично бих казала, че обичам града си.

Мариета: Аз учих тук, по-късно със съпруга ми опитахме да живеем в Пловдив, но морето си дърпа към него.

Стамен: Както повечето колеги знаят, аз имах опция да работя в Швеция, но отказах. Ако исках да напусна Бъглария, щях да остана в Холандия, където учих.
Моят избор е България, по стечение на обстоятелствата съм половината година в Бургас, а другата в София и мога да кажа, че ми харесва. Родом съм от Благоевград и там е мястото на което се чувствам най-добре.
Иво: Бях в София един месец и най-хубавото нещо там, според мен е табелата за Бургас.

Николай Димитров:

Три думи, които ме описват: креативен , остроумен ,отзивчив.
Обичам да се забавлявам
Любимият ми анимационен герой е Сид (Ледена епоха).
Ако имах суперсила, тя щеше да бъде да местя предмети с ума си (телекинеза).
Не мога да работя без калкулатор.

Иво Дидов:

Три думи, които ме описват: любезен, благонадежден, природолюбител.
Обичам да пътувам и откривам нови неща.
Любимият ми анимационен герой е БАТМАН.
Ако имах суперсила, тя щеше да бъде да имам бърз интернет и техника, която винаги работи.
Не мога да работя без кафе.

Диана Петкова:

Три думи, които ме описват: комуникативна,  отговорна и позитивна.
Обичам да пътувам и да се наслаждавам на живота.
Любимият ми анимационен герой е Бамби 😀
Ако имах суперсила , тя щеше да бъде да владея телепорта.
Не мога да работя без екипа ми, те са моят отбор.

Стамен Филчев:

Три думи, които ме описват: амбициозен, аналитичен, трудолюбив.
Обичам пъзели.
Любимият ми анимационен герой е тазманийският дявол.
Ако имах суперсила, тя щеше да бъде четене на мисли.
Не мога да работя без екип

Силвия Джонева:

Три думи, които ме описват: прецизна, любознателна, забавна.
Обичам семейството си. Детето ми е моят свят.
Любимият ми анимационен герой е койотът Уили.
Ако имах суперсила, тя щеше да бъде лечителство – да мога да лекувам всякакви болести.Не мога да работя без чаша ароматно кафе и морската  гледка

Мариета Велева – Панайотова

Три думи, които ме описват: търпелива, инат, късметлийка;
Обичам: семейството си;
Любимите ми анимационни герои са: Том и Джери.
Ако имах супер сила, тя щеше да бъде: да лекувам.
Не мога да работя без: колегите си и калкулатор.

Статията е публикувана в “Златен вестник”, брой 13.