Менис Юсри: Не можете да имате достатъчно от това, от което не се нуждаете наистина

Д-р Менис Юсри е водещ фасилитатор на фондация „Същност”. Работи като фамилен и системен психотерапевт и психолог. Зад гърба си има петнадесет години като супервайзор към британската национална здравна служба. 

През последните 20 години д-р Менис Юсри създава и фасилитира семинари за личностно развитие в 16 локации в Европа, САЩ, Латинска Америка и Близкия Изток.

Макс: В началото искам да Ви благодаря за това интервю, защото наистина вярвам, че Вие сте един от хората, променили посоката на живота ми. Можете ли да определите себе си като наистина успял човек и какво Ви отне успехът?

Mенис: Да, мога да определя себе си като наистина успял човек. Това, което успехът ми отне е илюзията за перфектните отношения. Успехът ми отне лукса да вярвам, че по света има нормални, съвършени взаимоотношения.

Макс: Защо се описвате като успял човек и защо постигнахте успеха? Какво Ви помогна?

Менис: Първо трябва да разберем какво е успехът. Той е една дума – резултати. Това е всичко. Ако постигаш резултати, успяваш. Много е просто. Обичам да отговарям чрез малки истории, за да ми е по-лесно да обясня какво имам предвид. 

Организирах семинар в Румъния. Преди да започне, срещнах една жена, която искаше да говори с мен, и ме попита: „Кажете ми как постигнахте успех, как забогатяхте, как го направихте?“

Тогава си направих малка шега с нея: „Ако участвате в семинара, ще Ви кажа.“ 

И така, тя пропътува голямо разстояние, дойде на семинара и участва в него. Тя чакаше, разбира се, но аз не казвах нищо. 

Последния ден тя вдигна ръка и каза: „Обещахте да ми кажете как постигнахте успеха.“ 

Не знам как, но тя ми помогна да намеря отговора сам за себе си. Помълчах за момент и изведнъж осъзнах причината за успеха си. И тогава казах на всички 200 души в стаята: „Никой не ми е дал нищо.“ 

И тогава осъзнах за себе си, че причината за моя успех наистина е, че никой не ми е давал нищо даром. 

Затова се научих как сам да давам на себе си. Това не значи, че не получавам никаква подкрепа. Не означава това. Но това е нагласата, която имам – мога да направя всичко. Не трябва да разчитам на никого.

Макс: Това отговаря на философията на стоицизма, че препятствията всъщност са пътят.

Менис: Трудностите могат да бъдат пътят към успеха, но не и  самият успех. Те не ни спират. Те са пътят. Всъщност нямам желание да се изправям пред никакви препятствия в живота си. Но, ако дойдат, те са част от пътешествието.

Макс: Като говорим за пречки, помните ли най-мрачните моменти от професионалната си кариера.

Менис: Когато започнах да провеждам семинари в Англия, английският ми не беше много добър. Трябваше да се изправя пред много хора, англичани от средната класа. 

Бях нервен и пелтечех от притеснение. Някой вдигна ръка и ме попита пред всички 200 души по редовете: „Защо не научите английски преди да се захванете с тази работа?“

Когато ми го казаха се прибрах и се замислих: „Наистина ли ми трябва това?“ Това беше най-лошият момент. 

Прибрах се у дома и си зададох въпроса защо продължавам да се връщам към тези курсове, въпреки обратната връзка, която получавам. 

Обадих се на близка приятелка и я помолих за помощ. Попитах я същият въпрос, който задавах на себе си. Тя ми отговори така: „Причината да се връщаш е, че знаеш, че можеш.“ Това е. Знам, че нещо в мен е уверено, че мога да се справя. Нося тези думи навсякъде със себе си.

„Знам, че мога.“ 

Мога да Ви разкажа повече. Започнах следването си в Лондонския университет. Имам дислексия, което значи, че не мога да пиша и чета много добре. В първото си домашно написах името на университета си грешно. 

Тогава ме извикаха на разговор, за да ми кажат: „Направихме грешка. Ще трябва да напуснеш.“ 

Всъщност те дори промениха закона заради мен. След приемането ми въведоха задължителната сертификация по английски език преди началото на обучението, като предпоставка за кандидатстване. 

Аз не исках да напускам, а те ми отвърнаха: „Вие дори не можете да говорите, а това е един от най-добрите университети в Англия.“ 

Стоях по време на лекциите и не разбирах какво се случва. Дори не можех да задавам въпроси. Затова си купих диктофон. Включих го и записвах всяка лекция в продължение на 5 години. 

Всяка нощ седях и транскрибирах всяка отделна лекция с речник до себе си. Учих английски и следвах едновременно. Минаха години и станах един от двамата, които са достигнали най-високото академично ниво в университета. 

Накрая ме поканиха да преподавам. Невероятно, нали? И настояваха, че няма да мога да премина дори първата година.

Макс: Мисля, че е добре да обясните какво правите? В какво се състои работата Ви?

Менис: Това е нещо, което не съм казвал на никого. Има част от мен, която не разбира какво правя, но резултатът е огромен. Всъщност съм имал много труден живот. 

Подсъзнателно започнах тази работа, за да излекувам себе си. Осъзнах това едва след като започнах да работя с хора. Кайро малко прилича на България. 

Има много котки по улиците. Аз събирах малки котета и ги носех у дома, в стаята си. Давах им храна и се грижех за тях.  Сега разбирам защо. Котетата нямаха родители и страдаха. Бяха като мен. 

Бях изпадал в подобни ситуации и знаех какво е да изпитваш болка. Някак си реших, че искам да живея в свят, където хората не страдат толкова много и получават колкото се може повече подкрепа. 

По време на пътя си започнах да се чувствам по-добре и че карах и хората около себе си да го правят. Това е може би една от тайните на успеха ми, защото никога не съм арогантен към работата си. 

Никога не мога да бъда такъв заради хората, които имат ужасен живот и не могат да предприемат нищо срещу това. 

Провалял съм се по същия начин и съм минавал през същото.  Ситуацията в семейството ми показа, че в живота ни могат да се случат много трудни и болезнени неща.

Въпреки че може да сме виновни за част от това, което ни се е случило, трябва да изпитаме състрадание към себе си и живота си. Нуждаем се от хора, които да се държат с нас по същия начин, докато се излекуваме.

Макс: Има поговорка, която гласи: „Бъди добър към хората, ти го заслужаваш.“ Как избирате хората, с които работите?

Менис: Има няколко важни критерия. Първият,  нямам предвид духовния смисъл на думата, е отдаденост.  Хората идват на работа по различни причини. 

Някои го правят за лична изгода, други искат просто да контролират ситуацията. Трети го правят, защото чувстват, че има нещо в тях, някаква мисия, която да изпълнят- аз съм един от тези хора.

С такива хора и работя. Те идват и отварят сърцата си с голяма отдаденост в тях, това са хората, които остават, и за които фирмата се превръща в дом. Това са хората, които търся, но те ме намират сами.

Макс: Вие фасилитирате семинари на различни континенти. Срещате се с различни хора, различни култури, религии, истории. Какво мислите за България и  за българите?

Менис: Не знам кой внуши на българите, че са негативни. Не знам откъде идва този предразсъдък, но се съмнявам дълбоко в него. Всъщност българите са по-щастливи от много други държави. 

Вие разделяте религията от политиката. И все пак сте запазили общностите, семейството. Това ще изчезне с времето, тъй като имаме чувството, че трябва да сме като Запада. Губите го много бързо, но ако го запазите ще бъдете много силни.

Макс: Наистина ли го губим и защо?

Менис: Преди много години човечеството трябвало да живее на групи в името на общата безопасност. Ако не живеем в групи, ставаме слаби и другите животни могат лесно да ни изядат. 

Групите се разпадат, защото започваме да се учим. Започваме да се учим как да се защитаваме извън групата. И се създават семействата. Това са по-малки групи. И в хода на развитието си семействата започват да се разпадат. Тогава започваме да търсим връзки, които да ни подкрепят. 

Започнах този курс, за да ни върне към момента, когато бяхме заедно. Именно това е и силата на семинарите ми- събира хората в една обща стая.

Човекът, който води курса е бащата, който търсим, майката, която ще ни накара да се чувстваме в безопасност. Хората се събират заедно и се чувстват сигурни, чувстват се приети. 

Не е нужно да излизам и да показвам на хората, че имам много пари, за да ме обичат. Искам да излизам и да показвам на хората колко ме е страх,  зада ме обичат и да се чувствам в безопасност. 

Защото истинската безопасност може да стане само когато съм слаб и обичан, а не когато трябва да впечатля хората, за да ме обичат. Така бих постигал все повече и повече, за да показвам на хората колко съм добър, за да ме обичат повече. 

В това няма нищо грешно, но и означава, че един ден ще бъда изтощен. Не можете да имате достатъчно от това, от което не се нуждаете наистина. 

Никога няма да е достатъчно, за да задоволи нуждите ви. Един от студентите в семинара каза нещо, а именно: „Преминах през семинара преди пет години и Вие ми казахте нещо, което промени живота ми.“ Попитах го какво съм му казал, защото не си спомням. 

И той отвърна: „Казахте ми, че мога да бъда гневен и обичан.“ Не успях да си спомня да съм го казвал. 

И тогава осъзнах какво съм имал предвид, всъщност, като гледаш едно дете, малко дете – ядосано, разстроено, щастливо и винаги има някой до него, за да отпразнуват щастието му, да излекуват гнева му, и да го накарат да се чувства в безопасност.

Не можете да имате достатъчно от това, от което не се нуждаете наистина.

Макс: Защо хората Ви вярват?

Менис: Очевидно не мога да отговоря ясно на този въпрос, но мога да кажа какво може би правя, за да ми вярват хората. Аз не преподавам нищо, не ги уча. 

Аз не съм в позицията на учител, когато съм на семинара, никога не си мисля: „Аз съм по-добър от тези хора!“ Не го виждам така. Начинът, по който го виждам е, че ние сме заедно, опитващи се да намерим кои сме и опитвайки се да живеем по-добър живот. Нещата, които се случвали в живота ми, са ме научили на това, на смирение.

Макс: Как можем да отнесем това към бизнеса, към младия предприемач, който желае да стартира нещо и има нужда да се обгради с хора, които да му вярват.

Менис: Правилните хора ще го намерят, ако този човек е свързан със себе си и не иска да има или прави бизнеса си с цел да впечатлява света, то хората ще го открият. 

Хората са открили Ганди, Мандела. Ако в този момент те попитам: Помисли за най-успешния лидер в света. Всички първо ще помислят за този, с принос към човечеството и чак след това за хората с много пари, като Доналд Тръмп и т.н. 

Защо е така? Защото, ако наистина намеренията ми са да служа на живота, то хората, които също служат на живота ще ме намерят, но ако намеренията ми са да бъда богат човек, ще привлека такива хора, които се интересуват само от пари. 

Бих казал, че трябва просто да слушаш себе си и своята интуиция, вярвай, че правиш нещо добро за света. Служете на света, но не го променяйте. Това са две различни неща.

Макс: Ако можете да се обадите на 20- годишния Менис и да му кажете нещо – какво би било то ?

Менис: Ще му кажа нещо просто: Нещо те води, остави го да те води.

Макс: Изглежда лесно, но aко сте млад и не знаете какво Ви води, дали е вашето безпокойство, емоции или страхове.

Менис: През 70-те намерих йога книга, в която имаше това много интересно и известно изречение: „Когато ученикът е готов, се появява учителят.” и с годините осъзнах, че липсва част от изречението. 

Тя е: „Учителят си ти!” Така че, може би хората, които нямат никакво самочувствие, те трябва да знаят, че когато са готови, Учителят ще се появи.

Продължавайте да се движите.