Последен блус на раздяла с еврото

2012 година изправя правителствата на държавите от eврозоната пред трудноразрешими проблеми и сериозни дилеми. С всяка измината година от 2008 насам, кризата обхваща все повече държави и сектори в Европа. В началото бе Исландия, бързо последвана от Ирландия, а след това Гърция и Португалия. Впоследствие кризата погълна Испания и Италия. Закъсва вече и Франция.

Кратка предистория

Кризата в Исландия бе от банков характер. След изгубването на доверието и първоначалната дестабилизация, правителството реагира инстинктивно и гарантира банковите депозити. Банковата криза доведе до масово изтегляне на депозитите и изтичане на капитали към чужбина. За броени дни банковата криза прерастна в държавна и валутна. В крайна сметка държавата бе изправена през фалит и катастрофални икономически последствия. Понастоящем, години по-късно, икономиката и финансовата им система се стабилизираха, макар и на значително по-ниски нива от предкризисните.

Кризата в Ирландия имаше подобен характер и се разви почти по същия начин, макар и не така мълниеносно. Там правителството също предприе прибързани и необмислени мерки за гарантиране на банковите депозити, без дори да координира и  да предупреди останалите членки на Евросъюза и Еврозоната. След краткия период на привидна стабилизация и обратния прилив на капитали заради държавната гаранция, пазарите осъзнаха доста бързо, че финансите на правителството не могат да удържат цялата банкова система. Инвеститорите изгубиха доверие в икономиката и правителството, разпродадоха държавните облигации, лихвите по дълга се увеличиха значително, а правителството и банките бяха изправени пред неминуем фалит.  Икономиката на страната бе пред ръба на пропастта, ако не бе спасителната операция на Европейския съюз. Правителството бе принудено да ореже бюджета и икономиката на Ирландия изпадна в тежка депресия. Стабилизирането на държавните финанси е бавно и мъчително, а съдейки по пазарните лихви, финансовите пазари залагат на фалит.

Проблемите на Гърция произтичат от огромните бюджетни дефицити и натрупания държавен дълг. Тук кризата прерастна в обратната посока: от дългова в банкова. Изгубването на доверието в държавния дълг доведе до изгубване на доверието в банките кредитори, а впоследствие и към цялата гръцка банкова система. Подобно на Ирландия, спасителен пакет бе необходим за предотвратяването на държавен фалит и крах на гръцката банкова система. За разлика от Ирландия обаче, Гърция продължи безумните си разходи, набързо „опука“ спасителния пакет и бе изправена отново пред фалит и пред поредното второ спасително финансиране. Сега вече стана пределно ясно на всички, че всяко спасително финансиране е напълно безсмислено, ако не е съпроводено с оздравителни реформи и съкращаване на бюджета. В този момент кризата навлезе в качествено нова фаза – инвеститорите фокусираха погледите си върху необходимите реформи, а не върху спасителните пакети.

Криза – банкова или бюджетна

Не е необходимо да описваме проблемите на Португалия, за да се спрем и на един от най-дискутираните и най-противоречиви дебати около кризата на Еврозоната: дали кризата е банкова, или бюджетна. Взаимната обвързаност бързо стана ясна на всички: ако паднат банките, те неминуемо ще повлекат със себе си държавата; ако падне държавата, тя неминуемо ще повлече своите банки кредитори, тоест, цялата банкова система.

В крайна сметка, отговорът е уникално прост: първопричината е кредитният дълг, а дали дългът е частен (банков), или държавен, е несъществена подробност. Кризата е „дългова“! Икономиката има определен икономически и производствен капацитет, а оттам и съразмерен капацитет да обслужва своите дългове, независимо дали тези дългове са частни, или държавни. Всяка задлъжнялост, надхвърляща този капацитет, неминуемо води до криза.

Изкристализира и вторият фундаментален проблем при решаването на кризата. От една страна, затънали банки се опитват да финансират и спасяват закъсали правителства, а от друга страна, затънали правителства се опитват да спасяват закъсали банки – нещо подобно на двама пияници, които се опитват да се крепят един-друг, за да не паднат. Това няма как да реши проблема. Единственият резултат от подобна взаимопомощ е съвместното затъване и на банки, и на правителства.

Италия и Испания

Преглеждайки еврозоната през призмата на задлъжнялостта, постепенно се изясни, че Испания и Италия са закъсали толкова безнадеждно, че няма как да обслужват своите дългове без да предприемат някакви радикални реформи.

Доверието в техните финанси се срина и те се сблъскаха със сериозни проблеми около рефинансирането на дълга си. Лихвите по дълга им излетяха и погледите бързо се обърнаха към банките-кредитори. Например, по официални данни на правителството, банките в Испания имат натрупани над 50 милиарда евро кредитни загуби и де факто са във финансова несъстоятелност. Реалните загуби вероятно са доста по-големи. Проблемите на италианските банки са също така значителни, по всяка вероятност надхвърлящи 100 милиарда евро. Добавяйки потенциалните загуби от инвестициите им в ДЦК, това би умножило загубите многокртатно.

Серията опити да се изолира проблемът, така че да не погълне Испания и Италия, се провалиха. Те продължиха да се финансират предимно от своите банки и по този начин да обвързват съдбите си. В един момент през ноември, доверието в италианското правителство се изпари и купувачите на италиански дълг „изчезнаха“, а пазарът „замръзна“. Правителство и банки бяха изправени за пореден път пред неминуем крах, като спасението този път дойде от ЕЦБ, която започна операция по изкупуване на италиански (и испански) дългове. Това временно разблокира пазара и даде възможност на правителството да рефинансира временно дълга си.

Фундаменталните проблеми обаче не бяха решени. За съжаление, безболезнено решение няма. Необходими са дълбоки и радикални реформи. Необходима е политическа воля в условията на масови размирици и протести. Необходими са спестявания, които да финансират бюджетите и да капитализират банките. Необходимо е орязване на разходите и бюджетите. Необходими са дълбоки икономически, социални и политически реформи.

Европейска централна банка

Доверието на чуждестранните капитали също се изпари. Многократно се пускаха слухове за спасително финансиране от Близкия изток и Китай, но така или иначе това не се случи. След пълен обзор на глобалната финансова система стана пределно ясно, че единствено ЕЦБ има способността да напечата необходимите трилиони, за да се закърпи положението.

Ролята на ЕЦБ се политизира и поляризира: появиха се две диаметрално-противоположни школи с противоположни възгледи. Едната страна настояваше, че финансирането от ЕЦБ е наложително, за да не се срине цялата финансова система. Другата страна настояваше, че финансиране от ЕЦБ не решава никакви проблеми, а само временно ги отлага и задълбочава, понеже страните продължават да затъват в дълг. И двете гледни точки се оказаха верни. Единственото смислено решение бе компромисът  между тях: финансиране срещу реформи, подобно на спасителните пакети за Ирландия и Португалия. Дебатът бързо се изроди до избор между краткосрочни мерки срещу дългосрочни реформи, но краткосрочните императиви надделяха.

След множеството дебати, ултиматуми и обещания стана пределно ясно, че в Италия и Испания подобни реформи няма да има и че истинската криза тепърва предстои. Техните политически системи са твърде корумпирани и компрометирани, за да разтърсят устоите на европейския си социален модел, да въведат необходимите икономически и социални реформи, както и да реструктирират държавните си финанси и да либерализират икономиките си.

ЕЦБ продължи да печата, за да закърпва положението. Само за последните няколко месеца през 2011 г. банката напечатва над 700 милиарда евро и активите й се увеличават стремглаво от 2 трилиона на 2.7 трилиона евро (виж графиката). Това временно стабилизира банковия и дълговия (ДЦК) пазар, но от своя страна дестабилизира еврото, което девалвира значително на валутните пазари. Само за последните 5 месеца еврото падна спрямо долара от 1.46 до 1.27. Вследствие на кризата се заражда недоверие дори   към еврото.

Банкова криза

Междувременно, европейската банкова система започна да се огъва при все по-масовото изтичане на капитали. Изгубването на доверие в гръцкото правителство доведе и до изгубване на доверието в гръцките банки. Ако банките закъсат, то правителството не е в състояние да ги спасява; от друга страна просрочие на правителството означава неминуем фалит за банките кредитори.

Депозанти започнаха  да изтеглят депозитите си от гръцки банки и да ги прехвърлят в чужбина. Само през месец септември бяха изтеглени близо 5.5 милиарда евро, през октомври – рекордните 6.8 милиарда евро, а през ноември – 3.5 милиарда (виж графиката). Макар и все още да няма официални данни за декември, по неофициални оценки, публикувани в немската преса, този процес продължава да се ускорява. За първите 10 месеца на годината гръцката банковата система е изгубила почти 20% от депозитната си база. Ако този процес продължава, то в недалечно бъдеще цялата гръцка банкова система ще е изправена пред колапс. Засега тя се крепи чрез индиректно финансиране от Немската централна банка и от ЕЦБ, но това няма да продължава вечно.

Вече има ясни индикатори за сериозни проблеми около финансирането на големите европейски търговски банки. Много американски пенсионни и парични фондове изтеглиха краткосрочното си финансиране от европейските банки. От своя страна, множество френски, италиански и испански банки изпитват остър недостиг от безрискови ценни книжа, срещу които да заемат краткосрочни средства. Още по-показателен е фактът, че те бяха принудени да заложат златото си, нещо което се предприема само като крайна мярка. Някои банки бяха принудени да разпродават чуждите си инвестиции. На моменти междубанковият пазар не разполагаше с ликвидност и на практика не функционираше.

Много банки просто прекратиха кредитните си операции поради липса на ликвидни средства. Някои спряха да финансират дори правителства. А без кредитиране, икономиката е изправена пред сериозна криза и още по-сериозни проблеми в бъдеще. Заражда се и дефлационната кредитна спирала: липсата на финансиране води до липса на кредитиране, което пък води до занижена икономическа дейност и дефицит на финансов ресурс.

Масово изтичат капитали от нестабилните южни банкови системи (Гърция, Португалия, Испания, Италия) на север. Основен мотив е страхът, че някоя евро-членка може да реши да напусне едностранно Еврозоната и да девалвира валутата си. При тези обстоятелства е разумно да се прехвърлят средствата в друга, по-стабилна, банкова система, като разходът е символичен. Особено предпазливи в това отношение са големите корпорации, чиито депозити са значителни и не се покриват от депозитни гаранции. Тоест, дори проблемът  да не е реален и сериозен, достатъчно е да се възприема като проблем, за да може изтичането на депозити да доведе до банкова криза и срив на системата. Това и става в момента. Вече има ясни индикации, че се заражда недоверие дори във френската банкова система, съпроводено с масово изтичане на депозити дори и от Франция.

Всъщност, трябва да си зададем простите реторични въпроси: ако проблемът с „дребна“ Гърция не може да бъде успешно решен вече близо 2 години, кое ни дава основание да смятаме, че проблемите на Испания и Италия ще бъдат решени? Ако малка Гърция представлява сериозен проблем за цялата Еврозона и за цялата европейска банкова система, тогава какво остава за Италия и Испания? Ако 2 години не можем да решим проблемите с Гърция, колко години ще ни трябват за Италия и Испания? А за Франция?

Кредитен рейтинг

Сериозни усложнения се появяват и при всяко понижение на кредитния рейтинг на дадена държава. След многократните понижения от началото на кризата, през декември кредитните агенции за пореден път предупредиха за понижения на кредита на Белгия, Испания, Словения, Италия, Ирландия и Кипър. Подобна заплаха увисна дори над Франция.

Официалните резултати от 13-ти  януари тази година се оказаха съкрушителни за европейските финанси – падна рейтингът на 9 държави. Италия, Испания, Португалия и Кипър бяха понижени с 2 нива, а Австрия, Франция, Словакия, Словения и Малта – с едно ниво. Това означава наличие на още по-сериозни проблеми с финансирането и рефинансирането на дълга на тези държави.

Особено жесток е ударът за Австрия и Франция, които изгубиха своя ААА-рейтинг. Това понижение многократно усложнява плануваната спасителна операция на закъсалите евро-членки. Спасителният консорциум (ESFS) разчиташе на емитирането на ААА-облигации, гарантирани от кредита на евро-членките. След падането на Австрия и Франция, вече е под съмнение дали на свой ред консорциумът би запазил своя ААА-рейтинг, след което по верижна реакция това би осуетило цялата спасителна операция.
Пониженията може да разнищят и кредита на техните банки кредитори. Кредитните агенции ще преразгледат рейтинга на множество банки кредитори и пониженията на практика са неминуеми. От своя страна това ще затрудни финансирането на тези банки, които пък финансират своите правителства, с което се затваря поредният омагьосан кръг… И това едва ли е краят на кредитните понижения. С навлизане на Еврозоната в рецесия през 2012 г., можем да очакваме серия от подобни понижения в недалечно бъдеще.

Еврозона –  пред разпад

Важно е да отбележим, че проблемите на Еврозоната се приписват като дефект на валутната система. Това си е чиста пропаганда. Проблемът е в дълга, в свръхзадлъжнялостта; проблемът е, че банките кредитори са финансирали фискално-безотговорни правителства и са допуснали тяхната свръхзадлъжнялост, разчитайки, че няма да бъде допуснат срив на финансовата система. Всъщност, това допускане се оказва съвсем вярно, поне по наблюдаваните реакции на евро-политиците и властите в Ирландия, Португалия и Гърция.

За съжаление, има два непреодолими проблема: (1) опитът с Гърция показва, че спасителните пакети не решават проблема, а го отлагат и усложняват, (2) Испания и Италия са твърде големи, за да бъдат спасени – за тях са необходими стотици милиарди евро, а по някои оценки дори над 1 трилион. Важно е да отбележим, че размерът на проблема е толкова колосален, че спасителният консорциум (ESFS) или дори предлаганият „фискален съюз“ също не представлява решение.

В заключение, какъв е всъщност „изходът“ при условие, че няма изход от ситуацията? Тъй като няма кой и как да спаси Италия и Испания, единственото практично решение при текущата политическа среда е излизането на някои членки от Еврозоната и временната дестабилизация на еврото, като валута и на европейската банкова система.
Коя точно ще бъде първата напуснала страна е трудно да се прогнозира, тъй като решението ще бъде продиктувано от политически съображения. Вероятно първата стъпка ще бъде предприета от Гърция, Португалия, Испания или Италия. Колко държави ще напуснат в крайна сметка също не е ясно. Това ще се определи от политическата воля на отделните страни за реформи. Кога точно ще се случи е също трудно да се прогнозира. Обаче по всичко личи, че първите държави вероятно ще напуснат Еврозоната още през тази година.

2012 година обещава да бъде изпълнена със сътресения, кризи, дестабилизация, реформи, спасителни пакети и променена и обновена Еврозона. Бъдещето на еврото е твърде несигурно, но засега неумолимо върви към разпад.