Най-големите български банки спират приемането на срочни депозити: Какво означава това

Уникредит Булбанк, която е най-голямата банка в България, и Пощенска банка спират да предлагат услуги, свързани с откриването на нови срочни депозити за физически лица. Така те се присъединяват към банка ДСК, която спря да приема нови срочни депозити и срочни влогове още в началото на 2021 г. Казано иначе, от втората половина на годината две от най-големите финансови институции у нас няма да приемат повече нови срочни депозити.

Уникредит Булбанк

В случая на Уникредит Булбанк промяната влиза в сила от 7 юли тази година. В документа „Уведомление за предстоящи промени в Тарифа за Физически лица“ е посочено лаконично:

Прекратява се предлагането на стандартни срочни депозити, както във филиал на Банката, така и чрез електронните ѝ канали.

Освен това финансовата институция въвежда такса от 0,7% годишно за разплащателните и спестовни сметки на стойност над 400 хил. лв. или еквивалентна граница във валута. Новата такса ще се събира ежемесечно, за съответния брой дни, през които размерът на въпросните сметки надхвърлят тази граница.

Пощенска банка

При Пощенска банка промяната ще се случи от 3 август тази година и ще важи също за физическите клиенти. В нейния Лихвен бюлетин четем:

Считано от 03.08.2021г. се преустановява предлагането на Стандартен срочен депозит. Считано от 03.08.2021г. се преустановява предлагането на Online срочен депозит.

Продуктът „Депозит 30“ също няма повече да се предлага на потребителите от тази дата.

Защо банките спират приемането на нови срочни депозити

Причината за преустановяването на откриването на нови депозити е, че в търговските банки в България се наблюдава огромен спестен ресурс, който не може да бъде отпуснат като кредит. Това се вижда прекрасно от долната графика, на която „ножицата“ между обема на депозитите (синята крива) и този на кредитите (запълненото синьо пространство) ясно се разтваря.

Графика 1: Депозити и кредити в България

Източник: Българска народна банка

Това води до трупане на т.нар. „свръхрезерви“. Сумата на тези свръхрезерви на търговските банки се съхранява в централната банка. При нормални условия тя вероятно би трябвало да им изплаща лихва. Въпросът е, че откакто изобщо беше въведен лихвен процент по свръхрезервите, той винаги е бил отрицателна стойност.

Графика 2: Лихва по свръхрезервите на търговските банки при Българската народна банка

Източник: Българска народна банка

Колкото повече свръхрезерви имат търговските банки, толкова повече те плащат те на централната банка. Тъй като това им генерира загуби, те нямат никакъв стимул да приемат повече средства, затова и спират приемането на нови срочни депозити.

Друг ефект от голямото количество срочни депозити и спестявания

Тъй като търговските банки имат все повече депозити, които не могат да отпуснат като кредити, защото спестяванията растат по-бързо от кредитирането, те не могат да увеличат на лихвите по депозитите. Затова и равнищата на лихвата в България през последните години се понижават.

Графика 3: Лихвен процент по срочните депозити в България

Източник: Българска народна банка

Търговските банки не могат да увеличат лихвата по депозитите в настоящата ситуация. Ако го направят, те ще привлекат още повече депозити, които очевидно не могат да отпуснат като кредити. Освен това върху депозитите, за разлика от разплащателните и спестовните сметки, не се начислява такса или има много ниска такава. Така резултатът за самите търговски банки ще е увеличаване на средствата, върху които те трябва да плащат такса на Българската народна банка, т.е. с увеличаването на лихвата по депозитите те биха си вкарали автогол.

Инвестиционното злато и сребро: Вложенията, които са винаги насреща

За сметна на това, златото и среброто носят положителна доходност. Нещо повече, обикновено когато се наблюдава „недостиг“ при някой от тях, това е възможност за потребителите. Дефицит на златна монета Американски орел например се наблюдаваше през април и май. В тази ситуация притежателите на такива можеха да ги продадат за премия над спот цената на златото. Същото се случи и с някои категории сребърни продукти.

Вижте повече по темата: Колко всъщност е цената на златото

Цената на златото

Въпреки скорошния си спад, златото се представя изключително добре от началото на коронакризата. За този период благородният метал е поскъпнал с 16,12%.

Вижте повече по темата: 8 причини да инвестираме в злато

Същевременно слабостта на благородния метал едва ли ще се задържи задълго. Централните банки само оповестиха, че имат „намерения“ да понижат изкупуването някои активи. Сред тях обаче не са държавните ценни книжа. Затова даже и те да съкратят някои програми, количественото предлагане, т.е. инфлацията, като цяло ще продължи да расте. Разликата е, че това може би ще се случва с по-бавен темп.

В наличност

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

Продаваме 181,00 лв. 164 164,00 181 181,00

Купуваме 164,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Основните лихвени проценти ще се задържат на нулева (в САЩ) или отрицателна (в еврозоната) територия поне до края на следващата година. Казано иначе, всички феномени, които движиха цената на златото през последните месеци ще са налице и в бъдеще.

Вижте повече по темата: Този показател показва защо сега е страхотен момент за купуване на злато

Цената на среброто

Представянето на среброто е още по-зрелищно. Отново коригирано спрямо скорошното леко понижение на цената, от началото на 2020 г. то е поскъпнало с впечатляващите 53%.

Вижте повече по темата: Среброто: невъзпятият стожер на финансовата стабилност

Така среброто се представя по-добре от почти всички категории активи, особено в България. Благородният метал изпреварва борсовите индекси S&P 500 (ръст от 28% от началото на 2020 г.), DAX (17,64%) и Dow Jones (16,2%). Единственият от водещите индекси, от които губи, е технологичния Nasdaq. Той нараства с 55% от началото на 2020 г.