Според източния календар 2012 г. е годината на Дракона – символ на победата. За съжаление, по икономическия календар настоящата година се очертава да бъде годината на намесите на централните банки – по-скоро символ на отчаяние и безсилие. През първите пет месеца на годината станахме свидетели на разнообразния арсенал от финансови оръжия, с които централните банки разполагат, за да се опитат да предпазят финансовата система от поредния (а защо не и последния) срив. Централните банки на развитите икономика влязоха в режим на пълни обороти и панически натиснаха газта на печатниците за пари. Мащабите и темповете на интервенциите подсказват колко крехка и неустойчива е сегашната финансова система.

САЩ помага на Европа

Първата стъпка бе предприета още през ноември миналата година, когато централните банки на държавите от Г6 (Федералният Резерв, Европейската Централна Банка и централните банки на Великобритания, Швейцария, Япония и Канада) обявиха „координираните си усилия да повишат капацитета за предоставяне на ликвидна подкрепа на глобалната финансова система”. Казано по-просто, от гледна точка на Европа, същността на тази мярка се изразява в следното: Европейската централна банка (ЕЦБ) може да взема неограничено количество заеми в долари от Федералния резерв, които ще обезпечава с евро, при около два пъти по-нисък лихвен процент от предишния, като на по-късен етап трябва да върне същото количество долари при първоначалния курс на долар спрямо евро. ЕЦБ може да раздаде получените долари на европейските търговски банки, които да ги използват, за да посрещнат падежите по финансовите си задълженията и да успеят да удържат на масовото теглене на депозити от страна на населението в редица европейски държави. Всичко звучи чудесно, но както винаги, има и дребен шрифт: за да може да гарантира нужната ликвидност, Федералният Резерв трябва де факто да напечата тези долари.

Затаете дъх, става по-интересно

Тъй като неограниченото наливане на щатски долари в европейската банкова система явно не е било достатъчно, за да се разрешат ликвидните проблеми, на 21 декември 2011 г. ЕЦБ обяви първата операция за дългосрочно рефинансиране, което най-просто означава, че ЕЦБ раздаде 489 милиарда евро на 523 банки под формата на 3-годишни заеми при лихва от 1%. Логично, известна част от отпуснатите средства е била използвана от банките за изкупуване на държавни ценни книжа (ДЦК), тъй като само за месец лихвите по испанските и италианските ДЦК се понижиха осезаемо.

Изглежда обаче че наливането на близо половин трилион евро може да се окаже пристрастяващо. На 29 февруари 2012 г. ЕЦБ предприе и втора операция за дългосрочно рефинансиране при същите кредитни условия, като този път 800 банки получиха 523 милиарда евро. Въпреки привидно добрите краткосрочни резултати (понижаване на лихвените равнища по ДЦК на редица европейски държави), през май вече стана ясно, че наливането на 1 трилион евро не е успокоило инвеститорите и лихвите отново тръгнаха нагоре. Лошата новина за Европа е, че започне ли веднъж печатането и наливането на пари, става изключително трудно да се спре.

Само ако еврозоната имаше проблеми…

Великобритания също изглежда пристрастена. На 9 февруари тази година Bank of England – централната банка на Англия – обяви, че разширява за пореден път размера на своята програма за количествени улеснения – този път с 50 милиарда британски лири. От началото на 2009, до момента общият размер на програмата възлиза на 325 милиарда лири. Япония е на същия „наркотик”. На 14 февруари 2012 г., централната банка на Япония увеличи размера на своята програма за количествени улеснения с допълнителни 130 милиарда долара, като към момента общата сума от началото на кризата надхвърля 820 миларда долара.

Вижте повече по темата: Абеномика на негативните лихви в Япония

Същността на тези програми за количествени улеснения е много проста: централната банка изкупува държавни ценни книжа на собственото си правителство (понякога и други финансови активи) с прясно напечатани пари, като по този начин увеличава количеството пари в икономиката с надеждата, че това магически ще реши икономическите проблеми. Въпреки че от Федералния Резерв все още не са обявили трета по ред програма за количествени улеснения (нещо, което очакваме да се случи през втората половина на годината), САЩ не остава по-назад. Председателят на щатската централна банка Бен Бернанке заяви, че ще поддържа почти нулев лихвен процент до 2014 г., с година и половина повече от предишното му обещание. Ако това наистина се случи, до края на 2014 г. САЩ ще са поддържали почти нулеви лихвени проценти близо 6 години.

Според Ерик Спрот от Sprott Asset Management, не подобрените икономически перспективи, а именно ефектът от гореспоменатите мерки обяснява ръста на фондовите пазари през първите 4 месеца на годината. И логично, всеки един следва да се зачуди, ако не беше неограничената доларова ликвидност, двете операции по дългосрочно рефинансиране, продължението на политиката на нулеви лихвени проценти, какви ли щяха да са стойностите на фондовите индекси? Дали въобще европейската банкова система щеше да функционира все още? Едно нещо поне не може да отречем – тези мерки работят в краткосрочен план.

Но какво остава да се случи в дългосрочен план?

Какви са страничните ефекти или нежеланите реакции при една финансова система, в която постоянно се инжектират повече и повече пари? Какви биха били дългосрочните последици от цялото това печатане на пари? Можем да изброим няколко, които ни идват наум.

Първо и най-важно, без перманентна подкрепа от страна на централните банки, междубанковият пазар на кредити може практически да замръзне. Замислете се какви са основните изводи от двете програми на ЕЦБ: когато ЕЦБ обявява операция, при която се раздават нисколихвени кредити, и участието е доброволно, всяка една от тези 800 банки практически признава, че има проблем. Как могат да се финансират една друга при такива обстоятелства? Ако една банка участва в тази операция, тъй като има финансови затруднения, би ли се доверила тя на другите банки-участници и склонна ли ще е да им даде заем? Самото участието в тази операция дамгосва банките като финансово нестабилни. Такъв тип операция от страна на ЕЦБ има потенциала да бъде много опасна, тъй като ако търговските банки започнат да разчитат изключително на тези заеми, то европейската банкова система може да остане много дълго време зависима от ЕЦБ.

Втората нежелана последица е ефектът, който тези интервенции на централните банки имат върху представата на останалите държави за финансовото здраве на развитите икономики. Ако Вие сте един от чуждестранните кредитори на САЩ, Великобритания, Европа или Япония, колко спокойни бихте били за вложението си? Бихте ли продължили да ги кредитирате държави, чиито единствен начин да се задържат над водата е да печатат още и още пари? И още по-притеснителния въпрос – има ли институция, която може да спаси Федералния Резерв или Европейската Централна банка, когато техните мерки започнат да стават неефикасни и дори разрушителни и пазара изгуби доверие в тях?

А кой ще спаси централните банки?

Доверието в сегашната финансова система е все по-дефицитна стока. През 2008-2009 г., търговските и инвестиционните банки бяха тези, които изгубиха доверието на инвеститорите и се нуждаеха от огромни спасителни пакети от собствените си правителства. През 2010-2011 г. инвеститорите изгубиха доверие в правителствата и техните разточителни държавни финанси, особено в Европа, и самите правителтва имаха нужда да бъдат спасявани от централните си банки. Но има ли кой да спаси централните банки, ако доверието към тях се изпари? Международният валутен фонд се опитва да събере още 600 милиарда като буфер на сигурност, но наистина ли някой вече смята, че такава сума е достатъчна?

Реакциите на държавите кредиторки

Като анализираме днешната макроикономическа ситуация, стигаме до едно заключение. Останалите страни постепенно осъзнават до какво водят усилията на ЕЦБ и Федералния Резерв. Когато Бен Бернанке казва, че цели годишна инфлация от 2 на сто, то кредиторите на САЩ знаят, че ще изгубят най-малко 2% от покупателната способност на парите, които са предоставили за финансиране на щатското правителство. За това и никой не бива да се изненадва, че чуждестранните кредитори на САЩ и Европа постепенно се насочват към други инвестиционни класове, които според тях по-добре ще съхранят богатството им в дългосрочен план.

Китай намалява експозицията си към щатски държавни ценни книжа и купува злато.

Това е основната причина Китай да намалява експозицията си към щатски ДЦК и същевременно да продължава да внася инвестиционно злато с високи темпове. Всъщност, Китай купува усилено и други реални активи и суровини – желязо, мед, петрол. Това е индикация, че Китай не чака нова програма за количествени улеснения, а се старае своевременно да пренасочи инвестиционния си фокус от хартиени валути към реални активи.

Китай не е едиствената държава, предприела такива мерки. Русия също действа превантивно и е намалила експозицията си към щатски ДЦК с близо 50% от октомври 2010. В същото време, само през 2011 г. руската централна банка е закупила 95 тона злато, а през първото тримесечие на 2012 г. още 17 тона. Останалите държави-кредиторки също постепенно осъзнават лабилността на сегашния финансов модел и започват да предприемат същите мерки. Когато темповете се засилят, лесно е да прогнозираме накъде ще тръгне златото.

Русия продава щатски държавни ценни книжа.

За съжаление, няма икономически учебник, който да ни съветва какво да правим в тези несигурни икономически времена, но здравият разум ни подсказва, че трябва да бъдем изключително скептични, критични и предпазливи що се отнася до намесите на централните банки. Колкото повече пари печатат централните банки, толкова повече финансовата система ще разчита на печатането, за да остане над водата. Дългова криза не се решава с издаването на още дълг и печатането на пари не остава без своите последствия. Интервенциите на централните банки срещат растящо недоверие от чуждестранните кредитори и ги принуждават да предприемат превантивни мерки спрямо техните валутни резерви. Малките и средните инвеститори следва да обърнат внимание на тази тенденция и да се замислят дали не трябва да се преориентират към инвестиции, които реално могат да се повлияят позитивно от действията на централните банки, или да продължават да инвестират в такива, които ще търпят повече негативи.