Когато в началото на седмицата силно инфлираната турска лира постигна най-ниската си стойност срещу долара в историята, сривайки се до над 11 лири за долар, коментирахме, че:

В дъното на подриването на турската лира обаче стои паричната политика на местната централна банка. Печатането на пари в страната е неконтролируемо, което води до хронично обезценяване на валутата и до сриването ѝ до най-ниската ѝ стойност в историята, постигнато през тази седмица. Точно поради тази причина няма изгледи обезценяването на турската лира да спре, а напротив – по всяка вероятност то ще продължи да се задълбочава.

Вижте повече по темата: Турската лира се срина до най-ниската си стойност в историята

Днес, само два дни по-късно, наблюдаваме точно това – сриващата се турска лира вече се търгува при стойност от 12,93 лири за долар. Всъщност във вторник тя се обезцени още по-драматично и закратко достигна до напълно безпрецедентната си стойност от 13,14 лири за долар. Само за последните два дни тя изгуби 12,1% от стойността си, като в един момент спадът ѝ беше от 13,2%. От началото на годината тя се обезцени с почти 45%. Да разгледаме какво се случва в страната с най-висока инфлация в Европа и с нейната валута.

Обезценяващата се турска лира

Фундаментът на рухването на съседната турска лира е политиката на местната централна банка. Чрез постоянното скоростно увеличаване на паричното предлагане, т.е. осъществяването на инфлация, и потискането на лихвените проценти, тя обезценява валутата. Вече сме посочвали връзката между тези фактори, но си струва да я припомним и тук.

Инфографика 1: Инфлация в Турция и загубата на покупателна способност на лирата

Потискането на основния лихвен процент е ключов компонент на Ердоганомиката – икономическата доктрина, изповядвана от президента Раджеп Ердоган. Самият той нееднократно е коментирал, че лихвите са „враг“, а понижаването им е „пътят към икономическото освобождение“. Той отново акцентира върху тези си възгледи неколкократно през изминалите дни.

Вижте повече по темата: Какво е инфлация

Въз основа на тях, в края на миналата седмица Турската централна банка отново понижи основния лихвен процент по едноседмичните репо сделки с 1 процентен пункт, до 15%. Това е третото му поредно свиване от септември досега, когато той възлизаше на 19%.

Решението доведе до рухването на лирата до първия антирекорд от 11 лири за долар в началото на седмицата. Но вместо да опита да успокои пазарите и населението на страната, президентът Ердоган отново публично изтъкна, че настоява за понижаване на основния лихвен процент. Изказването му генерира втори тур на продаване и подриване на лирата и доведе до поредната ѝ най-ниска стойност в историята само ден след регистрирането на предишната такава.

Загубата на стойност на едната валута от всяка валутна двойка е само едната страна от уравнението. За да разберем напълно какво се случва в двойката долар – турска лира, трябва да се вземат предвид и динамиките при долара.

Щатският долар продължава да поскъпва

Паралелно с отлива на доверие в потъващата турска лира, щатският долар продължи да поскъпва. Доларовият индекс, измерващ цената на зелената валута спрямо кошница от други валути, се покачи до 96,54 пункта към момента на писане. Това е ръст от 1% спрямо равнището му от петък миналата седмица и е най-високата стойност на показателя от месец май 2020 г.

Две причини доведоха до поскъпването на щатския долар. В края на годината традиционно се наблюдава увеличено търсене долари за обслужването на задължения, деноминирани в тази валута. Затова базисните междувалутните суапове между еврото и долара, чрез които се обменят лихвени плащания или парични потоци между двете валути, постигнаха най-големия си спред (т.е. разлика) от края на 2020 г. досега. Пазарните участници са склонни да платят по-висока премия, за да се сдобият с долари.

На второ място, председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл беше номиниран за втори мандат от президента Байдън. Решението му се изтълкува от инвеститорите като сигнал, че централната банка ще започне да увеличава основния лихвен процент по-скоро от очакваното. Това внесе оптимизъм по отношение на представянето на щатската валута, на фона на най-високата официална инфлация в страната от три десетилетия насам.

Вижте повече по темата: Goldman Sachs очаква рекордна инфлация, а Фед – рискове пред акциите

По думите на самия Пауъл, основният лихвен процент няма да бъде увеличен преди края на програмата за количествени улеснения, който ще е най-рано в средата на 2022 г. Но едва ли централната банка ще пристъпи леко към подобен ход. Когато тя започна покачване на лихвата, през 2018 г. политиката ѝ доведе до най-тежката корекция на фондовите пазари от Голямата рецесия насам.

Инфографика 2: Зависимостта на икономиката на САЩ и фондовите пазарите от лесните долари и ниските лихви

Малко вероятно е Пауъл да рискува поредна корекция на борсите и свиване на икономиката, особено когато икономическият растеж на страната се забавя, а най-непопулярният президент на САЩ (освен Тръмп) от Втората световна война насам се готви за правителствени програми за трилиони долари.

Ефекти от високата инфлация в Турция

Връщайки се към Турция, обезценяването на лирата доведе до увеличаване на индекса на потребителските цени с почти 20% през октомври спрямо същия месец на миналата година. Тези данни са двукратно по-високи, отколкото Турската централна банка прогнозираше в началото на 2021 г., което показва, че тя е изгубила контрол върху валутата. Утежняващо обстоятелство е вече цитираното виждане на президента Ердоган, че лихвените проценти в страната трябва да останат ниски.

Отлив на депозити от банковата система на Турция

Изстрелването на цените на потребителските стоки не просто доведе до разпродаване на лирата и спад на доверието в нея, но и то изпревари лихвите по депозитите в местната банкова система. Затова от началото на годината се наблюдава отлив на спестявания от нея и насочване на парите към по-сигурни активи.

Вижте повече по темата: Как златото спасява хората от фиаското на турската лира

Данните на Турската централна банка показват, че общият размер на депозитите в местната банкова система се сви с 1% от началото на 2021 г., до 464,5 млрд. долара. Отливът на депозити вероятно ще се засили, тъй като последните данни са за септември, а индексът на потребителските цени продължи да се покачва скоростно и през октомври. При депозитите в злато, които изригнаха през последните години понижението е още по-голямо, тъй като лихвите по тях традиционно са по-ниски.

Високи инвестиции в злато

За сметка на това, търсенето на физическо злато, под формата на инвестиционно злато и бижута, продължава да е традиционно силно. Затова Турция остава в челната петица на страните с най-високо търсене на злато на глава от населението. Показателят нарасна до най-високата си стойност от 2013 г. досега.

Инфографика 3: Тенденции в търсенето на злато в Турция

Въпреки спада на покупките и на инвестиционно злато, и на бижута през второто и третото тримесечие, първото тримесечие на 2021 г. е в топ три на най-силните тримесечия в Турция за последните единадесет години. Предвид ускоряващата се инфлация в страната, няма да е учудващо четвъртото тримесечие на годината да е силно за златото в страната.

Оценка на Istanbul Gold Refinery – най-голямата рафинерия за злато в Турция, – местното население притежава между 3 и 5 хил. тона злато. При настоящата цена на жълтия метал, това се равнява до 287,3 млрд. долара, което е почти половината от брутния ѝ вътрешен продукт за 2020 г. (720,1 млрд. долара).

Увеличаване на населението, живеещо под линията на бедност

Политиката на управляващите в Турция доведе до изключително негативен феномен за икономиката. От 1987 г. делът на населението, живеещ под линията на бедността, се понижаваше. Единствените леки покачвания бяха през 2003 и 2015 г.

Инфографика 4: Дял от населението живеещ под линията на бедност, и брутен вътрешен продукт на Турция

Но заради изключително високата инфлация, през последните две години тенденцията се обърна. Въпреки че брутният вътрешен продукт на страната расте, все повече нейни жители живеят с еквивалента на под 5,5 долара дневно, защото даже и да получават високи плащания в местната обезценена лира, нейната покупателна способност се срива хронично спрямо долара. Турците могат да благодарят на едроганомиката за негативния феномен.