Докато политическата и икономическата ситуация в Гърция се „радва” на нестихващ медиен интерес, то проблемите пред една много по-голяма и значима за еврозоната икономика, каквато е испанската, останаха някак си на по-заден план. Въпреки че епизодично получаваме парченца от испанския пъзел под формата на новини за национализация на банки, намалени кредитни рейтинги или растящи дефицити, то почти липсват анализи и коментари, които да се опитат да сглобят пъзела и да представят цялостната картина на катастрофалната икономическа действителност в Испания.

Всъщност, за да се добие по-добра представа за състоянието на испанската икономика, е нужно да се разбере ролята на Испания както в световната , така и в европейската финансова система.

Четири основни икономически показатели дават ясна идея за това колко голяма и трудно спасяема всъщност е испанската икономика:

– Испания е четвъртата по големина икономика в Европа и дванадесетата в света с приблизително 1 трилион евро брутен вътрешен продукт

– Съотношението между държавен дълг и брутен вътрешен продукт към края на 2011 г. е 68 на сто, а прогнозираният бюджетният дефицит за 2012 г. е между 5.3 и 5.8 на сто от брутния вътрешен продукт (процент, който бе ревизиран не веднъж и очакваме да бъде дори по-висок при следващите ревизирания на прогнозите)

– Общата безработица е приблизително 24 на сто и е най-високата сред развитите икономики

– Безработицата сред младежите до 25 години е над 50 на сто, по-висока дори от тази на Гърция.

Ако сравним данните за държавния дълг и бюджетния дефицит на Испания спрямо нейният брутен вътрешен продукт, те са далеч по-розови, отколкото тези на Италия, Португалия, Гърция, Ирландия. Логично е тогава да си зададем въпроса „Защо безработицата е толкова висока и защо лихвите по 10-годишните испански държавни ценни книжа наближават критичното ниво от 7%?”

Предистория на бясната испанска корида…

Отговорът на този въпрос се крие в особеностите на испанския икономически бум от 2000 г. до началото на кризата, както и в специфичната структура на испанската банкова система.

Най-просто казано, растежът на испанската икономика преди кризата не бе органичен и не се основаваше на подобрена конкурентноспособност, технологични иновации или увеличена производителност, а по-скоро се изразяваше в издуването на имотен балон вследствие на изкуствено занижени лихвени проценти и бясна кредитна експанзия.

Всъщност, испанският имотен балон се наду до такива колосални размери, че на фона му балонът на недвижимите имоти в САЩ изглежда като малко сапунено мехурче (виж графиката).

Докато в САЩ непрестанно растящите цени на имотите подлъгаха не малка част от населението да напуснат работните си места, за да започнат работа в бумтящия имотен сектор, то в Испания манията достигна далеч по-голям мащаб – дори учениците и студентите прекъсваха учението си само и само да работят в сектора на недвижимите имоти.

Реално, испанските студенти и ученици не бяха единствените, които се стремяха към работа в сферата на недвижимите имоти. Между 2000 г. и 2008 г, населението на Испания се увеличи с близо 12% от 40 милиона до 45 милиона души, като страната бе залята от огромен поток имигранти, които искаха да се включат в един от най-големите строителния бумове от 30 години насам. Всъщност, от 1999 г. до 2007 г. испанската икономика е допринесла за повече от една трета от ръста на новосъздадените работни места в Европейския съюз. За да си представите мащабите, това е държава с 45 милиона души, която е регистрирала над една трета от новосъздадените работни места в една икономическа общност с население от 490 милиона души.

Така, имайки предвид огромната роля, която строителния бум изигра за увеличаването на заетостта в Испания, логично може да си обясним как безработицата е най-високата сред развитите икономики.

… и логичната развръзка

Този непоклатим оптимизъм, граничещ с религиозен фанатизъм, спрямо недвижимите имоти до голяма степен предопределя краха както на имотния, така и на банковия сектор в Испания. Ако погледнем някои от най-актуалните икономически данни за състоянието на банковата система и държавните финанси в Испания, то тогава може да си създадем добра представа за проблемите на четвъртата по големина икономика в Европа:

– През март и април тази година испанските банки изтеглиха заеми от ЕЦБ в размер на 228 милиарда и 264 милиарда евро респективно – между 50 до 70 на сто над нивата от януари и февруари

– Заемите на испанските банки са около 30% от всички заеми, които ЕЦБ е раздала на страни от еврозоната

– Лихвите по испанският дълг наближават 7% – критичното ниво, при което Гърция, Ирландия и Португалия поискаха помощ от международните институции.

Какво се крие под капака на банковата система на Пиринеите?

Колкото и лоши да изглеждат тези цифри, те не само че не разкриват напълно, но и дори подценяват проблемите пред испанският банков сектор. Основната причина е структурата на банковата система.

Банковата система в Испания може да бъде разделена на две: от една страна са големите международни банки като Santander и BBVA, а от друга – малките регионални банки, наричани „кахас”.

Системата на „каха” датира от 19-ти век. В самото начало този тип банки са се развили като малки териториални финансови институции в селските региони, които са приемали депозити и са давали заеми. Слабите регулации относно инвестиционните политики на „кахас” още в самото начало предопределя бурното им развитие, като има приблизително една банков клон на всеки 1 900 души от населението на Испания. В сравнение с Испания, в САЩ има един банков клон за всеки 3 130 души, а във Великобритания – за всеки 6 200 души.

Сега следва и лошата част…

Доскоро, цялата „каха” система беше нерегулирана. Това на практика означава, че до 2010-2011 г. правителството не е регулирало по никакъв начин тези малки регионални банки, които държат близо 50% от депозитите на всички испанци. Реално, те на са били задължени да докладват какви са съотношенията между заеми и депозити, какво е качеството на обезпеченията, които са получавали за заемите, и други изключително важни индикатори за финансовото здраве на една банка.

Както повечето хора биха предположили, по време на имотния бум, „кахас” са раздавали огромно количество кредити на строителни инвеститори. Същевременно, тези малки банки са намерили и огромен брой нови клиенти в лицето на младите испанци, които са се възползвали от ниските лихвени проценти и са започнали да си купуват собствени жилища (до преди имотният бум и понижаването на лихвените проценти повечето млади испанци живеят с родителите си, докато се оженят).

Най-просто казано, от 2000 г. до 2007 г. тези „кахас” не са подлежали на какъвто и да е било инвестиционен контрол и са финансирали всеки, който иска да построи или закупи недвижим имот в Испания.

Икономическата обстановка започва да се влошава, когато през 2007 г. имотният балон в Испания се спуква. В този момент, големите испански банки като Santander и BBVA предусещат вятъра на икономическата промяна и започват да намаляват темповете на растеж на ипотечното си кредитиране. В същото време обаче, всички „кахас” обаче влизат доста по-агресивно на пазара, като завземат освободилата се ниша, която големите банки им отварят.

За да добиете представа за мащаба и темповете на ипотечното кредитиране от страна на тези малки регионални банки, имайте предвид, че през 1998 г. съотношението между ипотечните кредити в Испания и испанският брутен вътрешен продукт е било само 23%. През 2009 г. това съотношение е три пъти по-високо и достига почти 70 на сто. Как се измерва това в сравнение с имотния балон в САЩ? За същия период, съотношението в най-голямата световна икономика дори не се удвоява – от 50% достига 90%. Основният извод тук е, че темповете на растеж на ипотечното кредитиране в Испания са много по-виоки от тези в САЩ в процентно изражение.

Тези „кахас” започват толкова агресивно кредитиране на имотния сектор след 2007 г., че през 2009 г. те държат 56% от всички испански ипотечни заеми. Казано по друг начин, повече от половината имотен балон е финансиран от една нерегулирана система на малки регионални банки, които са раздавали кредити без оглед на доходи, кредитна история или качество на обезпечението.

Всъщност, тези банки имат толкова голяма експозиция към имотния сектор, че около 20% от техните активи представляват заеми към строителните предприемачи, а по оценки на някои анализатори приблизително 60 на сто от кредитния портфейл на „кахас” е обвързан със сектора на недвижимите имоти под формата на ипотечни заеми, заеми към строителни предприемачи и други заеми, които са обезпечени с недвижими имоти.

Това е и реалният проблем на испанската банкова система – пренасищане с ипотечни кредити с ниско качество, които са направени през един от най-големите строителни бумове от началото през последните 30 години.

„Броят на испанските кахас намаля от 45 до 17”

Пример за катастрофалното състояние на кахас са и резултатите от една от новите законодателни мерки на испанското правителство. През февруари миналата година испанското правителство прие закон, който задължава всички испански банки да поддържат съотношение между собствен капитал и рисково-претеглени активи от минимум 8%. Тези банки, които не отговарят на новите изисквания, трябва да се влеят в по-големи банки или да бъдат частично национализирани. Крайният срок за провеждане на реформите беше септември миналата година, като между февруари и септември броят на испанските „кахас” намаля от 45 до 17.

Казано по друг начин, над 60% от тези банки не са успели да отговорят на новите капиталови изисквания от само 8% съотношение между собствен капитал и рисково-претеглени активи. В резултат на това, 28 „кахас” престанаха да съществуват, като част се вляха в други банки (вероятно също толкова закъсали), а останалите бяха частично национализирани.

Да, но поне Испания не е Гърция и няма нужда от спасителни пакети

Това е основната мантра, която испанското правителство се опитва да внуши на целия свят, и сме напълно съгласни с първата част на изречението. Испания не е Гърция. Тя е много по-голяма и последиците от разразилата се банкова и бюджетна криза в Испания могат да имат много по-разрушителен ефект върху така или иначе разклатените основи на европейската финансова система. Реално, първопричината за проблемите на испанската банкова система е високото ниво на частна задлъжнялост (съотношението между частен дълг и БВП е 300%), а спукването на имотния балон просто отключи порочната спирала надолу. Проблемите на банковата система постепенно прераснаха в бюджетна криза, след като испанското правителство бе принудено да поеме част от тежестта на частния дълг върху плещите на държавния бюджет (под формата на гаранционни фондове и национализации на банки). В знак на благодарност пък, испанските банки продължиха да купуват испански държавен дълг със средствата, които им бяха щедро предоставени от ЕЦБ при изключителни ниски лихвени проценти. Ясно е, че такъв механизъм на финансиране няма как да е устойчив и рано или късно ще намери своя логичен завършек. Разглеждайки испанската финансова система под този ъгъл, ние смятаме, че икономическата действителност е достигнала точка, от която няма връщане назад: Испания (и Италия) е твърде голяма, за да бъде спасена. Просто, няма толкова средства или достатъчно големи институции, които да успеят да решат този проблем. И дали испанската бомба със закъснител ще гръмне или Германия сама ще се оттегли от еврото е без значение – Европейският съюз в сегашната му форма е потенциално застрашен от изчезване вид.