Предприемачеството: Фундаментът на икономиката

Производството движи икономиката, но това, което води до производство, е предприемачеството. Затова в тази статия от поредицата „Златна школа“ ще разгледам какво представлява то и защо е толкова важно за светът около нас. И защо фразата “Предприемачеството: Фундаментът на икономиката” придобива все по-голям смисъл.

Някой веднага може да каже: „Но предприемачеството изобщо не се разглежда от учебниците по икономика. Защо трябва да му отделяме внимание?“ В последното деветнадесето издание на най-продавания учебник по икономика в света – този на Пол Самюелсън, думата „предприемачество“ се среща едва десет пъти. 

Понятието даже няма отделна глава. Само че то определено заслужава такава, особено в контекста му като двигател на икономиката. 

Какво е предприемачеството?

Дефиницията, която ще използваме тук, е:

Предприемачеството е процес на иновация на пазара и откриване и създаване на нови активи, дейности и продукти чрез използването на оскъдни ресурси, за по-доброто задоволяване на нуждите на потребителите. 

То е движено от мотива за печалба и се извършва в условията на несигурност на свободния пазар. Резултатът от предприемачеството е повишаване на стандарта на живот.

По своята същност, предприемачеството е процес, насочен към оформянето на бъдещето. Причината за това е, че предприемачите търсят нови комбинации от оскъдни ресурси в настоящето, но техните открития са превръщат в продукт едва в бъдеще. 

Тук се ражда и несигурността в предприемачеството, защото може никой на пазара да не желае новия продукт. В този случай предприемачите ще понесат загуби.

Но несигурността води и до възможността да съществуват предприемачи.  Ето защо.

Свят без предприемачество

Да си представим икономика, в която има производство, потребление, времево предпочитание, респективно и лихви. Но в него бъдещите цени на всичко са известни. 

Затова всички цени в тази икономика ще са равни на пределната си цена, но в него няма да има никакъв „остатък“, т.е. печалба. Това би бил кошмарът на бизнес ориентираните хора, нали?

В подобен свят до голяма степен всеки ден ще е като предишния, а всеки бъдещ ден ще е като настоящия. Причината е именно фактът, че ако всички цени, включително и бъдещите такива, са предварително известни, няма място за предприемачеството. 

И следователно – за развитие. Този вид икономика със сигурност не би направил очакваните стъпки напред.

Теории за предприемачеството

А ето какво са мислили водещите икономисти, писали относно предприемачеството и предприемачите преди много или не толкова много години.

Франк Найт

Според Найт предприемачеството се наблюдава винаги, когато имаме несигурност. Предприемаческата печалба е наградата и мотивацията за самото предприемачество. Той вярва също, че в дългосрочен план то също ще носи печалба.

Причината е фундаменталната разлика, която Найт прави между „несигурност“ и „риск“. Рискът е нещо предвидимо, докато несигурността – непредвидимо. Точно затова предприемачеството е процес на откритие (а не на иновация).

Лудвиг фон Мизес

Мизес е икономистът, който пръв поставя предприемачеството в сърцето на цялата икономическа система. За него именно предприемачът е човекът, комбиниращ различните фактори, като без него пазарът изобщо не би могъл да функционира. Затова и предприемачеството е обща характеристика на пазарната система.

За него предприемачите винаги са фокусирани върху бъдещите цени и от времето, необходимо за финализирането на проектите им.

Невъзможно е да елиминираме предприемача от картинката на пазарната икономика. Различните допълващи се производствени фактори не могат да се обединят спонтанно. 

Те трябва да се комбинират от целенасочените действия на хората, стремящи се към конкретни резултати, мотивирани от желанието да подобрят своето състояние на удовлетвореност. Ако елиминираме предприемача, ние елиминираме движещата сила на цялата пазарна система.

Йозеф Шумпетер

Според Шумпетер, който преподава в Харвард през втората половина на живота си и който е автор на термина „предприемачески дух“, предприемачеството е откриване на „нови комбинации“ от труд, природни ресурси и капитал в търсенето на печалба. В този процес се зараждат иновациите и просперитета. 

„Предприемаческата печалба е изражението на стойността, която предприемачът донася за производството.“

За Шумпетер предприемачеството е постоянен процес на разрушаване на старото и изграждане на ново:

Бурята на творческото разрушение е процес на индустриална мутация, който непрекъснато революционизира икономическата структура отвътре, постоянно унищожавайки старата, постоянно изграждайки нова.

Лудвиг Лахман

В Capital and Its Structure Лахман посочва, че фокусът на предприемачеството е съсредоточен върху конкретизирането на употребите на капиталовите стоки. 

Това се случва благодарение на паричната калкулация, която е водена от сигналите, идващи от печалбата и загубата. Така те откриват и изобретяват нови продукти и подобряват старите.

Живеем в свят на неочаквани промени – затова комбинациите на капитала ще се променят винаги, те ще се разпадат и преобразуват. В тази дейност откриваме реалната функция на предприемача.

Питър Клайн и Николай Фос

Според Клайн (на снимката) и Фос предприемачеството е „премислено взимане на решения в условията на несигурност“. Решенията са „решителна употреба на икономически ресурси, при която резултатите не могат да бъдат предсказани чрез известните вероятности“.

За авторите предприемачеството е създаване на нови възможности в реалния свят чрез притежаването и управлението на активи. 

Реалният предприемач, понасящ несигурността от решенията си да използва ресурсите, които притежава и контролира, който е бдителен, творчески настроен и лидер – а не просто абстрактен, хипотетичен откривател, – е „движещата сила на пазара.

Ползите от предприемачеството

Предприемачеството е ключово за подобряване на стандарта на живот. Всички иновации, които ни заобикалят: смартфоните, постоянно развиващите се автомобили, 3D принтирането, доставките на храна до домовете и т.н., са плод на действията на предприемачи. 

Те са рискували капитал и ресурси (свои или на инвеститорите си), гмурнали са се в морето от несигурност, произвели са ги и са ги доставили до потребителите. 

Така успешните предприемачи не само формират и подобряват света, който ни заобикаля, но и спомагат за подобряването на икономиката като цяло. Те са нашите икономически “супергерои”. Благодарение на тях достигаме растеж и се радваме на такъв. 

„Резултатите ни показват, че предприемачеството оказва позитивен и значителен ефект върху икономическия растеж“, пише в изследване, публикувано преди няколко години.

До това можем да стигнем и като сравним икономическата свобода, предприемачеството и стандарта на живот.

Таблица: Стандарт на живот, свободна икономика и предприемачество

Иточник: Heritage Foundation, World Population Review, Global Entrepreneurship Monitor

Както се вижда, при наличие на икономическа и предприемаческа свобода, като цяло стандартът на живот се повишава. Всяко предприемачество, независимо от размерите си, допринася за това. 

Предприемачеството като дейност повишава живота не просто като доставя нови стоки и услуги или като понижава цената на съществуващите. То го постига и благодарение на хората, които наема. Прекрасен пример за това е добивът на злато. През какви етапи преминава той, можете да видите от поредицата ни „Пътят на златото“.

В България повишаването на стандарта се вижда прекрасно при сравнение между общините Челопеч, където има активен добив на злато, и Трън, където той беше отхвърлен. 

В първия средната брутна работна заплата е 2 431 лв. на месец към 2019 г., а във втория 784 лв. на месец, показват данните на Института за пазарна икономика. 

Фундаменталната разлика между двете е именно добивът на злато, а, предвид нарастващата цена на златото през изминалата година и половина, разликата между общините е станала още по-значима. 

Това е нагледен пример как работи икономиката за отделните региони. И как се постига икономическа свобода, когато близо до теб има достатъчно много предприемачи, които не само имат добри идеи, но и имат инструментите за управление на своите ресурси.

Заключение

Производството не се случва автоматично. За него е необходимо да се наблюдава предприемачество и свободни пазари. 

Тогава предприемачеството води до откриване на нови стоки, ресурси, услуги и методи за работа, с което повишава стандарта на живот по две направления:

• Заради новите възможности за потребителите;
• Заради назначаването на нови и нови служители.

Предприемачите са изправени пред висока несигурност, защото по своята същност те оформят бъдещият свят около нас. Както посочва Мизес:

Това, което различава успешният предприемач от другите хора е именно фактът, че той не се оставя да бъде направляван от това, което е било и е, а устройва дейностите си въз основа на собственото си мнение за бъдещето. Той вижда миналото и настоящето както останалите хора; но размишлява за бъдещето по различен начин.

Казано иначе, предприемачеството е създаването на бъдещето и фундамент на икономиката. Без предприемачеството, светът ни не би бил такъв, какъвто го познаваме днес.