Интернационалните златни монети - първият опит за стандартни пари

През ноември миналата година представители на 54 държави се събраха на срещата на Международното бюро за мерки и теглилки (BIPM) и единодушно гласуваха за предефинирането на килограма. В продължение на повече от един век за определяне на килограма беше използвана истинска теглилка, съхранявана в мазетата на BIPM. След промяната той ще бъде дефиниран на основата на константата на Планк.

Като се има предвид колко лесно можем да променим световния стандарт за измерване на теглото, не е ли учудващо, че никога не сме били в състояние да определим еквивалентен стандарт за парична стойност? Понастоящем по света се използват около 180 валути, повечето от които плават на случаен принцип една към друга.

Усилията за създаване на метрична система за тежести и други мерки датират от края на XVIII век. Докато учените и политиците работели, за да накарат народите на света да използват метри, килограми и др., в същото време те се опитвали да направят нещо подобно и с парите. През 60-те и 70-те години на XIX век били положени доста амбициозни усилия, за да се създаде международна система от парични мерки. Те обаче претърпели провал .

В наличност

10 франка френски Наполеон III

Продаваме 586,00 лв. 512 512,00 586 586,00

Купуваме 512,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Convention monétaire – Международната валутна конференция от 1867 г.

Един от първите опити за монетарно стандартизиране бил създаденият през декември 1865 г. Латинския монетарен съюз (Latin Monetary Union или LMU). Белгия, Франция, Италия и Швейцария се съгласили да се придържат към convention monétaire (монетарната конвенция), както английската преса подигравателно наричала LMU. Преди сключването на сделката Италия, Белгия и Швейцария вече били започнали да издават свои местни версии на френския франк. Например италианската лира, въведена през 1862 г., била със същата чистота и тегло като френския франк. LMU формализирал отношенията между страните в съюза като, наред с други мерки, задължил всяко правителство да приема монетите на другите по номинална стойност при заплащане на данъци и други такси.

Вижте повече по темата: Латинският паричен съюз – дядото на еврозоната

Гражданите на Франция можели, но не били длъжни да приемат швейцарски, белгийски или италиански монети. Плакатът по-долу помагал на местните жители да разберат, кои златни и сребърни монети са издадени от членове на LMU и кои са чужди и следователно неприемливи в държавната данъчна служба.

Източник: http://www.histecon.magd.cam.ac.uk/coins_sept2014.html

След като LMU създал общ монетен стандарт в голяма част от Европа, защо този стандарт да не бъде разширен? През лятото на 1867 г. Париж бил домакин на Световния панаир. Решено било да се проведе и валутна конференция за „насърчаване на единството“ на монетите. На конференцията присъствали представители на 20 различни нации, включително САЩ, Франция, Великобритания, Русия и Турция.

Вижте повече по темата: Френски франк – златната монета, движила европейската търговия

В документа от конференцията делегатите се съгласили, че без обща монетна система, бизнесът между държавите щял да бъде вечно обременен с разходи за обмяна на един тип монети в друг. Това можело да бъде решено чрез въвеждане във всяка държава на „точка на общ контакт“, т.е. чрез златна монета, която трябвало да бъде с една и съща тежест и чистота и да се приема навсякъде. Тези общи монети щели да бъдат използвани във всяка държава, като по този начин се премахвала необходимостта от непрекъсната обмяна между валутите при пресичане на границите.

За универсална монета, която да бъде модел за всички други, делегатите на конференцията избрали златната монета от 5 франка. В допълнение към създаването на обща монета, било постигнато и съгласие националните правителства да приемат взаимно монетите си като законно платежно средство.

Разбира се, нямало нужда различните правителства да издават френски франкове. Те биха могли по желание да използват монета със своя собствена емблема и номинална стойност, но тя трябвало да е обвързана с френските 5 франка.

Трудности пред стандартните златни монети

При създаването на международния монетен стандарт имало няколко значителни препятствия. Привличането на британците и американците било важно, като се има предвид колко големи са тези нации. Проблемът бил, че един британски паунд, представен от златния суверен, бил на стойност 25,22 франка, както е показано в таблицата по-долу. Това едва ли е било подходящо съотношение за установяване на „точка на общ контакт“. Или към франка трябвало да бъде добавено малко злато, или от паунда – да бъде премахнато, за да се закръгли съотношението към 25 франка за 1 паунд.

Необходими били корекции, за да се постигне удобно съотношение на националните монети към франка

Тъй като конференцията установила франка като универсален стандарт с аргумент, че той е по-разпространен от паунда, британците били призовани да направят нужната корекция. Като се намали съдържанието на злато в паунда с 0.88%, един британски паунд би бил на стойност 25 франка.

Същият проблем съществувал и при съотношението между щатския долар и френския франк. Франкът струвал 5,18 долара (виж таблицата по-горе). За да се приведе доларът в съответствие с франка, от него трябвало да бъде премахнато злато на стойност 18 цента или 3.5%. Бил създаден набор от нови специални монети, променени в духа на конференцията от 1867 г., с които се установил чист обменен курс – 1 долар към 5 франка.

Французите имали своя собствена монета, създадена в духа на конференцията, с лика на Наполеон III, вместо на Либърти.

Междувременно, от британска страна, майсторът от Лондонския монетен двор и британският делегат на конференцията от 1867 г. Томас Греъм, представил следната специална монета:

Монетата на Греъм също била съобразена с изискванията на конференцията от 1867 г. На нея той изобразил както стойността на местната валута, британския двоен флорин (1/5 от паунда), така и тази на франка.

Както за САЩ, така и за Великобритания, предефинирането на валутата било голяма стъпка. Съществуващите монети на всяка страна трябвало да бъдат изтеглени и преработени в съответствие с новия по-лек стандарт. Също така, всички съществуващи американски и английски дългове, които се основавали на долари и лири с определено златно съдържание, трябвало да бъдат предоговорени, за да отговарят на намаления стандарт. Например, облигация от $ 50 трябвало да бъде призната като дълг от $ 51.75 в нови монети. Така кредиторът можел да бъде сигурен, че ще получи същото количество физическо злато, както преди.

В случая на САЩ промяната щяла да е по-лесна. По това време страната вече била преминала към паричен стандарт. През 1861 г. зелените пари били обявени за неконвертируеми в злато и златни монети. Оттогава 1 книжен долар струвал само част от 1-доларовата златна монета. Налагането на нова монета на американците и изискването всички дългове да бъдат деноминирани с 3.5% не би било кой знае какво неудобство във вече хаотичната система. Джон Шърман, председател на финансовата комисия на Сената, безразлично написал, че тъй като „договорите сега се основават на променливата стойност на хартиените пари, дори намалената доларова монета ще има по-голяма покупателна стойност от нашата валута“.

Уилям Стенли Джевонс и добре измисленото английско решение

Нещата във Великобритания били по-сложни. За начало – малко обща информация. Монетите са по-лесни за употреба от необработените кюлчета. Те могат да се прехвърлят бързо от ръка на ръка, докато еквивалентното количество кюлчета трябва да се претегля или анализира от всеки по веригата. Тъй като тези услуги са скъпи, хората обикновено предпочитат да разменят златни монети вместо еквивалентно количество злато.

В наличност

Златен суверен Джордж V Великобритания

Продаваме 1231,00 лв. 1166 1166,00 1231 1231,00

Купуваме 1166,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката
От векове обаче, Обединеното кралство предоставяло тези услуги безплатно. Всеки можел да донесе злато или сребро в монетния двор и да го превърне в еквивалентно количество монети, без да се налага да заплаща такса. Тъй като английските монетни дворове не налагли никакви такси, една английска монета, съдържаща 10 грама злато, винаги ще има същата пазарна стойност като 10 грама необработено злато. Ако случайно монетата е с по-висока цена(премия), търговецът можел веднага да арбитрира разликата, като закупи злато и го занесе в монетния двор, за да го превърне в монета безплатно. По този начин постепенно премията на златната монета изчезва. Ако монетният двор изиска заплащане на такса обаче, монетите биха стрували повече на пазара, отколкото еквивалентното количество необработено злато. Претопяването на монета означавало, че трябва да се плати такса, за да се превърне златото отново в полезна монета.

Имайки предвид всичко това, Уилям Стенли Джевонс, един от най-известните британски икономисти по онова време, предложил добро решение: Намалете съдържанието на злато в суверена с 0,88%, за да го приведете в съответствие с франка, но ще компенсирате това, като въведете такса за претопяване в същия размер. Намаляването на съдържанието на злато ще намали пазарната стойност на монетата, но таксата за претопяване ще окаже натиск в обратна посока и ще я изтласка по-високо. Тъй като тази комбинация гарантира, че новият суверен ще струва толкова, колкото и стария, британските дългове няма да е нужно да преминават през тежкия процес на деноминиране. В същото време британският паунд ще бъде на една и съща основа с франка. Всеки от тях ще съдържа едно и също количество злато.

Неуспехът и интернационалната монета на Дейна Бикфорд

И така, какво се случило в крайна сметка с всички тези усилия за стандартизиране на паричните единици? LMU не се разрастнал твърде много – в него се включила само Гърция през 1867 г. Според Лука Ейнауди , по-силните членове на LMU не били склонни да разширяват проблемите, свързани с контролирането на по-слабите членове като Италия и Гърция, или по-специално на лимита за дребните сребърни монети на всяка от страните, който бил определен от конвенцията на шест франка/лира на жител.

Що се отнася до САЩ, Шърман довел САЩ до златен стандарт през 1873 г., което било едно от изискванията на паричната конференция от 1867 г. Но той никога не стигнал дотам, че да намали щатския долар до нивото на франка.

В Обединеното калство Джевонс и неговите съюзници успели да поддържат дискусията за интернационалните монети до 1868 г., както е описано в тази интересна книга на Джон Малоуни. Но решението на Джевонс може би е било твърде екстравагантно, а дискутиращите постоянно се оплитали в детайлите. На всичкото отгоре Великобритания стояла твърдо за златния стандарт, а Франция и LMU били на биметален стандарт. Това било достатъчно, за да се изостави идеята за парична стандартизация. Така приключили официалните усилия за създаване на международна система за парично измерване.
Няколко години по-късно от частния сектор произлязъл един последен опит. През 1874 г. американката Дейна Бикфорд създала интернационална монета от $ 10, показана по-долу. На нея Бикфорд е изписала официалната стойност на монетата, изразена във валутите на няколко държави, включително Швеция, Франция и Великобритания.

Златната $ 10 монета на Дейна Бикфорд от 1874, проектирана за интернационална употреба, като стойността й е изписана в йени, лири стерлинги, германски марки, датски крони, гулдени и франкове:

Но този експеримент не бил чак толкова амбициозен в сравнение с оригиналните монети, вдъхновени от Парижката парична конференция от 1867 г. Едно от предимствата на тези монети е, че тяхната номинална стойност представлява хубаво кръгло число. Това позволява лесното правене на промени, деление или добавяне на суми. За френските купувачи и търговци монетата от 51,81 франка на Бикфорд би била ужасно неудобна за боравене. Монетата Либърти от 1867 г. $ 5/25 франка е много по-удобно решение.

Играе ли някаква роля паричната стандартизация в настоящето?

Еврозоната със сигурност е най-важният съвременен опит за налагане на стандартна парична единица в много държави. И макар да е постигнал някои първоначални успехи, той изпитва много трудности от началото на кризата с еврото, започнала през 2010 г. По време на тази криза Естония, Латвия и Литва се присъединиха към паричния съюз. В същото време, няколко държави, които преди това бяха възнамерявали да се присъединят, като Хърватия, Чехия и Полша, забавиха потенциалните начални дати. Това може да е знак, че евентуалните ползи от паричната стандартизация може да не си струват неудобствата. Докато килограмът успешно ни обединява, предимствата от една обща парична мярка изглеждат не много сигурни в по-дългосрочен план.

Източник: Bullionstar; автор: Дж. П. Конинг