Какво са разделението на труда и специализацията?

Огромното увеличение на производителната сила на труда и на по-голямото умение, сръчност и съобразителност, с които той се направлява или прилага навсякъде, са били, изглежда, резултат от разделението на труда.

Адам Смит

Разделението на труда и резултатът от него – сътрудничеството между хората, са фундаментални феномени за обществото.

Лудвиг фон Мизес

Икономиката се движи от производството на нови стоки и услуги. Ако не създаваме такива, няма да има и какво да консумираме, гласи Законът на Сей. Но в основата на съвременното производство стои разделението на труда.

За неговото първостепенно значение говори и факта, че горния цитат от Адам Смит е не просто първото изречение в настоящата статия. Той е и първото изречение в първа глава на първа книга на magnum opus-а на Смит „Богатството на народите“. Но Смит, макар и пионер, не е единствен. Разделението на труда е толкова значимо за икономиката и света, в който живеем, че всеки икономист се спира на него. Тук ще разберем какво представлява то и защо му се отделя толкова голямо внимание.

Какво са разделението на труда и специализацията

Разделението на труда е форма на организация на работата, при която отделните процеси се извършват от различни служители. Тя може да се наблюдава на различни нива – в икономиката като цяло, в домакинството, в компаниите. Разделението на труда позволява да се зароди специализацията, при която всеки отделен служител е учил и изпълнява конкретни функции в производствения процес.

Тези феномени не се наблюдават във всяка икономическа система. За възникването на разделението на труда са необходими следните фактори:

• парите, тъй като те подпомагат индиректната размяна, вместо извършването на бартер, при който разделението на труда е невъзможно.
• капиталът под формата на спестени средства;
• свободният пазар, на който се произвежда повече от просто средства за оцеляване. Както пише отново Адам Смит: „Разделението на труда е ограничено от обхвата на пазара“;
• нерегулираните цени – „Чрез тях става възможно не просто разделението на труда, но и координираната употреба на ресурсите, базирана на също толкова фрагментираното познание“, пише нобеловият лауреат Фридрих Хайек в есето „Използването на познанието в обществото“;
• Различните способности на хората.

В есето си „Свободата, неравенството, примитивизмът и разделението на труда“, Мъри Ротбард посочва:

Самото общество трябва да бъде достатъчно развито. Никой например не може да е творчески физик на пустинен остров или в първобитно общество. С растежа на икономиката обхватът на възможностите, отворени пред производителите и потребителите, нараства значително. Освен това само общество със стандарт на живот, който значително надхвърля обикновеното оцеляване, може да си позволи да отдели голяма част от ресурсите си, за да увеличи познанието и да разработи разнообразните стоки и услуги отвъд изхранването.

Карфиците, моливите и разделението на труда

Примерите за този феномен, които икономистите дават, се надграждат през вековете. Ето възгледите на водещите сред тях:

Адам Смит и фабриката за карфици

Смит използва примера с производството на карфици, който днес е емблематичен в икономиката, за да покаже ползите от разделението на труда. Той посочва, че ако всеки служител извършва сам всички етапи от производството на карфиците, той ще може да прави по двадесет от тях дневно. Ако всеки от десетимата служители се специализира в отделна дейност, те произвеждат 48 хил. карфици дневно.

Производство на карфици от “Енциклопедия” на Дени Дидро, 1762 г.

Разделението на труда, доколкото може да бъде въведено, води във всеки занаят до пропорционално увеличение на производителната сила на труда“, пише Смит. „Обособяването на различните професии и занаяти е било, изглежда, резултат от това предимство.

Дейвид Рикардо и Лудвиг фон Мизес за относителните предимства

Разделението на труда води до позитивни феномени даже и когато един човек е по-способен във всичко от друг. Да разгледаме следния пример за техните производствени способности, изразени във времето, необходимо за направата на две стоки:

На пръв поглед изглежда, че Човек А не се нуждае от Човек Б, защото може да произведе всяка стока по-бързо. Но това не е така. Ако всеки от тях работи сам по 60 часа, те ще произведат 20 единици от Стока 1 + 30 от Стока 2 за Човек А и 12 + 15 за Човек Б. Общото им производство ще е 32 от Стока 1 и 45 от Стока 2.

Но ако всеки от тях се специализира в производството на една стока, то Човек А ще избере Стока 2, от която за 120 часа ще произвежда 60 единици, а Човек Б – стока от 1, от която ще произвежда 24 единици. Така общото им производство отново ще нарасне.

Това е Законът на Рикардо за сравнителните предимства, на който ще се спрем в друга статия. За него Мизес пише в „Човешкото действие“:

Сътрудничеството на по-талантливите, способните и предприемчивите с по-малко талантливите, способните и предприемчивите води до ползи и за двете страни. Позитивите, породени от разделението на труда, са винаги взаимни.

Ленърд Рийд и моливите

Ленърд Рийд прилага друг пример –  на молив. В емблематичното си есе „Аз, моливът“, той изтъква, че няма човек на Земята, който знае как да изработи даже и един молив от началото до края. След това икономистът превежда читателя през различните страни и процеси, през които преминава и производството. Така показва, че свободните пазари и специализацията водят до позитивни ефекти, включително:

• подпомагане на сътрудничеството между хората, даже и когато те не се познават;
• изграждане на сложни и глобални структури на производството;
• увеличаване на благосъстоянието за всички потребители по света чрез създаване на евтин достъп до различни стоки (като моливите)
• липсата на необходимост от централно тяло като държава, която да задава какво и как да се произвежда, за да се постигне благоденствие и просперитет.

Робърт Мърфи и значението на разделението на труда

Робърт Мърфи задава обратната перспектива. В книгата „Уроци за младия икономист“ той призовава читателите да си представят свят, в който разделението на труда и специализацията не присъстват. Вместо това всеки човек се опитва да е напълно автономен и сам да задоволява всичките си потребности. Според Мърфи, резултатът от подобни условия ще е катастрофален:

Очевидно в такъв свят по-голямата част от настоящото население ще загине до месец или два, а малката група оцелели ще водят примитивно съществувание, особено когато инструментите се износят, машините се счупят и запасите от гориво се изчерпат.

Причината за това е на практика обратна на примера, даден по-горе от Адам Смит с карфиците. Докато при него разделението на труда и специализацията увеличават производителността на труда, когато те изчезнат производителността също се изгубва.

Лесно можем да си представим защо това е така. Когато имаме здравословен проблем, искаме за него да се погрижи конкретен специалист, а не някой случаен човек. Да видим обаче други сфери. В статията за производството показах през колко етапа се минава, докато крайните потребители получим злато. Всяка стъпка в процеса ангажира много тесни специалисти. Ако те изчезнат, ще изчезне и производството и ще имаме астрономическа цена на златото. Същото важи за всяко нещо, което ни заобикаля, включително компютрите, смартфоните, автомобилите, електричеството.

В наличност

Заключение

С увеличаването на спестяванията (капитала) и благодарение на свободните пазари, може да се зароди разделението на труда, което позволява специализацията на всеки човек. Колкото по-дълга е структурата на производството, толкова по-тясна е специализацията на участващите в нея.

С това производителността на всеки един от тях се увеличава. Резултатът от този ръст е способността ни като вид да произвеждаме все по-усъвършенствани, разнообразни и полезни стоки и услуги. Освен това чрез него се подпомага глобалното сътрудничество между хората и води до включването даже и на по-малко способните, с което по естествен начин понижава неравенството.

Разделението на труда е толкова важен феномен, че без него не просто съвременният свят би бил немислим, но и много хора просто биха изгубили животите си.