В предишната статия обсъдихме различните видове златни активи в баланса на банките, търгуващи със злато. Често хората, пристрастени към инвестициите в злато, т.н. gold bugs, се отнасят към всички тях по един и същи начин – като към „хартиено злато”. Това обаче крие опасност от недооценяване на реалните рискове, които могат да бъдат много различни при различните активи. И така, какви са тези рискове?

За някои от финансовите инструменти базирани върху злато е сравнително лесно да се оцени размерът на рискова експозиция. При оценката на други по-сложни деривати банките използват модела на Блек-Шолс, но това само по себе си крие сериозен риск от неточност, поради ограниченията на този модел, например:

подценяване на екстремните движения, при които се получава риск от резки пазарни движения (tail risk), който може да бъде хеджиран с опции извън парите (out-of-the-money options);
допускане за незабавна, евтина търговия, която води до риск от ликвидност, което е трудно да се хеджира;
допускане за стационарен процес, водещ до риск от волатилност, при който може да бъде приложено хеджиране срещу волатилността;
Риск от внезапно „пропадане на пазара“ (gap risk), при който цената на даден актив внезапно се променя от едно ниво на друго, без да има търговия(реални котировки) между двете нива. Този риск се хеджира с т.н. гама-хеджиране.

Допускането, че рисковете могат да бъдат хеджирани с други деривати е меко казано наивно! Неизбежно възниква въпросът: а как се оценяват самите деривати – отново използвайки подобни формули? А в случаите на обезпечено кредитиране, как да бъде оценено самото обезпечение? И как да се определи размерът на марджина? Пак със същите тези формули…

Проблемът се корени в неверните допускания, които са в основата на много от формулите, използвани от банките, за да „хеджират” сами себе си, както се обяснява в статията Математическото уравнение, което причини банковите сривове.( https://www.theguardian.com/science/2012/feb/12/black-scholes-equation-credit-crunch)

В нея професор Ян Стюарт отбелязва, че въпреки фалшивите допускания, на които се основава уравнението на Блек-Шолс, „моделът се представяше много добре, така че с течение на времето и нарастването на доверието към него, много банкери и търговци забравиха за неговите ограничения“. Дали специалистите в банките отчитат рисковете от резки пазарни движения, ликвидност, волатилност и гапове? Дори и да го правят, то едва ли гледат на тях от гледна точка на инвеститорите, които наблюдават пазара в много по-дългосрочна времева рамка и биха били доста по-уязвени при екстремни ситуации.

Например, преди няколко години Perth Mint разглеждаше софтуерни пакети за управление на финанси. . Един от продавачите обясняваше, че неговия софтуер има вградени всички сложни „формули“ на разположение на клиента. На въпроса откъде се взимат основните данни, например за волатилност, отговорът беше: от оценката на данните за базовия актив за една година! Този кратък период очевидно няма как да обхване важни събития, като рекордния възход до $850 за тройунция и последвалия срив до $300 долара за тройунцияв цената на златото през 1980 г. , например.

Като че ли банките все още не взимат предвид новия клон на математиката, наречен “наука за сложността”, който, както професор Стюарт обяснява, „моделира пазара като съвкупност от индивиди, взаимодействащи си според определени правила“, което разкрива, че „почти всяка финансова криза през последния век е била предизвикана от стадния инстинкт на търговците. Той кара всичко да рухне едновременно”. Именно затова, активите в злато на банките не са толкова стабилни при екстремни събития.

На този етап си струва да обсъдим източниците на финансиране, които са част от баланса на банките. Очевидно е, че хората, които купуват и оставят златото си в банката в неалокирана сметка, са сериозен източник на финансиране. Но банките могат също да придобият финансиране и чрез деривати, или по-точно, да балансират(хеджират) активите си с противоположни пасиви от подобен тип. Например, дълга позиция във фючърси срещу къса позиция във фючърси или опции срещу опции.

Само че, тук се намесват различните падежи на продуктите, които рядко се подреждат по най-удобния за банките начин. И така, в допълнение към погрешната оценка на стойността на хартиеното злато, директната експозиция на риск от контрагента, неадекватността на изчислението на обезпечението и марджина, имаме и матуритетна трансформация – т.е. умишлено преобразуване на падежите на тези продукти. Това предполага или прехвърляне на настоящите падежи, или намиране нови източници на финансиране.

Като се има предвид цялата тази сложност и големият риск да бъдат допуснати грешки на много места, може да се заключи, че имаме силно нестабилна система или както Насим Талеб би я нарекъл- крехка и чувствителна към стрес, случайност и безредие.

Факт е, обаче, че системата на търговия със злато не се е провалила. Например, през 1998 г. отношението на сключените сдели за злато на COMEX(основният фючърс пазар в света) към реалните запаси на физическо злато в лицензираните от COMEX трезори надхвърли 40:1 и въпреки това системата не се срина. А какво да кажем за LTCM(Long Term Capital Management) или AIG, не трябваше ли това да е достатъчно, за да взриви системата?

Очевидно е, че има и други фактори, които имат сериозно влияние върху стабилността на банковата система и търговия със злато.