Среброто

Вярвате ли, че балоните в икономиката са нормално събитие и че задлъжнялостта на дадена нация може да доведе до нейния просперитет? Чувствате ли се наистина сигурни, когато животът Ви се основава на дълг и кредит?

Огледайте се наоколо! Отворете си очите за истината! Четете между редовете! Информирайте се! Образовайте се!

Единственият човек, отговорен за вашето финансово благосъстояние, сте самите Вие!

Свидетели сме на все повече и по-бързо обез­ценяващи се валути, като имаме все по-мал­ко доверие в тях. Това на­блюдение ни води към преоткриването на най- старата и най-истинска форма на парите – зла­тото и среброто. Въпре­ки че и двата метала притежават отлични ин­вестиционни качества, особено по време на кри­за, среброто има далеч по-голям потенциал за растеж и възвръщаемост. През изминалата година цената на среброто скочи близо двойно. Само през месец февруари 2011 г., цената на метала се уве­личи с 14 %. Към среда­та на май цената отново се върна на $33, което представлява рядка въз­можност за закупуване на може би най-подцене­ния актив за последни­те 10 години. Едва ли има акции, облигации, жили­ща, или каквито и да било инвестиции с такъв фено­менален ръст на цените им. Затова и в следващи­те редове ще се спрем на 6 причини среброто да бъде първенец сред ин­вестициите, както за 2011 г.,така и занапред.

Причина № 1: Растящо търсене и ограничено предлагане

Една от най-впечатля­ващите характеристики на среброто като суровина е, че търсенето на метала зна­чително превишава пред­лагането през последните близо 20 години. Годишни­ят дефицит в предлагането на сребро достига 200 ми­лиона унции в години на силна икономика и около 40-50 милиона унции в пе­риод на слаба икономика. Годишен дефицит означава, че новото количество сре­бро, което се предлага на  пазара, не достига да задо­воли потреблението, вклю­чително за индустриални и медицински цели, като де­фицитът се задоволява от натрупани с течение на ве­ковете запаси. Търсенето на среброто във всички кате­гории на употреба се е уве­личило осезаемо, откакто металът търпи сериозни го­дишни дефицити, датира­щи от 1990 г. Най-големите потребители на сребро са фотографската и бижуте­рийната индустрии.

Абсолютно погрешно е мнението, че растящата цена на среброто стимули­ра повече производство и по-голямо предлагане. Така е на теория, но не и на прак­тика. Причината за това е фактът, че има съвсем мал­ко на брой чисти произво­дители на сребро. Техният принос, на фона на общото предлагане, е скромен. Така на практика, предлагането на сребро, като вторичен продукт, се влияе повече от цените и предлагането на мед, цинк и олово, а съот­ветно предлагането на тези метали се влияе най-вече от икономическата ситуация, но не и от цената на сребро­то. Тоест, това, че цената на среброто расте, не означа­ва растящ добив на сребрo.

Запасите от сребро са трупани с хилядолетия

Този парадокс се наблю­дава доста рядко, може би при още няколко суровини, наравно със златото, къде­то цените продължават да бъдат ниски, въпреки уве­личаващото се търсене. При нормални икономиче­ски условия, цените растат, когато търсенето преви­шава предлагането. Това обаче не се случва, кога­то става дума за благород­ни метали. При тях може да се достигне до абсурдната ситуация, при която търсе­нето расте, предлагането намалява, а и цената пада. Това на теория не би тряб­вало да се случва, но на практика е така, и именно това прави среброто (как­то и златото) перфектната инвестиция: (1) съществу­ват колосални дисбаланси между търсенето и пред­лагането, (2) суровината е ужасно подценена, (3) бър­зо се изчерпват натрупани­те от векове насам запаси, (4) а увеличение в предла­гането е свързано с много години (дори десетилетия) на разработване на мини. Парадоксът се обяснява с това, че среброто има за­паси, натрупани с хилядо­летия. Второто важно изклю­чение, свързано с бла­городните метали е, че представляват суровина, която е на диаметрално про­тивоположен разрез с дър­жавните интереси.

Първенец по доходност за 2011 г.  81,9 % ръст на цената за 2010 г.

Златото и среброто изобличават по най-безсрамен начин слабо­стите на необезпечените ва­лути. Валута, обезпечена със сребро или злато, ограни­чава способността на пра­вителството да печата пари, за да покрива дефицитите си. Затова правителствата предпочитат необезпечени­те пари, за да могат да хар­чат колкото си искат и да правят неоправдани разхо­ди, за да могат да се финан­сират с печатане на пари, както и да обслужват трупа­щите сe дългове чрез тези свежи пари. На практика почти всички правителства по света печатат пари, за да си изплащат обратно дъл­говете – напечатва се кол­кото е необходимо за новия дефицит и за погасяване на  стария дълг. Именно, защото растящата цена на металите разобличава печатането на пари и обезценката на ва­лутите, правителствата имат интерес да поддържат це­ната на благородните мета­ли ниска, за да прикриват действията си. Те прибягват до дългови инструменти, на­речени деривативи, както и до целенасочена разпро­дажба на големи количества от метала, с цел изкуствено увеличаване на предлагане­то и потискане на цената му. За нас, инвеститорите, това си е чист подарък – шанс да се закупи ценен и ликвиден актив на изкуствено ниска цена.

Причина № 2: Ограничени продажби от страна на инвеститорите

Инвеститорите са клю­чов фактор при вторично­то предлагане на метала. Понижените нива на про­дажби от тяхна страна и все по-голямото търсене са до­пълнителен фактор, който ни насочва към увеличава­щата се цена на метала. Ин­веститорският интерес е от основно значение, тъй като продажбата на сивия метал от страна на инвеститори­те представлява основен източник на предлагане на суровината. Този процес намалява ефекта от недос­татъчния добив на метала през последните години. Въпреки, че продължава­ме да ставаме свидетели на продажби на сребро, тази тенденция се обръща. За това ни говори и възражда­нето на пазара за сребърни­те монети, т.н. „Американски орел”, предлагани от монет­ния двор на американското правителство. През 2010 г. са продадени 10,5 милиона унции сребро за разлика от 1998 г., когато са продадени само 5,6 милиона.

Индия, която е голям па­зар за благородни мета­ли, също търпи промени в поведението на инвести­торите си Все повече тях­ното внимание се насочва от търсене на бижута към закупуване на инвести­ционни монети. Индий­ското правителство даже склони да позволи златото и среброто да се търгуват на фючърсните пазари.

Ключов аспект от тър­говията със сребро е, че инвеститорите са с по-дъл­госрочна насоченост. Ин­веститорът в злато и сребро е доста уникален – той не бърза да продава след годи­на или две, за да реализира печалба, така както правят инвеститорите в акции, и често пъти и в жилища. От всички дългосрочни инвес­титори, най-дългосрочни­ят е инвеститорът в ценни метали. Преди да продадат, тези инвеститори притежа­ватметала средно по 2-3 де­сетилетия. Голям процент от тези инвеститори дори никога не продават, а заве­щават ценния си метал на

наследниците си. Все по- голямото търсене на мета­ла в настоящите кризисни времена от този тип инвес­титори означава, че огро­мни количества сребро ще „изчезнат” от пазара, а това неминуемо ще допринесе до свиване на предлагане­то и ръст в цената.

Причина № 3: Счетоводно сребро

Представете си следна­та ситуация. Какво би се случило с пазара на инвес­тиционно сребро, ако по­вечето инвеститори, които не са го закупили физиче­ски, а само на хартия, изис­кат доставка на своя метал? Общата стойност на използ­ваното през изминалата го­дина сребро е около 800 милиона унции, а търговия­та със сертификати за заку­пуване на метала възлиза на 193 милиарда унции. То­ест, стойността на тези не­физически транзакции на сребро далеч надвишава способността за физическа доставка от страна на бор­сите за суровини – както на борсата в Ню Йорк, така и на борсата в Лондон. Ако се появи, макар и малка тен­денция на пазара, където купувачите на това „счето­водно” сребро (сертифика­ти за сребро) да се опитат да го обърнат в истинско сребро, цената на сре­брото ще се   ус­треми нагоре, отразявайки недостатъчните физически наличности.

Причина №4: Индустриални и медицински приложения

Друг фактор за ръст в цената е растящото индус­триално приложение на среброто. Основните ин­дустрии, които го прилагат са фотографската, бижуте­рийната, електронната и тази, за производство на батерии. Търсенето на ме­тала е слабо чувствително към промяната в цената на суровината. Малкото ко­личество от него в даден продукт не представля­ва сериозен фактор в про­изводството. Даже двойно увеличение в цената на сре­брото не би имало голям ефект върху себестойност­та на кола, произведена от BMW, или на мобилен теле­фон, произведен от Nokia.

Освен добре познати­те индустрии, в които сре­брото има приложения, се появяват и нови ниши, в които металът играе важна роля. Той вече се използва като електрически и терма­лен проводник. Притежава уникални характеристики като ковкост, издръжли­вост, чувствителност към светлина и термоустойчи­вост, а възможностите за замяната му са минимални.

Всъщност има немал­ко книги, описващи дълга­та поредица от уникални химически и физически свойства, които го правят идеалния материал за ня­колкостотин приложения, десетки от тях и в модер­ната медицина. Тук не е мястото да излагаме детай­лите, а да подчертаем най- важното – в мнозинството от тези индустриални и ме­дицински приложения сре­брото няма алтернативен заместител.

Причина №5: Възвръщане на среброто като форма на пари

За разлика от необезпе­чените пари, с които сме свикнали да боравим и които могат да се печатат с минимални ограничения, среброто – подобно на зла­тото – притежава всички характеристики на истин­ските пари. То е делимо, издръжливо и представля­ва реална стока. То е било използвано като пари от хилядолетия насам. Леген­дата гласи, че Исус Христос бил продаден за шепа сре­бърни шекели.

Парите са особена сто­ка, която се различава от другите по това, че се из­ползва като средство за разплащане. Първоначал­ната употреба на хартие­ни пари е била немислима без обвързването им с ре­ален актив, като златото или среброто. Същност­та на хартиените пари е в това, че те са удобни за употреба, но тя е немис­лима без обвързаност към дадена стока, която да слу­жи като покритие.

Откакто златото и среброто не се използват за обезпечение на харти­ените пари, покупателна­та стойност на щатския долар, както и на всички останали валути в света, системно намалява. Зато­ва преминаваме от една финансова криза в дру­га. Това, което определя стойността на парите, се определя от същите зако­ни, от които се определя стойността на всички сто­ки и услуги – от законите на търсенето и предлага­нето. Когато централните банки увеличат предлага­нето на пари във финансо­вата система, стойността на всяка отделна парична единица намалява.

Понеже демонетизаци­ята на среброто, т.е. изли­зането му от употреба като пари, е вече напълно при­ключила, следва че в бъ­деще среброто може да започне да възстановява ролята си на пари, а това може да означава само едно – нарастващо търсе­не на среброто, а оттам и нарастване на цената му.

Причина №6: Доларовата криза

 Всичко до момента ни довежда до последния аргумент в полза на сре­брото. Световната финан­сова система е в сериозна идеологическа криза и до­ларът е в нейната основа. Откакто САЩ отрече злат­ния стандарт през 1971 г., светът стана свидетел на най-жестокия па­ричен експери­мент – използването на необезпечени хартиени пари. От 1971 г. насам, кре­дитирането и задлъжнява­нето са обсебили всяка част от обществото. Правител­ството на САЩ злоупотребя­ва все повече с печатането на пари и търпението на Китай, Япония, и останалия свят започва да се изчерпва. Това означава, че те ще ку­пуват все по-малко доларо­ви активи и ще продават все повече – и това ще доведе до неминуем крах на дола­ра, а оттам и глобална валут­на криза. В някакъв смисъл, ние вече сме свидетели на ранните етапи на тази криза, но за съжаление истинската криза тепърва предстои.

В духа на всичко казано до тук, нека в заключение да повторим нещо, което много законодатели, учени и икономисти не разбират – настоящата финансова система, базирана на нео­безпечени пари и систем­но задлъжняване, ни води право по пътя към гигант­ска финансова буря. Време е да вземем мерки и да се предпазим.

Нужда от промяна

Благородните метали са пълна противоположност на хартиените пари. До­ларът се обезценява неи­моверно, а историята ни учи, че държавната наме­са в икономиката има не­минуеми катастрофални последици. Всеобщото безумие, обзело Феде­ралния резерв на САЩ, е твърде опасно. Идеята, че може да се преуспее и благоденства чрез печа­тане на пари и затъване в дългове, е меко казано налудничава. Външнотър­говските и бюджетните де­фицити, както и тоталното задлъжняване на бизнеса и населението, предста­вляват огромна планина от дългове, която скоро ще се срути под натиска на собствената си тежест. Когато дойде моментът, в който потребителите вече няма да имат дос­тъп до банков кредит, и не ще могат да „източват” ипотеките си, или между­народните инвеститори спрат да изкупуват дълга на Америка, кризата ще премине в нова разруши­телна фаза. Да вярваме сляпо в това, че държава­та никога няма да фалира, е твърде наивно и твърде рисковано.

Вече сме свидетели на желание и явни действия от страна на различни меж­дународни играчи към из­тласкване на долара като международна резервна валута. Страни от Близкия изток обсъждат възмож­ността петролът да се дено­минира в евро, а не както до сега в долари. Идеята започна от Ирак, продължи към Саудитска Арабия, Ве­нецуела и Индонезия. Дру­ги държави в Азия, от своя страна, обмислят въвежда­нето на своеобразен зла­тен стандарт. Централната банка на Китай само през изминалата година закупи 200 тона злато. Така и дос­тигаме до нашето последно и най-важно заключение: Най-ефикасният на­чин да се предпазим от предстоящата финансо­ва буря е да разполагаме с реални пари под форма­та на злато и сребро.