Среброто

Вярвате ли, че балоните в икономиката са нормално събитие и че задлъжнялостта на дадена нация може да доведе до нейния просперитет? Чувствате ли се наистина сигурни, когато животът Ви се основава на дълг и кредит?

Огледайте се наоколо! Отворете си очите за истината! Четете между редовете! Информирайте се! Образовайте се!

Единственият човек, отговорен за вашето финансово благосъстояние, сте самите Вие!

Свидетели сме на все повече и по-бързо обез­ценяващи се валути, като имаме все по-мал­ко доверие в тях. Това на­блюдение ни води към преоткриването на най- старата и най-истинска форма на парите – зла­тото и среброто. Въпре­ки че и двата метала притежават отлични ин­вестиционни качества, особено по време на кри­за, среброто има далеч по-голям потенциал за растеж и възвръщаемост. През изминалата година цената на среброто скочи близо двойно. Само през месец февруари 2011 г., цената на метала се уве­личи с 14 %. Към среда­та на май цената отново се върна на $33, което представлява рядка въз­можност за закупуване на може би най-подцене­ния актив за последни­те 10 години. Едва ли има акции, облигации, жили­ща, или каквито и да било инвестиции с такъв фено­менален ръст на цените им. Затова и в следващи­те редове ще се спрем на 6 причини среброто да бъде първенец сред ин­вестициите, както за 2011 г.,така и занапред.

Причина № 1: Растящо търсене и ограничено предлагане

Една от най-впечатля­ващите характеристики на среброто като суровина е, че търсенето на метала зна­чително превишава пред­лагането през последните близо 20 години. Годишни­ят дефицит в предлагането на сребро достига 200 ми­лиона унции в години на силна икономика и около 40-50 милиона унции в пе­риод на слаба икономика. Годишен дефицит означава, че новото количество сре­бро, което се предлага на  пазара, не достига да задо­воли потреблението, вклю­чително за индустриални и медицински цели, като де­фицитът се задоволява от натрупани с течение на ве­ковете запаси. Търсенето на среброто във всички кате­гории на употреба се е уве­личило осезаемо, откакто металът търпи сериозни го­дишни дефицити, датира­щи от 1990 г. Най-големите потребители на сребро са фотографската и бижуте­рийната индустрии.

Абсолютно погрешно е мнението, че растящата цена на среброто стимули­ра повече производство и по-голямо предлагане. Така е на теория, но не и на прак­тика. Причината за това е фактът, че има съвсем мал­ко на брой чисти произво­дители на сребро. Техният принос, на фона на общото предлагане, е скромен. Така на практика, предлагането на сребро, като вторичен продукт, се влияе повече от цените и предлагането на мед, цинк и олово, а съот­ветно предлагането на тези метали се влияе най-вече от икономическата ситуация, но не и от цената на сребро­то. Тоест, това, че цената на среброто расте, не означа­ва растящ добив на сребрo.

Запасите от сребро са трупани с хилядолетия

Този парадокс се наблю­дава доста рядко, може би при още няколко суровини, наравно със златото, къде­то цените продължават да бъдат ниски, въпреки уве­личаващото се търсене. При нормални икономиче­ски условия, цените растат, когато търсенето преви­шава предлагането. Това обаче не се случва, кога­то става дума за благород­ни метали. При тях може да се достигне до абсурдната ситуация, при която търсе­нето расте, предлагането намалява, а и цената пада. Това на теория не би тряб­вало да се случва, но на практика е така, и именно това прави среброто (как­то и златото) перфектната инвестиция: (1) съществу­ват колосални дисбаланси между търсенето и пред­лагането, (2) суровината е ужасно подценена, (3) бър­зо се изчерпват натрупани­те от векове насам запаси, (4) а увеличение в предла­гането е свързано с много години (дори десетилетия) на разработване на мини. Парадоксът се обяснява с това, че среброто има за­паси, натрупани с хилядо­летия. Второто важно изклю­чение, свързано с бла­городните метали е, че представляват суровина, която е на диаметрално про­тивоположен разрез с дър­жавните интереси.

Първенец по доходност за 2011 г.  81,9 % ръст на цената за 2010 г.

Златото и среброто изобличават по най-безсрамен начин слабо­стите на необезпечените ва­лути. Валута, обезпечена със сребро или злато, ограни­чава способността на пра­вителството да печата пари, за да покрива дефицитите си. Затова правителствата предпочитат необезпечени­те пари, за да могат да хар­чат колкото си искат и да правят неоправдани разхо­ди, за да могат да се финан­сират с печатане на пари, както и да обслужват трупа­щите сe дългове чрез тези свежи пари. На практика почти всички правителства по света печатат пари, за да си изплащат обратно дъл­говете – напечатва се кол­кото е необходимо за новия дефицит и за погасяване на  стария дълг. Именно, защото растящата цена на металите разобличава печатането на пари и обезценката на ва­лутите, правителствата имат интерес да поддържат це­ната на благородните мета­ли ниска, за да прикриват действията си. Те прибягват до дългови инструменти, на­речени деривативи, както и до целенасочена разпро­дажба на големи количества от метала, с цел изкуствено увеличаване на предлагане­то и потискане на цената му. За нас, инвеститорите, това си е чист подарък – шанс да се закупи ценен и ликвиден актив на изкуствено ниска цена.

Причина № 2: Ограничени продажби от страна на инвеститорите

Инвеститорите са клю­чов фактор при вторично­то предлагане на метала. Понижените нива на про­дажби от тяхна страна и все по-голямото търсене са до­пълнителен фактор, който ни насочва към увеличава­щата се цена на метала. Ин­веститорският интерес е от основно значение, тъй като продажбата на сивия метал от страна на инвеститори­те представлява основен източник на предлагане на суровината. Този процес намалява ефекта от недос­татъчния добив на метала през последните години. Въпреки, че продължава­ме да ставаме свидетели на продажби на сребро, тази тенденция се обръща. За това ни говори и възражда­нето на пазара за сребърни­те монети, т.н. „Американски орел”, предлагани от монет­ния двор на американското правителство. През 2010 г. са продадени 10,5 милиона унции сребро за разлика от 1998 г., когато са продадени само 5,6 милиона.

Индия, която е голям па­зар за благородни мета­ли, също търпи промени в поведението на инвести­торите си Все повече тях­ното внимание се насочва от търсене на бижута към закупуване на инвести­ционни монети. Индий­ското правителство даже склони да позволи златото и среброто да се търгуват на фючърсните пазари.

Ключов аспект от тър­говията със сребро е, че инвеститорите са с по-дъл­госрочна насоченост. Ин­веститорът в злато и сребро е доста уникален – той не бърза да продава след годи­на или две, за да реализира печалба, така както правят инвеститорите в акции, и често пъти и в жилища. От всички дългосрочни инвес­титори, най-дългосрочни­ят е инвеститорът в ценни метали. Преди да продадат, тези инвеститори притежа­ватметала средно по 2-3 де­сетилетия. Голям процент от тези инвеститори дори никога не продават, а заве­щават ценния си метал на

наследниците си. Все по- голямото търсене на мета­ла в настоящите кризисни времена от този тип инвес­титори означава, че огро­мни количества сребро ще „изчезнат” от пазара, а това неминуемо ще допринесе до свиване на предлагане­то и ръст в цената.

Причина № 3: Счетоводно сребро

Представете си следна­та ситуация. Какво би се случило с пазара на инвес­тиционно сребро, ако по­вечето инвеститори, които не са го закупили физиче­ски, а само на хартия, изис­кат доставка на своя метал? Общата стойност на използ­ваното през изминалата го­дина сребро е около 800 милиона унции, а търговия­та със сертификати за заку­пуване на метала възлиза на 193 милиарда унции. То­ест, стойността на тези не­физически транзакции на сребро далеч надвишава способността за физическа доставка от страна на бор­сите за суровини – както на борсата в Ню Йорк, така и на борсата в Лондон. Ако се появи, макар и малка тен­денция на пазара, където купувачите на това „счето­водно” сребро (сертифика­ти за сребро) да се опитат да го обърнат в истинско сребро, цената на сре­брото ще се   ус­треми нагоре, отразявайки недостатъчните физически наличности.

Причина №4: Индустриални и медицински приложения

Друг фактор за ръст в цената е растящото индус­триално приложение на среброто. Основните ин­дустрии, които го прилагат са фотографската, бижуте­рийната, електронната и тази, за производство на батерии. Търсенето на ме­тала е слабо чувствително към промяната в цената на суровината. Малкото ко­личество от него в даден продукт не представля­ва сериозен фактор в про­изводството. Даже двойно увеличение в цената на сре­брото не би имало голям ефект върху себестойност­та на кола, произведена от BMW, или на мобилен теле­фон, произведен от Nokia.

Освен добре познати­те индустрии, в които сре­брото има приложения, се появяват и нови ниши, в които металът играе важна роля. Той вече се използва като електрически и терма­лен проводник. Притежава уникални характеристики като ковкост, издръжли­вост, чувствителност към светлина и термоустойчи­вост, а възможностите за замяната му са минимални.

Всъщност има немал­ко книги, описващи дълга­та поредица от уникални химически и физически свойства, които го правят идеалния материал за ня­колкостотин приложения, десетки от тях и в модер­ната медицина. Тук не е мястото да излагаме детай­лите, а да подчертаем най- важното – в мнозинството от тези индустриални и ме­дицински приложения сре­брото няма алтернативен заместител.

Причина №5: Възвръщане на среброто като форма на пари

За разлика от необезпе­чените пари, с които сме свикнали да боравим и които могат да се печатат с минимални ограничения, среброто – подобно на зла­тото – притежава всички характеристики на истин­ските пари. То е делимо, издръжливо и представля­ва реална стока. То е било използвано като пари от хилядолетия насам. Леген­дата гласи, че Исус Христос бил продаден за шепа сре­бърни шекели.

Парите са особена сто­ка, която се различава от другите по това, че се из­ползва като средство за разплащане. Първоначал­ната употреба на хартие­ни пари е била немислима без обвързването им с ре­ален актив, като златото или среброто. Същност­та на хартиените пари е в това, че те са удобни за употреба, но тя е немис­лима без обвързаност към дадена стока, която да слу­жи като покритие.

Откакто златото и среброто не се използват за обезпечение на харти­ените пари, покупателна­та стойност на щатския долар, както и на всички останали валути в света, системно намалява. Зато­ва преминаваме от една финансова криза в дру­га. Това, което определя стойността на парите, се определя от същите зако­ни, от които се определя стойността на всички сто­ки и услуги – от законите на търсенето и предлага­нето. Когато централните банки увеличат предлага­нето на пари във финансо­вата система, стойността на всяка отделна парична единица намалява.

Понеже демонетизаци­ята на среброто, т.е. изли­зането му от употреба като пари, е вече напълно при­ключила, следва че в бъ­деще среброто може да започне да възстановява ролята си на пари, а това може да означава само едно – нарастващо търсе­не на среброто, а оттам и нарастване на цената му.

Причина №6: Доларовата криза

 Всичко до момента ни довежда до последния аргумент в полза на сре­брото. Световната финан­сова система е в сериозна идеологическа криза и до­ларът е в нейната основа. Откакто САЩ отрече злат­ния стандарт през 1971 г., светът стана свидетел на най-жестокия па­ричен експери­мент – използването на необезпечени хартиени пари. От 1971 г. насам, кре­дитирането и задлъжнява­нето са обсебили всяка част от обществото. Правител­ството на САЩ злоупотребя­ва все повече с печатането на пари и търпението на Китай, Япония, и останалия свят започва да се изчерпва. Това означава, че те ще ку­пуват все по-малко доларо­ви активи и ще продават все повече – и това ще доведе до неминуем крах на дола­ра, а оттам и глобална валут­на криза. В някакъв смисъл, ние вече сме свидетели на ранните етапи на тази криза, но за съжаление истинската криза тепърва предстои.

В духа на всичко казано до тук, нека в заключение да повторим нещо, което много законодатели, учени и икономисти не разбират – настоящата финансова система, базирана на нео­безпечени пари и систем­но задлъжняване, ни води право по пътя към гигант­ска финансова буря. Време е да вземем мерки и да се предпазим.

Нужда от промяна

Благородните метали са пълна противоположност на хартиените пари. До­ларът се обезценява неи­моверно, а историята ни учи, че държавната наме­са в икономиката има не­минуеми катастрофални последици. Всеобщото безумие, обзело Феде­ралния резерв на САЩ, е твърде опасно. Идеята, че може да се преуспее и благоденства чрез печа­тане на пари и затъване в дългове, е меко казано налудничава. Външнотър­говските и бюджетните де­фицити, както и тоталното задлъжняване на бизнеса и населението, предста­вляват огромна планина от дългове, която скоро ще се срути под натиска на собствената си тежест. Когато дойде моментът, в който потребителите вече няма да имат дос­тъп до банков кредит, и не ще могат да „източват” ипотеките си, или между­народните инвеститори спрат да изкупуват дълга на Америка, кризата ще премине в нова разруши­телна фаза. Да вярваме сляпо в това, че държава­та никога няма да фалира, е твърде наивно и твърде рисковано.

Вече сме свидетели на желание и явни действия от страна на различни меж­дународни играчи към из­тласкване на долара като международна резервна валута. Страни от Близкия изток обсъждат възмож­ността петролът да се дено­минира в евро, а не както до сега в долари. Идеята започна от Ирак, продължи към Саудитска Арабия, Ве­нецуела и Индонезия. Дру­ги държави в Азия, от своя страна, обмислят въвежда­нето на своеобразен зла­тен стандарт. Централната банка на Китай само през изминалата година закупи 200 тона злато. Така и дос­тигаме до нашето последно и най-важно заключение: Най-ефикасният на­чин да се предпазим от предстоящата финансо­ва буря е да разполагаме с реални пари под форма­та на злато и сребро.

Често задавани въпроси

1) Защо цената на инвестиционното сребро онлайн изглежда по-висока от „спот“ цената?

Защото при покупка на инвестиционно сребро в България се начислява 20% ДДС, а „спот“ цената е чисто пазарна котировка без данъци и надценки. Законът предвижда специални правила за златото, но не и за среброто, затова ДДС се прилага стандартно. Много дилъри изрично показват, че цената за сребро е „с включен ДДС“.

2) Монети или кюлчета – кое е по-подходящо за мен?

Общо правило е: по-големите кюлчета (например 1 kg) имат по-ниска надценка на грам, но са по-обемни за съхранение и по-малко гъвкави при последваща продажба. Монетите (например 1 oz) обикновено са по-разпознаваеми и ликвидни, често се търгуват по-бързо на дребно, но имат по-висока премия на покупка. Изборът зависи от бюджета, хоризонта и нуждата от бърза ликвидност.

3) Имам ли 14-дневно право на отказ при онлайн покупка на инвестиционно сребро?

Обичайното право на отказ не важи, защото цената на благородните метали зависи от колебанията на финансовия пазар извън контрола на търговеца – изрично изключение в европейското и българското потребителско право.

4) Потъмняването (патината) на среброто влияе ли на цената при обратно изкупуване?

Самото потъмняване е повърхностна оксидация и не променя съдържанието на сребро, затова обикновено не влияе на базовата стойност по тегло и проба. Силна патина или драскотини обаче могат да намалят премията при някои продукти (особено колекционерски/нумизматични монети). Поддържайте изделията в капсули/калъфи и избягвайте агресивно полиране.