Защо трябва да инвестирамe в нашето съвремие?

Можете да чуете анализа в подкаста ни. Не забравяйте да се абонирате в удобната за вас платформа, за да не пропускате новите ни коментари.

В среда на инфлация, каквато се наблюдава днес, на хората ни се налага да инвестираме, за да запазим и увеличим покупателната си способност. Ако просто оставяме пари настрана, те ще се обезценяват с времето. Резултатът от това е, че ще ставаме по-бедни.

И така, защо трябва да инвестираме в нашето съвремие?

Това е първата статия от образователната поредица „Лични финанси“. В нея ще впрегнем нашия 30-годишен опит в света на инвестиционното злато и познанията на експерти по темата, за да подпомогнем за увеличаването на финансовата грамотност.Освен това ще отговаряме на въпроси по темата, за да дадем най-релевантната информация. Поредицата от образователни материали, обясняващи принципите на икономиката на разбираем език, ще намерите в нашата категория „Златна школа“.

Какво е инфлацията?

Икономическото определение за „инфлация“ е:

Общо покачване на количеството пари в обращение.

Това „общо покачване“ се поражда от политиките на централните банки, които печатат необезпечени фиатни пари. Тъй като българският лев е свързан с еврото по фиксиран курс, инфлацията идва в голяма степен заради печатането на пари от Европейската централна банка. Леята има плаващ курс, респективно тя се влияе от паричното предлагане на Румънската централна банка.

Вижте повече по темата: Паричното предлагане в България и Румъния расте най-бързо от началото на коронакризата

Инфлацията не увеличава цените на потребителските и производствените стоки веднага. Всъщност когато новосъздадените пари се получат от първите си притежатели, цените, на които те купуват стоки и услуги, не са се променили. 

Едва когато икономическата система започне да усеща, че предлагането на пари се е увеличило, следва покачване на цените и понижаване на покупателната способност на валутата.

Колкото по-надолу във веригата на получателите на новосъздадените парични средства се намира човек, толкова по-малко стоки и услуги ще може да си закупи той. Най-силно страдат хората, работещи на постоянна заплата или получаващи други видове фиксирани доходи (пенсии, обезщетения или други).

Освен, че цените не се покачват автоматично с напечатването на новите пари, техният ръст не е и равномерен. Някои стоки поскъпват повече от други, в зависимост от това накъде се насочи новото търсене, породено от увеличаването на паричното предлагане. В икономиката това се нарича ефект на Кантийон. 

Например паричното предлагане M2 (пари в обращение + срочни и безсрочни депозити) в еврозоната се увеличи с над 20% между януари 2020 г. и края на октомври 2021 г. Не всички стоки обаче са поскъпнали със същия темп.

Какво ще се случи с парите ни, ако не инвестираме?

Както стана ясно, в нашето съвремие почти всички хора с фиксирани доходи са засегнати от инфлацията. Ние губим покупателна способност постоянно, т.е. ставаме все по-бедни. Ние не можем да спрем инфлацията, но отговорността да защитаваме доходите и спестяванията си е изцяло наша. Затова и трябва да инвестираме. 

Да разгледаме какво се случва в реалността. Един човек решава, че непосредствено преди Голямата рецесия, т.е. в началото на 2007 г., иска да спести в брой 10 хил. лв. Друг човек в Румъния избира да задели 10 хил. леи през същия период. Начинът, по който и двамата спестяват, е като държат пари в брой.

Вижте повече по темата: Цените на храните в Европа са по-високи от всякога

В началото на октомври 2021 г. и двамата решават да се възползват от спестяванията си. Но с изненада откриват, че тяхната покупателна способност е значително понижена. 

Калкулаторът на инфлацията на Националния статистически институт показва, че от януари 2007 г. левът изгубил 48% от своята, а според Евростат леята се е обезценила още повече – с 65%.

Казано иначе, те могат да си купят стоки и услуги на значително по-ниска стойност от своите номинални 10 хил. лева или леи. В случая на българина той ще може да се сдобие с такива с реална стойност от 4,8 хил. лв., а румънецът – за 3,5 хил. леи. Очевидно е, че в по-дългосрочен план техните загуби биха били още по-значителни.

Да инвестираме, спекулираме или спестяваме?

Ако отворим Investopedia, най-големият речник на финансови термини в света, ще разберем, че инвестицията и спекулацията се различават по това колко рискови са. Това обаче не е обективен начин да се разглеждат действията. 

Причината е, че винаги, когато инвестираме, ние и спекулираме, че активът (независимо дали говорим за инвестиционно злато, акции, фондове или нещо друго) ще повиши своята цена.

По думите на икономиста Лудвиг фон Мизес:

Няма такова нещо като „неспекулативна инвестиция“. В една променяща се икономика, действията винаги включват и спекулация. Инвестициите могат да са добри или лоши, но те са винаги спекулативни.

Интересното е, че всъщност хората инвестираме, респективно и спекулираме, по-често, отколкото си мислим. Да се върнем на примера с хората, които искаха да спестят 10 хил. лева и леи. Макар да не изглежда така, те също са инвеститори. Активите, в които инвестират, са съответно българския лев и румънската лея.

Вижте повече по темата: За пръв път от десетилетие: Инфлацията в Румъния изпреварва заплатите

Важното обаче е да инвестираме осъзнато, защото ако просто правим това, което и останалите хора, вложението ни може да се окаже губещо (както в горния случай на хипотетичния българин и румънец, избрали да спестяват чрез пари в брой). Важно е да инвестираме със знания и добре подготвена стратегия.

Как да инвестираме, за да запазим покупателната си способност?

Някои активи носят доходност под формата на лихва. Примери за такива са депозитите и облигациите. За да са ефективен инструмент за запазване на покупателна способност, лихвата по тях трябва да надхвърля равнището на инфлацията. 

Някои акции не изплащат лихва, а дивидент. Той зависи от печалбата на съответната компания, като тя може да реши и да не изплаща такъв, дори и има позитивен финансов резултат.

Други активи не носят лихва. Сред тях са инвестиционното злато и сребро, парите в брой, някои видове акции, криптовалутите и други. Особено популярни в България и Румъния са и инвестициите в недвижимо имущество, макар че те носят немалки разходи за поддръжка, за да се запази стойността им. 

Идеята за купуването на подобни активи е тяхната цена да се покачи, с което да генерират доходност и/или да предпазят притежателя си от инфлацията. 

Вижте повече по темата: Как златото спасява хората от фиаското на турската лира

Тъй като целта е предпазване в дългосрочен план, нека разгледаме представянето на някои инструменти от 1970 г. досега.
Таблица: Изменение на активите

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис, Statista, собствени изчисления

Предвид увеличеното печатане на фиатни пари в нашето съвремие, което няма изгледи да се понижи, може да се очаква, че покупателната способност на валутите ще продължи да се понижава. 

Това означава, че без инвестиции в доходоносни инструменти – независимо дали говорим за златото, което от 4 хил. години служи като стабилни пари, или за нещо друго, – покупателната способност ще се срива все повече, а парите ще се обезценяват. Заради това ни трябват инвестиционни активи, както всеки учебник по финанси би ви посъветвал.

Вижте повече по темата: Светът без златния стандарт II: Ефекти върху индивидите и бизнеса

Заключение

В заключение, нека припомним най-важното от статията. Първо, инфлация означава увеличаване на паричното предлагане от централните банки. Тя не се наблюдава моментално, а е процес във времето. 

Едно от следствията ѝ, но не единственото, е обезценяването на валутите и поскъпването на стоките и услугите – процеси, които виждаме в икономиката от много време насам.Второ, инфлацията трайно подрива покупателната способност на фиатните валути. Така във времето те се обезценяват. Поради тази конюнктура, хората трябва да инвестираме в различни активи или инструменти, като например – златото, за да увеличаваме или поне запазваме покупателната си способност в дългосрочен план.