Периодът от края на февруари тази година до момента бе един не особено приятен тест за здравите нерви на инвестиралите в злато. През тези три месеца цената на инвестиционното злато загуби 11.8 на сто в долари и 5.9 на сто в евро, като в момента се намира приблизително на същото ценово равнище, при което започна годината (0.3 на сто по-ниско в долари и 2.9 на сто повече в евро).

Трябва ли този спад да е повод за притеснение сред инвеститорите?

Ако разгледаме в ретроспекция всички низходящи корекции от над 5 на сто в цената на златото за периода от 2001 до 2012 г., то сегашното поевтнияване не е нещо необичайно. Средната корекция за периода (спрямо цената в долари) е 11.9 на сто – почти колкото и сегашната. Вероятно това, което по-скоро кара инвеститорите да се съмняват, е близо 15-процентният спад от декември миналата година или фактът, че през последната година и половина сме станали свидетели на четири низходящи корекции от над 5 на сто. Според нас, това е по-скоро показателно за по-високата волатилност на златото, отколкото индикация, че жълтият метал вече е достигнал ценовия си върх и поема надолу. Волатилността е измерител на промяната на цените на дадена инвестиция за конкретен период от време – колкото по-резки са ценовите колебания на една инвестиция, толкова по-волатилна е тя.

Това, което е важно да се разбере за волатилността, е, че тя работи и в двете посоки, т.е. по-високата и стойност е резултат не само на резки ценови спадове, но и на резки ценови повишения. Именно тук се откроява и една малка особеност при движенията в цената на златото през първото тримесечие на 2012 г., която остана малко извън фокуса на пазарните анализатори. Според изследване на Световния Златен Съвет през този период златото е повишило своята волатилност (т.е. цената му е демонстрирала по-резки движения нагоре и надолу), но ценовите покачвания са били по-високи от спадовете. Казано по друг начин, златото е скачало по-рязко и бързо, отколкото е поевтинявало.

Анализ на всички покачвания в цената на златото от над 10 на сто за периода от 2001 г. до момента ни дава по-ясна и точна представа за мащаба на ценовите повишения. Средното покачване за периода е 22.1%, като последният скок в цената на жълтия метал, регистриран през първите два месеца на 2012 г., е приблизително 16 на сто. Тези малки статистически детайли идват само да покажат, че низходящите корекции са съвсем нормално явление при жълтия метал и трябва по-скоро да се разглеждат като добра възможност за покупка, тъй като потенциалният скок в цената е по-голям.

Но освен сухата статистика има ли нещо друго, което ни кара да мислим, че златото ще продължи своя ценови възход? При положение, че цената на жълтия метал се движи вече 11 поредни години нагоре (11 години в долари,7 в евро), само най-неразумните не биха се замислили кога поскъпването ще спре. Дали този момент е близо?

„Един основен икономически индикатор продължава да работи в полза на златото”

Според нас, един основен индикатор продължава да работи в полза на златото и подсказва, че сме все още далеч от ценовия връх. Става върпос за отрицателните реални лихвени проценти. Реалният лихвен процент всъщност представлява номинален лихвен процент, който е коригиран с инфлационния индекс, за да се достигне до реална доходност след инфлация. Например, ако притежавате депозит с годишен лихвен процент от 4 на сто, а годишната инфлацията е 2 на сто, то тогава реалният лихвен процент на депозита ви е приблизително 2 на сто. Обратното, ако депозитът ви постига 1% доходност, а инфлацията е 3 на сто, то тогава реалната ви доходност е -2 на сто. Този принцип е един и същ без значение колко висок е лихвеният процент – при 15-процентна доходност и 13-процентна инфлация, реалната доходност на инвестицията ви е отново приблизително 2 на сто. Така реално, високите номинални лихвени проценти нямат никакво значение за един инвеститор. Според нас, сегашните нива на реалните лихвени проценти са един от основните фактори, които ще подкрепят възхода на златото и за в бъдеще.

Какво ни показва историята?

В графиката отдясно е изчислен реалният лихвен процент на 10-годишните държавни ценни книжа на САЩ, като от годишната доходност на ДЦК е изваден годишният процент на инфлация. Със сиво са оградени периодите, в които реалният лихвен процент е отрицателен. Както е видно, именно през тези период златото се движи стремглаво нагоре. Най-общо казано, когато реалните лихвени проценти са ниски или падат, златото поскъпва, а когато те са високи или се покачват, златото поевтинява. Тази зависимост бе валидна през 70-те, изглежда валидна и в наши дни.

По-задълбочен анализ показва, че всъщност вододелът е при реален лихвен процент от +2%. Графиката отдолу показва представянето на златото през такива периоди.

Причината за тази зависимост е много проста. Когато реалните лихвени проценти са около или под нулата, депозитите и/или дълговите финансови инструменти (каквито са ДЦК) не са атрактивни, защото доходността им е по-ниска от инфлацията. В тези ситуации, гореспоменатите инвестиции не само че не запазват покупателната способност на спестяванията ви, а дори я намаляват, независимо от стойността на номиналния лихвен процент. Логичната реакция на инвеститорите е да търсят други инвестиционни решения, които предлагат доходност по-висока от инфлацията и успешно съхраняват покупателната способност на спестяванията. Исторически доказано е, че в такава макроикономическа среда златото е добра инвестиционна алтернатива.

Политиците в САЩ, Европа и редица други развити икономики се опитват да поддържат номиналните лихвени проценти изключително ниски, което означава, че дори и при ниска инфлация, реалните лихвени проценти ще останат отрицателни. Това автоматично прави ДЦК на САЩ, Япония или Германия губеща инвестиция (гръцките, испанските и италианските ДЦК предлагат по-високи лихвени проценти, но наистина ли някой би посмял да инвестира спестяванята си в тях?). От друга страна, при такава икономическа конюнктура, инвестиралите в злато не само защитават спестяванията си от посегателствата на инфлацията, а дори успяват да регистрират значително по-висока възвращаемост от тази на депозитите и/или държавните ценни книжа.

За да не бъдем голословни, ще разгледаме последните два периода, през които реалните лихвени проценти са били под 2 на сто. За периода от 1970 г. до 1980 г. официалната инфлация в САЩ е била 105.6 на сто, а златото е поскъпнало с приблизително 1 830%. По-актуалният пример за периода от 2001 г. до момента показва следното: инфлационният индекс в САЩ се е увеличил с близо 31 на сто, докато инвестиционното злато е скочило с 472%. Поглеждайки през призмата на българската икономическа действителност, златото отново се откроява като отличен инвестиционен избор. От 2001 г. до момента индексът на потребителските цени в България се е покачил с 80 на сто, а инвестиционното злато е донесло доходност от 330%.

Какво се случва, ако реалните лихвени проценти са над 2 на сто?

Хипотезата за зависимост между движенията в цената на златото и реалните лихвени проценти е подкрепена в исторически план и от периодите, когато реалните лихвени проценти са били по-високи от 2 на сто. В такава макроикономическа среда златото не се представя толкова добре.

За период от близо 20 години (1982 – 2000 г.) реални лихвени проценти са били над 2 на сто, а цената на златото се движила в границите между 300 и 500 долара за трой унция. Това идва да ни напомни, че нито един пазар не върви само нагоре, дори и този на златото, и рано или късно идва момент, в който трябва да продадем инвестицията си и да приберем печалбата.

И така, ако исторически златото се представя добре, когато реалните лихвени проценти са ниски, логичен е върпосът „Докога очакваме те да са ниски?”

През януари тази година председателят на Федералният Резерв (централната банка на САЩ) Бен Бернанке обяви, че ще поддържат лихвените проценти близки до нула поне до края на 2014 г. Според г-н Бернанке такъв тип икономическа политика „ще помогне за икономическото възстановяване и ще намали безработицата”. Макар и да не сме напълно съгласни с вижданията му, едно става ясно – колкото и да е ниска инфлацията, предприетата мярка от страна на САЩ гарантира, че реалните лихвени проценти ще бъдат отрицателни, което пък на свой ред ще продължи да подкрепя цената на златото.

А ако икономиката се възстанови?

Напоследък зачестиха коментарите на различни икономисти, че икономиката е започнала да се възстановява. Въпреки че не споделяме това виждане и по-скоро смятаме, че сегашните позитивни данни са временно явление в резултат на колосалното печатане на пари, то не можем да отхвърлим с лека ръка този вариант. Според редица експерти, ако икономиката започне да се възстановява по-скоро, Федералният Резерв ще вдигне лихвените проценти по-рано от края на 2014 г. Тогава остава въпросът какво ще се случи с инфлацията. Както вече пояснихме, не са важни номиналните лихвени проценти, а връзката между тях и инфлацията. В случай че икономиката наистина започва да се възстановява, ние очакваме, че колосалното увеличение на паричната маса в резултат на редицата програми за количествени улеснения, неминуемо ще доведе до рязко ускоряване на инфлационния натиск. Казано по-просто, когато банковата система започне отново своята кредитна експанзия, между 5 и 8 трилиона долара (увеличението на паричната маса вследствие на мерките, които централните банки на развитите икономики предприеха, за да се борят с кризата) ще се влеят в реалната икономика и ще доведат до значително покачване на цените, а оттам и до понижение на реалните лихвени проценти.

Другият основен извод от нашия анализ е, че за да се обърне възходящата тенденция в цената на златото, трябва реалните лихвени проценти да са установят трайно над 2% в продължение на месеци или дори години. Казано по-друг начин, колкото по-дълго се поддържат ниски реални лихвени проценти, толкова повече време ще е необходимо на инвеститорите да се убедят, че е време да се преориентират към други инвестиции. Реалните лихвени проценти в развитите икономики са на нива от под 2 на сто от почти 10 години. Въпреки че се забелязват наченки на интерес към златото от страна на големи институционални инвеститори, като пенсионни фондове или държавни инвестиционни фондове, инвестиционният дял на златото спрямо другите класове е все още изключително нисък. Това е и една от основните прични да смятаме, че върхът още не е достигнат и тенденцията за поскъпване няма да се обърне скоро.

Заключение

Ако трябва да обобщим изводите от нашия анализ в няколко основни точки, то те са:

Докато реалните лихвени проценти останат отрицателни, златото ще бъде сред най-атрактивните инвестиции
Всяко едно политическо обещание за вдигане на лихвите би следвало да се приема скептично и да се анализира от гледна точка на връзката между номиналните лихвени проценти и инфлацията
Огромното увеличение на количеството пари в икономиката рано или късно ще доведе до по-висока инфлация, което пък на свой ред ще понижи реалните лихвени проценти
Когато реалните лихвени проценти трайно се установят над 2%, може би е дошъл моментът да преразгледаме инвестиционната си нагласа спрямо златото. Тенденцията обаче не се обръща за дни или седмици, а са нужни месеци или години. Въпреки че цената на златото се мени всеки ден, то промяната на нагласите на инвеститорите спрямо златото изисква доста повече време.

Има редица фактори, които правят златото добра инвестиция. Вероятно ще се появят и още преди златото да започне да губи инвестиционния си блясък. През това време обаче, един от най-силните исторически индикатори ни подсказва, че златото все още не е извървяло пътя си до върха.