Добавете ценово известие

Как златна монета от Румъния разкри забравен римски "император"

Публикувано от Даниел Василев в категория Анализи на 29.11.2022
Цена злато (XAU-BGN)
3429 BGN/oz
  
- 71 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
42 BGN/oz
  
- 1 BGN
Златна монета на „император“ Спонсиан, открита в Трансилвания, Румъния

Списъкът с римските императори от втората половина на четвърти век не споменава Спонсиан. Но ново изследване на златна монета с неговия образ, считана в миналото за фалшификат, открита в Трансилвания, доказва нейната историческа автентичност. Благодарение на нея, екип от учени от University Collage London, ръководен от Пол Пиърсън, хвърля повече светлина върху личността му, която до скоро беше обвита в

В тази статия ще коментирам римската златна монета и историческият контекст на потенциалното управление на Спонсиан (защо го наричам „потенциално“ ще разберем след малко). Древноримските монети са постоянен източник на открития. Те носят и огромен колекционерски интерес. Например по-рано тази година златна монета, потенциално носена от убиец на Юлий Цезар, се очакваше да се продаде за почти милион евро.

Историята на римската златна монета

Златната монета, изобразяваща IMP SPANSIANI („император Спонсиан“), е открита в Трансилвания. Първият, който я придобива, е австроунгарският банкер Йохан Давид фон Палм, чрез когото достига до Императорската колекция във Виена през 1713 г. Там тя е описана от ръководителя ѝ Карл Густав Хереус, заедно с още няколко монети на Сапнсиан. Около десетилетие по-късно става ясно, че съществуват около двадесет златни монети с неговия лик, намиращи се на различни места. Няколко препродажби по-късно, няколко от тях стават част на колекцията на Глазгоуския университет.

Първоначалната хипотеза е, че те са фалшификат. Тя обаче е интересна, защото монетите са автентично златни. Поради тази причина, учените изтъкват, че потенциалният измамник трябва да е вложил значителна сума и усилия, за да излъже потенциалните си клиенти. Говорейки за това, ето какви са параметрите на първата римска монета. В таблицата тя е съпоставена със златен ауреус, отсечен в средата на IV в. от н.е. по времето на Гордиан III.

Таблица: Съдържание на злато в монетата на Спонсиан

  Златен ауреус на Гордиан III Златен ауреус на Филип I Златна монета на Спонсиан
Година ≈240 г. от н.е. ≈245 г. от н.е. ≈260 г. от н.е.
Съдържание на чисто злато 100% 93,9% 92,78%
Съдържание на чисто сребро 5,76% 3,83%
Съдържание на чист мед 0,35% 3,39%

Източник: Authenticating coins of the ‘Roman emperor’ Sponsian

От данните е видно, че те са произведени с високо съдържание на чисто злато. То е съпоставимо с това при оригинални монети на римски императори от периода. Ето какви други аргументи и изследвания провеждат авторите.

Доказване на автентичността на една златна монета

Учените откриват, че изследваните монети носят следи от дълъг престой в пръст, а останалите наноси по тях – от оксидация, т.е. от излагане на кислород. Според тях до момента няма друга златна монета от периода на Древен Рим, при която фалшификатор е имитирал процеса на дълъг престой под земя.

Но освен този аргумент, те тестват монетите чрез недеструктивни методи като микроскопски изследвания, ултравиолетово проучване, инфрачервена спектроскопия и други. Те доказват, че износването е съпоставимо с това на доказано автентични монети, което означава, че те са били използвани за ежедневна употреба. Затова заключават, че:

Монетите на Спонсиан съставят уникална категория от антични монети – тежки отлети златни медальони с изключително странен дизайн, които не са нито „варварски“, нито фалшиви. Тяхната водеща роля е, че Спонсиан, изглежда, трябва да бъде реабилитиран като действителен исторически персонаж.

Все пак при проучванията те откриват, че монетите на Спонсиан са произведени не чрез отсичане, традиционният метод в Древен Рим, а чрез отливане. Това означава, че металът за направата им е излят в матрица, като според тима процесът е преминал през шест стъпки (пълно описание от изследването им) – ето как се прави по-евтино златна монета в Античността:

  1. Дизайнът на монетата се изрисува като барелеф (т.е. изображението е изпъкнало, фонът е плосък) върху метал, например бронз;
  2. Той се отпечатва върху глинена плочка, в която вече ликът е в котрарелеф (вдълбнат);
  3. Плочките се изпичат и оформят;
  4. Те се отпечатват в матрица от мека глина;
  5. Матриците с обверса (лицевата страна) и реверса (гърба) на монетата се поставят в рамка за еднократна употреба, в която има канали за изливане и оттичане на втечненото злато, и тази рамка се изпича до твърдост;
  6. Златото се излива, изчаква се да изстине, матрицата се разбива и златната монета се почиства от остатъчния материал и грешките.

Сеченето на монети в Древен Рим и златната криза

По правило златните монети на империята са сечени единствено в Рим. В изключително редки случаи те са произвеждани другаде, по особена привилегия от императора и обикновено в негово присъствие. Но след кризата от III в. (235 – 284 г. от н.е.), златните монети понякога вече не са с необходимото тегло – параметър, следен изключително внимателно дотогава, макар да запазват много висока чистота, както се вижда и от таблицата.

Рим търпи удар от факта, че отново през III в. потокът на жълтия метал от някои региони се понижава. Трябва да се има предвид, че Румъния, окупирана от Траян като провинция Дакия, традиционно е източник на редки минерали и метали, включително и на злато. Междувременно немалко от римското злато е пленено от готите през 251 г.

На фона на това скоростното обезценяване на сребърните монети, които към този момент са прогресивно по-малко „сребърни“, издига все повече златото като пари, използвани в ежедневни транзакции.

Вижте повече по темата: На какво (не) успя да ни научи Древен Рим

В Рим златните монети са произвеждани чрез матрици от твърд метал, които при удара върху златото (от тук идва „отсичане“) са произвеждали златна монета като ауреусът. Този метод е позволявал едни и същи матрици да се използват дълго време, преди да се амортизират. По този начин лесно е стандартизирано качеството на отделните монети.

Император ли е Спонсиан?

Отново по време на кризата от III в. Дакия е много нестабилна. При управлението на император Галиен (253 – 258 г. от н.е.) провинция Мизия, разположена южно от Дунав и включваща и части от днешна Северозападна България, страда от чести нападения. Тя е плодороден регион и е играла значителна роля за доставките на храна към по-северните части на империята. В резултат на атаките, тя се обезлюдява, което откъсва Дакия от Рим. Официално империята загърбва провинцията малко по-късно – около 270 г., по време на император Аурелиан. Към този момент тя вече е на практика незащитима.

Но все пак около 260 г. в Дакия все още има два легиона – XIII Близначен легион и V Македонски легион, верни на Рим. Това е засвидетелствано както от наградите към тях, така и от списъците с войските. Какво може да се е случило? Изследователите описват възможна хипотеза:

Предполагаме, че Спонсиан може да е бил командир (dux) на тези легиони и обединените сили в Дакия, водил сецесионистки режим между 260 и 270 г. – период, в който по-голямата част от империята страда от гражданска война, рухващи граници и сигурната комуникация с Рим е невъзможна. Неговият приоритет може би е бил опазването на населението от враждебните племена. В този сценарий технически той не е узурпатор, оспорващ централната власт, а неговата „държава“ е била чиста необходимост.

За ролята му на командир говори и надписът IMP – imperator. По времето на Римската Република тя означава „командир“ и едва в последствие се използва от императорите. Спонсиан може би си я е преписал, за да обедини около себе си военните части и гражданите. Вероятната причина да е секъл монети е фактът, че просто не е имал начин да набави римска валута – все пак е разполагал със залежи на злато в съвременна Румния. Малко от неговите златни монети са оцелели, защото може би в последствие са били претопени.

Римски император ли е Спонсиан? В истинския смисъл на думата – не. Но вероятно, поради необходимост, е управлявал закратко части от провинцията Дакия, преди нейното окончателно откъсване от Рим.

Препоръчваме Ви да прочетете още