20 лири Умберто I Италия

История

Савойската династия и италианската златна монета 20 лири

Създаването на италианската златна монета 20 лири може да се отнесе към едно от най-старите кралски семейства в света, а именно Савойската династия. Историята на Савойската династия започва преди почти хилядолетие в малка алпийска територия между Швейцария, Франция и Италия. От особен интерес е, че през следващите векове династията не разширява териториите си по традиционния начин - завладявайки с груба сила, а по-скоро чрез изгодни бракове и създаване на съюзи. Въпреки че династията губи свои територии няколко пъти от по-големи регионални играчи, като например Наполеон Бонапарт, тя винаги успява да си върне земите и дори да ги увеличи.

В началото на 19-ти век Италия е част от Френската империя, но след поражението на Наполеон в решителната битка при Ватерло империята пада, а френското управление над Италия е отхвърлено. Италия е разделена на региони и много от тях стават сателитни държави на Австрия като награда за австрийското участие в Наполеоновите войни. Савойската династия е печеливша от разпадането на Италия, тъй като получава автономна власт над остров Сардиния и северозападната част на Италия, граничеща с Франция. Новият регион е наречен Кралство Сардиния и става един от трите най-големи региона в Италия.

Разединената Италия няма централно правителство или силна армия, което позволява на Австрия по-лесно да управлява големи части от италианските територии. Не е изненадващо, че в средата на 19-ти век се заражда силно революционно движение на националистите, които желаят да обединят Италия. След няколко бунта срещу австрийската власт в големите северноиталиански градове, в желанието си да разшири териториите си Кралство Сардиния обявява Първата война за италианска независимост срещу австрийците. За съжаление на революционерите, краят настъпва бързо след няколко решителни поражения от австрийските сили. 

Победено, но не и съкрушено, Кралство Сардиния начело с Виктор Емануил II (баща на Умберто) прави втори опит десетилетие по-късно, като обявява Втората война за италианска независимост срещу австрийците през 1859 г. Тази кампания се оказа по-успешна, отчасти благодарение на военната подкрепа, предоставена от Наполеон III от Франция и по-силното и по-организирано националистическо движение, ръководено от легендарния италиански революционер Джузепе Гарибалди. След две кръвопролитни години, Виктор Емануил II успява да отвоюва всички части на Италия, с изключение на Рим и венецианския регион на североизток. Впоследствие, през 1861 г. е провъзгласено Кралство Италия с пълновластен крал Виктор Емануил II. Като възпоменание на почти петте десетилетия стремеж към обединение на Италия е въведена златната лира с образа на победителя, крал Виктор Емануил II и Савойския династичен герб. Мнозина смятат крал Виктор Емануил за Баща на Отечеството заради ролята, която той играе в италианското обединение. Въпреки че не е единственият човек, отговорен за обединението на Италия, той със сигурност се доказва като изключителен дипломат и военен стратег. Крал Виктор Емануил II управлява Италия до смъртта си през 1878 г., когато тронът е наследен от сина му Умберто I.

Златните лири обединяват монетите на Италия

Савойската династия обединява не само Италия, но и монетосеченето на страната. Преди обединението, всеки по-голям регион сече свои собствени циркулиращи монети. Например Папските държави, части от Италия управлявани от папата, използват скудос, Кралство Неапол търгува с пиастри, Ломбардия-Венеция сече флорини, а Кралство Сардиния - лири. Новите златни лири са продължение на валутата, използвана от Кралство Сардиния. Причината за избора на сардинската лира е фактът, че тя вече е уеднаквена през 1816 г. с френския златен франк по отношение на чистота и тегло. Това позволява на лирата да циркулира във Франция при паритет с франка, както франкът в Кралство Сардиния, което улеснява търговията и обмена на стоки. Освен това, по времето на уеднаквяването на монетосеченето в Италия, френският златен франк е основна регионална валута и така решението лирата да бъде базирана на френския франк има още по-голям смисъл. Стандартизирането на златната лира насърчава вътрешната търговия на Италия и допринася за превръщането на Италия в една от основателките на първия голям паричен съюз на Европа - Латинския валутен съюз.

Италианската златна монета 20 лири е част от европейския златен стандарт

През 1865 г. Италия, Франция, Белгия и Швейцария основават първия голям валутен съюз на Европа под името Латински валутен съюз. Този съюз е опит за обединение на парите на тези държави в единна валута. Основателките на съюза се споразумяват за еднакви чистота и тегло на монетите си, които трябва да се равняват на френския сребърен и златен франк, както Кралство Сардиния прави 50 години по-рано, и договарят взаимозаменяемост на златните и сребърните монети при паритет, дори при различен дизайн, изображение или име. Съотношението на двата благородни метала е стандартизирано, като 4,5 грама сребро е равно на .290322 грама злато, т.е. съотношение 15,5 към 1. Тази стандартизация улеснява и опростява търговията между страните-членки и е притегателна за други европейски държави, които се присъединят към съюза. Въпреки че съюзът има много недостатъци, като например това, че отделните правителства емитират хартиени банкноти над определеното фиксирано съотношение между хартиените банкноти и циркулиращите монети от благородни метали, всички те са следствие от лоша човешка преценка, а не от провал на стандартизираното сечене на монети само по себе си. Независимо от това, съюзът се разширява до Първата световна война, а официалният му край е десетилетие по-късно, през 1927 г.

Италианската златна монета 20 лири и крал Умберто I

Както всички кралски особи от рода Савой, принц Умберто I получава възможно най-доброто образование. Въпреки че е добре образован, от него се очаква да има военна кариера, особено като се има предвид, че революционната война за обединение на Италия по това време е все още в ход. Той започва своята кариера като капитан в армията на Сардиния, където участва в няколко решителни битки срещу австрийските сили по време на втората и третата италианска война за независимост. Героичната му храброст му печели няколко отличия и уважението на поданиците.

След смъртта на крал Виктор Емануил II през 1878 г., принц Умберто I става вторият крал на обединена Италия. Някои биха казали, че управлението му е противоречиво. От една страна го наричат „добрия крал“, защото неведнъж през управлението си проявява загриженост и съпричастност към обикновения човек. Например, когато Венеция е връхлетяна от масивни наводнения, самият той отива в засегнатите райони, за да организира работата по оказване на помощ. По същия начин, когато катастрофално земетресение унищожава италианския град Казамичола през 1883 г., крал Умберто отново се ангажира, предлагайки както финансова, така и лична помощ. Той предлага подобна помощ и една година по-късно, когато избухна епидемия от холера в южните части на Италия. От друга страна, крал Умберто I е силно нехаресван от левите обществени кръгове. Неодобрението от тази група може отчасти да се обясни с колониалните му намерения в Африка, които до известна степен се провалят и защото управлението му се свързва с възхода на консервативни елементи в италианското правителство.

Управлението на крал Умберто I приключва през 1900 г., когато италиански анархист го убива като възмездие за действията му при въстанието в Милано. В опит да възстанови реда по време на въстанието, италиански генерал заповядва на хората си да стрелят по бунтовниците. След въстанието крал Умберто награждава генерала за успешното възстановяване на реда по улиците на Милано. Заради благоприятното отношение на Умберто към генерала, анархистът решава да убие краля.

Въпреки че Умберто управлява по-дълго от баща си, крал Виктор Емануил, тиражите на златни монети 20 лири с неговия портрет са значително по-малки. Крал Умберто I управлява до 1900 г., но последните златни 20 лири с неговия портрет са сечени три години по-рано през 1897 г.