Една от основните особености на финансовите и икономическите балони е възможността те да бъдат ясно откроени, аналитично възпроизведени и предвидени, но само в ретроспективен план. Или с други думи, веднъж когато балонът се спука, е много лесно за всеки икономист да се върне назад и да посочи “очевидните” проявления на поредния балон и да обоснове неизбежното му спукване. Открояването на бъдещите балони е трудно начинание и следва да се направи с отворен край – по-скоро като въпрос, отколкото като присъда.

Вижте повече по темата: ЕЦБ – расте рискът от взривяването на поредния имотен балон

Финансовият свят е в капана на лесните пари. Политиката на големите централни банки по света на количествени улеснения и нулеви, или дори отрицателни лихви, се превърна в игра, от която почти няма отказване. Правителствата и финансовите играчи и от двете страни на океана станаха заложници на евтините пари. В случая не говорим толкова за някакъв морален хазарт, колкото за напълно обективна ситуация, в която икономическият растеж, устойчивостта на дълговото бреме и стабилността на големите финансови институции са напълно зависими от поддържането на ниски или отрицателни лихви. Този т. нар. “капан на нулевите лихви” вече не е теоретична постановка, а самата реалност.

Икономически балон в Силициевата долина.

Евтините пари винаги са имали едно безспорно свойство – те надуват финансови балони, които рано или късно се спукват с непредвидими последици за финансовите пазари и световните икономики. “Голямата рецесия” беше предизвикана от спукването на изкуствено напомпания имотен балон. През последните години лесните пари създават нови балони. Най-дискутираните такива са изкуствено напомпаните борсови индекси – лесните пари днес отиват в акции, както и в балона на правителствения дълг на развитите държави. Кои обаче са по-странните балони в съвременния свят? Нека разгледаме някои от най-интересните.

Технологичният и иновативният икономически балони

Вече с години стои отворен въпросът дали иновативният технологичен бум е потенциален балон. Така наречените компании “еднорози” – стартъп компании, които достигат пазарна стойност от над 1 млрд. долара, се предполага, че са рядко явление. Някъде след 2014 г. обаче клубът на “еднорозите” стана изключително пренаселен. Проблемът е, че много от тях звучат доста вдъхновяващо, но нямат ясен модел да генерират приходи и печалба. Дискусиите около Фейсбук, Туитър или Снапчат, макар и стари, са христоматийни. Могат ли социалните мрежи да превърнат отворения си модел, с колосален брой потребители, в модел, който е финансово устойчив и генерира приходи? Именно този въпрос тормози инвеститорите, които не могат да направят адекватен фундаментален анализ на подобни компании.

Вижте повече по темата: Балон, търсещ своята игла, ли е биткойн?

Нека оставим настрана по-тривиалната дискусия за социалните мрежи и се фокусираме върху други два високо технологични примера.

Tesla Motors

Балон ли е революционният Илон Мъск и неговата компания Tesla Motors? В рамките на около две години (2012-2014) акциите на Тесла Моторс скочиха десетократно. Tesla Motors обаче има някои от характеристиките на потенциален икономически балон:

изключителна популярност и магнит за спекулативни инвеститори;
правителствена подкрепа, която изкривява пазара;
волатилна стойност, която често претърпява резки спадове;
спорен модел на приходи, тоест дългосрочната печалба от основния бизнес на компанията е под въпрос.

Всички тези съображения са само някои щрихи в иначе много интересната история на Тесла Моторс, но инвеститорите със сигурност имат едно наум – както за големите печалби, така и за рисковете.

Pokemon Go

Гоненето на покемоните също заприлича на някои финансови мании от миналото, които не завършиха добре. Само в рамките на няколко дни акциите на Nintendo скочиха двойно (графика 1), покрай тоталната бомба, която пускането на Покемон Го предизвика (юли 2016). Малко по-късно инвеститорите осъзнаха, че Нинтендо всъщност споделя с друга компания успеха на покемоните (Ниантик), а самата компания пък призна, че тази игра ще има ограничен ефект върху приходите и акциите претърпяха някои от най-лошите дни в историята на компанията. Последвалата волатилност отново е сигнал, че инвеститорите трудно се ориентират каква е реалната стойност на покемоните.

Балонът на хубавото старо уиски

Интересен нюанс в открояването на съвременните балони са различните колекционерски прищевки. Класиките тук биха били произведения на изкуството или дори редки бейзболни карти. Във времена на лесни пари се раждат и повече екстравагантни колекционери, които влагат ресурса си в най-странни стоки.

През последните години се наблюдава огромен интерес към старите уискита и особено към скоча. Цените на единични редки бутилки растат главоломно, като най-скъпият скоч достигна цена от над половин милион долара – бутилка Макалън от 1940 г. Все повече хора започнаха да инвестират в подобни бутилки, тоест те нямат намерението да ги пият, а по-скоро затварят определена сума пари в тях с идеята, че в бъдеще ще могат да ги продадат много по-скъпо. Това също е потенциален символ на балон т.е. влагането, от чисто спекулативни подбуди, на огромна сума пари в стока, без реален интерес към това, за което е създадена.

Съвременният футбол

Тезата, че съвременният футбол е финансов балон, съвсем не е нова. Много хора дори побързаха да обявят шампионската титла на Лестър като началото на края. Такъв край обаче не настъпи, дори напротив. Парите, които се изливат в английската премиер лига достигат рекордни нива, като основната причина е колосалният ръст на парите от телевизионни права.

Последната сделка за периода 2016-2019 г. предвижда над 5 млрд. паунда само за правата на местния пазар. Това, разбира се, привлича всякакви спекуланти и богаташи в английския футбол, които бясно се надпреварват за успехи, често за сметка на дългосрочното финансово здраве на клубовете. Големият ръст на парите от телевизиите изцяло се просмуква в огромен скок в разходите за трансфери и заплати (и разбира се комисионни за агенти) и на практика финансово здраве на повече клубове е силно разклатено.

Разни други икономически балони

Така описаните възможни балони всъщност имат много различни черти. Технологичните иновации са предразположени към спекулативно напомпване на цената поради невъзможността да се определи коректно тяхната вътрешноприсъща стойност. Динамиката в тази сфера предполага огромна волатилност и съответно спекулации. Липсата на ясни модели за генериране на приходи остава съществен проблем. Евтините пари допълнително наливат масло в огъня, тъй като все повече инвеститори са склонни да се качат на иновативния влак, често с идеята да слязат от него още преди да се случи реалното генериране на приходи. Подобен модел е огромна червена лампичка за потенциален срив.

Интересна е и тенденцията за все по-голяма привлекателност на колекционерски или сходни стоки с голяма ценност. Бумът на скъпия скоч е само един от примерите, които показват, че цели сегменти от един пазар могат да станат заложници на спекулативни операции, които дори излизат от чисто колекционерския модел. Бутилка скоч днес може да е далеч по-ценна от едно Ферари например, като водещият мотив най-вероятно ще е инвестиционен.

Футболният балон е от съвсем друг тип. Това е модел, които генерира огромни печалби за почти всички, които се докосват до играта – като започнем от футболистите и агентите и стигнем до телевизии и рекламодатели. Централната икономическа единица във футбола обаче – клубовете, са в постоянно влошено финансово здраве и все още търсят своя устойчив модел.

Една от най-интересните черти на всеки финансов балон е, че той сам по себе си е изключително печеливш и привлекателен до деня, в който се спука. Това общо взето означава, че максимално много инвеститори искат да се возят на влака, тъй като това носи големи печалби, но не и в момента на сблъсъка. Предстои да видим дали някой от тези балони в крайна сметка ще катастрофира и по-важното, какви непредвидими последици ще има от това. Едно е сигурно, евтините пари са чудесен проводник на една или друга мания на хората.

Петър Ганев, ИПИ