Bank of England ще държи висока лихва, въпреки проблемите на икономиката

Главният икономист на Bank of England Хю Пил заяви наскоро, че Bank of England трябва да задържи текущия си основен лихвен процент от 5,25% без промяна през следващите три години, за да постигне целта си за инфлация от 2%. Повечето пазарни участници очакваха лихвите да се повишат до 6%, след което последователно ще ги намалява през следващите три години.  

Хю Пил отхвърли този сценарий с аргумента, че поддържането на по-високи лихви за по-дълъг период от време ще има същия ефект върху инфлацията, какъвто би имало повишаването на основния лихвен процент, преди той да бъде понижен отново в бъдеще. Пил е убеден, че по този начин финансовите пазари ще имат предвидим и стабилен лихвен процент, ипотечните кредити с фиксирани лихвени проценти ще могат по-лесно да се коригират и като цяло, икономиката ще бъде „притисната“ по-малко. 

Подходът на Пил се смята за „ястребов”, което ще рече, че подкрепя строгата парична политика – повишаване на лихвените проценти и то за по-дълъг период от време.  

Ще поддържаме рестриктивна парична политика достатъчно дълго, за да изпълним своята цел

каза още Пил.   

През последните две години главният икономист на Английската централна банка гласува 14 пъти за повишаване на лихвените проценти.  

Инфлацията във Великобритания (измерена чрез индекса на потребителските цени) е доста по-висока в сравнение с останалите западни икономики, въпреки че Bank of England беше първата голяма централна банка, която започна да увеличава основния лихвен процент, както ще коментирам по-долу. Динамиките в лихвите, представянето на икономиката и цените ни показват какво може да се случи в останалите части на света, включително на Балканите, където инфлацията продължава да е висока, а лихвените проценти растат.  

Борбата на Великобритания с инфлацията 

Високите нива на инфлация, които се наблюдават през последните две години във Великобритания, са резултат от паричната политика на централната ѝ банка преди това. След рецесията през 2008 г. лихвеният процес във Великобритания се движеше около 0,5%, като през 2020 г. достигна рекордно ниското ниво от 0,1%. Изкуствено занижените лихвени проценти, заедно с държавните разходи и количествените облекчения (печатането на пари, което в действителност представлява инфлация), доведоха до най-бързото покачване на крайните цени откакто изобщо те се измерват.  

Изкуствено заниженият лихвен процент стимулира както физическите лица, така и фирмите да теглят кредити. По този начин в икономиката бяха инжектирани милиарди британски паундове и се надуха значителни нови балони.  В същото време правителството не намали огромните си разходи и само през 2020 г. Банката на Англия отпечата 300 милиарда лири за да стимулира разходите.  

Банката на Англия беше първата голяма централна банка, която започна да повишава лихвените проценти в края на 2021 г., когато лихвеният процент беше 0,1%. Оттогава лихвеният процент беше повишаван четиринадесет пъти, до сегашното си ниво от 5,25%.  

Изправена пред проблема, който сама създаде, Bank of England също първа призна поражението си, заявявайки че не може да спре високата инфлация.  

Прочетете повече по темата: Bank of England: Не можем да спрем високата инфлация 

През юли индексът на потребителските цени във Великобритания достигна 6,8% спрямо 3,2% в САЩ и 5,3% в еврозоната; Англия изглежда е с най-лоши показатели. 

Bank of England харесва да греши 

Растежът на цените се отразява най-сериозно на разходите за храна и енергия, което нанася удар най-вече върху хората с ниски доходи („работническата класа“) и средната класа. Средният годишен ръст на заплатите във Великобритания тази година достигна най-високото си ниво за века – 8,2%, но все още не успява да догони инфлацията за личните финанси на много хора, тъй като през предходните месеци покачването на доходите беше значително по-ниско от ръста на цените. Освен това определено не всички са доволни от подобно увеличение на заплатите, особено самата Bank of England. 

Притесненията на банката са, че това би могло да доведе до появата на „спирала на цените и заплатите“, каквато, според твърденията ѝ, имаше при стагфлацията от 70-те години на миналия век. Тогава много икономики имаха слаб или никакъв ръст и висока инфлация за повече от десетилетие. Подобно схващане изцяло неглижира всички други фактори, които в действителност предизвикаха стагфлацията през 70-те години, включително изкуствено ниските основни лихвени проценти, бюджетните дефицити, енергийната криза и краят на Бретън-Уудската система, т.е. загърбването на златния стандарт. Повечето феномени са създадени или от самите централни банки, или от политическите решения през периода. 

Вижте повече по темата: Светът без златния стандарт – пет десетилетия по-късно 

Това, впрочем, далеч не е първият път, в който централната банка на Англия излиза със съмнителни преценки. През последните две години тя хронично публикуваше грешни прогнози за инфлацията, даваше противоречиви отговори за бъдещата си политика, а главният ѝ икономист Хю Пил заяви, че гражданите на Великобритания трябва „да приемат, че са по-бедни” и че е „безсмислено да се правят опити за запазване на покупателната им способност.” 

Повече за този проблем писахме в статията: Трябва ли да приемем, че сме по-бедни заради високата инфлация? 

Всичко това доведе до унищожаване на доверието към Bank of England. Според проведено по-рано тази година  проучване на Ipsos, доверието е на най-ниското си ниво, откакто се води статистика – само 21% от гражданите заявяват, че са доволни от работата ѝ.  

Лихвените проценти имат влияние върху цялата икономика

Бизнесът и населението, особено хората с ипотечни кредити, усещат натиска на високите лихвени проценти. Ще ги проследим сектор по сектор.  

Пазарът на недвижимите имоти  

Според изчисленията на Institute for Fiscal Studies, притежателите на ипотечни кредити във Великобритания могат да изгубят 20% от разполагаемия си доход заради нарастващите лихви. В същото време, имотите им бързо се обезценяват, тъй като цените на жилищата в Обединеното кралство падат с темпове, близки до тези от 2009 г.  

Прочетете повече по темата: Bank of England увеличи лихвата до най-високото ниво от 15 години и удари пазара на имоти 

Цените на жилищата във Великобритания през август паднаха с 5,3% спрямо предишната година. Това е пряк резултат от високите лихвени проценти, които оскъпиха много ипотечните кредити.  

Бизнесът във Великобритания 

От друга страна, Bank of England изчислява, че 50% от британските компании до края на годината ще изпаднат в „дългов стрес”, което ще рече, че разходите им за изплащане на кредитите ще надхвърлят приходите. Когато ограничим тази прогноза до средно големите компании във Великобритания, делът се увеличава до 70%. При този сценарий стресът, предизвикан от оскъпяването на корпоративните дългове и рефинансирането, вероятно ще е по-тежък дори от финансовата криза през 2008-2009 г.  

Натискът върху малките и средните предприятия във Великобритания също може до доведе до високи нива на несъстоятелност и фалити, което ще бъде много лош изход, тъй като в малките и средните предприятия във Великобритания работят 16,4 милиона души (61% от всички работни места).  

Инфлация на Острова 

Същевременно инфлацията остава много висока във Великобритания и през юли, когато индексът на потребителските цени се покачи с 6,8%, засягайки както бизнеса, така и гражданите. Това се случва, докато лихвеният процент остава под текущия темп на инфлацията. За да успее Bank of England да ограничи ценовият растеж, е необходим положителен лихвен процент, който е по-висок от сегашния темп на инфлацията, затова и пазарите очакваха лихвените проценти да продължат да растат. 

Както знаем обаче, колкото повече лихвата се увеличава, толкова повече кредитирането ще се свива, а заедно с него – и икономиката, заетостта, бизнес активността и реалният стандарт на живот. 

Заключение 

Предвид това, не трябва да ни учудва, че Bank of England се страхува от допълнително покачване на лихвените проценти, тъй като това би довело до рецесия. Но без тяхното увеличаване е съмнително дали ще успее да ограничи инфлацията през следващите години. Като се има предвид, че зимата наближава, както и че енергийната криза от миналата година може да се повтори, справянето с инфлацията може да се превърне в много по-трудна задача.  

Ако се интересувате от ценовия растеж у нас и глобално, не пропускайте да се присъедините към нашата Facebook група „Приказки за икономиката и златото“, за да бъдете информирани за най-новите развития в областта на икономиката, златото, инвестициите и личните финанси.