История на еврото

Еврото е втората най-търгувана валута и в световен мащаб, а в България е най-търсената. За повечето българи еврото е почти толкова добре позната и известна валута, колкото е и националната ни валута – българският лев. 

Интересно е обаче, че еврото достига подобна популярност за по-малко от 20 години след въвеждането му на 1 януари 1999 г. Това е един сравнително кратък период на съществуване, ако бъде сравнен с останалите световни валути като американския долар, швейцарския франк, британския паунд и т.н.

Какви са причините, за да достигне еврото такава масова популярност и какво е било развитието на европейската валута? Отговор на тези въпроси може да ни даде единствено поглед назад. Повече за интересната история на еврото разказваме в следващите редове. 

Идеята за еврото

След осъществената идея за създаването на единен съюз сред европейските народи, известен като Европейски съюз, логично възниква и идеята за въвеждането на единна валута в страните членки от този съюз.

Целта е да се улесни търговията в границите на общността и да се утвърди икономическата и финансова стабилност на всички страни членки от този съюз. 

Идеята за единната валута възниква в самия край на миналото хилядолетие, но бива осъществена едва в началото на сегашното. Това е и първият любопитен факт около историята на еврото – то се развива на прага на две десетилетия, два века и две хилядолетия.

История на единната европейска валута

Като една млада валута, еврото няма богата история. За сметка на това обаче, историята на еврото е изпълнена с изключително интересни моменти. 

Тя е впечатляваща именно поради факта, че е уникална – няма друга такава валута в световен мащаб, която да трябва да бъде единна и официална за толкова много и различни народи.

Вижте повече по темата: Латинският паричен съюз – дядото на еврозоната

Подготовката за въвеждането на еврото води своето начало в недалечната 1992 година. Тогава никой все още не е знаел нито как ще изглежда самата валута, нито какво ще бъде нейното наименование. 

Всички тези въпроси са решени в рамките на 10 години, за да може 1 януари 2002 година да бъде официалната дата, на която еврото да влезе в обращение. Точно тези 10 години, през които е било създадено еврото, крият най-интересните моменти от неговата история.

Важен момент от историята на въвеждането на еврото е създаването на институцията на ЕС, известна като Европейска централна банка (ЕЦБ). Европейската централна банка е институцията, която отговаря за еврото. 

Наименование

Истинско предизвикателство е създаването на валута, която да бъде национална за много народи, различаващи се в своята култура и манталитет. 

Изборът на име за валутата е първият труден момент, пред който се изправят европейските лидери. По-голямата част от предложенията носели в себе си национален подтекст. „Дукат”, „флорин” или „евромарка”- това били само една част от тях.

Основните критерии за името били то да бъде еднакво на всички официални езици на страните от Европейския съюз (ЕС), като се отчитат различията между азбуките, и да бъде опростено и лесно за произнасяне. 

Преди всичко обаче то трябва да е представително за Европа. Затова през 1995 г. е взето решението единната валута на Европейския съюз да се нарича евро – наименование, което отговаря на всички тези критерии.

Символ на еврото

Освен наименованието, трябва да бъде измислен и символ на валутата. Критериите за символа са сходни – той трябва да бъде ясно свързан с Европа, атрактивен и лесен за изписване. Изборът за символ е направен от тогавашния председател на Европейската комисия и комисаря по икономическите и финансови въпроси. 

В основата на символа на еврото е залегнала гръцката буква „епсилон“, напомняща за люлката на европейската цивилизация. Естествено, буквата „E“ е и началната буква на думата „Европа“. Двете удебелени успоредни хоризонтални линии символизират стабилността на валутата.

Дизайн на единната валута

Най-интересен обаче остава процесът по избор на дизайн и купюрен строеж на валутата, която да символизира за люлката на европейската цивилизация. 

Дизайнът на банкнотите трябва да включва в себе си единствено и само мотиви, които са обединяващи за цялата европейска общност. Върху банкнотите не трябва да присъстват елементи с какъвто и да било „национален привкус”. 

Ето защо през 1995 г. Съветът на Европейския паричен институт подбира две от дадените 18 предложения за теми за мотивите върху банкнотите. 

Това са „Епохи и стилове в Европа“ и „Абстрактен/модерен дизайн“. Единствените думи, които могат да фигурират върху банкнотите , са наименованието на валутата и инициалите на ЕЦБ[1].

Вижте повече по темата: 5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

В крайна сметка, дизайнът, който бива избран за еврото, включва в себе си архитектурни мотиви, които са общообединяващи за цяла Европа. 

Липсват каквито и да било изображения на човешки скулптори или мотиви, които да могат да бъдат причислени към дадена националност или пол. 

На гърба на банкнотите е изобразена карта на Европейския континент без граници – символ на обединението на народите. Освен самия дизайн, също толкова важно е той да бъде съчетан с подходящи защитни елементи, които да направят банкотите възможно най-трудни за фалшифициране. 

Такива елементи при еврото са водният знак, релефът, преливащият се номинал, холограмите.

За разлика от банкнотите, при евромонетите националните мотиви са силно застъпени. Там държавите, в които се емитират монетите, определят какви знакови за тяхната култура или история елементи да поставят на гърба на монетите. 

Те трябвало да бъдат свързани с една от трите теми: „архитектурен и декоративен стил” , „цели и идеали на Европейския съюз”, „европейски личности”. Както днес можем да видим, тези теми дават възможност за много широк избор на мотиви. 

Това е и причината колекционирането на евромонети от различни държави с изобразени различни мотиви на гърба си да се е превърнало в хоби за немалко хора. Почти всички туристи, пътуващи из Европа, запазват монетка от страната, която са посетили.

Купюрен строеж

Купюрният строеж е от изключително значение за всяка валута. Той трябва да бъде оптимален, така че да бъде адекватен на потребностите и ежедневието на хората. 

Взима се решение купюрният строеж на еврото да бъде в съотношение 1:2:5 като за банкнотите са предвидени 7 номинала, съответно 10 и 100 евро, 20 и 200 евро, 5, 50 и 500 евро. 

Евромонетите са в същото съотношение, но при тях има 8 номинала:

• 1 цент
• 10 цента
• 1 евро
• 2 цента
• 20 цента
• 2 евро
• 5 цента
• 50 цента

Решението за емитирането на банкнота с висока номинална стойност /500 евро/ е взето след внимателно обсъждане. По това време търсенето на банкноти с голяма стойност сред различните национални валути е било нараснало значително в процентно отношение. 

Засилената употреба на тези банкноти накланя везните в полза на това банкнота от 500 евро да бъде въведена.

Пускане в обращение

Еврото води своето начало от 1 януари 1999г. В рамките на 3 години обаче, до 1 януари 2002 година то остава виртуална валута, която бива използвана единствено за междубанкови транзакции. През 2001г. започва процесът по зареждане на физически налични евро банкноти и монети в търговските банки и търговските вериги. 

Пренастройката на банкоматите и други машини работещи с пари също била направена в изключително кратки срокове след официалната дата на влизане в обращение на еврото – 1 януари 2002 г. Причината за това била процесът по изтегляне на старите валути от обращение и въвеждането на еврото да бъде ускорен максимално много.

„Нова история” на еврото

След 2002г. еврото като валута няма особено голямо развитие, що се отнася до промяна в дизайна или купюрния строеж. В последните години бяха емитирани нови емисии на банкнотите от 5, 10 и 20 евро, като новата банкнота от 20 евро бе пусната в обращение най-скоро – през есента на 2015г. 

По същество новите емисии на тези банкноти не се различават коренно от предишните. Интересен е по-скоро фактът, че върху тях присъства и наименованието на самата валута, изписано на кирилица.

Историята ни кара да гледаме в миналото, но също така ни дава представа за това какво бихме могли да очакваме в бъдещето. А какви са етапите на развитие, пред които се изправя еврото?

От една страна, постепенното емитиране на нови емисии на банкнотите от 5,10 и 20 евро ни навежда на мисълта, че бихме могли да очакваме нови емисии и от другите номинали в бъдеще. Дали и кога бихме могли да очакваме подобно нещо обаче, никой не знае.

Надписът на кирилица върху банкнотите пък ни навежда на въпроса: „Дошло ли е времето и България да приеме еврото като своя официална валута?”. Рано или късно това би следвало да стане, ясен план обаче няма. 

Държави, които са в Европейския съюз още преди България, все още не са приели еврото. Дали последиците от подобно действие ще бъдат положителни или отрицателни – отново няма сигурност и по този въпрос. 

Все  повече българи в последните години се ориентират към еврото. Държим голяма част от спестяванията си в евро, цените на имотния пазар също се определят в евро. Темите, свързани с преминаването на България към еврото, са много, а около тях има още повече въпросителни.

Последният актуален въпрос, пред който се изправя еврото е дали банкнотата с номинал 500 ще бъде оставена в обращение. Обсъждат се различни мнения относно тази тема. 

От една страна тази банкнота спомага при извършване на по-големи плащания и по-лесното спестяване на пари в кеш. 

Според някои обаче именно парите в кеш трябва да бъдат ограничени, тъй като такова действие би довело до намаляване на корупционните сделки и затрудняване на разплащанията в криминалните среди. Тази тема ще бъде разисквана дълго време, а какво ще бъде крайното решение – можем само да предполагаме.

Темата за еврото със сигурност вълнува и ще вълнува все повече българи. Ето защо смятаме, че тя не се изчерпва само с представянето на историята. 

По-скоро въпросите, които следва да ни интересуват са:

• Доколко еврото е стабилна валута?
• Пред какви трудности ще се изправи България при едно евентуално преминаване към еврото?

Цветомир Николов