Бурканбанк 2.0

Споделете тази статия

Какво се случи със златото през април?

Накратко, в средата на април спот цената на златото на международните борси спадна с около 200 долара на унция за няколко дни. През следващите десетина дни, цената отново се покачи с около 100 долара, или половината от резкия спад бе компенсирана.

Защо стана това и какво можем да извлечем като поука за бъдещето?

Първо, важно е съвпадението на няколко събития в рамките на последователни дни. От една страна, инвестиционната банка Goldman Sachs направи препоръка за „продажба” на злато. В този момент се появи съобщение, че има вероятност Кипър да продаде златните резерви на централната си банка, за да влее свеж ресурс във финансовата си система. Много хора направиха аналогията, че това могат и ще сторят и други правителства в периферията на еврозоната.

Второ, масовите разпродажби всъщност не обхванаха пазара на физически метал. Продаваха инвеститори в различни ценни книги, обвързани с бъдещата цена на златото. В същото време, доставчиците на физическо злато нямаха капацитета да обслужат дори предишното търсене от клиенти. На практика, почти никой не успя да купи реално злато на рекордно ниската цена в дните на резкия спад.

Няколко основни причини за случилото се отговарят на икономическата логика. От една страна, през последната година пазарът привлече инвеститори с краткосрочен хоризонт, които с пари назаем купиха ценни книги, базирани на цената на златото, в очакване на бързи печалби. Мотивацията включваше, както близката история – цената на златото се удвои за 3 години до 2011 г. – така и предположението, че при фалити на правителства и кризи в банките, златото автоматично поскъпва. Понеже тези предположения не се материализираха през последните 12-18 месеца, краткосрочните инвеститори предпочетоха да разпродадат активите си, още повече – притиснати от факта, че покупките са били със заети пари. Не може да се подцени и влиянието на съветите на част от инвестиционните банкери, които напоследък активно заговориха, че световната икономика отново навлиза в рецесия и дефлация, и че цената на златото е твърде висока за тези условия. Ако добавим и хипотезата, че вместо да се печатат пари за спасяване на банки и правителства (каквото беше мисленето 2009-2010), „хардлайнерите” от „Севера” ще принуждават закъсалите в „Юга” страни от Еврозоната да разпродават златото си, то настаналата паника не е чак толкова учудваща.

До колко реални са гореспоменатите фактори?

Месец след големия спад стана ясно, че пазарът на физическо злато се различава от пазара на финансови инструменти, обвързани с метала. Централните банки на страни извън САЩ и Западна Европа продължават да попълват резервите си чрез покупки. Поръчките в дните след поевтиняването се увеличават драстично, като няма инвеститори-продавачи – единствените продавачи са производителите. Монетните дворове в САЩ и Австралия, например, отчитат рекордни заявки, като само за 15 дни при U.S. Mint те надхвърлят общо продажбите за февруари и март. За монетния двор в Пърт, Австралия, продажбите са най-високи от дните след фалита на Леман Брадърс през 2008 г. (отбелязал началото на глобалната финансова криза), като там се работи и през уикендите.

Недостигът на злато за реални доставки се вижда и от други факти. Така например, някои банки в Европа директно са отказали да предадат метал на клиенти, които са предплатили и поръчали, като вместо това са предложили да ги обезщетят в пари. Същевременно, премията за физическа доставка до Азия (т.е. разликата в цената, която трябва да платиш, за да ти бъде доставено злато в Индия или Сингапур, над тази на металните борси в Лондон или Ню Йорк), се е увеличила 5 пъти – отразявайки трудностите да се осъществят в срок заявените покупки.

Другата илюзия, която започва да се разбива, е, че част от финансово-затруднените държави в Южна Европа ще продават злато, за да покриват загуби на банките и да изплащат дълговете си. Първо, златото е актив на централните банки, не на правителствата. Но по-важно е друго – подобен ход, макар възможен, би бил последна крачка на отчаянието. Да припомним – резервите на Кипър са около 500 млн. евро, докато общо активите (и пасивите) на банковата система в страната са 140 млрд. евро. Помощта от Европа и МВФ, която бе отпусната срещу договаряне на план за реформи и икономии, ще е 10 млрд. евро. Или друг типичен пример – Италия, чиято централна банка има четвъртите в света златни резеви, притежава злато за 130 млрд. долара. Дългът на правителството обаче е 2 трилиона, а общите активи на банковия сектор са 4 трилиона. За следващите 2 години Италия трябва да намери купувачи за над 500 милиарда нов държавен дълг, за да обслужва редовно плащанията си. Дори да продаде цялото злато в резерва, централната банка не може да покрие ликвидните нужди на правителството за 3 години, да не говорим за погасяване на целия държавен дълг. Още по-малко може да реши евентуални финансови затруднения на търговските банки.

Паралелно с това, съвсем очевидно става, че дори някоя централна банка от развития свят да реши да продава злато, то няма да достигне до крайните потребители или спестители. Както изглежда от данните, дори в началото на 2013 (след известния спад на цената и все по-активните прогнози, че инвестицията в злато не е добра алтернатива), централните банки на много страни с динамични икономики, основно в Азия (както и Русия и Казахстан) трайно увеличават запасите си от злато. Тяхната мотивация е относително ясна – американският долар изглежда все по-несигурна валута в дългосрочен план, но нова, по-добра, засега не се вижда. И въпросът пред тях е в какво да държат дългосрочните си резерви, така че да гарантират стабилност на местните си валути. С други думи, те се опитват да „избягат” от долара, за да не зависят изцяло от политическия процес в САЩ и решенията на Федералния резерв. Така че, каквито и по-значими продажби да са осъществявани през последните години, купувачи почти винаги са били други централни банки – т.е. не изглежда реалистичен сценарий да се „наводни” пазара на борсите от предлагани количества злато без желаещи дългосрочни купувачи.

От друга страна, трябва да си дадем сметка, че когато един актив започне да привлича и краткосрочни инвеститори, то резки промени в цената не са изключение. Спадът от 13-14% за една седмица (независимо от последващото частично компенсиране от поскъпването в края на месеца), е значителен, но не и безпрецедентен. Така например, през пролетта на 2006г. за няколко седмици имаме спад от 20%. През 2008 г. на три пъти (включително два пъти след фалита на Леман Брадърс) цената на златото рязко спада съответно с 10%, 18% и 17% в рамките на няколко дни. Могат да се посочат и други такива примери – те са важни за „дневните” търговци, но би трябвало ясно да покажат на дългосрочните инвеститори, че това не са изключения и би следвало да са подготвени за такава динамика.

Как да възприемаме златото като инвестиция?

Значителен брой дискусии са доминирани от спора дали златото изобщо може да се разглежда като „инвестиция” поради факта, че то не генерира доход. С други думи, противниците на инвестициите в злато твърдят, че покупката му е лош избор, защото то нищо не произвежда, и следователно – няма как в дългосрочен план да се спечели от него. Тази предпоставка е вярна, но нека направим няколко важни уточнения.

Да започнем с най-елементарен пример. Един занаятчия си купува нов инструмент, с който ще спести половината от времето за извършване на определени операции. Така той става по-производителен – може да изработи повече за единица време. За него покупката на този инструмент – „инвестицията” – е оправдана, защото допълнителният разход в началото ще бъде „изплатен” от очаквани по-високи доходи в бъдеще. По същия начин в едно предприятие се разглежда покупката на нова машина. Това са „активи”, които участват в процеса на създаване на стоки и услуги. Придобиваме ги, когато очакваме те да позволят да произвеждаме повече, по-добре и по-бързо. Стойността на тези активи зависи именно от тези им качества. Ако разширим примера, така стои въпросът с инвестиции в акции – акцията е дял от собствеността в предприятие, което очакваме да реализира печалба, произвеждайки и продавайки. Ако вярваме, че то има добра идея, добро управление, правилен маркетинг, и така нататък, то ние инвестираме в него, защото очакваме то да увеличи стойността си. Тази стойност е функция на способността да си успешен на пазара. От своя страна, успехът на предприятията е свързан с подобряването на живота на хората.

Ако противопоставим този пример на златото (и други ценни метали, да речем), разликите са очевидни. И няма спор, че златото не е машина, и само по себе си не подобрява производителността на работниците, нито допринася за създаване на нови, по-добри продукти. И тогава изглежда като парадокс, че златото изобщо има стойност. Този поглед обаче е повърхностен. Доколкото всяко предприятие може действително да увеличи стойността си, и оттам – да донесе печалби на държателите на акции, то носи значитени рискове от загуби. Най-видими са специфичните за всяка компания рискове – да има лош мениджмънт,  да изостане технологично, да бъде изпреваренa от  конкурентите. Кредиторите винаги са пред акционерите – дори при умерени загуби, стойността на акциите може да  спадне значително, а при фалит – да достигне и нула. Но държателите на акции могат да пострадат и не толкова явно. Ако например предприятието работи в несигурна регулативна среда, печалбите могат да бъдат „отнети” от държавата, включително чрез контролирани цени, такси, данъци. Неочакваната инфлация също може да доведе до загуби. И дори при печалби, ако местната валута се обезценява по-бързо, в крайна сметка покупателната сила на вложението в акции ще намалее.

Гледната точка на противниците на златото пропуска едно фундаментално качество на златото, което е търсено от хората в целия ход на цивилизацията – съхранението на стойността. От началото на съществуването си, хората са имали нужда да съхраняват изработеното под форма, която да им позволи бъдеща употреба. На практика, това е една от функциите на „парите” – но това е друга тема за момента. Златото има свойството да е универсално средство за запазване на стойност, особено в сравнение с други алтернативи. Като начало, то има голяма ценност в малки количества. Лесно е за транспортиране, трайно е и на практика – почти невъзможно за разрушаване. А съхранението му налага минимални разходи. Универсално разпознаваемо е и може бързо и евтино да се провери стойността на всяка единица от метала, дори от неспециалисти. Същевременно, ценността му е призната и приета в почти всички култури (общества). В краткосрочен и средносрочен план може да се очакват малки промени в наличните количества в глобален план – добивът за година е относително малък в сравнение със съществуващите запаси, което го „имунизира“ от обезценяване. И накрая, за разлика от книжните пари или облигациите (добили в съвремието признание за „пари” и „сигурни активи”), трудно може да се „размножи”, „напечата“ или фалшифицира, независимо от политическата воля.

Ако трябва да оставите нещо в сейф за след 20 години, едва ли ще оставите мобилен телефон, дрехи или кафеварка , въпреки че това са иначе полезни неща, които помагат на всеки да има по-добър живот в момента. Най-вероятно, няма да оставите евро или долари – но злато, платина или сребро не изглеждат чак толкова лош избор.

Златото предизвиква реално  търсене, детерминирано от неговите вътрешни качества. То може да бъде монетарно или инвестиционно (т.е. като пари и съхранител на стойност), бижутерийно или индустриално (като суровина) – всички тези фактори са предопределени от описаните по-горе присъщи качества на метала.  От друга страна, предлагането му също нараства бавно и скъпо. Ето защо трябва да го разглеждаме като актив за „съхранение на стойност”,  а не като „актив за създаване на стойност”. В този клас се стремим да оценим не с каква вероятност и с колко ще поскъпне то при благоприятни условия, а дали и колко ще загубим при най-лошите възможни условия. А поведението на златото през десетки революции, преврати и две световни войни говори достатъчно показателно. Не е случайно и че при големи кризи (например Голямата Депресия през 1930-те), правителствата изземват златните запаси от населението, а стойността му – макар и на черния пазар – спрямо книжните пари и реалните активи се увеличава.

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2145.16 BGN/1Oz - 0.78 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
28.6879 BGN/1Oz - 0.01 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2145.16 BGN/1Oz - 0.78 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
28.6879 BGN/1Oz - 0.01 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Босна и Херцеговина – коктейл от култура, история и адреналин.

Седем причини да посетите Тайланд

Какво е биткойн?

Валят ли безплатни пари в света на криптовалутите? Интервю с Благовест Белев

Как да пътуваме с големи суми пари в брой ?

Варшава – култура, архитектура и полъх от миналото

13 причини да посетите Исландия

Латинският паричен съюз: дядото на еврозоната

Манипулира ли се инфлацията – Защо и Как?

Препоръчани

Как Живков тайно подари българския златен резерв на Москва

Как да пътуваме с големи суми пари в брой ?

Валят ли безплатни пари в света на криптовалутите? Интервю с Благовест Белев

Общество без пари

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ