Ендшпилът на фиатните пари: Защо днес има безпрецедентна инфлация

Споделете тази статия

Историческото представяне на фиатните пари, които представляват необезпечени с нищо парични средства, е изключително слабо. Причината за това е, че тази форма на парични средства зависи изцяло от желанията на политиците и гуверньорите на централните банки, а същевременно няма „котва“ или физически актив, срещу който фиатните пари са обменими, която да ограничи въпросните институции, каквато на теория до 1971 г. е било златото.

През последния над век централните банки, способни на парична политика, по правило осъществяват силно про-инфлационна такава. Не бива да забравяме, че дефиницията за „инфлация“ е увеличаване на паричното предлагане, а покачването на цените на потребителските стоки – феноменът, който повечето хора си представят, когато чуят „инфлация“, – е само едно от следствията на печатането на пари.

Вижте повече по темата: Какво е инфлация

За целта ще разгледам различни метрики на паричното предлагане и ще обясним защо инфлацията, изразяваща се в печатане на пари, не се отразява толкова бързо върху крайните потребителски стоки и стандартът на живот не се срива пред очите ни, както това се е случвало в други исторически контексти.

Безпрецедентна инфлация в САЩ

От 1913 г. досега доларът е изгубил 99,6% от покупателната си способност, показват данните на Федералния резерв на Сейнт Луис, който съответно е поделение на централната банка на САЩ. Защо тази дата е толкова важна? Защото тогава е основан самият Федерален резерв. Представянето му показва, че в малко над стогодишната си история той напълно се провали в основната си мисия, наричана още „мандат“ – да съхранява покупателната способност на долара.

Вижте повече по темата: Светът без златния стандарт – пет десетилетия по-късно

Подриването на покупателната способност на хората, използващи долара, който е резервна валута глобално, се постига чрез постоянно увеличаване на паричното предлагане, от една страна, и чрез загърбване на златния стандарт, от друга. Последното формално се случва през 1971 г., когато президентът Ричард Никсън затваря „златния прозорец“. Причината е, че САЩ още през 60-те години инфлира своя долар. Това принуждава някои страни, например Франция, да обменят доларите си срещу злато. В резултат на това, САЩ не може да поддържа курса от 35 долара за тройунция и Никсън се вижда принуден да излезе от златния стандарт.

Графика 1: Инфлация в САЩ измерена през паричното предлагане М2

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

Напълно умишлено графиката изключва най-новата история на паричното предлагане в САЩ, тъй като то ще бъде разгледано по-долу. Както се вижда, от 1913 г. до края на 2019 г. инфлирането на долара преминава през четири периода (до 1975 г., до 1990 г., от 1995 до 2009 г. и от 2011 г.). При всеки следващ скоростта на растеж на паричното предлагане е по-висока, отколкото в предхождащия.

Преди да разгледаме кризата, стартирана през 2020 г., трябва да зададем някои определения. Паричното предлагане М2 представлява както физическите банкноти и монети и депозитите до поискване, така и спестовните и някои срочни депозити, ценните книжа на пазарите, плащанията на туристите и взаимните фондове.

Реалното парично предлагане (TMS) е измерител, създаден през 80-те години от икономистите Мъри Ротбард и Джозеф Салерно. При него от агрегата М2 се изваждат пътническите плащания, срочните депозити и средствата в паричните фондове, но се добавят депозитите на хазната и правителството във Федералния резерв. Индикаторът се изчислява от Ludvig von Mises Institute.

Действията на Федералния резерв и кризата от 2020 г.

Преди настъпването на 2020 г. се очакваше тя да бъде несигурна за САЩ, основно заради президентските избори и нарастването на фондовите пазари, но когато управляващите затвориха икономиката, те я хвърлиха в хаос, а политиците решиха да отговорят на това с изстрелване на правителствените разходи. Всъщност то беше толкова бомбастично, че през фискалната 2019-2020 г. властите събираха от данъци едва около 50% от средствата, които похарчиха.

Щедрите пакети за трилиони долари трябваше да се осигурят по някакъв начин и Федералният резерв, с неговата неограничена възможност за печатане на пари, беше насреща. Така паричното предлагане M2, което в края на 2019 г. възлизаше на 15,3 трлн. долара, към края на 2020 г. надхвърли  19 трлн. долара. Казано иначе, в рамките само на година централната банка увеличи паричното предлагане с впечатляващите 25%. Това е безпрецедентна инфлация.

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

- · Чистота: 24 карата · ⌀ - мм

113 лв.Продайте: 103 лв.

Ако погледнем паричното предлагане М1, данните са още по-фрапиращи. Само между началото на март 2020 г. и началото на февруари 2021 г. централната банка е увеличила размера на физическите пари и депозитите до поискване с невъобразимите и исторически рекордните 344,5%.

Графика 2: Увеличаване на паричното предлагане М1 в САЩ

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

Както стана ясно от по-горе, метриката М2 прикрива цялата картина, защото тя не включва депозитите на министерството на финансите във Федералния резерв. Като се добавят и те, инфлацията става още по-висока, въпреки че и без това от началото на затварянето на икономиката Федералният резерв инфлира долара по начин, по който мерките от Голямата рецесия от 2008 г. изглеждат просто като нищожно увеличаване на разходите на властите.

Графика 3: Депозити на правителството и хазната във Федералния резерв

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

Както се вижда, централната банка през миналата година е монетизирала дълговете на федералното правителство, затова и неговите депозити в нея са достигнали напълно безпрецедентната сума от над 1,7 трлн. долара. Така между началото на март 2020 г. и началото на февруари 2021 г. сумите, които хазната и управляващите на САЩ съхраняват в банките от системата на Федералния резерв, е нараснала с бомбастичните 333%.

Така докато агергатът М2 показва нарастване на паричната маса от 25% към януари 2021 г., измерителят реално парично предлагане отчита покачване от впечатляващите 38,6%. Казано иначе, реалното парично предлагане от началото на 2020 г. изобщо е два пъти по-високо от данните, до които достигаме с конвенционалните инструменти.

Графика 4: Годишен темп на растеж на реалното парично предлагане (черна линия) и агрегата М2 (оранжева линия)

Източник: Федерален резерв; Ludwig von Mises Institute

Инфлацията в Европа

Еврото, разбира се, няма вековната история на щатския долар, но от създаването на Европейската централна банка (ЕЦБ) през 1998 г. неговата съдба е на практика идентична с тази на американския му събрат. Разликата е, че то се обезценява значително по-бързо. Докато на долара му отнема „цели“ 33 години, за да се обезцени двойно, от 2000 г. досега еврото се е разделило с 40% от покупателната си способност.

Графика 5: Покупателна способност на еврото

Източник: Statista; ЕЦБ

Тази динамика не е учудваща на фона на това, че паричното предлагане, точно както и в САЩ, продължава да расте. Нещо повече, 2020 г. беше рекорд по печатане и от ЕЦБ, като от края на 2019 г. до края на януари 2021 г. (последният месец, за който банката е публикувала информация), нарастването е от 16,8%.

Графика 6: Парично предлагане М2 в еврозоната

Източник: ЕЦБ; Tradingeconomics

Тук обаче има една уловка. В случая на САЩ федералното правителство е едно и то държи средствата си на депозит във Федералния резерв. Правителствата в еврозоната държат 630 млрд. евро в ЕЦБ, но немалка част от останалите им депозити са депозирани в собствените им централни банки.

Затова реалното парично предлагане за еврозоната е доста по-труден за изчисляване индикатор, а данните, които ЕЦБ предлага, са изрично без съдържанието на правителствените депозити. Както и в случая на САЩ, реалното парично предлагане е несъмнено значително по-високо.

Представа за монетизацията на държавния дълг на членовете на валутния блок може да се добие от счетоводния баланс на ЕЦБ, който в рамките на 2020 г. нарасна с впечатляващите 52% и в края на декември възлизаше на 6,9 трлн. евро. От края на декември 2020 г. до края на февруари 2021 г. той продължи да расте и вече възлиза на 7,1 трлн. евро. Излишно е да се казва, че всяка една от тези стойности е исторически рекорд за банката. За сравнение – след Голямата рецесия той се покачи с 25%, но за период от четири години.

Графика 7: Счетоводен баланс на ЕЦБ

Източник: ЕЦБ; Tradingeconomics

Също в рамките на календарната година категорията в счетоводния баланс на ЕЦБ „Ценни книжа, държани за целите на паричната политика“, т.е. държавен дълг, която формира половината от целия баланс на банката, нарасна с 55%, а от началото на 2021 г. продължава да се покачва, което означава, че централната банка продължава да печата пари, които да дава на правителствата.

Къде е инфлацията?

Въпреки, че в САЩ паричното предлагане се изстрелва с почти 40% само през януари на годишна основа, а в еврозоната то нараства с над 16% в рамките на една година, данните на Евростат показват инфлация на крайните потребителски цени от само 0,9% във валутния съюз през януари 2021 г. и прогнозират същата стойност за февруари. Къде е разликата?

Една от причините за това разминаване се състои във факта, че винаги има времеви лаг между моментите на напечатването на парите и на увеличаването на крайните потребителски цени. Той несъмнено ще е по-кратък от този, който се наблюдаваше през 2008 г., защото в момента държавите в еврозоната трупат дълг, изкупуван от ЕЦБ срещу новонапечатани пари, а със средствата финансират директно плащания към отделните индивиди. Последните съответно използват парите за насъщото си потребление. Преди над десет години основни бенефициенти на новите средства бяха банките и задлъжнелите държави.

Вижте повече по темата: Къде изчезва инфлацията

На второ място, не всички новонапечатани средства се насочват към крайно потребление. Част от тях се използват за търговия с акции например чрез различни дигитални платформи, а това не се отразява директно на потребителската инфлация. Друга част от сумите се разходва от държавите за финансиране на системите за здравеопазване, което също не се отразява пряко на „инфлацията“, мерена от Евростат.

Трети фактор, който трябва да се има предвид, е, че инфлацията е просто статистическа средна величина между много стоки и услуги, които хората потребяват. Така докато индексът отчита малко покачване през всеки месец, цените на жилищата в еврозоната например са нараснали с 25%, а фондовите пазари прегряват, движени от неограниченото печатане на пари. Други категории потребителски стоки, при които се наблюдава растеж, са хранителните продукти, които поскъпват значително над „инфлацията“.

B някои cтpaни нeвъзoбнoвимитe cтoĸи и ycлyги пocĸъпнaxa тpиĸpaтнo пoвeчe, oтĸoлĸoтo ни ĸaзвaт oфициaлнитe дaнни зa инфлaциятa. Цeнитe нa нaeмитe и жилищaтa cъщo нe oтpaзявaт aдeĸвaтнo oфициaлнaтa инфлaция. Ocoбeнo пpитecнитeлнo e, чe пapичнaтa пoлитиĸa cтимyлиpa нeпpoдyĸтивнитe paзxoди и cвpъxпpoизвoдcтвoтo. Toвa вoди дo пo-ниcъĸ pacтeж нa пpoизвoдитeлнocттa, т.e. дo пo-ниcĸи peaлни зaплaти в бъдeщe.

Така докато централните банкери твърдят, че „няма инфлация“, като същевременно печатат исторически рекордни количества евро и долари, а официалната статистика прикрива поскъпването на цените, в действителност животът за обикновените хора поскъпва осезаемо и значително повече от статистическите данни. Това е нещо, което скорошно изследване на Алберто Кавальо от Harvard Business School също доказа.

Заключение

Исторически централните банки, изгубили ограниченията, налагани им от златото, винаги подриват покупателната способност на фиатните пари, защото изкушението за политиците да харчат много повече, отколкото могат да съберат от данъците, е силно. Но случващото се от 2020 г. насам е безпрецедентно в историята. Имаме примери на страни като Ваймарска Германия, Зимбабве, Венецуела и други, но те са били ограничени до единични държави в конкретен контекст.

Инфлацията обаче вече е повсеместен феномен и тя расте с невъобразим темп, което означава, че покупателната способност на фиатните пари ще започне да изчезва все по-бързо от всякога, което, разбира се, е и еманация на грандиозният провал на всяка една централна банка по света, както показват графиките по-горе.

Нещо повече, печатането на необезпечени пари е изключително труден за обръщане курс, даже и да имаше политическа воля за него. Фактът е обаче, че политиците по света всъщност искат да харчат още повече – например в САЩ тепърва ще бъде подписан пакет в размер на 1,9 трлн. долара, а в еврозоната продължават множество програми.

Казано иначе, политиците по целия свят (защото същото се наблюдава в Япония, Китай, Русия и т.н.) са натиснали до ламарината педала на печатните преси и подриват покупателната способност, без да е ясно кога ще пожелаят да спрат. А когато това все пак им хрумне, едва ли ще бъде възможно по редица причини. Истината е, че икономиките се пристрастяват прекалено лесно към „евтините пари“.

Това означава, че покупателната способност на хората в развитите икономики в бъдеще има само една посока – стремглаво надолу в състезанието към дъното, в което сред лидерите в момента са Аржентина и Венецуела. Фиатните пари днес не са това, което са били по времето на златния стандарт и което всъщност никога повече не са били след 1971 г.

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
3086.87 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
39.8893 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Кредит и дълг I: Наркотиците, които убиват съвременната икономика - Tavex
10.08.2021, 15:00

[…] Те обаче знаят, че това рано или късно ще доведе до ендшпил на фиатните пари. Затова „щедрите“ правителствени програми […]

Турска лира: Хроника на един предизвестен крах - Tavex
03.08.2021, 12:10

[…] увеличаване на паричното предлагане, винаги води до сриване на покупателната способност и икономическа криза. Първият от тези феномени вече се […]

Дигитално евро – парична революция или стъпка към бездната - Tavex
14.07.2021, 17:10

[…] Независимо дали говорим за конвенционално или дигитално евро, ЕЦБ ще запази и монопола върху увеличаването на паричното предлагане. Затова и валутният риск и риска от обезценяване ще продължат да се наблюдават, точно както и днес. Той беше демонстриран и по време на т.нар. „коронакриза“, през която централните банки постигнаха рекордна инфлация на фиатните пари. […]

Правителствата искат да подринат растежа с разходи и бюджетни дефицити - Tavex
04.06.2021, 17:20

[…] да се осигурят средства за програмите на властите, централните банки инфлират фиатните пари с безпрецедентен темп. Тази инфлация води обезценява […]

Тенеси се приближава към създаването на трезор и изкупуване на злато - Tavex
03.06.2021, 15:10

[…] се опасяват от сриването на фиатните долари и рекордната инфлация, която се наблюдава от началото на коронакризата. Не е […]

Среброто: невъзпятият стожер на финансовата стабилност - Tavex
21.05.2021, 17:50

[…] предвид цената си на грам или тройунция. Четвърто, фиатните пари се насочват към своя ендшпил, което винаги е добра новина за благородните […]

Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
3086.87 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
39.8893 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Как добивът на злато прави България по-богата

Защо биткойн се срина с 53% и какво значи това за критповалутата

Новата целева инфлация на ЕЦБ и ускореният крах на покупателната ни способност

Препоръчани

Пътят на златото

Златото – спасителят на покупателната способност при кризи

Дигитално евро – парична революция или стъпка към бездната

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ