Финансовата репресия

Споделете тази статия

Целта на финансовата репресия е да постави финансовите ресурси на домакинствата под контрола на държавата. Това се осъществява основно чрез монетарни политики, които водят до спад на лихвените проценти под естественото им пазарно ниво, като по този начин се стига до там, че потребителите на практика субсидират дълговете на държавата и големите корпорации. В някои случаи, дори номиналният лихвен процент бива свален под нивото на инфлация, което прави реалните лихвени проценти, които спестителите получават, отрицателни. Това на практика представлява прикрит инфлационен данък, трансфер на богатство от спестяващи към длъжници, основно от домакинствата към правителствата и корпорациите.

Инструменти


Съществуват три вида инструмента на финансова репресия, в зависимост от нивото на развитие на конкретната финансова система, държава и население. Бедните страни използват един набор инструменти, по-бедните развити страни (като Гърция, Испания и Италия) – друг, докато богатите страни имат на свое разположение широк спектър от сложни инструменти. Случайно или не, тоталитарните фашистки и комунистически режими също използват много подобен инструментариум.

Академичната творба “Този път е различно” на Рейнхарт и Рогов е много релевантно и препоръчително четиво по темата за 800 г. история на държавните дългове и фалити. В нея авторите твърдят, че противно на възприетите схващания и академични догми, инвестицията в държавен дълг е много рисков бизнес. Основният урок е, че по един или друг начин правителствата винаги намират начин да не изпълнят задълженията си – обикновено чрез инфлация. Авторите класифицират инструментите за финансова репресия в следните пет основни категории: 1) поставяне на таван върху лихвените проценти, 2) държавно притежание и/или контрол на банки, 3) високи изисквания за банкови резерви, 4) силно регулиран местен пазар за държавен дълг и 5) капиталови контроли. Например, Федералния резерв за пръв път въвежда тавани на лихвите по депозитите в САЩ. Те се оказват особено “репресивни” през периода на висока инфлация през 1970-те. В резултат на това възниква паричният пазар на взаимни фондове, който заобикаля регулацията. Високите изисквания за банков резерв принуждават търговските банки да купуват и държат повече държавни ценни книжа. По този начин държавните дефицити биват финансирани чрез по-ниски, субсидирани лихвени проценти. Правилата и регулациите принуждават най-различни финансови институции като пенсионните фондове да купуват ДЦК понеже изискват лимитиране на рисковите експозиции и наличието на минимален процент “безрискови” държавни активи. Ситуацията е подобна при споделените фондове, застрахователните компании и търговските банки.

Факторът, който е ключов за успеха на всяка една финансова репресия, е способността на държавата да премахне алтернативни сигурни инвестиции с висока доходност, които позволяват на хората да се защитят от нея. Когато реалната доходност по държавния дълг е отрицателна, инвеститорите могат да се предпазят, като държат други валути и злато. Поради това, успешната финансова репресия изисква държавите да забранят чуждите валути и златото. Държавите обикновено налагат капиталови контроли, за да намалят или елиминират бягството на местен капитал, който търси по-добра възвръщаемост в други пазари. Алтернативи като хедж фондове трябва да бъдат допълнително ограничени от закона и техният брой съкратен само до няколко “квалифицирани” инвеститори. Правителството трябва да ограничи и защитата на спестяванията, която недвижимото имущество предоставя; в противен случай хората просто ще инвестират в земя и жилища.

Поради това, за да бъде успешна, финансовата репресия изисква подход по две направления: 1) елиминиране или ограничаване на инвестициите и 2) принуждаване на индивидите и големите финансови институции да закупуват ДЦК.

Изкуствен бум

На пръв поглед свалянето на лихвените проценти изглежда много полезна мярка за финансовите пазари и икономиката. То води до ръст в цените на облигациите. По-ниските лихвени проценти също така стимулират инвеститорите да закупуват акции, което напомпва капиталовите пазари и разпалва “животинските духове“. Корпорациите могат да теглят заеми по-евтино, което намалява лихвените им разходи и увеличава техните счетоводни печалби; нещо повече, те могат да теглят евтино, да увеличат своето ниво на левъридж, да изкупят своите акции обратно и да подобрят финансовата си оптика чрез финансови трикове. Ниските лихвени проценти могат да разпалят и бум в пазара за недвижими имоти и икономиката като цяло. По-високите бюджетни дефицити и държавни разходи също могат да стимулират икономически бум. Във време на такъв бум заетостта расте и инфлацията в заплатите също, което прави работниците щастливи. Кой не обича времената на бум? Пенсионните фондове прогнозират 7-7.5% възвръщаемост през тези периоди, докато същевременно запазват нивото на вноските ниско.

Губещите

Въпреки всичко това, финансовата репресия не е само цветя и рози. Тя има и много по-тъмна страна. Тя заличава спестяванията. Депозиторите в банките не получават нищо. Взаимните фондове на паричния пазар не получават нищо. Застрахователните компании получават почти нищо, затова трябва да вдигнат своите премии. Но най-губещи от тази политика са пенсионерите и пенсионните фондове. Пенсионерите са тези, които имат най-голяма нужда от постоянен фиксиран доход. Те са тези, които не могат да си позволят да рискуват с нискокачествени облигации или рискови акции. За съжаление, пенсионните фондове са тези, които са най-ограничени по отношение на инвестициите; те са тези, които трябва да инвестират най-много в облигации с ниска доходност и активи с фиксиран приход. Те са тези, които не могат да диверсифицират своите инвестиции към по-рискови облигации и по-рискови акции; те са тези, които не могат да инвестират в злато или други ценни метали. Те са тези, които трябва да платят цената на евтиния кредит, от който се възползват правителството и корпорациите. Те губят повече от всички останали, но крайните и най-големи губещи са пенсионерите, които трябва да понесат бремето на тези загуби. Поради дългата продължителност на финансовата репресия, същите пенсионни фондове, които прогнозираха 7% възвръщаемост на практика едвам успяха да реализират 2-3% през последното десетилетие. Тези пенсионни фондове очакваха да удвоят своята възвръщаемост в рамките на 10 години. Те нараснаха само с 20-30% през периода, което доведе до допълнителен 30-40% недостиг на финансиране в рамките на 10 години. Поради това, за да избегнат фалит, фондовете трябва да съкратят пенсионните плащания наполовина.

Наскоро финансовата репресия сериозно се влоши чрез въвеждането на отрицателни номинални лихвени проценти през 2016 г. Първо в Япония и Швейцария и след това в повечето развити страни с ниски нива на риск. Към момента 7.5 трилиона долара държавен дълг на глобално ниво има отрицателна доходност (графика 1). Това е противно на всякаква логика: защо въобще някой би купил облигации с отрицателна доходност, гарантирайки си загуба, вместо просто да държи пари в кеш? Отговорът: инвеститорите ги купуват понеже са длъжни, понеже са принудени по закон. Поради това ограничение 2016 г. беше годината с най-ниска възвръщаемост за пенсионните фондове на глобално ниво.

Въпреки всичко това, най-лошото тепърва предстои. С покачването на лихвените проценти денят на истината наближава. Ръстът в дългосрочните лихвени проценти може да унищожи облигационните портфолиа. Дори малки покачвания на лихвените проценти могат да доведат до мащабни загуби. В деня, в който Тръмп бе избран за президент, лихвените проценти на глобално ниво нараснаха достатъчно, за да изтрият няколкостотин милиарда долара от пазара на облигации. От тогава загубите са стигнали около 1 трилион долара. Пенсионните фондове вече трупат огромни загуби, а това е едва началото на процеса.

Д-р Красимир Петров

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2151.96 BGN/1Oz - 0.32 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
28.6264 BGN/1Oz - 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2151.96 BGN/1Oz - 0.32 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
28.6264 BGN/1Oz - 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Босна и Херцеговина – коктейл от култура, история и адреналин.

Седем причини да посетите Тайланд

Какво е биткойн?

Валят ли безплатни пари в света на криптовалутите? Интервю с Благовест Белев

Как да пътуваме с големи суми пари в брой ?

Варшава – култура, архитектура и полъх от миналото

13 причини да посетите Исландия

Латинският паричен съюз: дядото на еврозоната

Манипулира ли се инфлацията – Защо и Как?

Препоръчани

Как Живков тайно подари българския златен резерв на Москва

Как да пътуваме с големи суми пари в брой ?

Валят ли безплатни пари в света на криптовалутите? Интервю с Благовест Белев

Общество без пари

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ