Икономика в омагьосан кръг

Споделете тази статия

От 7 години насам гръцката икономика върви почти неизменно стремглаво надолу. Раздвижването през 2014 г. бе кратко и тотално подтиснато от политическите събития от началото на 2015 г. Затварянето на гръцките банки в края на юни 2015 г. подсказа, че истинската трагедия тепърва предстои. Вече става пределно ясно, че икономиката не може да функционира нормално без банкова система или с наложени капиталови контроли.

Банките са напълно обезкръвени. Все още има над 100 милиарда евро депозити, срещу които няма налични средства. Оценките на лошите кредити са между 110 и 120 милиарда евро. Битува погрешното мнение, че гърците вече са изтеглили всичките си пари от банките. Това, разбира се, е невъзможно в банкова система с частични резерви; все още има хора и бизнеси със средства над 100 милиарда под формата на депозити, срещу които няма налични средства. Те със сигурност имат желание да разполагат с тях, тоест да ги изтеглят, което означава, че капиталовите контроли ще останат за дълго.

Опитът на Кипър, Исландия и други страни в подобна ситуация показва, че колкото по-дълго време има капиталови ограничения, толкова по-дълго се налага да ги има. Тоест, със загубата на доверие в банковата система едва ли има шанс банките да започнат да обслужват нормално депозитите си в продължение на месеци, а вероятно и години. Кредитирането е напълно замразено. Все повече кредитополучатели не обслужват кредитите си. Банките отчаяно се нуждаят от рекапитализация. До неотдавна се смяташе, че ще са необходими 10-15 милиарда евро; сега не е ясно дали 25-30 милиарда ще стигнат, а крайната сума може би ще надхвърли 50 милиарда. Тези пари ги няма. Инвеститорите отдавна изгубиха всякакво желание да инвестират в гръцки банки, а държавата по същество е банкрутирала.

Икономиката навлиза все по-дълбоко в омагьосан кръг. Затъващата икономика срива банките, а затъващите банки сриват икономиката. Спасение на хоризонта няма, след като първите два спасителни пакета се провалиха, вероятно и третият също е обречен на провал. За Гърция ходенето по мъките тепърва започва, а изход на хоризонта няма.

Криза на задлъжнялостта

Финансовите проблеми на Гърция са практически неразрешими или ако такива решения има, то те са политически неприемливи. Представете си следната ситуация – семейство изкарва едва 2 000 лева на месец, а е затънало с 500 000 лева дълг. Дори да орежат разходите си на 50% и всеки месец да погасяват по 1 000 лева, пак ще са необходими близо 50 години да погасят заема си, при условие че не се начисляват лихви. Само при 2% годишна лихва, която е  нереалистично занижена, годишните лихви са вече 10 000 и почти цялата вноска отива за лихви, така че ще са необходими векове, за да се погаси дългът.

Решенията за семейството са: (1) банкрут, (2) реструктуриране на дълга с частично опрощаване, (3) ликвидация на активи – разпродажба на жилище, вила, кола, акции и други ценни активи, (4) инфлация – при което месечният доход започва да расте с течение на годините и обслужването става все по-лесно, тоест обезценка на дълга, (5) орязване на разходите, например до 500 лева, и надуване на погасителната вноска до 1 500 лева на месец.

Гърция, разбира се, предпочита да преструктурира с понижаване на лихвите, частично опрощаване на главницата, и инфлационна обезценка на дълга. Това са решения, при които губещите очевидно са кредиторите. Кредиторите пък предпочитат разпродажбата на активи и орязване на разходите, при което губещите са гърците, тъй като драматично им се срива стандартът на живот и практически обедняват. Политическият конфликт се състои в това, че Гърция настоява на (2) и (4), а Европа на (3) и (5). Ситуацията е патова, тъй като политически тези решения са неприемливи за едната или за другата страна.

Разбира се, (1) банкрутът е основният механизъм за дългосрочното разрешаване на подобен проблем, но той изисква в краткосрочен период сериозни загуби и жертви и от двете страни. Това е крайно решение, едва след като всички други опции са се провалили многократно. Банкрутът винаги е болезнен в началото, но премахва бремето на дълга и разчиства пътя за дългосрочен растеж. Гърция вече има богат опит в историята си като банкрутирала държава.

При тези обстоятелства на политическа неприемливост за решаването на проблема, многократно бе предприемана алтернативата на допълнителни дългове, която само отлага и задълбочава проблема. Тоест първоначално нашето семейство би взело още 100 000 назаем, а после още 150 000 и 250 000, така че да натрупа вече 1 000 000. Сега проблемът е далеч по-голям, а решенията –  далеч по болезнени и за двете страни.

graph_Krasi

Точно това и направиха серията от спасителни пакети до момента. Това бе и централната идея  на поредния трети пакет, предлаган тази година. Ако предложеният пакет от 86 милиарда евро бъде евентуално одобрен, то брутната стойност на трите пакета ще надхвърли 430 милиарда евро.

Разбира се, решаването на дългова криза с трупане на нов дълг си е чиста проба безумие. Все едно да решаваме проблема на алкохолика с нарастващи дози алкохол или пък проблема на наркомана с още дрога. В природата и в обществото, много редки и уникални са проблемите, чиито решения изискват още повече от това, което е причинило проблема. В общи линии, решението изисква първопричината да се отстрани, след което да се мисли за общи оздравителни мерки. Тоест, решението изисква намаляване на дълга по някакъв начин с общи оздравителни мерки, като реструктуриране на икономиката и бюджета, довели до това трагично състояние на икономиката.

Излизане от еврото

Говори се повсеместно, че излизането от еврото би разрешило проблемите на Гърция. Това е далеч от истината. Първо, подразбира се, че при излизане от еврото, Гърция ще обяви де факто фалит, при което тя ще спре обслужването на дълговете си и ще наложи на кредиторите си тяхното частично опростяване и преструктуриране.

Второ, подразбира се, че Гърция ще въведе драхмата, която бързо ще се обезцени. Това ще доведе до почти мигновеното всеобщо обедняване на гърците. Тоест, ако грък-пенсионер е взимал 800 евро пенсия, то след обезценката, неговата пенсия от 800 драхми ще бъде равна на 200 или 300 евро. Ако държавният чиновник е взимал 2 400 евро, то впоследствие тя би се равнявала на 600-900 евро. Цените на жилищния пазар ще се сринат съответно 2-3 пъти. Също толкова ще загубят депозантите в банките, както и собствениците на борсата. Разбира се, обезценката на драхмата ще доведе до ускорена инфлация. В крайна сметка, правителството ще бъде принудено, ще или не ще, да проведе стабилизационна политика, подобна на тази, която България проведе през 1997-1999 г., с неминуемо орязване на държавните бюджети. В краткосрочен период ситуацията ще бъде наистина плачевна, но оздравителните мерки ще дадат основата за дългосрочен здравословен растеж на икономиката така, както бе при нас след 1999 година.

За Гърция проблемът с излизането от еврото е еквивалентен с проблема на валутните девалвации, които са добре известни и доста популярни през изминалите няколко века. Добре известни са последствията от една подобна мярка и кой как би бил засегнат от нея. Неслучайно опърничавият финансов министър на Германия желаеше Гърция да излезе от еврозоната – последващият икономически колапс би бил добър урок за останалите средиземноморски държави, които също са затънали в дълг.

Поуки от Гърция

  • Положението на Гърция не може да продължава вечно. Рано или късно Гърция ще трябва да вземе болезнени мерки за оздравяване на икономиката си. Въпросът е кога в крайна сметка това ще се случи и как. Дали ще бъде принудена да проведе реформи под натиска на партньорите и кредиторите си, или ще направи това доброволно. Засега опитът показва, че нищо не става доброволно. Необходими са натиск в условия на сериозна криза и едва тогава биха се взели някакви мерки.
  • Ситуацията с Италия, Испания, Португалия, та дори и Франция, е подобна на гръцката. Съразмерна е задлъжнялостта им, сходни са структурните им проблеми. Всичко, що е на дневен ред в Гърция, ще трябва да се разрешава и от останалите средиземноморски членки.
  • Гърция не е изолиран случай. Наличието на серия от други държави означава, че еврозоната има сериозни структурни проблеми, които дават възможност проблемът да бъде широко разпространен. Не трябваше да се допуска свръх задлъжняване на страни членки. Очакваше се, че вечно ще има спасителни пакети.
  • Монетарната политика на ЕЦБ не съответства на гръцката икономическа и социална политика. Разривът е неминуем. Това означава, че или ЕЦБ трябва да охлаби политиката и да се адаптира към Гърция, или Гърция трябва да затегне коланите и да се адаптира към политиката на ЕЦБ. При липса на сериозни компромиси, Гърция ще бъде принудена да напусне еврозоната.Davey_cartoon_Parthenon-Eurozone_12-086

krasi-cartoon

Еврореформи

Еврореформи са абсолютно необходими за оцеляването на еврозоната. “Банков съюз” звучи гръмко и авторитетно, обаче не става ясно, как той би възпрепятствал повторението на драмата в Гърция. Той не предполага решение на проблема, тъй като не адресира проблема със свръх задлъжнялостта. Възможно е дори да има обратен ефект – всички членки на съюза да задлъжняват задружно.

Спасителните механизми не решават проблемите, ако не са свързани със сериозни реформи. Примерът на Гърция демонстрира убедително, че подобни спасителни механизми само задълбочават проблемите във времето. Понастоящем механизмите са насочени към бързото разрешаване на текущата криза, без да се настоява за сериозни реформи. Става вече пределно ясно, че тези механизми се провалят дори в Португалия и Ирландия, които поне досега се смятаха за успешни. Проблемът е не толкова в спасителните механизми, колкото в начина на тяхното приложение.

Възможно е обаче, наличието на спасителни механизми да не предразполага към реформи. Защо да правим реформи, след като ще бъдем спасени, ако закъсаме. Ако членките са наясно, че последствията може да бъдат катастрофални, то те биха били по-склонни към реформи.

Абсолютно необходими са регулаторни реформи. Фундаментален дефект представлява третирането на държавния дълг като “безрисков”, въпреки че отдавна се знае, че това не е така. Без заделяне на адекватен капитал срещу държавни заеми можем да сме сигурни, че това ще изкривява кредитирането на бюджети вместо инвестиции. Подобна е и ситуацията с изкуствено-заниженото заделяне на рисков капитал срещу недвижими имоти, довело до повсеместен европейски жилищен балон.

Най-важната реформа несъмнено е да се създаде ясно отрегулиран механизъм за излизане от еврозоната, както и механизъм за “изхвърляне” от еврозоната. Рано или късно, все някоя евро членка ще реши да излезе. Далеч по-добре е да има предварителна подготовка и яснота за това, какво става и как се случва.

Бъдещи рискове

Някои бъдещи рискове са лесно прогнозируеми. Дълговете на Италия, Испания и Португалия в дългосрочен аспект са необслужваеми. Задълбочаване на кризата е неизбежно. Невъзможно е обаче да се прогнозира кога точно ще дойде – след месец, година, или пет години. Зависи, както от развитието на пазарите, така и от далечни пазарни шокове, например от Китай или Бразилия. Не може да се прогнозира нито кога и как пазарите ще се сплашат, нито каква ще бъде политическата реакция. Опасенията бяха реални, че гръцкият държавен и банков дълг може да потопи европейската финансова система. Тогава какво да кажем, ако кризата отново се разрази в Италия или Испания. Понастоящем изгледи за реформи там няма, а каква ще бъде политическата реакция е трудно да се предскаже. Най-вероятно е да очакваме още спасителни пакети и още по-дълбоко затъване в дългове. Те могат да бъдат финансирани единствено от ЕЦБ, което означава допълнителна обезценка на еврото.

Разбира се, еврото се крепи на немската дисциплина и на авторитета на Германия за финансова дисциплина и поддържане на стабилна валута. Германия е котвата, която крепи еврозоната. Най-сериозният, а с течение на времето и най-реалният риск е, не Италия или Испания да излязат от Еврозоната, а именно Германия да излезе, за да може тя поне да запази стабилността на своята валута. Това означава, че еврото ще се превърне от наследник на марката, в наследник на лирата или драхмата, с драматични последствия за валутата. Кой пръв ще напусне еврото е по-скоро въпрос на политически нерви, отколкото на икономически или финансов анализ.

В някакъв смисъл, валутата отразява силата на базисната икономика. При напускане на Гърция може да очакваме валутен трус, бърза обезценка на еврото (напр. 10-25%) и последваща стабилизация след овладяването на непосредствения шок, когато се разбере, че еврозоната става по-силна и по-стабилна след излизането на най-слабия й член. Подобни шокове на обезценка трябва да се очакват и след излизането на Италия или Испания. С излизането на всеки пореден слаб член, можем да очакваме трус, обезценка и стабилизация. Обаче с излизането на силен член като Германия, можем да очакваме все по-слаба и все по-нестабилна валута.

Заключение

Понастоящем нито един от фундаменталните проблеми на Гърция не е решен. Не е решен проблемът с държавния дълг; не е решен проблемът от 100 милиарда лоши кредити на банковата система. Банките нямат ликвидност. Поредният , трети спасителен пакет, може и да закърпи ситуацията за няколко години, точно така, както вече се случи два пъти, но може единствено да задълбочи вече сериозен и наболял проблем.

Еврото е политическа институция и за съжаление се движи предимно от политически, а не от икономически фактори. Стойността му се определя най-вече от политически решения, свързани с финансиране на бюджетни дефицити и на спасителни пакети за банките или за страните-членки. Бъдещето на еврото все още е твърде неясно.


Д-р Красимир Петров

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2145.16 BGN/1Oz - 0.78 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
28.6879 BGN/1Oz - 0.01 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2145.16 BGN/1Oz - 0.78 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
28.6879 BGN/1Oz - 0.01 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Босна и Херцеговина – коктейл от култура, история и адреналин.

Седем причини да посетите Тайланд

Какво е биткойн?

Валят ли безплатни пари в света на криптовалутите? Интервю с Благовест Белев

Как да пътуваме с големи суми пари в брой ?

Варшава – култура, архитектура и полъх от миналото

13 причини да посетите Исландия

Латинският паричен съюз: дядото на еврозоната

Манипулира ли се инфлацията – Защо и Как?

Препоръчани

Как Живков тайно подари българския златен резерв на Москва

Как да пътуваме с големи суми пари в брой ?

Валят ли безплатни пари в света на криптовалутите? Интервю с Благовест Белев

Общество без пари

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ