Една история за дефицит, дълг и още нещо

Споделете тази статия

В годините непосредствено преди началото на „Голямата рецесия” страната ни трупаше сериозни излишъци, които резултираха в сериозно харчене през декември (за пенсии, инфраструктура и т.н.) и трупане на фискален резерв. През 2009 г. това се промени и вече позабравихме думата „излишък”. Само за три години (2009-2011 г.) натрупахме дефицити за близо 5 млрд. лв., а ако следваме официалните прогнози за фискалната позиция на страната до 2015 г., то ще направим серия от седем поредни години на бюджетни дефицити.

Да, дефицитът вече не е прекомерен и е в рамките на 1-2% от БВП на страната, но предизвикателствата са си съвсем реални. Историята ни учи, че влезеш ли в подобна серия на дефицитно харчене, трудно излизаш. Примера с развитието на дълговата криза в Европа не е по-различен. На хартия бюджетна дисциплина се разписва лесно, но на практика нещата са различни. През последните години се нагледахме на европейски правителства, които обещават свиване на дефицитите и после се налага да ревизират очакванията си.

1-2 процента от БВП звучи малко абстрактно, но в абсолютен размер говорим за над 1 млрд. лв. дефицит – това е горе-долу бюджета на МВР. С други думи, сумата, която липсва на бюджета, е толкова голяма, че трябва да се откажем от всички полицаи и пожарникари, за да балансираме бюджета. Ето ги реалните измерения на 1-2% дефицит – не просто недостиг на пари, а структурно напрежение върху бюджета.

Подобно сравнение може да се направи и за публичният дълг на страната. Въпреки че публичният ни дълг остава под 20% от БВП на страната, плащанията по лихвите вече гонят 900 млн. лв. – така е заложено за 2013 г. Това е два пъти повече от всички публични пари за култура, като тук включваме театри, музеи, читалища, библиотеки, радио, телевизия и т.н. Това е реалното изражение само на лихвите по публичният дълг. Тук дори не са включени предстоящите големи плащания по дълга – 820 млн. евро през януари 2013 г. и над 1 млрд. долара през януари 2015 г. Не трябва да забравяме и новата емисия от тази година за 950 млн. евро, чиито падеж е през месец юли 2017 г.

Покрай дълговата криза в Европа стана модерно да се говори за бюджетни правила – основно по отношение на дълг и дефицит. България разписа подобни правила в законодателството си, като например за максимален дефицит в размер на 2% от БВП, но напоследък като че ли започнахме да следваме и едно друго неписано и малко странно правило. Разписано в най-опростен вид, то гласи, че ако извадим числото 3 от реалният ръст на икономиката, то ще получим дефицита като процент от БВП. С други думи, балансиран бюджет се разписва при реален ръст на икономиката от 3%.

Това правило наистина звучи странно и може да бъде много коментирано, но случайно или не, ние го прилагаме от 2009 г. насам. Официалните прогнози до 2015 г. също се вписват в тази рамка. Ако следваме подобна логика, то бюджетният дефицит ще изчезне, когато започнем да растем с 4-5% на година, което в средносрочен план е трудно постижимо, а докато това се случи съществува потенциален риск държавния ни дълг постепенно да нараства.

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2108.31 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
27.6801 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

велизар
12.11.2012, 16:37

интересна статия

Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2108.31 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
27.6801 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Колко злато има в една космическа совалка ? Инфографика

Как да спестяваме правилно? Част 1.

Защо е важно да знаем разликата между волатилност и риск? Инфографика

5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

Няколко начина да пестим пари докато пътуваме. Част 1- самолетни билети

Какао или злато – тежкият избор на Западна Африка?

Препоръчани

Как да спестяваме правилно? Част 1.

Защо е важно да знаем разликата между волатилност и риск? Инфографика

Какао или злато – тежкият избор на Западна Африка?

Няколко начина да спестим пари докато пътуваме. Част 2 – настаняване

В Аризона златото и среброто отново са пари

Как да започнем да спестяваме в 7 стъпки ?

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Искате ли да получавате най-интересното от
Tavex на пощата си?

Станете автор
0 ПРОДУКТ