Краят на офшорките и държавната атака срещу частната собственост

Споделете тази статия

След 1 април, 2016-та година финасовият свят нямаше как да остане същият. Панамалийкс – изтичането на 11.5 милиона финансови документа за повече от 214, 488 компании – промени всичко. Досега офшорките бяха атакувани като престъпни и неморални, но и защитавани, като необходимо и легално зло, при определени обстоятелства. След изтеклата информация, затова как политици и богаташи са използвали компанията Мосак Фонсека за дейности, считани за нелегални, като укриване на данъци, да речем, като че ли световното обществено мнение вече единодушно осъди “данъчните оазиси”, в това число благоприятните данъчни режими и тайни сметки

.

Самата дефинция за „офшорна зона” – или външна за активите и ресурсите на инвеститора или клиента юрисдикция – е разтеглива и обтекаема. Самата дефиниция за офшорен център, регулациите и стандартите  варират по места. На практика, всяка юрисдикция с по-благоприятен данъчен режим и с по-добра защита на личната неприкосновеност от средната, може да попадне в това определение.

Макар и често напълно легални, офшорните зони  неведнъж са причислявани за финансов инкубатор на тероризъм, пране на пари и други незаконни дейности. Това, което удобно се забравя, е, че ако произходът на едни или други капитали е незаконен, то големият проблем всъщност е в провала на правоохранителните и правораздавателните органи – там, където незаконният доход е генериран.

 

Причината за наличието на офшорни зони – данъчният ад

Глобално, социалната държавата премина фалшивия си апогей и вече е в зенита си – финансов, културен и морален. Простичката логика казва, че за да има данъчен рай, има данъчен ад. Когато имаш корпоративен данък от 35 на сто в САЩ, че и данък дивидент – тоест двойно данъчно облагане, – стимулът да се „оптимизира” данъчно – е огромен. Правителствата по света са задлъжнели до козирката – средно стотина процента от БВП за развитите Западни икономики, толкова е за САЩ, а „отличниците” по пътя надолу, като Япония, удрят 240% от БВП, Гърция – 180%, Италия – 135%. Простата математика показва, че този дълг е неизплатим. Високата инфлация, с която да се обезцени той или задушаваща дефлация, която реалнода го увеличи още повече, са двата крайни, но логически неизбежни сценария, а сътресенията ще са кошмарни. Първо обаче ще се мине към масово  и чувствително вдигане на данъците – процес, който вече е масов и осезаем в развитите икономики. Междувременно се запушват и всички данъчни „пробойни”, а всички данъчни убежища биват разрушени. Логично, финансовата репресия – насочването на частните спестявания към правителството, посредством всякакви прийоми – вече се превърна в нормалната среда, в която оперират агентите. Войната срещу кеша, отрицателните лихви, законовите изисквания за инвестиране на финансови посредници в „безрисков” държавен дълг –  са само малка част от процес – само примери, онагледяващи опитът на правителствата да се справят със стратосферните си задължения.

 

 Залогът в Европа и САЩ

Аргумент срещу укриването (нелегално) и избягването (легално) на данъци е, че хазната губи. В САЩ,  от офшорни маневри се говори, че загубите се изчисляват на 100-ина млрд. долара годишно, като, разбира се, официални цифри няма. В Европа компаниите легално прикриват между 57 и 79 млрд. долара, пресмятат отСлужбата на ЕП за парламентарни изследвания. Ако оставим настрана етичния въпрос, чия собственост са тези пари – на добавилите стойност и генериралите доход по мирен път – или на „хазната” в Брюксел или Вашингтон, важно е да обърнем внимание на мерките за събирането им.

След 2014 в Европа, когато страни като Холандия и Люксембург бяха анатемосани за „преференциално” облагане и данъчен дъмпинг едва ли не, инициативите се роят една след друга. Скоро всяка компания в Европа ще е задължена да прави публична информацията къде и как плаща данъци, какви данъчни режими използва и т. н. – понятията като търговска и фирмена тайна ще останат в миналото.

 

Смъртта на офшорките

Дойде ли краят на офшорните зони? Де юре и де факто – да. На законодателно равнище световните правителства предприеха мерки, с които правят всякаква „офшорност” невъзможна. Как се стигна дотук?

Всичко започва в САЩ. След финансово-икономическото фиаско, официално приключило през 2009г., в САЩ бяха инициирани мерки за връщането към икономически растеж. Една от тях бе т. нар. Hirе Аct, целяща акумулиране на финансов ресурс с цел помощ за пазара на труда. През 2010г. проектозаконът минава през Сената и долната камара и се превръща в закон, известен като FATCA. В същината си той урежда начините, по които американските граждани, нерезиденти в страната, са длъжни да декларират активите си вън от САЩ, а разпоредбите обхващат и бизнес-партньори или роднини на американски граждани.

Ползите за бюджета зад океана са около 700 милиона годишно, разходите за прилагането от играчите в системата надхвърлят 7 млрд. долара – като в глобален план дори много повече. Де факто, този закон улеснява прилагането на една от шокиращите счетоводни реалности днес, характерна само за две страни в света: САЩ и Еритрея. Само те облагат доходите въз основата на гражданство, независимо от пребиваването, като при Еритрея това се води доброволно. Федерален данък върху доходи от дивиденти, лихви и капиталови печалби – ето каква е цената да си американски гражданин, като  за всеки данък по места, по-нисък от този в САЩ, се дължи „допълване”. Нищо чудно, че от 2010 до 2015г., желаещите да се откажат от гражданството си американци, са скочили повече от 400% – от 1006 на 4279, а таксата за удоволствието – от $400 на цели $2350.

Контрагентите – всички финансови институции по света, – които откажат да са, де факто, инструмент на американския  НАП, са заплашени с данък от 30% – да се удържа при всеки превод към тях на американска земя. В този контекст, на 1 януари 2013г., настъпи и смъртта на феномена банкова тайна, а поводът – подписването на междуправителственото споразумение по акта от страна на Швейцария. „Американски гражданин” само по себе си вече значи проблем за банки, инвестиционни фондове и компании, търгуващи с контрагенти зад океана.

Ако има междуправителствено споразумение – между САЩ и друга страна, – то финансовите данни на американски граждани и на такива, подлежащи на данъчно облагане по американските закони (номер на сметки, номер на социална осигуровка, баланси по сметки и транзакции), се събират от чуждото правителство на място, след което са изпращани на американските данъчни власти. За случаите, където няма такова споразумение, съществува единен регистър на чуждите финансови институции, сътрудничещи си с американското правителство. Онези, които не са в регистъра, са наказвани с този 30 – процентов данък.

 

Смелата крачка към пълния контрол

Глобалното продължение, което надгражда FATCA, е счетовoдният стандарт за деклариране и обмен на данни или – Common Reporting Standard (CRS). Подписан от всички страни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – без САЩ, този норматив практически е FACTA, но вече на световно ниво. Буквално дни след скандала Панамгейт, Панама подписа Стандарта и скоро ще  докладва като всички останали: Барбадос, Бермуда, Британски вирджински острови, Каймани, Кипър, Лихтенщайн, за които той влиза в сила от 2017-та.  В същата година влиза в сила и за България. От 2018-та година ще е реалност за Андора, Аруба, Бахамите, Белиз, Хонг Конг, Мавриций, Сингапур и още, и още. Наличието на подобен счетоводен стандарт е смела крачка към окончателен междуправителствен финансов контрол. Глобален.

 

Защо търговската и банковата тайна са важни?

Частната собственост е фундамент и здрава основа на пазарната икономика. Банковата тайна, както и възможностите тази собственост да бъде запазена и потребена, или инвестирана от създателя си, са крайъгълните камъни на капитализма като обществено-икономически строй. Повече лична свобода и по-малко ресурс в ръцете на държавата са ключът към висок стандарт и икономически растеж. Смъртта на офшорните зони и института на банковата тайна са крачка назад в това отношение.

 

Кузман ИЛИЕВ
Brain Workshop Institute

 

 

 

 

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2148.80 BGN/1Oz + 0.83 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
28.6025 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2148.80 BGN/1Oz + 0.83 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
28.6025 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Босна и Херцеговина – коктейл от култура, история и адреналин.

Седем причини да посетите Тайланд

Какво е биткойн?

Валят ли безплатни пари в света на криптовалутите? Интервю с Благовест Белев

Как да пътуваме с големи суми пари в брой ?

Варшава – култура, архитектура и полъх от миналото

13 причини да посетите Исландия

Латинският паричен съюз: дядото на еврозоната

Манипулира ли се инфлацията – Защо и Как?

Препоръчани

Как Живков тайно подари българския златен резерв на Москва

Как да пътуваме с големи суми пари в брой ?

Валят ли безплатни пари в света на криптовалутите? Интервю с Благовест Белев

Общество без пари

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ