Позиция: BREXIT ДА

Споделете тази статия

Серия от коментари в медиите и социалните мрежи заляха общественото пространство след 23-ти юни – датата, на която британците решиха да разделят пътя си с ЕС. Вотът със сигурност беше изненадващ за почти всички. Самият аз, в един дълъг период, не смятах, че Brexit е добра идея – нито финансово, нито политически. Един малко по-трезв и детайлен прочит промени нагласата ми.

В месеците преди решаващия 23-ти юни МВФ намали прогнозите си за растежа на БВП на Великобритания през 2016 г. и предупреди за евентуалните много тежки последици за британската икономика при Brexit. Високопоставен представител на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие дори определи ефектите при напускане на ЕС като „данък“ върху британците.

Паралелно с това, доклад на Лондонското училище по икономика показа, че британските домакинства могат да изгубят 173 млрд. паунда за година при най-лошия сценарий след Brexit. Преките чуждестранни инвестиции пък биха се свили с повече от 20%.

 

Защо британците избраха Brexit и не сбъркаха

Като член на ЕС Великобритания е част от механизма на блока за единния пазар. Брюксел го описва като “една територия без вътрешни граници или други регулаторни пречки пред свободното движение на стоки и услуги”. Основната цел на механизма е да стимулира конкуренцията и търговията, да подобрява ефективността и да допринася за намаляване на цените. В този смисъл държавите от ЕС следва да функционират като едно цяло. Звучи като идеална утопия, но на практика не работи изобщо.

Динамиката на движение на британския БВП има повече общо с икономическото възстановяване в САЩ, отколкото с това в еврозоната. Елементарната равносметка показва, че не Острова се нуждае от ЕС, а обратното.

.

Въпреки скорошните политически сътресения Великобритания се представя отлично и на трудовия пазар. Безработицата е едва 5,1%, което е много по-близо до пълната заетост. Инфлацията е ниска, реалните заплати запазват стабилен темп на растеж, а имотният сектор е сред най-добре представящите се в Европа. Дори и след 23-ти юни Лондон надали ще изгуби статута си на един от основните финансови центрове в света.

Икономиката на ЕС се свива в сравнение с други страни по целия свят, а населението застарява. През 2020 г. съотношението на хората в трудоспособна възраст спрямо пенсионерите в ЕС ще бъде 3:1. Едва 30 години по-късно то вече ще бъде 2:1, сочи анализ на Института по икономически въпроси в Лондон. Освен негативната динамика на демографията, докладът показва още, че тежест за Острова ще бъдат данъчните плащания към ЕС и нивото на бюрокрацията в блока.

 

Изчезващият суверенитет

Друг изключително ключов фактор е унищожаването на националния суверенитет. Въпреки политическата обремененост на този аргумент с крайно десните партии, той играе ключова роля и за икономическото развитие. Суверенитетът дава възможност на държавата да има абсолютната власт да се самоуправлява, да съставя, изпълнява и прилага закони, да налага и събира данъци.

Анализът на Института по икономически въпроси отчита, че от 2010 г. насам ЕС е въвел повече от 3500 нови регламента, засягащи британския бизнес. Аргумент, на който стъпва и организацията Бизнес за Британия в свой анализ от 2015 г. Изследването показва, че цената за бизнеса на евро регулациите достига 7,6 млрд. паунда. Oт влизането в сила на Договора от Лисабон през декември 2009 г. само британските фирми пък са изгубили 12,2 млрд. паунда по това перо.

 

Икономическите ползи

ЕС играе ролята на единен субект, който има за цел да защитава индустриите. Това се постига чрез определяне на квоти и предоставяне на помощи на производителите, които изостават от развитието на пазара. В резултат потребителите в Евросъюза плащат по-високи цени за по-голямата част от стоките в сравнение със световните пазари. С Brexit британците ще се облагодетелстват неочаквано и чрез по-ниски цени, най-вече на хранителните стоки.

Oсвен всичко, анализ на Английската централна банка (АЦБ) констатира, че “няма ясни доказателства за рязко забавяне” на икономиката и че потребителските разходи за услуги и недълготрайни стоки получават тласък в последните месеци. Няма я и очакваната загуба на работни места, макар че някои компании са притеснени дали това няма евентуално да се случи, което ги кара да са загрижени за бъдещите си инвестиции.

 

Включване във валутните войни

Намираме се във времена на валутни войни между големите държави по света. Основното поле на действие се оказват централните банки, които чрез своите изкривени парични политики потискат валутите с идеята за засилване на външната търговия. Макар че тази политика дългосрочно ще даде спорни резултати, отсъствието ѝ в момента се оказва може би дори още по-сериозен проблем за големите страни.

Великобритания до голяма степен странеше от 2009 г. насам от тези валутни войни и запазваше един курс на своята парична политика. Brexit обаче принуди АЦБ да се върне на бойното поле и да понижи основната си лихва. Ефектът беше мигновен – спад на паунда, което в условията на настоящата изкривена глобална пазарна среда е по-скоро плюс, отколкото минус, както показва икономическата логика. Това понижение на паунда доведе до рязко покачване с близо 6% на годишна основа на потребителските разходи през юли. Така желаното ускорение на инфлацията също не закъсня – тя се покачи до 0,6%, правейки още крачка до целевото ниво от 2%.

 

Швейцарският пример

Аргумент за критиците на Brexit e това как Лондон ще договори търговските си взаимоотношения с ЕС. В центъра на Европа имаме един нагледен пример за правилна стратегия – Швейцария. Берн не е член на ЕС или ЕИП. Вместо това швейцарските законодатели са договорили поредица от двустранни договори, които уреждат отношенията на страната с останалите държави от блока. Швейцария също е член на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), която регламентира свободната търговия с ЕС при всички неселскостопански стоки.

Двустранният подход на договора позволява на Швейцария гъвкавост при избора на инициативите на ЕС, в която тя желае да участва. Чрез членството си в ЕАСТ, Берн на практика е постигнал максималното ниво на интеграция на пазара на стоки с ЕС и е със статута на държавите от ЕИП, без да е част от тях и да усеща натиска на тежките евро регламенти.

 

Имиграционният проблем

Имиграцията е чувствителна за цяла Европа, но се оказа с особена тежест за британските избиратели на фона на настоящата криза с бежанците. Хаотичният подход на Брюксел в решаването на имигрантския проблем даде още по-голяма увереност на анализите, сочещи, че мигрантите отнемат работни места и места в училища от британски граждани. Лондон се оказа в патовата ситуация на останалите държави в ЕС, което има потенциала да се промени при Brexit с оглед на засилването на контрола по границите.

 

В заключение

Дебатът за икономическите последствия от Brexit за Обединеното кралство навярно ще продължи още дълго. Икономическите ефекти надали могат да бъдат измерени с точност към настоящия момент, но едно е сигурно – страхът от неизвестното извън ЕС е по-силен от реалната заплаха от Brexit. Остава да видим дали Лондон наистина ще се раздели с Брюксел, след като активирането на член 50 от Договора за ЕС изглежда ще се забави поне до 2019 г.

 

Димитър ВУЧЕВ
Bloomberg TV Bulgaria

 

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2148.05 BGN/1Oz - 0.50 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
28.5824 BGN/1Oz - 0.02 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2148.05 BGN/1Oz - 0.50 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
28.5824 BGN/1Oz - 0.02 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Босна и Херцеговина – коктейл от култура, история и адреналин.

Седем причини да посетите Тайланд

Какво е биткойн?

Валят ли безплатни пари в света на криптовалутите? Интервю с Благовест Белев

Как да пътуваме с големи суми пари в брой ?

Варшава – култура, архитектура и полъх от миналото

13 причини да посетите Исландия

Латинският паричен съюз: дядото на еврозоната

Манипулира ли се инфлацията – Защо и Как?

Препоръчани

Как Живков тайно подари българския златен резерв на Москва

Как да пътуваме с големи суми пари в брой ?

Валят ли безплатни пари в света на криптовалутите? Интервю с Благовест Белев

Общество без пари

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ