Ще направи ли Тръмп Америка велика отново?

Споделете тази статия

 

След Доналд Тръмп Америка никога няма да е същата. Разделението на американското общество достигна своята кулминация от повече от век назад в деня на президентските избори – на 8-и ноември 2016г. А протестите ще маркират управлението на беловласия милиардер през следващите години.

Явлението Тръмп вече е факт и появата му има своите обективни причини. Ляво-прогресивният и неоконсервативният партиен апарат на практика се бяха слели, носейки със себе си неспирни войни, стратосферен публичен дълг и културна стагнация, докато т. нар. естаблишмънт самодоволно забрави обикновения американец. Бунтът срещу статуквото и елита доби очертания в урните – за ужас на масмедии, академична общност, политици и Холивуд. Дали ще донесе добро или не – никой не знае, но е факт, че притеснителните икономико-политически и културни реалности към момента доведоха Тръмп на власт.

 Наследството

За двата си мандата Обама удвои държавния дълг на САЩ и днес той е 100 процента от БВП или 20 трилиона долара(графика 1). Над 40 милиона американци получават хранителни помощи от правителството. Заетостта е на 40 – годишно дъно, което означава, че милиони американски граждани губят надежда, че могат да са част от трудовата сила(графика 2). Федералният резерв вече 8 години държи лихвите на нулеви равнища, макар и да започна свенливото им вдигане – а това значи и години наред липса на ясни сигнали за инвеститори на финансовите пазари, грешни инвестиции и дупки, заметени под килима. Засега.

Мерките на Тръмп

Доналд Тръмп възприема себе си като изпълнителен директор на корпорация. Той ще се опитва да макроменажира американската икономика, като че ли тя е голяма компания. Рецептата на Тръмп е типично кейнсианска и то такава, каквато английският лорд е препоръчвал в условия на криза – сваляне на данъците, като стимул за инвестициите и правителствени харчове за инфраструктура.

Проблемът е, че управлението на една държава няма общо с управлението на компания. При компанията съществува коригиращ механизъм на печалба-загуба, докато държавата се финансира посредством принудително събиране на данъци, респективно действа по-безотговорно към оскъдните спестявания. Тръмп никога няма да знае дали ресурсът, който възнамерява да похарчи няма да е похабен, нито дали не е можело да отиде за нещо смислено. Толкова за инфраструктурните разходи, които обещава – те ще доведат до правителствено потребление, миниращо икономическия растеж. А намалението на данъците, без да е придружено с яснота по орязване на разходите, значи само едно – дефицити и нов дълг. Прогнозите са за нарастване на новия дълг с една четвърт в рамките на мандата на тази администрация.

От друга страна, орязването на данъците със сигурност е изключителен позитив – предходните администрации буквално прогониха американските компании с рекордния корпоративен данък от 35 на сто, ефективно достигащ до цели 39. Нещо, което Тръмп смята да промени и дори да не достигне до двойното орязване, което обеща – всичко в подобна посока ще е свеж въздух за американските предприемачи.

Премахването на 75% от задушаващата регулация би дало невъобразим тласък на икономическия процес, а с встъпването си в длъжност новият американски президент започна с укази именно в тази посока.

Тези про-бизнес действия са и в основата на рекордите, които достигнаха пазарите на акции, като психологическата граница от 20 хиляди пункта при Дау Джоунс бе преодоляна едва месеци след избирането му. В същото време ясните сигнали за покачването на инфлацията и инфлационните очаквания отвъд океана неизбежно ще означават нещо опасно за кредитно движения бум на финансовите пазари – покачването на лихвените нива. За икономика, толкова привикнала към ниските лихви, дори малки покачвания застрашават кредитната кула и респективно най-слабото й звено – американският държавен дълг.

 Съветниците

Като човек от бизнеса Тръмп знае от какво има нужда той и кого да попита. “Клубът на милиардерите” може би отивало повече на това, което Тръмп определя като “Форум за стратегии и политика”. В него участват изпълнителните директори на големите американски компании: изпълнителният директор на J.P. Morgan Джейми Даймън, председателят на Black Rock Лорънс Финк, изпълнителният директор на General Motors Мери Бара, ръководителят на Walt Disney Боб Игър, президентът на Wal Mart Дъг Макмилън, както и Елън Мъск, изп. директор на Tesla. Председател на Форума е Стивън Шварцман – финансов директор на Blackstone Group. При всяко положение бумащината и вредните за бизнеса регулации ще срещнат отпор. Дали обаче големите в бизнеса няма да са изкушени да затворят пазара за себе си с нови ограничаващи препоръки и предложения – също предстои да видим.

Търговски войни

Паралелно с полезни и правилни мерки, Тръмп предприема и куп протекционистки такива, чиито резултати ще имат, както локално, така и глобално влияние. Търговски мита от порядъка на десетки проценти за Китай, Мексико или американски компании, които аутсорсват производства навън, ще имат ефекта на данък за американското население – стоките ще станат по-скъпи. Облагите, разбира се, ще са за неефективните местни производители и във вреда на потребителите.

Търговските войни, за жалост, водят и до геополитическо напрежение и влошаване на диалога между световните лидери, респективно до международно напрежение. В икономически смисъл подобни драконовски митнически мерки са пагубни – митническият закон Смут- Холи например изостря  Голямата депресия от 30-те години на 20-ти век, а световният стокообмен тогава се срива с над 30 на сто.

Ударът по стандарта на свикналите да потребяват евтина китайска продукция американци ще има и своята електорална цена, а протестите може да станат още по-масови – в зависимост от това, кои политики ще сработят по-явно за средния американски гражданин.

Търговските споразумения  – на трупчета

След като едно от първите неща, които Тръмп направи, бе да изтегли САЩ от Транстихоокеанското споразумение за свободната търговия, вече имаме прецедент. Това чака и ТТИП, ще има и ремонт на НАФТА и други такива междуправителствени споразумения. Краят на глобалните държавни договорености в полза на определени индустрии и със силно протекционистичен и скрит характер вече се вижда. Светът влиза в ерата на търговските договорености тип ”страна-страна”, което означава и повече прозрачност, и повече граждански контрол над политическия произвол. Наднациониалният елемент и непрозрачните преговори в подобни структури до голяма степен са  виновни и за лошото име, което т. нар. “глобализация” има. Пример за новия подход е и двустранното търговско споразумение, което САЩ и Великобритания ще осъществят помежду си – силно преговорно оръжие в ръцете на британските властимащи в опита им да договорят максимално добри условия при излизането им от ЕС или т. нар. Брекзит.

Първо Америка

America First е доктрина в международните отношения, преобладавала политически в САЩ преди Първата световна война. Това е и мотото на печелившата кампания на Тръмп през 2016-та година. Това, което предстои да видим, е дали и в какъв смисъл ще бъде приложена тя в действие. Означава ли промяна на активната външна политика и спестяването на ресурса, отиващ за битка с ”тероризма” извън пределите на САЩ, или ще се изразява само в див протекционизъм и атака срещу свободната търговия и чуждите производители. Този е и най-същественият въпрос по отношение на президентството на Тръмп, касаещ целия останал свят.

Външната политика

Външната политика е фундамент за американската политическа система и за баланса в международните отношения. За държавен секретар бе назначен Рекс Тилърсън, а за министър на отбраната – Джеймс Матис. И двамата са за твърд курс към Русия, за преосмисляне на наскоро затоплените отношения с Иран.

По време на президентската кампания Доналд Тръмп се обяви за диалог с Русия – нещо, което противниците му обърнаха срещу него, изкарвайки го едва ли не руски шпионин. Истерията доби такива гротескни измерения, че за Тръмп не беше нужно дори активно да оборва подобни твърдения. Каквато и заплаха за САЩ да представлява Русия – тя има БВП на Испания, а американските военни разходи са 8 пъти повече от  тези на Руската федерация и три пъти повече от тези на Китай. Диалогът между империите следваше по—скоро да бъде приветстван.

Първите укази на американския президент обаче поставят важни въпросителни за глобалния мир. Забраната за влизане в САЩ на граждани на 7 мюсюлмански страни не бе изненада. Изненада бе пропускането  на Саудитска Арабия – да припомним, че 15 от 19-те терористи от 11-ти септември бяха именно саудитци. Кралството е и основен финансов поддръжник на сунитската държава ИДИЛ в региона – образувание, което Тръмп смята да бори още по-ожесточено, премахвайки ограничения на конгреса за разходите за отбрана.

Знаков акт е заявеното преместване на американското посолство на САЩ в Израел от Тел Авив в Йерусалим. Израело-палестинският конфликт е далеч от своя край, а градът е припознаван и от двете страни. Едно преместване на посолството би било, меко казано, символичен акт на вземане на страна в конфликта. И неизбежно би довело до засилване на антиамериканските настроения, както в региона, така и на мюсюлманските общности в САЩ и Европа, засилвайки опасността от радикализиране на собствен терен. Тръмп очевидно ще има ясна политика по отношение на това кой е добър и кой лош в Близкия изток и определено, за разлика от Обама, ще бъде произраелски президент.

Израел и Саудитска Арабия  имат един голям враг – шиитски Иран. Още не бе встъпил в длъжност, Тръмп вече се обяви срещу падането на ембаргото за Иран, поставяйки страната в позиция от потенциален партньор в косвен враг.

А междувременно в Конгреса вече се придвижват законодателни инициативи, за да може президентът да използва военна сила срещу шиитския бастион, в случай че ядрените споразумения са нарушени в една или друга форма. А едно от първите неща, което съветникът на Тръмп по национална сигурност – генерал Майкъл Флин направи, бе директно да заплаши Иран по темата, маркирайки  ясно новите разделителни граници в региона. С оглед на проблематичната разузнавателна информация, която достига до високите етажи във Вашингтон – справка за несъществуващите оръжия за масово унищожение, станали повод за влизането в Ирак през 2003-та година – такива сигнали може да се окажат много знакови затова какво предстои оттук насетне.

Най-важното обаче, което следва да се следи, е процесът по установяване на т.нар. “зони за сигурност” в Сирия, за които Тръмп говореше дори преди да хване руля на американския правителствен кораб. В тези зони той възнамерява да постави т. нар. “бежанци”. За целта обаче са нужни милиарди долари, както и десетки хиляди американски военни на терен, които да охраняват и контролират процесите. Заплахата, да се заформи активно терористично гнездо от концлагеров тип, финансирано и охранявано от американското правителство, е огромна и напълно реална.

Най-плашещ е антагонизмът на САЩ с Китай, чието най-мирно проявление са протекционистичните мерки, които ще бъдат въведени в Америка срещу Поднебесната империя. Напрежението между двата геополитически колоса, за жалост, расте и в Южнокитайско море. От времето на войната във Виетнам САЩ имат геополитически интереси в този регион и се опитват да парират опита на Китай да овладее териториално няколко острова – ключови за контрола на морското пространство в региона.

Току-що избран, американският президент Доналд Тръмп разговаря по телефона с президента на Тайван – в тотален разрез с досегашната политика на Вашингтон. Ходът разгневи Китай, който разглежда Тайван като откъснала се провинция. А актът от страна на Тръмп бе недвусмислен.

 Дълбоката държава

Едно от големите премеждия, с които ще се сблъска Доналд Тръмп, е отпорът срещу него на т. нар “дълбока държава”. Службите за сигурност, държавната администрация, институции като прокуратурата – целият този невидим елит, който има власт поне колкото президента в процеса на прилагане на отделните политики, отначало се опъна на Тръмп, така както на никой новоизбран президент досега. Разследване на ФБР на съветника на президента по сигурността за връзки с Русия, приносът на ЦРУ за раздухването на историята с “фалшифицирането” на изборите и руската намеса, както и други знакови ходове на представители на сектор сигурност са ясна заявка за проблеми по тази линия. Тръмп или ще успее да подмени ръководствата, налагайки своята политика, или като добър бизнесмен ще намери компромис. Каквото и да си говорим, от такива врагове президентството му няма никаква нужда.

Доналд Тръмп дойде на власт с обещанията да намали глобалното напрежение. Той порицаваше предишните президенти за похарчените 6 трилиона долара от 2001 година насам в Близкия изток, подчертавайки че този ресурс можеше да бъде използван вътре в страната.

Какво ще донесе неговото президентстване на САЩ и света, тепърва ще разберем. Първите му стратегически ходове в сферата на вътрешната и външната политика са противоречиви, а агресивната политика срещу Китай и знакови съюзници на Русия в Близкия изток дават повод  да очакваме  вледеняване на тона между Москва и Вашингтон.

Ще стане ли Америка отново велика – все още никой не знае. Остава ни да се надяваме, че този път законът на политиката – че дошлите на власт изпълняват само най-безумните си обещания – няма да сработи. Не и този път. Просто залогът е твърде голям.

 

Кузман Илиев, Brain Workshop Institute

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2102.24 BGN/1Oz - 0.88 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
27.6569 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2102.24 BGN/1Oz - 0.88 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
27.6569 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Колко злато има в една космическа совалка ? Инфографика

Как да спестяваме правилно? Част 1.

Защо е важно да знаем разликата между волатилност и риск? Инфографика

5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

Няколко начина да пестим пари докато пътуваме. Част 1- самолетни билети

Какао или злато – тежкият избор на Западна Африка?

Препоръчани

Как да спестяваме правилно? Част 1.

Защо е важно да знаем разликата между волатилност и риск? Инфографика

Какао или злато – тежкият избор на Западна Африка?

Няколко начина да спестим пари докато пътуваме. Част 2 – настаняване

В Аризона златото и среброто отново са пари

Как да започнем да спестяваме в 7 стъпки ?

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Искате ли да получавате най-интересното от
Tavex на пощата си?

Станете автор
0 ПРОДУКТ