Швейцарският франк и безумието на централните банки

Споделете тази статия

В началото на 2015 г. Швейцарската централна банка реши да изостави възприетия през 2011 г. валутен таван на швейцарския франк спрямо еврото. Решението, описано от някои икономисти като „най-глупавото нещо, което някой някога е правил“ хвърли в смут пазарите и потвърди очакванията на други специалисти, че тази година се очертава като ключова по отношение на политиките на водещи централни банки. И все пак – какви бяха причините за решението на Швейцарската централна банка и „глупаво“ ли бе то наистина.

Швейцарският франк винаги е бил разглеждан като една от сигурните световни валути. За този имидж допринасят сравнително ниските нива на публична задлъжнялост на страната, силната местна икономика, както и традиционно консервативната политика на Швейцарската централна банка. Действително, Швейцария беше последната страна, която премахна конвертируемостта на своята хартиена валута в злато – в периода от 1936 до 2000 г. швейцарският франк има 40% златно покритие. В разгара на дълговата криза в еврозоната, швейцарската национална валута поскъпна с близо 40% спрямо еврото само в рамките на 18 месеца, след като много инвеститори, търсещи по-сигурно убежище за своите средства, насочиха вниманието си към нея.

Поскъпването в периода до 2011 г. и последващи интервенции

Ефект върху курса на франка оказа не само кризата в ЕС, но и надпреварата за обезценяване на стойността на парите, в която се включиха много от водещите централни банки. Целта на подобни начинания е ясна – изкуствено подобряване на конкурентоспособността на износа на една страна, чрез намаляване на покупателната стойност на нейната валута, а заедно с нея –стандарта на живот и стойността на вътрешните спестявания в една икономика.

След известен период на поне привидно[1] въздържание, Швейцарската централна банка също се поддаде на изкушението. С оправданието, че скъпият франк намалява конкурентоспособността на износа на страната, тя фиксира своеобразно дъно на цената на еврото спрямо франка при обменен курс от около 0,83 евро за 1 франк, или 1,20 франка за евро. По този начин банката се опитва да гарантира, че швейцарските стоки няма да станат прекалено скъпи за бързо изпразващите се джобове на европейските потребители.

За да защити това ниво, тя  бе принудена да проведе сериозна парична експанзия, създавайки на практика нови франкове, с които да изкупува евро – необходима предпоставка, за запазването на желаното ниво на обменния курс. И действително, в периода между септември 2011 и декември 2014 г., обменният курс на еврото и франка остана постоянен, близо до желаните нива[2]. Това предизвика удвояване на валутните резерви на Швейцарската централна банка, чиято стойност във франкове се повиши от малко под 200 до над 500 млрд. за период от няколко години, надхвърляйки 80% от БВП на страната.

Златният референдум

В условията на повишаваща се съпротива срещу политиката на Швейцарската централна банка, в края на 2014 г. в Швейцария се проведе референдум, чиято основна цел беше да я задължи да държи една пета от резервите си в злато. По-конкретно, ако референдумът беше успял, банката щеше да бъде задължена да купи около 1 500 тона злато, за да достигне заложените в референдума 20% минимални златни резерви. Резултатите от референдума, обаче, бяха отрицателни, като близо три четвърти от далите гласа си швейцарци се определиха „против“ подобен ход.

В противоречие с мандата на Централната банка като институция, в дебатите, предхождащи референдума, активно се включиха и нейни представители, призоваващи хората да гласуват „против“ предложението. Донякъде иронично, Централната банка оправда позицията си с аргумента, че подобен ход би я затруднил при поддържането на „стабилността на цените“, т.е. твърдият курс на франка към еврото. След отрицателния вот на референдума  тя посочи резултатите от националното допитване като вот на доверие към нейната монетарна политика.

Само три месеца по-късно, обаче банката преразгледа политиката си и изненадващо изостави обвързването с еврото. Само в рамките на един ден франкът повиши стойността си спрямо еврото с близо 30%. Този ход беше първият сигурен сигнал за пазара, че ЕЦБ е твърдо решена да започне свой собствен кръг от количествени улеснения, чиято цел е да повиши инфлацията и да обезцени единната валута. Това беше и една от причините еврото да започне да губи стойност още преди официалното обявяване на старта на програмата на ЕЦБ, а швейцарският франк да достигне исторически най-високите си средно-месечни нива спрямо еврото, доближавайки дори паритет.

А сега накъде?

Ефектите от политиката на Швейцарската централна банка през последните години не са еднозначни. Както винаги, когато една централна банка се намесва, за да промени изкуствено стойността на парите, има печелещи и губещи. В периода на изкуствено потискане на стойността на франка губещи бяха самите швейцарци, чиито спестявания бяха обезценени, а потенциалната им покупателна способност и стандарт на живот – потисната. След премахването на твърдия курс към еврото, потърпевши ще бъдат най-вече швейцарските износители, чиято продукция в рамките на по-малко от 2 месеца се оказа с 12-13% по-скъпа за джоба на европейския потребител. Потърпевши са и хората, изтеглили ипотечни кредити, деноминирани в швейцарски франкове – спекулация, която ще излезе скъпо и на някои изкушили се от сравнително ниските лихви български граждани.

С други думи, валута, която исторически е била считана за „сигурна“, загуби голяма част от своето очарование в следствие на действията на Швейцарската централна банка през последните няколко години. И няма как да е иначе, когато стойността на спестяванията зависи от административно решение.

Прекратяването на твърдия курс към еврото е признание, че банката не е готова да заложи целия си авторитет на далновидността на Марио Драги и на способността на европейската икономика да повиши своята конкурентоспособност. В този ред на мисли истинската грешка е не прекратяването на тази политика, а нейното започване изобщо.


[1] „Привидно“, защото Швейцарската централна банка започва да изкупува чужда валута в големи размери още през 2009 и 2010 г., без обаче да е в състояние да спре тенденцията към поскъпване на франка. Това беше постигнато едва след залагането на твърд курс спрямо еврото и още по-сериозна намеса на валутните пазари през 2012 г.

[2] Следва да се отбележи, че защитата на желания курс спрямо еврото обезцени силно франка и спрямо други валути, като американския долар. Само за 2014 г. франкът загуби 12% от стойността си спрямо долара.

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
0.00 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
0.0000 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
0.00 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
0.0000 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Голямото зануляване

Балансът на ФЕД, неговото евентуално съкращаване и последствията за пазарите

Босна и Херцеговина – коктейл от култура, история и адреналин.

Как да спестяваме правилно? Част 2

Седем причини да посетите Тайланд

Препоръчани

Бежанската криза и крахът на социалната държава в Европа

Какво се случва с пазара на инвестиционно злато

Game of Gold или златото в настолните игри. Инфографика

Възходът в цената на златото продължава

Ниската инфлация и високото политическо напрежение изстреляха цените на златото и среброто нагоре

Дъблин – уиски, бира, леприкони и библиотеки.

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ