Светът без златния стандарт I: Пет десетилетия по-късно

Споделете тази статия

В неделя, 15 август, се навършиха точно 50 години, откакто президентът Ричард Никсън затвори златния прозорец. С това е прекъсната връзката между долара и златото, заличава се Бретън-уудската система и се елиминира златния стандарт. От този момент до днес цялата глобална финансова система се основава върху необезпечените фиатни пари.

Тук ще разгледаме защо САЩ загърбват златото и до какво води това точно половин век по-късно.

Краят на златния стандарт…

В началото на 70-те години водещите световни валути са свързани с щатския долар, който Федералният резерв е длъжен да обменя при курс от 35 долара за тройунция злато. Тъй като цената на златото започва да се покачва още в средата на века, осем правителства експериментират с картел, известен като лондонския златен пул, чрез който се опитват да спрат растежа. Неговата история и рухване в края на 60-те години описахме в статията за швейцарската рафинерия Valcambi.

Причината за създаването на лондонския златен пул е, че запасите от злато на САЩ във Форт нокс се сриват драстично. Към 1966 г. чуждестранните централни банки притежават 14 млрд. долара. Федералният резерв разполага със злато на стойност 13,2 млрд. долара. Но само 3,2 млрд. долара от тях могат да се използват, за конвертиране на долари извън САЩ. Останалите 10 млрд. долара трябва да се използват за вътрешни транзакции.

Таблица 1: Обезпеченост на долара със злато

Година Обезпечение на долара със злато
1950 г. 20%
1956 г. 16%
1962 г. 11%
1968 г. 5%

Източник: Международен валутен фонд

Така ако правителствата по света решат да обменят само 25% от доларите си срещу злато, Федералният резерв няма да има достатъчно от жълтия метал, за да посрещне плащанията си. Още в средата на 60-те години САЩ са в състояние на технически фалит.

Златният стандарт – спирачката пред финансовия произвол на правителствата

Несъстоятелността на САЩ е достатъчна причина за политическото решение да се напусне златния стандарт. Тя обаче не е единствена. Когато доларът е свързан със златото, ръцете на правителството да печата колкото си иска са завързани.

През 60-те и 70-те години управляващите определено искат да развържат кесията, защото страната е силно ангажирана в мащабни проекти като Виетнамската война например.

За финансовата система това е комбинация, създадена в ада. Както ще видим по-долу, загърбването на златния стандарт е довело единствено до негативни ефекти. Най-големите потърпевши са работещите хора. Единствените печеливши са политиците и свързаните с тях кронисти[1].

Инфографика: Светът без златния стандарт

Източник: Международен валутен фонд; Световна банка; Федерален резерв; Европейска централна банка; собствени изчисления

… e началото на инфлацията и унищожаването на покупателната способност

Икономическото определение за „инфлация“ е: „увеличаването на количеството пари в обращение“. Под златен стандарт, както видяхме по-горе, политиците не могат да инфлират валутите до безкрайност. Когато това се случи, притежателите на хартиени пари ги обменят срещу злато, което изсмуква запасите на централната банка. Резултатът е загуба на обезпечение на валутата и парична криза.

Затова до XX в. феномени като хиперинфлацията са неизвестни по света. Единственият документиран такъв епизод в историята е във Франция през 1795 г. Със създаването на съвременните централни банки, до 1971 г. има още няколко примера за хиперинфлации, останали печално известни в учебниците по история. След края на златния стандарт на практика половината свят изпитва горчивината от удвояването на цените в рамките на дни или понякога на часове.

На сцената се появяват фиатните пари

Когато великият икономист Лудвиг фон Мизес пише „Теорията на кредита и парите“ през 1912 г., възможността да се наблюдават необезпечени с нищо фиатни пари е разгледана от него като просто теоретичен шанс, а не реална заплаха. Три и половина десетилетия по-късно, когато публикува своя magnum opis „Човешкото действие“, възгледът му е малко или много същият.

Но след 15 август 1971 г. хипотетичния риск се материализира. Парите губят покритието си. Държавите по света могат да печатат толкова, колкото решат. Политиците и управляваните от тях централни банки не се поколебават да го сторят. Паричното предлагане се изстрелва от 60% от БВП през 1960 г. до 100% от БВП през 2008 г. Съдейки по динамиките, следващото му удвояване ще се случи за много по-кратък период.

Финансовата деволюция на дигиталните валути, емитирани от централните банки

Причината е, че след елиминацията на златния стандарт преди пет десетилетия, днес централните банки по света правят следващата стъпка към хроничната инфлация – емитирането на дигитални валути, по подобие на криптовалутите.

Вижте повече по темата: Дигитално евро – парична революция или стъпка към бездната

Разликата се състои в следното. Дигиталните валути, емитирани от централните банки, могат да бъдат „оправдани“ с елиминиране на прането на пари, справяне с кризите и улесняване на ежедневието на потребителите. В действителност централните банки ще могат да увеличават директно балансите на затруднени компании, сектори или правителства.

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

- · Чистота: 24 карата · ⌀ - мм

106 лв.Продайте: 98 лв.

Съдейки по историята на централното банкиране, те едва ли ще се свенят да правят точно това. Ако – или по-скоро когато – това се случи, унищожаването на покупателната способност на фиатните пари през последните два века и половина ще ни се стори като разходка в парка в сравнение с финансовия хаос, който ще настъпи.

Дигиталните пари, емитирани от централните банки, представляват празен чек. С него те могат да увеличават паричното предлагане до плюс безкрайност. Респективно да унищожават и без това пренебрежимата покупателна способност на валутите ни.

Задушаващият публичен дълг

Тъй като управляващите изпитват хроничен дефицит на чужди (т.е. на данъкоплатски) пари, когато те поемат контрола върху печатните преси, правителствените разходи скачат драстично. Заедно с тях се покачват задлъжнялостта на икономиките.

Вижте повече по темата: Кредит и дълг I: Наркотиците, които убиват съвременната икономика

Гигантският правителствен дълг беше водещата тема на предишния брой на „Златен вестник“. Тук ще посочим само, че само за последните тринадесет години всички развити икономики изстрелват задлъжнялостта си до над 100% от БВП.

„Данък инфлация“ обаче не е достатъчен, за да се финансира увеличаването на правителствените разходи. Затова другият източник на финансиране на държавите – данъците, също се покачва. В страните от ОИСР данъчните постъпления като процент от БВП растат с впечатляващите 40% от 1965 до 2020 г. Така липсата на златен стандарт води до елиминиране на контрола върху публичните финанси, което, от своя страна, развързва ръцете на политиците да изстрелват данъчното облагане.

Хроничните кризи

Новите възможности на държавите, изразяващи се в неограничено печатане на пари и потискане на лихвата водят до хронично надуване на балони и спукването им (рецесии). Затова не е случайно, че през последните пет десетилетия се наблюдават най-слабите данни по водещите икономически показатели на глобално равнище от средата на XX в. насам.

Таблица 2: Години с най-слабо представяне на икономическите показатели на глобално равнище (първите години в класацията се представят най-слабо)

Позиция Производство Производство на глава от населението Търговия Безработица Потребление на петрол Инвестиции Потребление на петрол Производство (по паритет на покупателната способност)
1 2009 2009 2009 2009 1975 1980 2009 2009
2 1982 1982 1975 1982 2009 1981 1952 1982
3 1975 1975 1982 1975 1970 1982 1992 1982
4 1991 1991 1958 1974 1974 1982 2008 1975
5 1993 1980 2001 1952 1971 2009 1991 1991
6 1992 1993 2008 2001 1991 1975 1993 1974
7 1980 1981 1992 2019 2002 2008 1974 1980
8 2008 1992 1991 1983 1982 1983 1981 1993
9 1981 1958 1981 1980 1992 1993 1958 2012
10 2001 1974 1993 2016 1993 1991 2001 2019
11 1958 2008 1974 1985 1990 1998 1975 2013
12 2002 2001 1980 1981 1995 1985 2002 2015
13 1974 1990 2015 2015 1998 2019 1980 2002
14 2019 1983 2019 2012 2001 2014 1983 1975
15 2012 2002 2016 2008 1980 2000 2008 2014
16 1990 1998 2002 1991 1977 2012 1990 1992
17 1998 2012 1990 1986 1994 2011 2019 2003
18 2016 2019 1983 2013 2003 2001 1998 2001
19 2013 1954 2012 1993 1999 2002 2016 2011
20 1983 2013 1986 2002 1989 1990 1985 2016

 

Източник: Световна банка

Информацията обхваща до края на 2019 г., иначе 2020 и 2021 г. несъмнено щяха да са на челни позиции в таблицата. А годините в интервала между Втората световна война и 1971 г. на практика не присъстват в подреждането. И това не е случайно.

Заключение

Унищожаването на златния стандарт от Ричард Никсън води до невиждани и неподозирани интервенции от страна на държавите в сферата на икономиката и финансите. Резултатът от това е тотална катастрофа. Никога в миналото не са виждани инфлация, безконтролно увеличаване на данъчното бреме, увеличаване на публичните разходи и задлъжняване, каквито виждаме след 1971 г.

Същото важи и на индивидуално равнище. В следващата статия, посветена на изминалите пет десетилетия без златния стандарт, ще разгледаме какво означава това за индивидите и домакинствата. Защото докато чрез статистиките си държавите могат да прикрият малко или много негативните ефекти от политиките си, всеки човек усеща пряко негативните последици от липсата на златния стандарт по джоба си.

 

[1] Кронизмът е система, при която управляващите покровителстват и преразпределят средства към свързани с тях лица и компании. Най-добрият превод на български език е предложен от доц. Красен Станчев: шуробаджанащина.

Интересувате се от инвестиционно злато

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
0.00 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
0.0000 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Светът без златния стандарт II: Ефекти върху индивидите и бизнеса - Tavex
19.08.2021, 18:20

[…] Вижте повече по темата: Светът без златния стандарт пет десетилетия по-късно I:… […]

Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
0.00 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
0.0000 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Как добивът на злато прави България по-богата

Защо биткойн се срина с 53% и какво значи това за критповалутата

Новата целева инфлация на ЕЦБ и ускореният крах на покупателната ни способност

Препоръчани

Пътят на златото

Златото – спасителят на покупателната способност при кризи

Дигитално евро – парична революция или стъпка към бездната

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ