Можете да чуете анализа в подкаста ни. Не забравяйте да се абонирате в удобната за вас платформа, за да не пропускате новите ни коментари.

Сред най-популярните зимни сюжети е повестта „Коледна песен“ на Чарлз Дикенс. Тук ще припомним повествованието накратко, затова, ако някой не е запознат с него или с някоя от безбройните му интепретации, по-добре да пропусне първата част на текста.

След това ще разгледаме образа на чичо Скрудж, както го наричат от Disney в своята версия, през призмата на икономиката и ще видим дали скъперникът като такъв е изцяло негативният образ, като който сме склонни да го възприемаме.

Образът на Скрудж в „Коледна песен“

Главният герой и антагонист в повествованието на „Коледна песен“ е Ебенизър Скрудж, който мрази Коледа, отказва поканата на племенника си за празничната вечеря, не дарява за благотворителност и даже и днес се използва като нарицателно за стиснат човек. Той е представен по следния безкрайно описателен начин:

Kакъв стиснат душевадец беше този Скрудж! Изедник, мъчител, алчен, на стотинката трепереше, от ръка нищо не изпускаше, ненаситният му стар грешник! Твърд и остър като кремък, от който никаква стомана не бе изтръгнала благодатен огън; потаен и необщителен, и самотен като бухал. Скритата в него студенина смразяваше старческите му черти, щипеше заострения му нос, сбръчкваше бузите му, схващаше краката му, зачервяваше очите му, правеше тънките му устни сини и се изливаше в дращещ глас и злобни думи. Леден скреж покриваше главата му и веждите му, и твърдата му остра брадичка. Ниската си температура той носеше навред със себе си; през горещниците вледеняваше кантората си; а по Коледа не я стопляше нито с един градус… Най-силният дъжд и сняг, и градушка, и поледица можеха да се похвалят само с едно предимство над него. Те често стихваха благодушно, а Скрудж — никога.

Той се отнася зле с чиновника си Боб Крачит и постоянно заплашва с уволнение, включително и ако в мразовития ден той поиска да разпали огъня в огнището си.

В нощта на Бъдни вечер Скрудж се прибира вкъщи и бива посетен от четири призрака – на бившия си съдружник, както и на призраците на миналите коледи, на настоящата и на бъдещите. А виденията, които те му разкриват, водят до катарзис у главния персонаж.

Анализът не е опит да се „реабилитират“ хората, които се държат зле със служителите си или с останалите, а да демонстрира, че на свободен пазар даже и те могат и са полезни за всички останали. Но това обикновено остава на заден план.

Заплатата на Боб и дилемата между заетост и безработица

Скрудж се отнася много зле с чиновника си и му плаща ниска заплата. Тя възлиза на 15 шилинга седмично. Шилингът, наричан още „боб“ (Дикенс естествено прави заигравка с името на героя си Боб Крачит и с възнаграждението му) е сребърна монета, която към момента на писане на „Коледна приказка“ през 1843 г. е със съдържание на сребро от 92,5% и тегло на благородния метал от 5,66 грама.

За сравнение, това прави по три шилинга на ден (при петдневна работна седмица и десетчасов работен ден), колкото е и средната заплата на обикновен работник към 1860 г. Един тухлар по същото време е получавал двойно по-високо дневно възнаграждение.

Когато призракът на настоящата Коледа показва на Скрудж състоянието на семейство Крачит, скъперникът вижда на каква мизерия е обрекъл служителя си, който няма средства даже да излекува най-малкия си син – Малкия Тим. Това е, което се вижда.

Вижте повече по темата: Може да се подобри само това, което може да се измери

Това, което не се вижда, е, че пред Боб алтернативите не са били между ниска заплата и неприятно отношение, от една страна, или висока заплата, от друга. Очевидно е, че той работи за Скрудж не по свое желание. А за да е зает при подобен работодател, Боб едва ли е имал много други възможности за работа.

Изборът пред Боб в действителност е бил между ниската заплата или никаква заплата, т.е. между някаква работа изобщо или безработицата. Ако беше избрал второто, той щеше да е в още по-лоша позиция, отколкото тази, в която се намира когато работи при Скрудж. Това е очевидно и от решението на самия персонаж, което показва, че – въпреки всички немалко недостатъци на началника му, – да си служител на скъперника е относително по-добрият избор за героя и той е направил точно него.

Това е общо правило – понякога може да изглежда, че човек се намира в лоши или не идеални условия или ситуация. Но трябва да се замислим, че те са по-добри от алтернативата.

Ролята на спестяванията

Скрудж очевидно е успешен търговец. Още първият абзац на „Коледна песен“ говори за това:

… Подписа го Скрудж. А името на Скрудж се уважаваше в търговския свят под каквото и да се подпишеше той.

Неговата алчност и скъперничество, както и въздържанието от каквито и да е било разходи (даже и необходими такива) означават, че той е спестил печалбите си от годините труд. За разлика от анимационната версия на героя, който се гмурка в монетите си, Скрудж по всяка вероятност би ги държал в банка на депозит.

Вижте повече по темата: Депозит

Даже в дикенсова Англия банките са използвали влоговете на клиентите си, за да ги отпускат като кредити. По този начин спестяванията на скъперника, който буквално не е давал пари за нищо „излишно“, се превръщат в капитал за други дейности. Скрудж е антипатичен персонаж, но отношението му към парите осигурява на другите предприемачи или потребители достъп до финансиране. По този начин той индиректно подпомага подобряването на средата, стандарта на живот и възнаграждението за останалите хора в обществото.

Вижте повече по темата: Предприемачеството – фундаментът на икономиката

Защото потреблението се захранва от производството (това правило е известно като Закон на Сей), а за да има производство е необходимо да има спестявания. Хората, които спестяват, винаги са полезни за всички останали, даже и самите те да не са приятни или добри по душа.

Да си успешен търговец означава да подобряваш живота на останалите

Да се върнем отново на характеристиката на Скрудж като успешен търговец. Какво прави един търговец „успешен“? Способността да задоволява потребностите на клиентите си. Ако той не беше вярно, персонажът нямаше да има купувачи и да щеше да е фалирал отдавна, въпреки спестовността си.

Вижте повече по темата: Как се раждат цените и стойността

Тук отново се вижда, че въпреки цялата плеяда от негативни характеристики, които Дикенс е вплел в героя си, той все пак подобрява благосъстоянието за останалите. В крайна сметка, за да купим нещо от някого трябва да имаме усещането, че ще сме в по-изгодна ситуация след транзакцията, отколкото сме били преди нея.

Това не означава, че търговците винаги са „добри“, а че обменът на стоки носи ползи за купувачите и тези, които се задържат в бизнеса, очевидно се справят успешно именно в доставянето на такива. Както пише Адам Смит:

Всеки човек живее чрез размяната.

Заключение

Скрудж не е модел за подражание, приятен или добър човек или някакъв „герой“. Никой не би работил за него, ако можеше да го избегне, и не би бил негов приятел, какъвто е и случаят в самата „Коледна песен“. В повестта останалите персонажи го ненавиждат и странят от него.

Разбира се, след сблъсъците с призраците Скрудж се превръща в много по-добър и приветлив образ. Човешкото отношение е едно от най-важните неща в живота и дори самият скъперник научава този урок, макар и в напреднала възраст. Както казва Томас Джейн:

Това, което ни прави хора, е взаимосвързаността между нас – способността ни да създаваме и поддържаме връзки. Тя е барометърът, който ни измерва като хора.

Целта на този анализ обаче е да покаже, че и персонажи като Скрудж могат да имат неволно положително въздействие върху всички останали. Естествено, това не оправдава неговото холерично поведение с останалите и студенина, и конкретно злобата, с която се отнася към Боб. Текстът е и демонстрация на икономическия начин на мислене, според който има видими, но и „невидими“ аспекти на всяко едно действие или бездействие. Тази поука може да се приложи във всички сфери на живота.

Магията на свободните пазари позволява даже и хора като него да допринасят за благоденствието на обществото, включително без самите те да го желаят или целят. А магията на Коледа променя из основи героя на Дикенс. Неговата метаморфоза превръща думите на племенника му от началото повестта в самосбъдваща се прогноза:

И следователно, вуйчо, макар Коледата никога да не е пуснала зрънце злато или сребро в джоба ми, смятам, че тя наистина ми е донесла добро, и ще ми донесе добро; и си казвам: бог да я благослови!