Великите географски и икономически открития

Споделете тази статия

 

Ерата на Великите географски открития започва в началото на XV в. и продължава до средата на XVII в. Очаквано, разцветът на географията е в центъра на историческия поглед към този период. Мотивите, зад тази еволюция в науката за Земята обаче, са в огромна степен икономически и се изразяват в съревнованието на водещи европейски държави за колонизиране на нови територии и установяване на нови търговски пътища. Този период от световната история съдържа многобройни любопитни епизоди, част от които поднасят уроци, валидни и в наши дни.

        Историята накратко

В периода между VIII в. и XV в. търговията с Изтока е монополизирана от Венеция, Генуа, Пиза и останалите средиземноморски републики, които се възползват от своето ключово географско разположение и мощните си флотилии. Първи опити да заобиколят влиянието им правят португалците. След десетилетия на експедиции, достигащи все по-южни точки в Африка, мореплавателят Бартоломео Диас успява да заобиколи нос Добра надежда през 1488 г., което дава надежда за откриване на морски път до Индия.

      Важно: Международната търговия още тогава е един от основните фактори, които диктуват промяната не само в икономическата, но и в геополитическата роля на отделните държави. Залезът на средиземноморските държави в ерата на Великите географски открития и повишаващата се роля на Китай в наши дни са един прекрасен пример за това.

Търсенето, обаче, далеч не се изчерпва с погледа на юг. През 1484 г. Христофор Колумб се явява пред краля на Португалия с молбата да финансира експедиция на запад, чиято цел е да достигне до Индия. В онези години спорът е не за формата на земята (дали е кръгла или плоска), а за нейния размер. Самият Колумб вярвал, че плаването ще бъде около 3 000 мили, или над два пъти по-малко от реалното разстояние. Португалците с основание предполагат, че светът е много по-голям, поради което отказват молбата на Колумб. Две години по-късно той получава подкрепата на испанската кралица Изабела. До смъртта си Колумб прави 4 пътувания през Атлантическия океан, откривайки Хаити, Сан Салвадор, Пуерто Рико, Ямайка и Куба. На 7 юни 1494 г. е сключен договорът от Тордесиляс – споразумението, което разпределя сферите на влияние в света между Испания и Португалия – двете водещи колониални сили на XV и XVI в.

        Последиците

Ерата на географските открития води до значителни промени в икономическите отношения. Преди тях основният източник на богатство е земята. Земевладелците получават услуги, пари и част от реколтата, в замяна на това, че предоставят права върху владенията си. Притокът на ново злато и сребро от колониите и очакванията за бъдещи открития водят до постепенно увеличаване на цените. В периода между втората половина на XV в. и средата на XVII в. цените нарастват над 6 пъти, което възлиза на 1-1,5% годишна инфлация. Роля за това изиграва както напливът на благородни метали от новите територии, така и урбанизацията и увеличаването на броя на населението. Все по-голяма част от производствения процес е предназначена не за директна консумация с цел оцеляване, а за размяна, което повишава значението и ролята на търговците, а обращението на парите се ускорява.

      Любопитно: Възвръщаемостта от търговските взаимоотношения с Индия са били изключително високи. При завръщането си в Португалия, Вашку да Гама открива, че стойността на донесените от него пипер и канела, е 60 пъти по-висока от разходите за експедицията.

Ключов момент е пренасянето  на царевицата и картофите в Европа. То води до сериозна промяна в стандарта на живот на европейците, които изведнъж се оказват способни да добиват по-голяма продукция от същото количество земя. По-богатата реколта помага и за развитие на животновъдството, което от своя страна улеснява достъпа им до месни продукти. Стандартът на живот на средностатистическия европеец се покачва, а търговците и производителите бързо се превръщат в новия икономически елит на континента.

      Важно: Развитието на технологиите води до по-висок жизнен стандарт. Сравнението между разпространението на мобилните телефони и царевицата изглежда абсурдно, но на практика води до един и същ резултат – възможността да се добие по-голяма стойност от ограничен или неизползваем преди това ресурс. Това освобождава ресурси и енергия, които могат да бъдат насочени към алтернативни производства.

Установяването на нови колонии и напливът от ценни метали, роби и ресурси към колонизаторите водят и до трайни промени в икономическата политика. Испанската империя е един от дефинитивните примери за меркантилизъм – идеята, че колониите съществуват изцяло в полза на колонизатора. На тях не им се позволява да развиват своя собствена промишленост, а транспортирането на стоки става само с испански кораби.

Меркантилизмът е икономическа система, която се основава на няколко основни постулата, сред които:

  • богатството се повишава чрез трупането на ценни метали в страната;
  • износът трябва да превишава вноса, поради което вносът на чуждестранни стоки (особено на завършени продукти) се облага с високи мита, а местните износители получават субсидии;
  • колониите съществуват изцяло в полза на колонизатора и нямат право да търгуват с други държави.

      Важно: Редица аспекти на меркантилизма имат свои проекции и в наши дни, особено що се касае до протекционистични мерки в услуга на местното производство. Например: някои видове внос в ЕС се облага с различни мита в зависимост от това на кой стадии от производството се намира стоката. Суровини или стоки, които се намират в началните етапи на производство, често се облагат с по-ниски мита от завършени продукти. Целта на този тип политика е да се защитят европейските производители от външна конкуренция, което в крайна сметка води до оскъпяване на стоките за местните потребители и намаляване на стимулите за развитие на промишлеността в трети страни. В последно време, меркантилистични идеи прозират в икономическата програма на Доналд Тръмп.

В резултат на ценовата еволюция и промяната в икономическите отношения, хората с твърди доходи започват да губят част от богатството си. С течение на времето Англия, Франция и Холандия се превръщат в промишлените двигатели на Европа, предоставяйки стоки, които испанците и португалците купуват със златото и среброто, което постъпва от колониите им.

       Еволюцията на финансите

Да хвърлим поглед на север. Осемдесетгодишната освободителна война на нидерландските провинции срещу Испания слага начало на интензивно преселване. Малкото тогава пристанище Амстердам привлича голяма част от заможните търговци, които напускат Антверпен, за да търсят късмета си в независимия север. С течение на времето Амстердам се превръща в най-богатия град и финансов център на света – ключова точка в търговията със Северна Америка, Африка, Индия и дори Бразилия. Именно тук намираме някои от най-важните събития във финансовата история:

  • През 1602 г. е основана Нидерландската източноиндийска компания, която се превръща в първата мултинационална компания в света. Това е и първата компания, която предприема първично публично предлагане (IPO). Още преди това съществуват своеобразни дружества с ограничена отговорност, в които инвеститори влагат пари срещу очаквания за висока възвръщаемост при успешно завръщане на търговските кораби.
  • През 1634 г. се случва и един от най-известните пазарни балони на всички времена – балонът на лалетата. Те се внасят от Османската империя и за кратко време стават луксозна стока, за чието притежание наддават заможните семейства. Макар мащабът на балона и неговият ефект върху икономиката да биват често атакувани като спекулативни, съществуват редица свидетелства, че цените са достигали безумни нива.
  • През 1609 г. е основана Банката на Амстердам, която според много историци е първата модерна централна банка.

Този период от финансовата история поднася и други любопитни епизоди. Испанският крал Филип II може да бъде наречен първият редовно-фалиращ крал. Прави го през 1557, 1560, 1575 и 1596 г., но въпреки това, според някои анализатори, успява да убеди инвеститори да му дават заеми в размер на 60% от БВП на страната му. Още тогава кредиторите са понасяли отписвания от порядъка на 20 до 40% от инвестицията си при настъпването на кризи, като войната с Османската империя или провалилият се опит за инвазия в Англия. Във времена, в които фискалното състояние на държавата е зависело от успешното завръщане на търговските кораби, подобни заеми са били най-малкото смели, но в същото време са предполагали възвръщаемост, на която съвременните инвеститори могат само да завиждат.

      Важно: Страхът от държавния фалит в наши дни е много по-сериозен, отколкото в миналото. От една страна това се дължи на по-високия интензитет на икономическите и финансовите взаимоотношения, като ефект от глобализацията. От друга, обаче, е следствие от фактори, като ограниченото фискално пространство на правителствата. В съвременните демократични страни те: а) изземват по-голяма част от БВП на обществото, отколкото в миналото; б) не могат да си позволят бързо погасяване на задължения чрез скоростно изземване на ресурси от поданиците; в) могат да печатат нови пари, с което да обезценят валутата си и в крайна сметка да върнат по-малко от това, което са взели назаем.

Ерата на великите географски открития довежда до рязко повишаване на ролята на Европа на световната сцена, както и до чувствително повишаване на стандарта на живот сред европейците. Част от напредъка от това време се дължи на ретроградни от днешна гледна точка икономически политики и брутална колониална репресия, но същият период дава вдъхновение на не друг, а на самия Адам Смит.

 

ИПИ, Явор Алексиев

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2100.89 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
27.7065 BGN/1Oz - 0.02 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2100.89 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
27.7065 BGN/1Oz - 0.02 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Колко злато има в една космическа совалка ? Инфографика

Как да спестяваме правилно? Част 1.

Защо е важно да знаем разликата между волатилност и риск? Инфографика

5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

Няколко начина да пестим пари докато пътуваме. Част 1- самолетни билети

Какао или злато – тежкият избор на Западна Африка?

Препоръчани

Как да спестяваме правилно? Част 1.

Защо е важно да знаем разликата между волатилност и риск? Инфографика

Какао или злато – тежкият избор на Западна Африка?

Няколко начина да спестим пари докато пътуваме. Част 2 – настаняване

В Аризона златото и среброто отново са пари

Как да започнем да спестяваме в 7 стъпки ?

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Искате ли да получавате най-интересното от
Tavex на пощата си?

Станете автор
0 ПРОДУКТ