Доларът си е долар... ама друг път!

През 1966 г. Алън Грийнспан пише:

При липса на златен стандарт няма начин да бъдат защитени спестяванията в една икономика от високи нива на инфлация. Високият бюджетен дефицит води до намаляване на просперитета на населението. Златният стандарт се противопоставя на този процес.

Представете си следната ситуация: когато южнокорейски дистрибутор на вина иска да внесе чилийско каберне, то той купува щатски долари, а не песо, с които да плати на чилийския си партньор. На практика доларът е единственото разплащателно средство, когато тези две страни търгуват помежду си, въпреки че по-малко от 20% от техния стокообмен е със САЩ.

Вижте повече по темата: Светът без златния стандарт – пет десетилетия по-късно

Чили и Корея далеч не са изолиран случай. Приблизително 85% от транзакциите на валутния пазар са сделки с долари. Това, което важи за валутния пазар, е валидно и за межународната търговия. Петролът и цените на повече от половината облигации в световен мащаб се котират в долари. Централните банки държат в долари над 60 % от валутните си резерви. От 60 години насам доларът е световната резервна валута.

Надмощието на долара

През юли 1944 година 730 делегати от 44 страни се събират в Бретон Уудс, щата Ню Хемпшир, за да решат бъдещето на международната икономическа система преди края на Втората световна война. Подписано е споразумение, което гласи следното:

Всички държави ще фиксират курса на своята валута спрямо щатския долар и ще поддържат валутните си резерви в долари, а доларът от своя страна може да се обменя в злато по цена от 35 долара за трой унция.

Така официално щатският долар става световната резервна валута. Споразумението съществува до 1971 година, когато президентът Никсън къса връзката на долара със златото, като практически отказва да обменя доларите срещу злато. От 1973 година насам доларът официално се превръща в необезпечена книжна валута, която е “законно платежно средство”, единствено, защото правителството твърди така. Повече за причините за загърбването на псоледния златен стандарт ще откриете в свързаната статия:

Вижте повече по темата: Историята на швейцарската рафинерия Valcambi

Независимо от края на Споразумението и липсата на обезпечение, доларът запазва ролята си на световна резервна валута и “пристан на стабилност”. Тази “стабилност” се характеризира с факта, че при настъпването на по-сериозни кризи инвеститорите избират държавните облигации на САЩ, като защита за своите спестявания.

Но дали тази практика не започва да издиша, а доларът да се окаже спукан спасителен пояс за инвеститорите?

Доларът – принц на бял кон или обикновена жаба

Какво са доларът и неговото покритие са въпроси, чиито отговори са в сферата на абстрактното. Единственото покритие на долара са правителствените облигации на САЩ, които представляват обещание да се изплати друго обещание. В крайна сметка тази верига от обещания не води до нищо материално в случай, че САЩ не е в състояние да изплати дълга си. Или казано по друг начин, покритието на долара е дълг. Така реално, най-голямата икономика на света погасява старите си дългове с прясно напечатани пари от печатницата на Федералния резерв.

Правителството на САЩ е пословично с твърдението си, че винаги е било в състояние да изплати задълженията си. Противно на това твърдение, всеки малко по-задълбочен анализ би довел до заключението, че САЩ издава дълг срещу инфлация… и още дълг.

Kъм 25 март 2011 година държавният дълг на САЩ достига астрономическата сума от 14 260 000 000 000 долара

По официални данни на държавната хазна на САЩ, правителството на най-голямата икономика в света е генерирало бюджетни дефицити през всяка една година от 1960 г. насам, с изключение на 1969 г. и периода от 1998 до 2001 година. С други думи, правителството е харчело повече, отколкото е събирало под формата на данъци и такси.

Вижте повече по темата: Кредит и дълг – наркотиците, които убиват съвременната икономика

Всеки годишен бюджетен дефицит увеличава задлъжнялостта на правителството и държавния дълг, като към 25 март 2011 година държавният дълг на САЩ достига астрономическата сума от 14.26 трилиона долара. Темповете на растеж на задлъжнялостта на щатското правителство са ужасяващи. Например, само за 2010 САЩ са добавили 1.3 трилиона долара към държавния си дълг (2.2 трилиона приходи срещу 3.5 трилиона разходи).

Но как е възможно това? При всяка една по-малка държава подобна липса на финансова дисциплина би означавало сриваща се валута и спасителни заеми от международните финансови институции, каквито са случаите с Ирландия и Гърция. Засега САЩ бе пощаден от подобна съдба, понеже доларът е световната резервна валута.

Печатницата на Федералния резерв работи с пълна силa

Правителството на САЩ експлоатира тази привилегия на щатската валута, като злоупотребата започва още през 60-те години на 20ти век, за да се превърне в демонстрация на пълен финансов непукизъм в последните години. Печатницата на Федералния резерв работи с пълна сила, за да финансира войната във Виетнам и социалните програми на Линдън Джонсън. Доказателство за това е фрапантното увеличение на доларите в обръщение и трайната загуба на покупателната им способност.

И докато Федералният резерв продължава да си печата пари, найголемите кредитори на САЩ (сред които са Китай, Япония, Англия, страните износителки на петрол, Бразилия, Русия) започват открито да изразяват недоволството си и да вземат мерки за намаляване на техните доларови експозиции. През април 2011 г. Китай обяви, че смята да намали нивото на доларовите си активи с над 1.7 трилиона долара (Китай държи доларови активи, надхвърлящи 3 трилиона долара). Русия и Китай сключиха споразумение да уреждат всички задължения помежду си в собствените си валути, вместо в долари, както бе досега.

Икономическите анализатори очакват Япония също да започне да разпродава доларови активи, за да финансира възстановяването си от земетресението на 11 март тази година. Дори Международният валутен фонд излезе с идея през февруари тази година за алтернатива на долара като световна резервна валута.

За първи път от 70 години “Стандарт енд Пуърс” промени оценката си за държавния дълг на САЩ от “стабилна” на “негативна”.

За капак, на 18 април 2011 г., за първи път от 70 години, рейтинговата агенция “Standard and Poor’s” промени оценката си за държавния дълг на САЩ от “стабилна” на “негативна”, аргументирайки се по следния начин:

Тъй като САЩ имат, в сравнение с другите страни с рейтинг ААА, много голям бюджетен дефицит и нарастващ дълг, а пътят за справяне с тези проблеми не ни е ясен, ревизирахме нашата прогноза за дългосрочния дълг към “негативна” от “стабилна”.

Доларът може и да е бил световна резервна валута през последните 50 години, но перспективата пред зелената валута далеч не е розова.

Алтернатива на щатския долар

И докато Федералният резерв е настъпил здраво газта на печатницата за пари, цените на петрола, златото и хранителните суровини скачат главоломно. Инвеститорите започват да се интересуват от възможността да вложат средствата си в основни суровини и благородни метали. И ако поскъпването на петрола и хранителните суровини имат своята политическа и социална цена, то поскъпването на благородните метали не удря по джоба обикновения гражданин.

Иронията е в това, че тази тенденция прави благородните метали най-атрактивната и стабилна инвестиция. Фактът, че златото няма реално приложение като петрола, например, е само и единствено плюс. Не можете да изядете златото си, нито да напълните с него резервоара на колата си. Точно за това правителствата ще бъдат по-заинтересувани от това да регулират цената на петрола, пшеницата и соята.

Тъй като златото няма реално, ежедневно практическо приложение за хората, високата цена на златото би била по-маловажна за дадено правителство от много високата цена на петрола. Тоест, цена на пшеницата от 400 долара за тон, означава кръв по улиците, докато 2000 долара за трой унция, означават обезценяващ се долар, влошаваща се икономическа ситуация и много негативни заглавия във вестниците.

Залезът на щатския долар

Съдбата на долара е предопределена. След като доларът властваше на световните пазари повече от половин век, той вече залязва в ролята си на резервна валута за глобалната финансова система. Злоупотребите на американското правителство през 60-те години доведоха до преустановяване на конвертируемостта му в злато. Злоупотребите през 80-те и 90-те доведоха до растящи бюджетни и търговски дефицити и до задлъжняване на Америка към останалия свят. Сериозните икономически проблеми през 90-те се маскираха с мощна кредитна експанзия и раздуване на технологичния балон, а спукването му бе замазано с още по-мощна кредитна експанзия и раздуването на жилищния балон.

От 2008 година насам спукването на жилищния балон се замазва с раздуването на балона за американския държавен дълг (държавни облигации), който вече не се финансира от чужди държави-кредитори, като Китай и Япония, а с печатане на пари. Това е последната фаза на долара, в която светът постепенно загубва доверие към него и обръща вниманието си към алтернативи. За съжаление, очевидните алтернативи като еврото, йената и юана имат своите структурни проблеми и очевидни слабости, правейки ги твърде непривлекателни. На този етап има една-единствена алтернатива без очевидни слабости и без проблеми – златото – и светът бавно се пробужда към тази проста истина.