Икономика на Обединените арабски емирства (ОАЕ): история, основни принципи и развитие

Обединените арабски емирства само преди половин век бяха непознати за по-голямата част от света – бедуински племена, водещи труден живот в пустинята. Днес те са се трансформирали в икономическа сила. 

Градовете им, Дубай и Абу Даби, са се превърнали в синоними на богатство и лукс, туризмът процъфтява, а хиляди хора мигрират в страната, докато диверсификацията на икономиката е в разгара си.

Как Емирствата постигнаха този невъобразим растеж само за две поколения? Всичко ли се дължи на петрола? Или има нещо повече? 

Нека разберем.

Въведение в икономиката на Обединените арабски емирства

Днес Обединените арабски емирства могат да се похвалят с впечатляваща икономика. 

Ето някои данни към 2025 г., които илюстрират това:

• БВП: 570 милиарда щатски долара
• Население: 9,4 милиона души
• БВП на глава от населението: 51 290 долара

А ето същите показатели отпреди 55 години:

• БВП: 686 милиона щатски долара
• Население: 286 хиляди души
• БВП на глава от населението: 2 400 долара

Само за 55 години икономиката се е увеличила над 800 пъти спрямо началната си стойност. Днес този БВП на глава от населението нарежда ОАЕ сред топ 20 най-богати нации в света, а според Световната банка страната заема осмо място по паритет на покупателната способност (PPP).

Този икономически растеж първоначално е задвижван от нефтената индустрия, но устойчивото му продължение се дължи на диверсификацията на икономиката, про-бизнес регулациите, запазването на богатството, ниските данъци и още много фактори.

Исторически преглед на икономическата позиция на ОАЕ

Но преди да разгледаме съвременната икономика на ОАЕ, нека първо проследим откъде започва този растеж, за да разберем мащаба на трансформацията.

Преднефтената икономика: търговия и бедуинско наследство

Преди да постигнат независимост, териториите на днешните Обединени арабски емирства са били известни като „Договорните държави“ (Trucial States). Това име идва от примирието, подписано с Британската империя през 1820 г., към което всички емирства се присъединяват.

Въпреки че отношенията между Британската империя и Договорните държави са били динамични, те са се оказали взаимно изгодни. Великобритания поставя емирствата в статут на протекторат, което означава, че външната политика и военните отношения се контролират от британците, докато вътрешното управление остава в ръцете на местните шейхове.

Тази връзка възниква, защото британците виждат стратегическа необходимост да контролират пролива Ормуз – ключов търговски маршрут, през който минават стоки от цялата Британска империя. В замяна емирствата получават военна защита от Великобритания срещу други сили, които може да се опитат да установят влияние в региона.

Търговията с перли и ранната икономика

В този период (1820-1950 г.) Емирствата са управлявани чрез племенна федерация на различните шейхства, а икономиката им е изцяло зависима от търговията с перли, риболова и мореплаването.

Арабските гмуркачи за перли бързо се интегрират в по-широката икономика на Британската империя, като икономиката на ОАЕ става тясно свързана с тази на колониална Индия.

Труциалните държави започват да изнасят огромни количества перли за Индия, където Мумбай се превръща в световната столица на перлите. Точните данни са трудни за установяване, но някои оценки сочат, че само в края на XIX век близо 10 милиона перли годишно са били изнасяни за Мумбай.

Очакваният годишен приход от тази търговия около 1900 г. е бил между 1 и 2 милиона британски паунда, което днес, коригирано спрямо инфлацията, би се равнявало на десетки милиони паунда.

Освен Индия, която е основният пазар, перлите от Залива достигат и до Европа, Иран, Истанбул и много други места. Отражение на този международен търговски обмен може да се види в различните валути, използвани в Залива по онова време. Основната търговска валута е индийската рупия, сечена от британците в Индия. Монетите са сребърни и обикновено с чистота 917.

Освен рупията, търговията с Европа се отразява и в използването на Мария Тереза Талер, сечен от австрийския монетен двор по това време. Освен това се използват и британски паунди, включително златната монета Суверен, която съществува и до днес.

Тъй като гмуркането за перли и риболовът стават основните икономически фактори, много номадски бедуини започват да се заселват в крайбрежните градове Абу Даби, Дубай, Шарджа и други. Населението нараства и през 1930-те години Дубай достига пикова численост от 20 000 души, много от които са били чужденци и индийски търговци.

Труциалните държави се развиват в малък, но значим търговски център, но сривът предстои.

Култивираната перла и колапсът на икономиката в Залива

С появата на комерсиално отглежданата перла в Япония през 1930 г., търговията с перли в Залива напълно се срива. Изкуствените перли се оказват много по-евтини и по-изгодни за масово производство в сравнение с естествените перли от Залива. Днес 99% от перлите се добиват именно по този метод.

Този огромен икономически шок разтърсва държавите от Залива, потапяйки ги в дълбока и продължителна рецесия. За мнозина номадският живот на бедуините отново става единствената възможност за препитание.

Откриването на петрол и трансформиращото му влияние върху ОАЕ

Световното търсене на петрол е в разгара си по време на Втората световна война и Студената война през 40-те и 50-те години на ХХ век. Тогава държавите по целия свят отчаяно търсят още от този жизненоважен ресурс.

Търсенето достига Близкия изток, където през 40-те години са открити огромни петролни находища в Саудитска Арабия и Кувейт. Това поражда спекулации, че и Обединените арабски емирства може би крият петролни залежи – предположение, което се потвърждава през 1958 г.

През 1958 г. петрол е открит в емирството Абу Даби, а през 1966 г. – в Дубай. Скоро след това става ясно, че Емирствата седят върху почти 10% от световните петролни резерви, възлизащи на около 107 милиарда барела – трансформацията започва.

Износът започва през 60-те години, а през 70-те и 80-те години цената на петрола скача драстично – от 3 долара за барел, достигайки 35 долара през 1980 г., а впоследствие продължава да се покачва.

През 1971 г. британците официално се изтеглят от региона, и с премахването на Юниън Джак, на негово място се издига новият флаг на Обединените арабски емирства.

Шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян, тогавашният владетел на Абу Даби, е признат за създателя на функциониращия съюз между Емирствата. Той въвежда политическа система, дефинирана като „Федерална президентска изборна конституционна монархия“, по същество представляваща федерация от седем монархически емирства.

Освен това, шейх Зайед бил наясно с потенциалните рискове на внезапното богатство – ако ресурсите се експлоатират безразборно и богатството напусне страната, Емирствата няма да извлекат дългосрочна полза. Осъзнавал е също и опасностите от зависимостта от един-единствен ресурс – урок, научен от колапса на перлената индустрия. Тези принципи щели да се превърнат в основополагащи за икономическата система на ОАЕ.

Така се стига до създаването на ADNOC (Abu Dhabi National Oil Company) – компанията, която днес притежава шестите по големина доказани петролни резерви в света, както и формирането на няколко суверенни фондове, които към днешна дата управляват активи на стойност 2,3 трилиона долара.

Докато добивът на петрол процъфтява, населението нараства, а богатството се увеличава. До 2000 г. икономиката на Обединените арабски емирства надхвърля 100 милиарда щатски долара БВП.

Съвременната икономика на Обединените арабски емирства

През последните 20 години икономиката на ОАЕ до голяма степен зависи от петрола. През 2011 г. приходите от петрол представляват 77% от държавния бюджет. Въпреки това, в ход са мащабни проекти за диверсификация и запазване на богатството, чиято цел е значително да намалят зависимостта на страната от нефта до 2030 г.

Тези програми вече отбелязват огромен успех, като Дубай е първата напълно диверсифицирана икономика в региона. Докато в миналото производството на петрол съставляват 50% от БВП на Дубай, днес този дял е под 1%.

Нека разгледаме как беше постигнат този икономически преход.

Външната търговия на Обединените арабски емирства

Един от основните фактори за диверсификацията на икономиката на ОАЕ е търговията. Стратегическото разположение на тази държава в Персийския залив я поставя на средата на пътя между Азия и Европа, както и в централна позиция в Близкия изток.

Емирствата се възползват от това, като инвестират значително в логистика и търговска инфраструктура. Допълнително те приемат на много либерални търговски политики и създават на зони за свободна търговия с цел привличане на чуждестранни инвестиции.

Развитието на пристанищата и логистичните центрове, като пристанище Рашид, пристанище Халифа и свободната зона Джебел Али, както и огромното международно летище в Дубай, довежда до превръщането на ОАЕ в търговски център.

Пристанището и свободната зона на Джебел Али е деветото най-голямо пристанище в света. То обработва 7,6 милиона контейнера годишно, и е най-голямото изкуствено пристанище в света.

Освен това, в свободната зона на Джебел Али има над 10 500 регистрирани компании, които осигуряват работа на около 144 000 души. Само тази зона и търговското пристанище генерират търговия на стойност около 170 милиарда долара.

Тези търговски инициативи водят до това, че износът извън петролната индустрия достига почти 600 милиарда щатски долара.

Сред най-значимите непетролни износни продукти на Емирствата са злато, алуминий, цигари и желязо.

Търговията със злато в Дубай

Дубай е една от водещите световни локации за златната индустрия. Градът е вторият най-голям износител на злато в света, с годишен обем от 46 милиарда долара, и третият най-голям вносител, с 75 милиарда долара годишно.

ОАЕ основно изнася злато за Турция, Индия и Хонконг – някои от най-големите златни пазари в света.

В момента Дубай официално представлява 25% от общата световна търговия с физическо злато, което го поставя редом със Швейцария и Лондон като трите най-важни търговски центъра за злато в света.

Този огромен успех е особено впечатляващ, като се има предвид, че страната не разполага със собствени златни находища или мини. Той е постигнат изцяло благодарение на търговията, логистиката и благоприятната бизнес политика.

Финансовата индустрия

ОАЕ също така се фокусират сериозно върху развитието на силен финансов сектор, като в страната функционират три фондови борси – Dubai Nasdaq, Abu Dhabi Securities Exchange и Dubai Financial Market.

Освен това, емирствата са създали две специални финансови зони – Dubai International Financial Center (DIFC) и Abu Dhabi Global Market (ADGM). Тези зони разполагат със специални регулации и данъчни системи, които позволяват на чуждестранни компании 100% собственост и освобождаване от сложни регулаторни изисквания.

Това е направило Емирствата изключително привлекателна дестинация за чуждестранен капитал, търсещ ниски данъци и по-свободни регулации. Същевременно се предоставя достъп до един от най-важните търговски възли в света.

Политическият неутралитет на ОАЕ им позволява да търгуват свободно с повечето държави, което се оказа особено изгодно в контекста на войната в Украйна. В този период свободните търговски зони на ОАЕ се превърнаха в посредник и арбитър за руския петрол.

Държавни инвестиционни фондове в ОАЕ

Друг ключов фактор в икономиката на ОАЕ са различните държавни инвестиционни фондове, които заедно управляват активи на стойност около 2,3 трилиона долара. Най-значимият от тях е Abu Dhabi Investment Authority, който притежава 1,1 трилиона долара в активи.

Тези фондове инвестират във всички международни пазари – акции, облигации, държавни ценни книжа, инфраструктура, недвижими имоти, частен капитал и алтернативни инвестиционни фондове.

Освен това, те инвестират в земеделска земя по целия свят, тъй като пустинният климат на Емирствата не позволява масово производство на храни. Al-Dahra, най-голямата агробизнес компания на ОАЕ, инвестира в селскостопански земи и производство на храни по целия свят – от Съединените щати до Африка и Азия. Дори притежават земеделски земи в Сърбия чрез закупуването на PKB.

Тези държавни инвестиционни фондове са създадени с цел съхранение и разрастване на излишното богатство от петрола, така че дори когато залежите пресъхнат, ОАЕ да разполага с огромен портфейл от активи за стабилност и растеж.

Пазарът на недвижими имоти в ОАЕ

Друг ключов фокус в икономиката на Емирствата е пазарът на недвижими имоти. С оглед на амбицията на ОАЕ да се превърне в световна туристическа и бизнес дестинация, страната е инвестирала стотици милиарди долари в развитието на сектора. В момента строителството и недвижимите имоти формират 13% от БВП на Дубай, което ги прави ключова индустрия.

Повечето хора познават или поне са чували за грандиозните проекти в ОАЕ като Бурж Халифа – най-високата сграда в света, изкуствения остров Палм Джумейра и най-големия мол в света – Dubai Mall.

Освен това, Емирствата насърчават чуждестранните инвеститори да закупуват недвижими имоти в страната, като предлагат инвеститорски визи срещу подобни покупки. Целта е повече бизнеси, заможни лица и туристи да бъдат привлечени в страната, като купуват имоти за втори дом или редовно място за почивка.

Туризмът в Обединените арабски емирства

И накрая, но не на последно място – туризмът, с който ОАЕ е най-известна. Както вече беше споменато, огромните инвестиции в зашеметяващи проекти са изградили един от най-мощните туристически сектори в света.

От най-големия мол в света до най-високата сграда на планетата, най-големия изкуствен остров и снежна писта в средата на пустинята – Обединените арабски емирства са приложили всякакви възможни трикове, за да привлекат посетители. Дали това е по вкуса на всеки – е отделен въпрос, но резултатите са налице.

Днес туризмът формира 12% от БВП на ОАЕ и осигурява заетост на над 800 000 души. Ежегодно над 20 милиона международни туристи посещават страната.

Благодарение на ниските данъци и изобилието от луксозни и среден клас търговски обекти, Емирствата са се превърнали в глобална шопинг дестинация. Това е най-видимо в Дубай, където търговията на едро и дребно формира цели 25% от БВП на града.

Заключение

В тази статия разгледахме обширна тема – от скромното начало на страната до бляскавия ѝ статут днес. Обединените арабски емирства постигнаха немислимото само за 50 години. Днес приемаме за даденост, че тази държава в Залива е символ на богатство и разкош, но когато се вгледаме в зашеметяващия темп на растеж, това изглежда не по-малко от чудо.

Въпреки че петролът беше основният двигател на този възход, той не беше единственият фактор. Интелигентни политики, ефективно управление, про-бизнес и про-търговски подход бяха ключови за успеха на нацията.

Много държави по света разполагат с огромни природни ресурси като нефт и газ, но остават в капана на бедността въпреки това. ОАЕ обаче успяха да трансформират богатството си в устойчива и диверсифицирана икономика, превръщайки се в модел за подражание както за регионални, така и за международни държави.