Икономиката на Афганистан преди и след окупацията на САЩ: Инфографики

Войната в Афганистан започна с инвазията на САЩ на 7 октомври 2001 г. и официално приключи на 15 август тази година. Докато американците и съюзниците им се изтеглят от страната, а талибаните възстановяват контрола си върху нея, си заслужава да разгледаме какъв беше ефектът от конфликта върху местната икономика.

Вижте повече по темата: Какво се случва със запас от злато от почти 22 тона на Афганистан

Разбира се, в случая има много неизвестни. Статистиката, идваща от Афганистан, не е сред най-надеждните и преди, и по време на войната. Всъщност за някои показатели единствените достоверни данни са налични преди края на 70-те години. Повече за това по-долу.

Предстои да видим какво ще се случи със страната под управлението на талибаните. Две неща, които може да се очакват с висока доза увереност, са сриването на женската грамотност и понижаването на външната търговия. Новият режим не е точно защитник на правата на жените и той едва ли ще бъде разпознат глобално и всъщност може да се окаже обект на санкции от развитите страни.

Косвеният резултат ще е увеличаване на бедността в страната над равнището, на което тя иначе щеше да бъде. Защото стокообменът е начин за увеличаване на благосъстоянието и на двете страни, участващи в него.

Вижте повече по темата: Какво са разделението на труда и специализацията?

Фокусът на инфографиките ще е върху икономическите параметри. Където е възможно ще представим данни от преди инвазията на САЩ. Освен тях обаче ще разгледаме и базисни хуманитарни показатели на Афганистан.

Инфографика: Икономиката на Афганистан преди и след войната със САЩ

Най-новата история на политиката и икономиката на Афганистан

Афганистан опитва модернизация и внос на западни ценности към средата на XX в. Тя е отворена за посетители от цял свят, намирайки се на много изгодна локация между Европа и Индия, което води до приток на туристи, най-вече на хипита през 60-те. Държавата сама ограничава правата си и се превръща от монархия в република, а пазарите са относително свободни и икономиката процъфтява.

Коренът на проблемите е засаден в началото на 70-те. Тогава Афганистан се договаря със САЩ да изпраща студенти там, но офицерите на страната се обучават в Москва. Връщайки се с комунистически ценности, те организират погром срещу президента Мохамед Дауд Кхан през пролетта на 1978 г. и завземат властта.

В наличност

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

Продаваме 184,00 лв. 166 166,00 184 184,00

Купуваме 166,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Погромите, които последват, вкарват страната в гражданска война, при която муджахидините се изправят срещу подкрепяната от СССР Народна демократическа партия на Афганистан. Когато няколко руски съветници на партията са убити от нейните противници, Москва осъществява въздушен удар, при който градът Херат е сринат и над 3 хил. души са убити. След това опозицията срещу комунистическото управление става масова, а Червената армия напада Афганистан.

В следващите над десет години над 3 млн. местни жители са убити, а 6 млн. са релокирани. Но за СССР войната в Афганистан е икономически унищожителна и през 1989 г. те се оттеглят. На тяхно място започват локални конфликти между враждуващи групировки, продължили по-голямата част от следващото десетилетие, а през 2001 г. страната е атакувана от САЩ.

Рисковете пред икономиката на Афганистан

Военните конфликти са най-негативното нещо за живота, свободата и икономиката на една територия. През последните пет десетилетия Афганистан е хронично в такива, което води до изключително слабото ѝ развитие. Така страната напълно губи облика, който опитва да изгради през първата половина на XX в.

Трудности в осигуряването на стоки

Бъдещето ѝ днес също е несигурно. За да се възстанови растежът, в страната трябва да се въведат защита на частната собственост и свободни пазари. Даже и това да се случи, което не е твърде силно вероятно, Афганистан със сигурност ще остане изключен от много международни пазари, а външната помощ за талибанските управляващи ще е силно затруднена, тъй като изглежда невъзможно те да бъдат признати от САЩ.

Това може да затрудни дори дейности като прехранването в страната. Големи части от обработваемата земя в Афганистан са минирани от Червената армия, което ги прави неизползваеми днес. Същевременно не е ясно дали няма да има и официално ембарго от водещите икономически сили. Това допълнително ще затрудни търговията и ще понижи драматично стандарта на живот.

Още повече черна търговия и откъснатост от международните пазари

По време на окупацията от СССР се установява, че Афганистан е изключително богата на редки земни елементи, включително и на злато. Всъщност още през 2020 г. стана ясно, че талибаните, за които минното дело е сред водещите източници на доходи, получават от него между 400 и 500 млн. долара годишно (най-важният, разбира се, са наркотиците). В това число се включва добивът на злато, мед, цинк и някои други метали. Общите им приходи преди да завземат Кабул възлизаха на около 1,5 млрд. долара годишно, според ООН.

Важен въпрос е дали талибаните ще могат да привлекат в бъдеще преки чуждестранни инвестиции, които биха изстреляли постъпленията им, но и биха подпомогнали значително икономиката на Афганистан и стандарта на живот в страната.

Вижте повече по темата: Пътят на златото

Причината е, че запасите от благородни метали и редки елементи се оценяват на между 1 и 3 трлн. долара. Както току-що посочихме, те не са леснодостъпни, защото управляващите едва ли ще разполагат с капитала, за да ги добиват, без външна помощ. Друг проблем е износът. Първо, едва ли той ще може да се осъществява към страни, близки до САЩ.

Второ, което е не по-маловажно, Афганистан няма излаз на море. За да доставя стоките си до пристанище, страната трябва да разчита на не твърде дружелюбно настроената си южна съседка Пакистан, откъдето те могат да отплават през Карачи към Арабско море. Досега това винаги е била сериозна пречка пред Афганистан, която на практика може да саботира износа ѝ, особено ако и Пакистан е заплашена от санкции, че подпомага талибаните например. Така Афганистан може да се окаже още по-отдалечен от глобалните пазари, което допълнително да подрине стандарта на живот там.

Вижте повече по темата: Как Китай се превърна в глобалния експортен хегемон

Така нейните редки метали може да започнат да се изнасят на черно към страни, готови да купят, включително Китай, която няма проблеми да си партнира с държави, които са в конфликт със САЩ.

Не бива да забравяме, че Афганистан даже и днес е най-големият производител на опиумен мак, така че черната търговия далеч не е непозната на местните.

Сриване на образованието

Талибаните са силно консервативна мюсюлманска групировка, което означава, че техният фокус вероятно ще падне основно върху религиозното обучение в страната. Даже и това да не се случи, почти сигурно е, че достъпът на жените до образование ще бъде отрязан.

Без добро образование, при равни други условия, икономиката на Афганистан ще продължи да страда и да се връща към все по-ниска степен на развитие. Така стандартът на живот в страната почти гарантирано ще спада, даже и да не се наблюдават горепосочените феномени.

Щипка оптимизъм?

Единственото положително за икономиката на Афганистан е, че все пак страната вече няма да е във военен конфликт. Фактът, че властта попада в ръцете на талибаните, не е нещо позитивно, но даже и това е по-добре от окупация на чужда войска, която в пика си наброяваше към 100 хил. души.

Въпреки това страната ще е изправена пред горепосочените проблеми. Разбира се, самите талибани може да създадат и изцяло нови такива.

Разходите на САЩ и човешките жертви

Войната в Афганистан се превръща в колосална черна дупка за САЩ. За последните две десетилетия най-голямата икономика в света е похарчила впечатляващите 2,313 трлн. долара. Това прави по разходи от 315 млн. долара на ден.

През този период армията на САЩ е изгубила почти 2500 военни, а националната армия и полиция на Афганистан – почти 70 хил. униформени. Броят на цивилните жертви също е колосален – почти 50 хил. души. Като се прибавят другите категории с убити, общите починали във военния конфликт възлизат на над 170 хил. души. Това е повече от населението на Стара Загора в България и почти колкото румънския град Орадя. Силно вероятно е броят на цивилните жертви да е доста подценен от изследователите от Watson Institute към Brown University…