Добавете ценово известие

Как в СССР конфискуват злато чрез храна

Публикувано от Даниел Василев в категория Анализи на 06.03.2023
Цена злато (XAU-BGN)
3678,71 BGN/oz
  
+ 27,84 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
41,48 BGN/oz
  
+ 0,52 BGN
Злато, Русия, златна монета Николай II, пет рубли

Статията е достъпна като епизод на нашия подкаст. Не забравяйте да се абонирате в удобната за вас платформа:


Може ли една черна котка да предпази злато от конфискация? В творчеството Михаил Булгаков от 30-те години дяволите Бегемот, прекарал по-голямата част от романа „Майстора и Маргарита“ под формата на огромен котарак, и Коровиев, го правят, макар и по силно изопачен начин. В това и други негови произведения с много ирония се разкрива действителността от периода, в която гражданите на най-голямата страна по площ са изправени пред хиперинфлация, бедност и чест глад.

От тази статия ще научите защо се стига до изземането на тяхното злато и валута, с какви методи се прави това и за какво се използват събраните от комунистическата партия ресурси. Ще разберете защо реалното благосъстояние започва да се понижава още от началото на XX в. и как стандартът на живот рухва след Първата световна война, революциите и последвалата Гражданска война и как историята на Русия и СССР е тъжен, но добър пример за ефектите от държавните регулации и печатането на пари.

Вижте повече по темата: Печалба и загуба – невидимите ръце на пазарите

Невъзможността икономиката да се управлява централно е доказана от икономиста Лудвиг фон Мизес през 1920 г. в есето му Economic Calculation in the Socialism Commonwealth и в последвалата книга Socialism: An Economic and Sociological Analysis:

Социалистическото общество няма да е в позиция да прилага икономическа калкулация. Където няма пазарни цени на факторите за производство е невъзможно да се прибегне до калкулация в планирането на бъдещите действия и в определянето на резултатите от миналите. Социалистическият мениджмънт на производството просто няма да знае дали неговият план и дейности са най-подходящите средства, за да се постигне желаната цел. Той ще оперира в тъмното, в каквато ситуация реално и ще се намира. Той ще пропилее оскъдните фактори за производство – както материалните, така и човешките. Неизбежният изход ще е хаос и бедност за всички.

Предсказанието е напълно точно и ето как се осъществява.

Икономиката на Русия преди Първата световна война

Русия е в незавидна позиция още преди избухването на Първата световна война. В началото на XX в. тя преминава през финансова криза, при която индексът на Санк-Петербургската фондова борса се срива с 45%, а акциите на водещите банки – с почти 50%. През 1904-1905 г., за изненада на света, страната губи войната с Япония. Страната на изгряващото слънце е първата азиатска държава, победила европейска сила въ модерната военната история.

Въпреки че в периода от 1885 г. до избухването на войната икономиката на страната расте със средно 4% годишно, а средните доходи се увеличават с около 65%, основно движени от преки чуждестранни инвестиции от Франция, Русия е изправена пред все по-силни социални напрежения. Разгарът на конфликта съвпада с протести на работници и земеделци от селата, недоволни от ниския си стандарт на живот и липсата на права. Последните, макар и вече да не са крепостници, нямат право нито да продават своята общинска т.нар. „дялова земя“, нито да я отдават под аренда. В тази категория попадат около 2/3-и от обработваемите площи в страната. Ограниченията и спадащите цени на основната износна стока – житото, обричат много от тях на бедност.

Картината на Войцев Косак „Кървавата неделя“
Картината на Войцев Косак „Кървавата неделя“

На 22 януари 1905 г., Кървавата неделя, над сто демонстранти разстреляни от полицията и армията по време на митинг в Санкт Петербург. С това започва Първата руска революция. Тя показва слабостта на царизма, довежда до създаването на многопартийната система и руската Дума и обединява още повече руснаци срещу управляващите. В бъдеще Ленин ще я нарече:

Голямата репетиция за Октомврийската революция.

Така към 1913 г. най-голямата като площ и население държава не се различава много от Балканите по макроикономически показатели. Дори несъпоставимо по-малки централноевропейски страни имат по-висок брутен вътрешен продукт на глава от населението и на зает служител. Германия, Великобритания и САЩ изпреварват Русия в пъти.

Инфографика 1: БВП на глава от населението и на зает служител в някои държави


С влизането на Русия в Първата световна война на 1 август 1914 г. (Австро-Унгария ще ѝ обяви война седмица по-късно) картината сe влошава. През следващите няколко години почти 10% от населението, или между 12 и 15 млн. души, става част от армията. Резултатът е срив на добивa на храна със средно 20% между 1914 и 1917 г., драстичен спад на производството на продукти за цивилни нужди, строги регулации и скоростно нарастване на цените. Накратко – глад и бедност.

Инфографика 2: Добив на храна по вид в Русия/СССР


Недостигът на храна в градовете, хроничните опашки за хляб, жертвите от войната и продължаващите регулации и понижаване на стандарта на живот допринасят значително за Февруарската революция. Временното правителство, назначено след нея, не разрешава проблемите, създадени от досегашните интервенции на държавата. Но в сравнение с това, което идва, кризите от периода на Първата световна война изглеждат като разходка в парка.

СССР – роден в хиперинфлация, военен комунизъм и нищета

След като болшевиките на Ленин се домогват до властта чрез Гражданската война (довела до около 12 млн. жертви и 2 млн. емигранти), през 1918 г. е въведен военен комунизъм (формално „Нова икономическа политика“). Фокусът му е национализацията на индустрията и конфискацията на зърното, надхвърлящо нуждите на личната консумация на производителите му. Новите регулации на комунистите довеждат до моментална и тотална катастрофа в производството и земеделието. Съвсем логично, когато ти конфискуват житото, просто няма да го произведеш; когато нямаш собствеността върху бизнеса си и цените са контролирани, икономиката няма как да функционира.

Инфографика 3: Спад в отраслите на руската икономика, измерени през националния доход спрямо 1913 г.


Особено тежко страдат жителите на градовете. Докато в селските региони достъпът до индустриални стоки и услуги се срива, те поне произвеждат своята храна. Но в резултат от мерките, по-големите населени места са в сериозна продоволствена криза.

Гениалният фейлетон „Не по-зле от Кнут Хамсун“, публикуван през 1920 г., Михаил Булгаков гласи само:

Аз гладувам.

Иронията е, че когато норвежецът печели Нобеловата награда за литература, руският му колега е в бедствено положение.

Фалит на Русия в зората на съветската епоха

През февруари 1918 г., т.е. почти непосредствено след Октомврийската революция, болшевиките създават фиаско в сферата на публичните финанси, защото отказват плащания по дълг, натрупан по време на преходното правителство и царизма. Това шокира най-големите кредитори на Русия, чийто дълг се изстрелва от 3 до 11 млрд. рубли. Над половината от новите задължения идват от Великобритания (5,4 млрд. рубли), но Франция, традиционен кредитор още от XIX в., също подкрепя финансирането на войната.

Вижте повече по темата: Френски франк – златна монета, движила европейската търговия

Когато болшевиките спират плащанията, Великобритания „увисва“ с почти 600 млн. паунда, Франция – с над 3,5 млрд. франка, а Япония – почти 200 млн. долара. Заради този де факто фалит по външен дълг, СССР до голяма степен е орязан от външни източници на финансиране до Втората световна война. Следващият фалит, отново на Русия, ще настъпи през 1998 г.

Настъпването на хиперинфлация в СССР

За да финансират както продължаващата Гражданската война, така и отчаяната нужда от внос на стоки, без които и без това свиващото се стопанство би рухнало напълно, комунистите предприемат следните действия в сферата на паричната политика:

  1. Разпродават резервите от злато и валута на Държавната банка
  2. Печатат яростно руска рубла – хиперинфлация

В навечерието на Първата световна война запасите на Държавната банка възлизат на около 1300 т чисто злато, оценявани на 1,7 млрд. рубли. Те са едни от най-големите глобално. Между 1914 и 1918 г. около 35% от тях са използвани като гаранция по чуждестранни кредити за финансирането на военния конфликт. При Гражданската война са откраднати или „изгубени“ още около 15%. Въпреки това до началото на военния комунизъм в хазната има около 800 т злато на стойност близо до 1 млрд. рубли. В трезорите са още 50 т злато, добито в Сибир, което обаче не е описано като държавен резерв, както и златото на Румъния, предадено за съхранение „за няколко месеца“.

Вижте повече по темата: Как Сингапур създава своя запас от злато като във филм за Джеймс Бонд

Запасите от злато са заличени от политиките на комунистите само за две години. Изчезването им е толкова шокиращо, че Сенатът на САЩ назначава специална комисия, за да разследва износа му. Тя открива, че малка част от него, в размер на 124 млн. рубли или около 12%, са платени на Германия по силата на Брест-Литовския мирен договор от 1918 г. Огромна част от руското злато – над 500 т на стойност около 680 млн. рубли, – e изнесена за заплащане на вноса на стоки, но и „износ на революция“ в други държави.

Вижте повече по темата: Кредит и дълг – наркотиците, които убиват съвременната икономика

От там нататък златният резерв се изпарява светкавично. В края на 1921 г. СССР разполага със злато за 192 млн. рубли при падежиращи плащания в размер на 165,9 млн. рубли. Към януари следващата година той се понижава до еквивалента на 160,8 млн. рубли, а към февруари вече е 112,7 млн. рубли при падежиращи плащания за 103 млн. рубли. До 1928 г. общите запаси на СССР от валута и благородни метали изчезват почти напълно, спадайки до 131 млн. рубли. Това е пет пъти по-малка сума от външните ѝ задължения, които след това ще се удвоят за три години. Точно по същата формула и България ще остане без златен резерв само четири десетилетия по-късно.

Вижте повече по темата: Как Живков тайно подари българския златен резерв на Москва

Останали без злато, от комунистическата партия изстрелват още повече печатането на рубли. Всъщност само от началото на 1923 до началото на 1924 г. количеството пари в обращение се увеличава 200 пъти. От февруари 1922 г. комунистическата партия вкарва страната в един от най-тежките епизоди на хиперинфлация в световната история. Нейният пик е достигнат точно две години по-късно, когато равнището на месечната инфлация е впечатляващите 212%. С този темп на поскъпване цените се удвояват на две седмици. Данните са толкова значителни, че трудно се побират в инфографика, но ако преминете с курсора през тях ще видите конкретните стойности.

Инфографика 4: Хиперинфлация в СССР от 1920-те години


В книгата „Economic Consequences of Peace”, Джон Мейнард Кейнс приписва на Ленин следния цитат:

Най-добрият начин да унищожиш капиталистическата система е да обезцениш нейната валута.

Ако е казал това, той е прав. Чрез печатане и война самият болшевишки главатар срива икономически новосъздадената си империя.

Конфискация на частното злато на руснаците

При хиперинфлационен взрив на валутата и рухнало индустриално производство, износът на СССР се срива. С продажбата на запаса от злато, от комунистическата партия губят последния инструмент, чрез който могат да търгуват и да обслужват търговския си дефицит. Но те са наясно, че жителите имат скътани запаси от сигурни активи, най-вече злато. Изправени до стената от нуждата от средства за вносни стоки и същевременно стремейки се да постигнат тотален контрол върху валутата, което изключва възможността за алтернативи, в които хората могат да избягат като стабилни убежища, от комунистическата партия решават да ударят две птици с един камък и създават политики за изземане на местното злато и сребро.

Вижте повече по темата: Конфискацията от 1933 г. и началото на растящата цена на злато

Затова през 1931 г., по предложение на премиера на СССР и бъдещ външен министър Вячеслав Молотов, е създадена системата от магазини Торгсин. Иронията е, че две години по-късно и в САЩ президентът Рузвелт ще конфискува местното злато. Връщайки се към действията в Съветския съюз, както много аспекти на съветския новговор, наименованието е абревиатура от „торговля с иностранцами“, т.е. „търговия с чужденци“. Името им е подвеждащо. Основната им цел не са чужденците, а гражданите на самия СССР. Срещу валута, злато и сребро (макар че скъпоценни камъни и платина също не са връщани) те са можели да закупят храна, дрехи, обувки или други дефицитни и недостъпни другаде стоки на баснословно завишени цени.

Таблица 1: Цени на някои стоки в Торгсин и при износ от СССР

Продукт Износна цена (рубли) Цена в Торгсин (рубли) Разлика
Животинско масло 324 550 170%
Растително масло 105 400 331%
Тютюн 3 12 400%
Захар 91 300 330%

Източник: Елена Осокина, „Алхимия советской индустриализации

В последния доклад за дейността на Торгсин от 1935 г. ръководителите дори се хвалят с оскъпяването на стоките:

Ако стоките, продавани от Торгсин в СССР бяха изнесени и продадени в чужбина, щяхме да получим максимално 83,3 млн. рубли. Вместо това общият оборот е 287,3 млн. рубли.

Вижте повече по темата: Как се формират цените и стойността

В сравнение с цените за износ, средната надценка е 3,5 пъти. Но при недоимъкът в страната, жителите ѝ очевидно са предпочитали да плащат тези цени, но да се сдобият с някаква храна. Освен хиперинфлацията и повсеместната бедност, малко след създаването на Торгсин реколтата отново е относително слаба, а комунистическата партия провежда една от най-мракобесните политики в човешката история – принудителният глад, Гладомор. Тя погубва над 8 млн. души, над половината от които – в териториите на днешна Украйна (10% от населението).

На фона на повсеместната нищета, магазините от системата гротескни острови на изобилието. Освен наличието на „сочна розова сьомга“, в „Майстора и Маргарита“ Булгаков обрисува един от тях по следния начин, минути да бъде подпален от Бегемот и Коровиев:

По рафтовете бяха наредени стотици топове басма в какви ли не десени. До тях се трупаха хасета, шифони и сукна за фракове. Докъдето поглед стига, се редяха колони от кутии с обувки и няколко гражданки седяха на ниските столчета със старата си, износена обувка на десния крак и с новата, лъскава на левия, с който угрижено потрепваха върху постелката. Някъде в далечината зад завоя пееха и свиреха грамофони.

Колко злато и сребро изземат магазините Торгсин

Предвид общата ситуация в СССР, не е учудващ „летящият старт“ на системата, която почти утроява постъпленията от злато през гладната 1933 г. – от 21 до 58 т. От тях 80% са за хранителни стоки и 60% – за хляб. За сравнение, по това време мините в СССР добиват по-малко от 30 т чисто злато годишно.

Но Торгсин не просъществува дълго. Системата е закрита през 1936 г., защото от комунистическата партия вярват, че са прибрали по-голямата част от златото на населението. Според изследователя Елена Осокина, през четирите години на активно функциониране руснаците са доставили общо 100 тона чисто злато в магазините от веригата срещу стоки от първа необходимост.

Инфографика 5: Приходи на Торгсин по вид платежно средство – злато, сребро, валута, ценности и платина


Покупките със злато формират почти половината от приходите на Торгсин. Друга една трета от доходите е от валута. По-малък дял имат се падат на продажбите, заплатени в сребро, платина, бижута и скъпоценни камъни.

Какво се случва със събраното злато?

„Постъпленията“ от злато, сребро, платина и валута се използват изключително за плащане на вносa на стоки в СССР. Те разкриват изключително тежкото състояние, до което поредица от войни, кризи и комунизъм докарват новосъздадената мегадържава. Всъщност към 1933 г. половината от целия ѝ внос се изплаща със злато от Торгсин.

Таблица 2: Дял от вноса на СССР, изплащан със злато, сребро, платина и валута от Торгсин

Година Дял от общия внос на СССР, плащан с приходите от Торгсин
1933 г. 32%
1934 г. 28%
1935 г. 20%

Източник: Елена Осокина, „Торгсин, Золото для индустриализации

В бъдеще такива вериги ще се появят и в сателитите на СССР, за да обслужат поне част от винаги дефицитната твърда чуждестранна валута. В България това е Кореком (Comptoir de représentation et de commerce или „Дирекция за представителство и търговия“).

Вижте повече по темата: България три пъти изпада във фалит по време на комунизма – ето защо

Източна Германия има своята Intershop, Чехословакия – Tuzex, Полша – Pavex. В самата СССР отново ще има валутни магазини – Берёзка в руската част и Каштан в украинската. Те оперират до 1990 г., но, разбира се, не успяват да спрат разпада на комунистическия лагер, предсказан от фон Мизес седемдесет години по-рано.

Препоръчваме Ви да прочетете още