В търсене на справедливата стойност на златото

Едно от най-големите предизвикателства, с което всеки един инвеститор се сблъсква, е определянето на справедливата пазарна стойност на актива, в който е решил да вложи средствата си. Съпоставката между моментната цена и потенциалната справедлива стойност ни подсказва дали активът е надценен или подценен, както и на какви ценови нива следва да купуваме и продаваме, като по този начин пряко влияе на инвестиционните ни решения.

Как се определя справедлива стойност на акции и облигации?

Съвременната финансова теория разполага с няколко доминиращи методологии за определянето на справедливата пазарна стойност. Инвестиции, като акции, облигации или недвижими имоти, най-често се оценяват на база на прогноза за паричните потоци (били те печалби, наеми или лихви), които ще бъдат генерирани в бъдеще.

Вижте повече по темата: Как се формират цените и стойността

Друг подход, използван особено при оценяването на акции на компании, е методът на пазарните множители. Най-просто казано, при прилагането на този метод се определят коефициенти, които умножени по даден финансов показател на компанията, която се опитваме да оценим, ни дават представа за справедливата ѝ пазарна стойност. Напрмер, ако коефициентът пазарна стойност/печалба е 10х, то тогава пазарната стойност на една компания с печалба от 1 млн. лв. е 10 х 1 млн. лв. или 10 млн. лв.

Как се оценяват активи като пшеница, петрол или злато

Изброените инструменти не генерират доход. Затова при тях единственият източник на печалба може да бъде разликата между покупната и продажната цена.

По тази тема в общественото пространство все по-често се спекулира с една класическа икономическа теория. Тя гласи, че справедливата стойност на реалните активи в дългосрочен план следва да бъде приблизително равна на производствената им себестойност плюс разумен марж на печалба, т.е. каква ще бъде цената на една суровина едва ли не зависи от това какво ни струва, за да я произведем или добием. Така, суровини, при които производствената себестойност е по-близка до пазарната цена, се приемат за справедливо оценени, докато такива, при които пазарната цена се различава значително от производствената себестойност, се смятат за надценени или подценени.

Вижте повече по темата: Колко всъщност е цената на златото

Например, към момента пределната производствена себестойност на един барел петрол (себестойността на всеки следващ произведен барел) е около 90 долара, а пазарната цена на петрола варира между 90 и 110 долара, което на практика означава, че съгласно гореспоменатата теория сегашната цена на петрола е много близка до справедливата му стойност.

Какво различава златото от останалите суровини?

Макар и тази икономическа теория да е изключително противоречива и отричана от някои икономисти, то тя все по-често се прокрадва и намира мястото си в специализираните икономически медии. Дори и да приемем, че тази теория е вярна, логично е да си зададем въпроса дали тя би могла да е валидна за златото по начина, по който се твърди, че е валидна за петрола и пшеницата? Най-краткият отговор на този въпрос е НЕ. Златото не е суровина, която се потреблява, както например петролът или пшеницата. Индустриалното търсене е пренебрежимо малко в сравнение с други суровини, като в същото време огромна част от златото, което се използва в индустрията, се рециклира. Над 98% от всичкото добито злато през историята на човечествтото е все още налично над земната повърхност под формата на кюлчета, монети, бижута и други. По различни оценки общото количество налично злато на земята в различни форми възлиза на 165 000 – 170 000 тона, а годишният добив е около 2500 – 2800 тона или едва 1.5% от общото количество. Казано по друг начин, огромната част от обема на търговия със злато на световните пазари е просто смяна на собствеността на вече добито злато, независимо дали това злато е добито преди 1, 10 или 100 години. Дори всички производители на злато да спрат добива си това няма да засегне осезаемо търговията със злато, докато същото не е валидно за петрола или пшеницата – представете си какво би се случило, ако спре добивът на петрол само за 2-3 месеца. Точно този парадокс прави златото ценно – златото е ценно не само защото е рядко срещано в природата, но и защото годишният добив е изключително малък в сравнение с цялото налично количество. Именно тази характеристика на златото го превръща в най-съвършенната форма на пари. Стабилността и сигурността са необходимите условия за изграждане на доверие в една парична единица. В течение на хилядолетия златото е утвърждавало статута си на универсална и стабилна парична единица – статут, който трудно може да бъде загубен. Доверието в покупателната способност на една парична единица не се базира само на наличното количество към момента, но и на очакванията как това количество ще се изменя в бъдещето. Това е и основната разлика между хартиените пари и златото – ако САЩ реши да удвои количеството долари в обращение, това може да се случи в рамките на един ден, докато природната ограниченост на златото не позволява подобно произволно увеличение. В този аспект, златото е много по-различно от другите суровини, които имат индустриално приложение и се потребляват, и не следва да бъде поставяно под общ знаменател с тях, а да се разглежда като паричен еквивалент.

Но как тогава да определим каква е справедливата пазарна стойност на златото? Истината е, че доминиращите съвременни икономически и финансови теории не разполагат с адекватна методология за определянето на справедливата стойност на актив като златото. Това е и една от основните причини за сериозния скептицизъм спрямо златото от страна на редица „експерти“ – нещо, което не се разбира, автоматично се отрича. Златото е наричано „варварска реликва“ или „инвестиция на нецивилизованите хора“. В същото време, не сме чували за експерти, които отричат инвестициите в ДЦК или недвижими имоти. И въпреки целия негативизъм, златото продължава да бъде сред най-успешните съхранители на покупателна способност. Въпросът е: „Има ли алтернативна методология, която да ни даде груб ориентир за потенциалната справедлива стойност на златото?“

Как да намерим справедливата стойност на златото?

Реално, за актив като златото е доста трудно да се определи някаква потенциална справедлива стойност. Начините за определянето на тази стойност следва да са по-скоро свързани с това дали златото е надценено или подценено спрямо други класове активи, или да разглежда съотношението между цената на златото и различните измерители на паричната маса. Анализаторите на Erste Bank са направили един доста интересен опит да определят потенциалната справедлива стойност на златото, чиито резултати ви представяме:

1. Към октомври 2012 г. цената за една тройунция злато е около 1750 долара. Като абсолютна стойност сегашната цена е 2 пъти по-висока от пиковата стойност на златото от 850 долара при предишния възходящ пазар на златото (1970 – 1980 г.). Ако обаче вземем предвид инфлацията и обезценяването на долара, то върхът от 1980 г. си остава ненадминат. Според данните за официалната потребителска инфлация в САЩ, това, което сме могли да си позволим с 1 долар през 1980 г., ще ни струва 2.7 долара сега. В този ред на мисли, коригираната за инфлация цена на златото от 1980 г., обърната в сегашни долари, е приблизително 2300 – 2400 долара. Това е и една от най-консервативните прогнози за потенциала на поскъпване на златото.

2. Друг алтернативен подход включва прилагането на така наречения принцип на Парето или правилото 80/20. Според анализаторите на Erste Bank, този принцип важи и за възходящите пазари, както следва: 80% от поскъпването обикновено се регистрира през последните 20% от времето, през което продъжава възходящия пазар. Това допускане изглежда доста логично: обикновено последните фази на всеки възходящ пазар се характеризират с масова еуфория, непоклатим оптимизъм и колосално увеличение на броя на пазарните участници, което закономерно води и до параболично повишение на цената. Подобна ценова траектория наблюдаваме и при предишния възходящ пазар на златото (1970 – 1980 г.), когато от есента на 1979 г. до януари 1980 г. златото поскъпва с над 100% в рамките на няколко седмици.

Следвайки гореспоменатия принцип, стигаме до следното изчисление:  ако приемем, че възходът в цената на златото е започнал през август 2001 г. и навлизаме в последната фаза през октомври 2012 г., то от началото на възхода до момента са изминали близо 11 години (80% от времето) и съответно оставащите 20% от времето са приблизително 30 месеца, което означава, че пикът ще бъде достигнат някъде през пролетта на 2015 г. В същото време за тези близо 11 години, златото е поскъпнало с около 1500 долара (от 250 до 1750 долара за тройунция), които представляват 20% от поскъпването, и очакваните 80% от поскъването през финалната фаза нa еуфория ще изстрелят златото до 8000 – 9000 долара за тройунция.

3. Третият подход се базира на анализа на дългосрочното съотношение между цените на златото и акциите (измерени чрез индекса Dow Jones) или казано по друг начин, колко унции злато са необходими, за да закупим 1 единица от индекса Dow Jones. В дългосрочен план, за закупуването на 1 единица от индекса Dow Jones са трябвали средно 5.8 унции злато, като сегашната цена на Dow Jones, измерена в злато, е между 7 и 8 тройунции. Дългосрочният анализ показва, че в най-екстремните ситуации (Голямата депресия и стагфлацията през 70-те) 1 единица от индекса Dow Jones е струвала между 1.3 и 2 тройунции злато. Това е индикация, че златото е все още подценено спрямо акциите и не означава непременно, че златото ще поскъпне (може акциите да паднат), а по-скоро, че към момента жълтият метал притежава по-сериозен потенциал от акциите. Ако допуснем, че златото ще достигне средното съотношение в дългосрочен план от 5.8, то потенциалната му цена е около 2300 долара (при сегашното ниво на Dow Jones). Възходящите пазари обаче рядко приключват около средните дългосрочни нива. Както вече споменахме, последната фаза на възходящия пазар се характеризира с масова еуфория и параболично повишение на цената. При такава пазарна конюнктура може да очакваме съотношението да се изстреля до екстремните стойности от 30-те или 80-те години и респективно цената на жълтия метал би достигнала нивата от 6 600 – 6 800 долара за тройунция (при запазване на текущите ценови нива на Dow Jones и цена от 2 тройунции за една единица от индекса Dow Jones).

4. Последният метод за определяне на потенциалната справедлива стойност на златото, използван от анализаторите на Erste Bank, е несъмнено един от най-интересните. Неведнъж сме чували тезата, че златото е балон, но то продължава да расте напук на скептиците. В същото време, никой като че ли не забелязва най-очевадните балони –безпрецедентните темпове на печатане на пари и колосалното увеличение на държавния дълг на редица нации. В крайна сметка, за последните 40 години основните световни валути са загубили над 90 на сто от покупателната си способност, а нивата на държавен дълг спрямо БВП са единствено сравними с военно време.

Но каква толкова е била промяната за последните 40 години, че сега се намираме на ръба на икономическата пропаст? Отговорът на този въпрос може и да изглежда сложен, но има една фундаментална промяна, която разклати основите на устойчивото икономическо развитие – в началото на 70-те световната финансова система трайно премина от златен към книжен стандарт, което практически развърза ръцете на държавите и централните банки да печатат неограничени количества необезпечени книжни пари по свое усмотрение. Именно в тази посока експертите на Erste Bank съсредоточават своя анализ. Според тях, справедливата пазарна стойност на златото е цената, при която златните резерви на една държава стават равни на количеството пари в икономиката или казано по друг начин, всяка една валутна единица е обезпечена на 100% със злато. Анализаторите припомнят, че през последните 100 години количеството пари в САЩ е било на 100% обезпечено със злато в два случая – през 30-те и през края на 70-те.

Използвайки този модел, експертите на Erste Bank достигат до справедлива стойност за златото от 10 000 долара за тройунция, при която притежаваните от Федералния резерв златни резерви ще покриват напълно паричната база на САЩ. Ако пък предположим, че само 40% от паричната база следва да бъде обезпечена със злато, както е записано в закона за Федералния резерв от 1914 г., то цената е приблизително 4000 долара за тройунция. По време на Бретън Уудс споразумението пък (1944 – 1971 г.), от Федералния резерв се е изисквало да обезпечи едва 25% от паричната маса, което би означавало, че цената на жълтия метал следва да се повиши до 2500 долара.

Същата логика би могла да се приложи и спрямо България. Към октомври 2012 г. златните резерви на БНБ възлизат на 39.9 тона, а паричната база на 15.8 млрд. лв. За да бъде паричната ни база обезпечена на 100% със злато, цената на златото следва да скочи до 12 300 лв. (при 40% обезпечение – 5 000 лв., при 25% обезпечение – 3 100 лв.), като към момента тя е около 2 650 лв.

Както виждаме, анализът на Erste Bank ни дава доста разнообразен арсенал от методи за определяне на справедливата стойност на златото, чрез който достигаме до един широк диапазон от стойности. Това, което обединява тези методи обаче, е крайното им заключение, а именно – златото все още крие съществен потенциал за бъдещо покачване.  Нужно е да се отбележи, че всеки един от тези похвати крие своите рискове и се основава на редица допускания – в крайна сметка, никога няма точна формула за предвиждане на бъдещето. Трудно е да се предположи кой метод е и най-адекватният. Най-общо казано, никой не може да се ангажира с конкретни стойности за цената на златото, тъй като колко ще се покачи то зависи единствено от това колко ще се обезценят хартиените валути. В този ред на мисли, вероятно най-точната формула за справедливата стойност на златото е, че тя е обратно пропорционална на доверието на хората във финансовата система и в ролята на централните банки като пазители на стабилността на валутите. Казано по друг начин, колкото по-ниско става доверието ни във финансовата система, толкова по-висока ще бъде цената на златото. А докато единственият план за спасение от кризата се базира на това правителствата продължават да затъват в дълг, а централните банки се опитват да ги измъкват с поредния трилион новонапечатани пари, доверието на всеки един от нас в способността на световните лидери да „излекуват“ икономиката ще става все по-дефицитна стока.