Какво е гурт и защо монетите го имат?

Какво е гурт и защо монетите го имат? Сигурни сме, че поне веднъж сте си задавали този въпрос. Е, нека потърсим и неговия отговор.

Гурт (или кант) е назъбената част отстрани на една златна монета. Днес сме свикнали повечето от тях да разполагат с такъв. Но той не се появява паралелно със самите монети. Тук ще разгледаме защо той става част от производствения им процес и какви функции изпълнява.

През хилядолетията, на територията на земята най-различни стоки и предмети са били използвани като пари:

• мидени черупки
• камъни 
• сол 
• пръст
• ценни метали 
• хартия 
• кафени зърна 
• добитък 
• вълна 
• гвоздеи 
• наметала и много други

Първите истински сечени монети са емитирани през 640г пр. н.е. в Лидия. Според гръцкия историк Херодот ( 484 – 425 г.пр.н.е.), лидийците са първите, които използват златото и среброто за изсичане на монети.

Първите монети

Херодот е бил прав, с едно малко уточнение. Първите монети са били изсечени от електрум – сплав от злато и сребро, естествено срещаща се в природата. 

Смята се, че тази сплав е наричана още „бяло злато“, заради по-светлия оттенък, който ѝ придава наличието на сребро. (Така нареченето „бяло злато“ в бижутерията също най-често се прави от сплав на злато и сребро или никел.)

Вижте повече по темата: Какво са парите

По онова време монетите не са имали номинална стойност. Това, което определяло стойността им, е било единствено тяхното тегло и съдържанието на ценен метал в тях. 

Днес не си представяме по подобен начин номиналната стойност на монетите, нали? 

Съотношението на злато към сребро в електрума обаче е било значително неясно и разминаващо се при различните монети, което е допринасяло за разминаване в тяхната собствена стойност. 

По-късно през вековете изсичането на монети започва да става само от един метал (мед, сребро, злато) или с ясно определени съотношения на двата съставни метала при биметалните монети.

Този образец на Лидийските монети тежи 4,71 гр. с ширина от 10 до 13мм. и дебелина 4мм. | Снимка: Wikipedia

Както може би сами предполагате, по това време механичната преса още не е била изобретена и тези монети са били изсичани ръчно. Като такива те не са имали идентична форма, по скоро са наподобявали елипсовидни златни плакети. 

На монетите е бил щампован лъв, считан още от древни времена за цар на животните, символ на силата и властта на декрета.

Освен форма и номинал, тези монети са нямали още нещо – гурт, или кант. Но защо въобще този гурт е важен за една монета? 

Измамният ръб

Голямо предизвикателство за всяка власт и за всяка монетарна система e предпазването от фалшифициране на инструментите ѝ за разплащане.

Тъй като основната стойност на златните монети е идвала от съдържанието на самия метал в тях, това златно съдържание предизвиквало интерес на онази прослойка от обществото, която е прекарвала особено голям процент от времето си в опити за измисляне на хитрини за измама. 

Неправилните размери на първите златни монети предразположили тези хора към това старателно да изпиляват краищата на монетите, без видимо да ги повреждат. Така не се нарушава целостта им и годността им за употреба като разплащателно средство. 

Стружките, които са „добити“ при остъргването, са събирани и претопявани в нови златни предмети и по този начин създавали печалба от нищото.

Вижте повече по темата: Интернационалните златни монети – първият опит за стандартни пари

И така тази хитрина довела до появата на назъбения ръб на монетите, който наричаме гурт или кант. Наличието на релефен ръб прави измамата чрез  „остъргване“ невъзможна и предпазва монетите от фалшифициране.

Гурт – от древността до наши дни

Появата на гурт по монетите става цяло хилядолетие след първоначалното им емитиране с изобретяването на механичната преса. Toва е разбираемо, тъй като за наличието на перфектно назъбен ръб първо е необходима перфектно кръгла форма, за чието оформяне е помогнала именно механичната преса.  

За пръв път тази идея осенява легендарния изобретател Леонардо да Винчи, но за съжаление той така и не успява да я реализира. 

Усъвършенстването на механичната преса става в Аусбург през 1540г. Тя за първи път бива използвана за серийно производство във Франция. 

Тук е редно да споменем, че не само предпазването от фалшифициране е причина за необходимостта от появата на механична преса, а и понеже по това време монетните дворове изпитвали затруднение да изсичат достатъчен брой златни монети, удовлетворяващи търсенето на пари. Появата на механичната преса дава решение и на двата проблема.

Вижте повече по темата: Най-скъпите златни монети на Япония – спасение за инвеститорите, главоболие за BoJ

През годините за орелефяване на ръба са се използвали различни модели – прави или наклонени черти, звезди, точки или различни надписи, свързани по някакъв начин с декрета. 

Гуртът на монетите продължава да се използва и в наши дни. При някои валути, като щатския долар например, той спомага за различаването на номинала на монетите само с допир.

Гурт на златни монети Американски орел.

Ако пък обърнете внимание на нашите стотинки, ще забележите, че медните с номинал 1, 2 и 5 ст. нямат назъбен ръб, за разлика от останалите номинали. Техните предшественици са оставили следата си като казват „този метал и номинал са с достатъчно малка стойност, че да не си струва изтъргването“.

Разбира се, никой няма да започне да търка металните стотинки, за да претопява мед и цинк. Не само, че е противозаконно, но би било и неизгодно, тъй като в днешни дни номиналната стойност на парите ни често надвишава значително собствената им такава и нарушението на целостта им единствено би ощетила извършителя на действието. 

При златните монети обаче запазената цялост на гурта и в днешни продължава да бъде показател за автентичност.

Легални измами

Говорейки за златни монети, измами и претопяване, е редно да споменем и един друг вид претопявне на златните монети – абсолютно легално и в подкрепа на държавните нужди.

Това е т.нар. coin debasement, или намаляване съдържанието на благороден метал в монетите за сметка на неблагородния такъв, без да бъде променяна тяхната номинална стойност. Първоначалният ефект е магическо увеличаване на количеството налични пари, което, разбира се, се оказва илюзорно и бива последвано от процес на инфлация.

Един от първите пъти, в които това се случва, e по времето на Римската империя, когато за период от около 300 години съдържанието на сребро в сребърния денарий се намаля от 100% на 5%. Повече по тази тема може да научите тук.

Има ли гурт и при любимите на колекционерите възпоменателни монети?

Отговорът е “да” – всяка една възпоменателна монета, издадена от нашата Народна банка, също има гурт. И макар цената им да варира, в зависимост от немалко критерии, тези монети са сходни по редица компоненти, включително наличието на гурт. В този ред на мисли, отговорът е положителен – и монетите на БНБ имат гурт.

Любопитен факт: 

Някои от първите монети са били нарочно подбивани в краищата, за да наподобяват формата на крава – индикатор за тяхната стойност. Белег, останал от времената на бартерна икономика, преди появята на парите.