Кредит и дълг II: Финансовото състояние на Европа е по-тежко от всякога

Във водещата статия на „Златен вестник“, озаглавена „Кредит и дълг – наркотиците, които убиват съвременната икономика“, посочихме, че светът и Европа в частност са по-задлъжнели, отколкото през 2008 г. Преди тринадесет години станахме свидетели на дългова криза. Днес ситуацията на публичните финанси е още по-тежка, не само в България.

Дългът в абсолютна стойност и като процент от брутния вътрешен продукт обаче са твърде „груби“ макроиндикатори. Те показват очертанията и мащабите на проблема със задлъжнялостта, но не дават детайлен поглед. 

За да го получим, трябва да разгледаме индикатора нетна финансова стойност на страните в ЕС и на съюза като цяло. Така ще добием представа с какви средства разполага нашият континент и каква е реалната ситуация.

Какво представлява нетната финансова стойност?

Данните за представянето на показателя през първото тримесечие на 2021 г. бяха публикувани от Евростат преди дни. Той измерва съотношението на запаса от финансови активи спрямо общите задължения на държавите и ги поставя в контекста на брутния вътрешен продукт (БВП). 

Методологията, по която се изчислява, е:

• Нетна финансова стойност = [(запас от финансови активи – запас от финансови задължения) / брутния вътрешен продукт] * 100%

Ако крайната величина е положителна стойност, това означава, че финансовите активи на държавата надвишават задълженията. Ако е отрицателен, задълженията им надвишават активите. Тоест наблюдава се дефицит на активи. Компонентът „като процент от БВП“ просто показва колко мащабен е този недостиг в сравнение с брутния вътрешен продукт.

Какво не показва индикаторът?

Нетната финансова стойност включва активи и задължения като:

• • паричното злато и специалните права на тираж

• фиатните пари и депозитите

• дълговите инструменти
• кредитите
• акциите
• дяловете и финансовите деривативи

Тя не включва нефинансови активи, например земи и имоти.

Съществено е обаче, че нетната финансова стойност не включва нефинансираните задължения.

Черната дупка на нефинансираните задължения

Това са обещания, които правителството е направило към определени групи, но за чието изпълнение няма осигурени или спестени средства към момента на самото обещание. Това е основната характеристика на този тип задължения. 

Допускането е, че такива ще се намерят в бъдеще, когато приближава периодът на плащанията. Класически пример за нефинансирани задължения са пенсиите в при разходопокривния модел (известен още с английското си название pay-as-you-go). Те обаче не са единственият пример за такива.

В наличност

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

Продаваме 180,00 лв. 164 164,00 180 180,00

Купуваме 164,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Цялата социална система също попада в категорията на нефинансираните задължения. Държавите по света нямат фонд „майчински плащания“ или „обезщетения за безработица“ например, в които да се спестяват средства. Плащанията за бъдещите безработни се осигуряват от парите, които бъдещите данъкоплатци внасят в хазната.

Чрез феномени като нефинансираните задължения правителствата много лесно скриват реалния размер на задълженията си. Например преди шест години дългът на САЩ възлизаше на 13 трлн. долара (от тогава той нарасна над два пъти – днес възлиза на над 28 трлн. долара). 

Но икономисти изтъкнаха пред Forbes, че ако се включат и нефинансираните задължения, неговата реална стойност е над 200 трлн. долара. И определено тези финансови показатели са силно тревожни.

Управляващите много трудно могат да признаят за подобна стойност и да бъдат преизбрани. По-удобно е подобни параметри да не влизат в отчетите, за да се стигне до по-спокойно управление на съответната държава. На тази категория правителствени задължения ще се върнем по-късно.

Финансовото състояние на Европа в действителността

Данните показват, че нетната финансова стойност на ЕС са на втората си най-тежка стойност в историята на съюза. Антирекордът беше поставен в предишното тримесечие. 

Но не трябва да се заблуждаваме, че ситуацията се е подобрила спрямо края на 2020 г. Повишението на показателя е маргинално – от едва 0,1 процентен пункт, което далеч не е в състояние да ни успокои.

Така към края на март той възлиза на -66,3% от БВП за Европейския съюз. Ситуацията в еврозоната е още по-негативна. В нея нетните финансови задължения са -75,5% от БВП. 

Да припомним, това означава, че правителствата имат финансови задължения, които надхвърлят финансовите им активи със съответно 66,3 и 75,5% от брутния вътрешен продукт. Положението, в което се намира Европа в момента, е на антиустойчивост. А има ли добър план за излизане от кризата? На този въпрос е трудно да се отговори.

Инфографика: Нетна финансова стойност в Европейския съюз, еврозоната и отделните държави (през първото тримесечие на 2008 и 2021 г.)

Какво означава това?

На практика това означава две неща.

Европа не притежава финансовите активи, с които да покрива задълженията си

С изключение на Чехия, Естония, Люксембург, Финландия и Норвегия, нито една държава от блока не е на излишък по този критерий. Пак повтаряме – това означава, че те не притежават финансовите активи и инструменти, с които да покрият финансовите си задължения и да извършат нужните плащания.

Разбивката на данните показва, че единствено Германия сред големите икономики е успяла да подобри леко нетната си финансова стойност. Тя обаче все пак остава на минус. Втората по размери икономика в блока – Франция е три пъти по-зле от преди тринадесет години.

Други икономики, които преди Голямата рецесия имаха положителна нетна финансова стойност, днес вече също са в отрицателните величини. В тази категория попадат България и Румъния.

Помните ли групата PIIGS (Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания), която детонира бомбата от кредит и дълг в еврозоната? Днес всяка от тях е в значително по-тежко финансово състояние спрямо тогава.

ЕЦБ е залята с дълг категория боклук

Когато една компания изпадне в неплатежоспособност, нейните дългови инструменти получават неинвестиционен рейтинг. Единствената причина това да не се случва в Европа, предвид влошените финансови показатели на правителствата, е, че Европейската централна банка, а не толкова частните пазари, изкупува гигантска част от новоемитираните облигации.

Тук обаче има проблем: щом ЕЦБ притежава в счетоводния си баланс облигации на де факто неплатежоспособни страни, тя много трудно може да обезпечава единната валута. Този феномен е още по-верен, когато вземем предвид факта, че централната банка печата повече от когато и да е било в мирно време.

Вижте повече по темата: Ендшпилът на фиатните пари: Как централните банки постигнаха рекордна инфлация в коронакризата

Не на последно място, ситуацията се влошава допълнително, когато вземем предвид факта, че лихвите по различните заеми са изкуствено занижени до най-ниско отрицателната си стойност в историята. 

Това означава, че финансовият сектор на Стария континент увеличава изкуствено кредитирането (кредитна експанзия) към пазарни участници, които не би трябвало да получават кредит. 

По този начин се надуват балони (създава се фазата на икономическия бум). Поради неплатежоспособността на длъжниците обаче, те рано или късно трябва да фалират (фазата на рецесията).

Вижте повече по темата: Анатомия на всяка икономическа криза

По-важното в случая е, че цялостната експозиция на финансовия сектор, а не само на ЕЦБ, към некачествени активи се увеличава. Ако се върнем към сценария от 2008 г., тогава централната банка се впусна да спасява отрасъла. 

При следваща криза тя вероятно пак ще се опита да го направи, но тогава финансите на Европа ще са в състояние, при което технически фалирала институция ще се опита да помага на други технически фалирали институции.

Финансовото състояние на Европа се влошава от нефинансираните задължения

Ако си спомним обаче, нетната финансова стойност не включва нефинансираните задължения, тъй като те се случват в бъдещи периоди. По редица причини тази категория няма как да не расте през следващите години във всяка една от държавите в блока.

Разглеждайки Румъния за пример (картинката в България не е много по-различна), според доклад на Европейската комисия към 2050 г. делът на хората в пенсионна възраст ще е 54,2% от населението. 

Ако пенсиите дотогава запазят размера си от днес, през тази година страната ще плаща за тях 16,2% от целия си брутен вътрешен продукт. Само дефицитът в пенсионната ѝ система ще се равнява на 11% от БВП.

Само между 2015 и 2018 г. задълженията на държавните пенсионни системи нарастват с 21%. В относителна стойност те възлизат на няколко пъти брутните вътрешни продукти на много от държавите.

Вижте повече по темата: Кои активи съхраняват най-добре покупателната способност при кризи

Когато добавим тези изчисления към нетната финансова стойност, реалната неплатежоспособност на страните от Европейския съюз изглежда плашеща. 

Изходите от тук са два: галопираща или хиперинфлация или значително увеличаване на данъците. И в двата случая покупателната способност на европейците ще изчезне, заедно с икономическия растеж, иновациите, инвестициите и заетостта.

В Далечния изток изказването: „Да живееш в интересни времена!“ е клетва. Съдейки по финансовите показатели на Европа, в съвсем недалечното бъдеще ни чакат доста интересни времена.

[1] Специалните права на тираж са глобален резервен актив  и разчетни единици, емитиран от Международния валутен фонд. Сами по себе си СПТ не представляват валута, а право на изтегляне на такава от сметките на МВФ. Като такова, те могат да бъдат обменяни.