На какво се дължеше бичият пазар на скъпоценни метали в началото на годината?

Ако сте наблюдавали динамиката на пазарите напоследък, сигурно сте забелязали, че през последните няколко месеца цената на скъпоценните метали нарастна значително. От коледните празници до пика в края на февруари цените на златото и среброто (тройунция в долари) нарастнаха с над 11% и 17%. Интересното е, че този значителен ръст в цената на скъпоценните метали беше реализиран през период, в който капиталовите пазари бяха в невиждан за последните години бум. За последните 3 месеца капитализацията на борсовия индекс Dow Jones нарастна с над 7% и подобна положителна тенденция се наблюдаваше и в другите два най-големи индекса – NASDAQ и S&P500.

На пръв поглед тази динамика изглежда като някаква аномалия, защото обикновено когато акциите вървят нагоре, се очаква, че цените на скъпоценните метали ще падат, и обратното. Акциите са високорисков актив, а скъпоценните метали – нискорисков. Съответно ако възвръщаемостта по акциите не може да оправдае техния риск, инвеститорите ще ги избягват за сметка на по-сигурни активи като златото и среброто. В случая обаче акциите реализират впечатляваща възвръщаемост, но цените на златото и среброто също растат. За да разберем на какво се дължи тази динамика, трябва да обърнем внимание на други два ключови за цената на златото и среброто индикатора – нивото на инфлация и реалната доходност по държавните облигации.

Връзката между скъпоценните метали и държавните облигации

Инфлацията е най-важният определящ фактор за движението на цената на златото, защото нейното ниво оказва влияние върху възвръщаемостта по държавните ценни книжа (държавни облигации), които са най-близката алтернативна инвестиция до скъпоценните метали по ниво на сигурност. Златото и среброто, бидейки много нискорискови активи, са много добри инвестиции във времена на икономическа криза или по-общо във всякакъв период на несигурност по отношение изгледите за икономически растеж, когато акциите се представят зле. Същото се отнася и за облигациите като цяло и особено за държавните, по-известни като държавни ценни книжа (ДЦК).

Държавните облигации са най-сигурните облигации, защото вероятността една държава да фалира и да не може да изплати дълговете си почти винаги е по-нисък от вероятността това да се случи с една частна компания. Поради сходните нива на сигурност и ликвидност държавните облигации и скъпоценните метали са нещо като заместващи се инвестиции. Обикновено когато възвръщаемостта по ДЦК расте, инвеститорите купуват повече държавни облигации за сметка на злато и сребро. Затова по принцип се предвижда, че когато ФЕД вдигне лихвените проценти, това ще доведе до по-ниско търсене на скъпоценни метали и съответно спад в тяхната цена.

Обаче след като ФЕД вдигна лихвените проценти през декември и лихвите по ДЦК съответно също нарастнаха, това не се случи. Даже напротив, както бе отбелязано по-горе, оттогава до края на февруари месец цените на златото и среброто реализираха много силен растеж.

Значението на инфлацията

На какво се дължи тази аномалия? На ускорението в нивото на ценова инфлация и очакванията за инфлация, разбира се (поради което това всъщност не е аномалия). Инфлацията е факторът с най-фундаментално влияние върху движението на цените на скъпоценните метали. Докато лихвите по ДЦК нарастнаха значително напоследък, инфлацията също скочи до най-високите си нива през последните 4-5 години както в САЩ, така и в Европа.

По-висока инфлация означава, че реалните лихви падат и съответно реалната възвръщаемост, която носят държавните ценни книжа, също пада. Реалната лихва е разликата между номиналната лихва по даден дългов инструмент и нивото на инфлация. Това всъщност е лихвата, която има значение – не номиналната. Реалната лихва представлява реалният доход, който един инвеститор може да придобие чрез инвестиране в дългови инструменти като ДЦК.

Източници: FRED

Ако въпреки повишаването в номиналната лихва реалната лихва остава на същото ниво или дори пада поради по-висока инфлация, напълно логично е инвеститорите да започнат да изоставят държавните облигации като сигурна и ликвидна инвестиция и да се прехвърлят към златото и среброто. Точно това се случи и в началото на тази година. Както виждаме на графиката горе, темпото на ценова инфлация започна рязко да се ускорява през втората половина на 2016 г. и расте с особено бързи темпове през декември и януари. Тази динамика доведе до спад в реалната доходност по ДЦК през същите два месеца въпреки вдигането на лихвените проценти от страна на ФЕД през декември.

Скъпоценните метали са по-добър хедж срещу инфлацията

В тази ситуация златото и среброто се превръщат в по-атрактивни инвестиции от преди, защото, за разлика от валутите и облигациите, по-високата инфлация не вреди на тяхната стойност. Дори напротив, златото и среброто са най-добрият хежд срещу инфлация, защото са физически стоки със сравнително ниска вариация на тяхното количество, които в миналото са били използвани като пари. Да, в краткосрочен план е възможно да има вариации в цената на златото и среброто, които до доведат до инвестиционни загуби (ако купите злато на висока цена, а след това тя падне). Но в дългосрочен план цената на златото и среброто не пада въобще, а напротив, даже се покачва с постоянни темпове. Преди едва 15 години цената за унция злато в долари е била около 300$. Днес тя е 1200, което представлява възвръщаемост от общо 400% или средно 26.6% на година.

Никога не забравяйте, че посоката на инфлацията е основният фактор, който определя накъде се движат цените на скъпоценните метали. Дори пазарите на акции да са в бича фаза, ако инфлацията е висока и (особено) ако се ускорява, това означава, че цените на златото и среброто са добра инвестиция.

 Георги Вулджев