Опасни ли са дисбалансите на TARGET2

Дисбалансите на TARGET2 са отново във фокуса на финансовите новини. Някои анализатори ги омаловажават като несъществени, докато други автори напомнят, че подобни дисбаланси предхождаха еврокризата от 2013 година, и че повторното текущо натрупване през последните 2 години вещае нова криза. За някои балансите са без значение, за други – симптом на проблем, за трети – сериозен проблем, а за четвърти – скрит спасителен пакет за Италия и Испания. Целта на тази статия е да поясни за какво става дума.

Що е TARGET2

TARGET2 е централната платежна система на Евросистемата, която прави разплащания и сетълмент в реално време. Евросистемата представлява централната банкoва система на еврозоната – тя включва ЕЦБ и централните банки на страните-членки на еврозоната. Думата TARGET е съкращение на “Trans-European Automated Real-time Gross settlement Express System”. Това най-общо може да се преведе като Транс-европейска автоматизирана експресна система за сетълмент в реално време. TARGET2 е второ поколение на системата, което замени TARGET през 2007-2008 година. Разплащането на транзакциите става последователно една след друга за стотни от секундата по сметки на банките-членки. Разплащането е окончателно. То може да включва разплащания между централни банки, между търговски банки, както и между ключови финансови инфраструктури, свързани с финансовите борси, клирингови къщи за акции, облигации, други ценни книжа и най-общо големи финансови операции.

TARGET2 е една от най-големите платежни системи в света. По данни на ЕЦБ тя има над 1,000 участника-членки, над 700 непреки участници и над 5,000 кореспондент-участници. Тя прави разплащания между 80 по-малки помощни разплащателни системи. Ежедневно преминават близо половин милион транзакции със средна стойност над 5 милиона евро и през пикови дни съвкупната стойност на транзакциите надхвърля 2 трилиона евро[i].

В наличност

1 унция златна монета Канадски кленов лист

Продаваме 4956,00 лв. 4883 4883,00 4956 4956,00

Купуваме 4883,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Международни разплащания чрез TARGET2

Макар и търговска банка в Италия да може привидно да направи “директно” плащане на търговска банка в Германия, превод в друга държава има една тънка особеност – разплащането преминава през съответните централни банки. Това означава, че разплащането ще има три стъпки: (1) италианската търговска банка ще прехвърли парите на Италианската централна банка, (2) Италианската централна банка ще прехвърли парите на Германската централна банка и (3) Германската централна банка ще прехвърли парите на германската търговска банка. Втората стъпка включва системата TARGET2, която ще намали текущия баланс на Италианската централна банка и ще увеличи баланса на Германската централна банка. Тоест, всички международни транзакции преминават през централните банки, които акумулират техните баланси.

Дисбалансите в TARGET2

Дисбаланси в TARGET2 се получават, когато паричните потоци вървят предимно в едната посока. Когато италианците започнат да си прехвърлят масово парите от италиански банки в  германски банки, балансът на Италианската централна банка може бързо да се стопи и да стане отрицателен, а Германската централна банка да натрупа положителен баланс. Това буквално означава, че Италианската централна банка дължи пари на Германската – с други думи, Германия неявно кредитира Италия.

Тук именно се проявяват още две тънки особености, а според някои дори сериозни пропуски и недостатъци на Европейската разплащателна система. Първо, няма таван на отрицателните баланси. Тоест, една централна банка може да си трупа дългове колкото си иска и няма кой да я спре. Второ, няма задължителен механизъм за изплащане на дълга и понижаване на отрицателния баланс. Това ще рече, че централната банка може да задлъжнява колкото си иска и не е необходимо да си погасява дълга – трупаш дълг без да трябва да плащаш обратно. Това е нещо като кредитна карта без лимит и без никога да се налага да си връщаш главницата по дълга – ако не можеш да си платиш лихвата, просто я заемаш. Единственото изискване към централната банка е да си плаща редовно лихвите по дълга. Но понеже лихвите след еврокризата са от порядъка на 0.05%, те са просто символични.

Длъжнитците в TARGET2

Големите длъжници са Италия, Испания, Португалия и Гърция. Дълговете им към края на февруари 2017 година са колосални: 386 милиарда, 362 милиарда, 73 милиарда и 71 милиарда. Това са пари, които те дължат освен всички други държавни, корпоративни и финансови кредити. Тези задължения дори не се отчитат към държавния дълг.

Причини за задлъжняването

Причините за задлъжняването може да се обобщят в следните четири категории:

1. Търговски дефицити – икономиката внася повече, отколкото изнася, и има отрицателен търговски баланс, който се покрива или със заеми, или чрез горепосочения механизъм на задлъжняване на централната банка.
2. Изтичане на капитали – депозанти прехвърлят парите си в чужда банка, например в Германия.
3. Ликвидация на чужд дълг – Германски инвеститори на италиански ДЦК решават да ги ликвидират; италианска търговска банка или Италианската централна банка ги купува, при което плащането от Италия към Германия се отчита като нов дълг по TARGET2.
4. Количествени улеснения – чрез програмата за изкупуване на активи от ЕЦБ (APP = Asset Purchase Programme), където Италианската централна банка изкупува по програмата италиански ДЦК от чужд инвеститор, като разплащането в чужбина води до отрицателен баланс. Ключов момент за отрицателния баланс е, че чуждият инвеститор не реинвестира средствата в Италия, а например в Германия. Тоест, в крайна сметка, това е ликвидация на чужд дълг, но купувачът е Италианската централна банка по програмата на APP.

Еврокиразата о 2012 – 2013 г.

Текущите опасения идват от това, че дълговете по TARGET2 бързо набъбнаха за няколко години непосредствено преди еврокризата от 2012 година. Тогава обяснението беше, че депозантите от тези страни, подплашени от предстояща банкова криза и от потенциалния риск по деноминиране на депозитите им (например в италиански лири), блокиране или пък загуби на депозитите им, бързо ги прехвърляха към по-стабилните банкови системи на Германия, Люксембург и Холандия. Това изтичане на частни капитали допълнително влоши ситуацията на тези сериозно разклатени банкови системи и ускори, и задълбочи последвалата криза. Отрицателните балансите по TARGET2 на Италия и Испания бързо растяха с разразяването на кризата и правилно се интерпретираха като индикатор за липса на ликвидност и измерител на финансовия стрес в съответната банкова система. Те достигнаха своя връх през 2012 година едновременно с върха на кризата. След овладяване и затихване на кризата, балансите се понижаваха значително през следващите 2 години и достигнаха дъното си през средата на 2014 година. Тоест, анализаторите и инвеститорите интерпретираха техния спад като отминаване на кризата, а бързия им ръст като настъпваща криза.

Изчерпан

един грам златна монета Китайска Панда от 2017

152 152,00 253 253,00

Купуваме 152,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Симисъл на дисбалансите

В последните месеци отново усилено се заговори за TARGET2. Финансовите медии и анализаторите разгорещено спорят за стремителния ръст на TARGET2 през 2016-2017 година. Общият отрицателен баланс в системата достигна вече пика на кризата. Балансите на Италия, Испания и Португалия надхвърлиха значително предходните си рекорди. Несъмнено, това е сериозен повод за опасения, а дебатът става все по-разгорещен. За едни – това вещае нова криза, за други – няма причина за опасения. Вече се оформиха три лагера.

Лагер 1: Идва криза.

Според първия лагер, растящите баланси вещаят нова криза. Италия и Испания са де факто във финансова несъстоятелност, а тези баланси представляват огромен допълнителен дълг. Растящият баланс означава слаба икономика, която не може да произвежда и експортира, и затова задоволява нуждите си с внос. Растящият баланс означава липса на инвестиционен потенциал; означава недоверие на инвеститорите в икономиката и в банковата система; означава изтичане на капитали; означава, че дългът се изкупува предимно от централната банка; означава, че държавата се финансира с печатане на пари; означава сериозно затъване в нови дългове; означава, че без финансирането на ЕЦБ, финансовата система да се е сринала отдавна; означава, че рано или късно ще дойде денят на фалита, което ще повлече след себе си еврозоната и цялата европейска банкова система.

Лагер 2: Няма проблем.

Според втория лагер няма повод за опасения. В тази група са анализаторите, които винаги казват, че няма проблем. Това е мнението на търговските банки, които не могат да допуснат уронване на доверието. Това е мнението и на централните банки, които също целят доверие в банките. Това е мнението и на финансовите медии, които предимно се изхранват от финансови реклами. Това е мнението на Bank of International Settlements (BIS), която е на върха на световната финансова система. Според тях, единствената причина за дисбалансите е програмата за изкупуване на ценни книжа, които механично и изкуствено раздува балансите. Те просто искат да не обръщаме внимание на проблема и да не задаваме критични въпроси. Макар и частично верен, аргументът им допуска четири сериозни пропуска: (1) чужденци ликвидират книжа, (2) изтичане на капитали, (3) дългът продължава да се трупа, (4) дългът се финансира с печатане на пари. Исторически, всяка сериозна финансова криза е била съпътствана от изтичане на капитали, плюс огромен дълг и търговски и бюджетни дефицити.

Лагер 3: Скрито финансиране.

Според този лагер, растящите баланси означават скрито финансиране на банкрутиралите държави от ЕЦБ чрез печатане на пари. За тях това е абсолютно незаконно и нередно и нарушава серия от европейски съглашения и закони. Това е порочна практика на завоалиран спасителен пакет, който не е одобрен и гласуван според законите и правилата на функциониране на ЕЦБ. Ако държавите продължават да бъдат така финансирани, те няма да направят необходимите реформи – единствено ще затъват все повече в дълг. Рано или късно, когато банкрутират, всички останали участници в еврозоната ще трябва да поемат техните загуби. Този лагер настоява тази незаконна практика да се прекрати и да се промени законовата уредба, която да предотврати подобна злоупотреба със слабости във финансовото законодателство, което може в крайна сметка да струва стотици милиарди долари на европейските данъкоплатци.

Излизане от Еврозоната

Балансът по TARGET2 може бързо да се разрастне до криза, ако някоя членка на еврозоната реши да въведе своя валута и да “зареже” еврото. Това бе съвсем реална възможност за Гърция. Тя желаеше и многократно заплашваше да въведе драхмата. Подразбираше се, че тя ще превалутира чуждия си дълг в драхми, след което една значителна девалвация на драхмата би обезценила дълга им с повече от 100 милиарда евро. Това би било чиста загуба за кредиторите на Гърция.

Освен това, Гърция имаше около 100 милиарда евро дълг по TARGET2, които те най-вероятно няма да признаят и няма да изплатят. Това ще рече, че някой ще трябва да поеме тези загуби. Очевидни са три варианта за разпределение на загубите. Първо, Германия поема огромния дял от загубите, понеже Германия държи огромната част от положителните баланси. Второ, загубите се поемат от ЕЦБ и се разпределят пропорционално на всички страни-членки на Евросистемата според капиталовия им дял. Това ще рече, че голяма част от загубите ще се поемат от Германия, Франция и Италия. Трето, загубите се покриват с печатане на пари от ЕЦБ. Това ще увеличи паричното предлагане, ще доведе до девалвация на валутата, ще генерира инфлация и най-общо ще повиши цените и ценовото равнище. Никой не поема загубите директно, но индиректно загубите се разпределят между всички данъкоплатци в еврозоната и всички останали, които държат евро (включително и Валутния борд на България).

Експерти-юристи са на мнение, че вторият вариант е най-вероятен, при което загубите ще се поемат от централните банки на останалите страни-членки, тоест от техните данъкоплатци. Разбира се, това само по себе си не би довело до криза, а де факто банкрутът на съответната държава и просрочието на стотиците милиарди държавен дълг. Всъщност, истинският проблем на едно излизане е, че то отваря вратата на останалите слаби членки (Италия, Испания, Португалия, Гърция и Ирландия) да напуснат съюза с катастрофални последствия за глобалната финансова система.

В наличност

10 грама златно кюлче Valcambi Suisse

Продаваме 1639,00 лв. 1586 1586,00 1639 1639,00

Купуваме 1586,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Нова криза

В крайна сметка, какво означават тези застрашително растящи отрицателни баланси? Първо, може да заключим недвусмислено, че икономиките на Италия и Испания рязко се влошават. Второ, несъмнено изтичат огромни капитали. Трето, кризата е неизбежна – остава единствено въпросът кога. Вероятно, криза породена от TARGET2 няма да дойде скоро. Докато балансите продължават да растат и държавите да се финансират – криза няма да има. Текущата система има сериозни дефекти, но за момента тя е угодна на всички – никой няма интерес да я променя и да затегне пропуските, предизвиквайки по този начин криза. Тоест, системата вероятно ще си остане непроменена, криза няма да бъде породена от TARGET2, дълговете ще продължават да се трупат, докато не дойде следващата еврокриза по някакъв друг повод и друга причина, която ще бъде толкова по-задълбочена, колкото и балансите по TARGET2. Докато дълговете се трупат всичко изглежда привидно добре.

[i]https://www.ecb.europa.eu/paym/t2/html/index.en.html

Проф. Красимир Петров