Добавете ценово известие

Почти една трета от централните банки планират да купуват злато

Публикувано от Даниел Волошчук в категория Златни вести на 08.07.2024
Цена злато (XAU-BGN)
4323,85 BGN/oz
  
+ 1,60 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
55,21 BGN/oz
  
- 0,16 BGN
злато, златен резерви

Според последното проучване на Световния съвет по златото, посветено на централните банки по света по въпроси, свързани със златото, 29% от тях са заявили, че планират да увеличат резервите си през следващата година.

Нека видим какво означава това за цената на златото и кои централни банки са готови да купуват злато.

Причина и характеристики на проучването

От 2018 г. насам Световния съвет по златото публикува годишен доклад, в който изследва централните банки по света. Засегнатите въпроси са свързани с международния пазар на злато или поне са допирни с него.

Защо Световния съвет по златото провежда подобно проучване?

Сред всички глобални участници на пазара на злато централните банки са субектите с най-големи покупки на злато. Този аспект е подчертан през 2022 г. и 2023 г., когато централните банки по света купуват исторически количества злато.


Тези покупки се запазиха на стабилно ниво и през първото тримесечие на тази година, когато централните банки закупиха общо 289,7 тона злато, с 1% повече, отколкото през първото тримесечие на миналата година. Важно е да се спомене, че това нарастване на търсенето, макар и на пръв поглед минимално, се случи на фона на 9,5% увеличение на цената на златото.

Сред централните банки с най-големи покупки през първите четири месеца на тази година Централната банка на Турция е на първо място с покупки на 38 т злато. Тя е следвана от Народната банка на Китай (28,9 т злато), Резервната банка на Индия (24,1 т злато) и Националната банка на Казахстан (22,3 т злато).


Така, закупувайки приблизително една пета от световното предлагане на злато през последните две години, позицията на централните банки на международния пазар на злато е много важна. Те са един от факторите, които доведоха цената на златото до рекордни нива през последната година.

Колко централни банки са включени в проучването?

Световния съвет по златото и YouGov – британска агенция за статистически проучвания, изпращат анкети до всички централни банки в света, които не са обект на санкции. Тази година броят на анкетираните е 69 от общо 149 централни банки. Броят на респондентите е с 18% по-голям в сравнение с проучването през 2023 г., когато на въпросника отговориха 59 банки.

Анкетата беше проведена между 19 февруари и 30 април 2024 г. В него отговорите бяха разпределени поетапно между развитите и развиващите се държави. За разграничаване на държавите бяха използвани списъци, предоставени от Международния валутен фонд.

Защо централните банки държат злато?

В проучването Световният съвет по златото включи въпрос за значимостта на конкретните причини, поради които анкетираните банки държат златни резерви.

От всички представени причини 93% от банките смятат, че инфлацията е най-значимият фактор за поддържане на златни резерви. След това се нареждат представянето на златото по време на криза, диверсификацията на портфейла и липсата на риск от инвестиционна загуба.

Когато става въпрос за ефективно управление на международните резерви, централните банки смятат, че най-значимият фактор са лихвените проценти. Впоследствие бяха споменати инфлацията и геополитическата нестабилност, като значимостта на тези фактори е абсолютно същата като през 2023 г.


Смятам, че това е най-важната графика от всички осем, представени в доклада. Световният съвет по златото е успял да улови небрежния статут на централните банки в развитите икономики. Сред 24-те централни банки, принадлежащи към развитите икономики, само една четвърт смятат, че прехвърлянето на икономическа власт е реален проблем. За разлика от тях 42% от страните с бързоразвиващи се икономики смятат така.


Освен това нито една от централните банки в света не вижда въвеждането на цифрови валути като риск, а следователно и с по-малка необходимост от държане на злато. Нововъзникващите държави също не се справят добре от тази гледна точка, като само осем от 45 признават цифровите валути за истински риск.

Така можем да кажем, че централните банки в развиващите се икономики са много по-наясно какво означава риск в сравнение с тези в развитите икономики.

Как централните банки предвиждат ролята на златото в бъдеще?

Запитани как според тях ще се развие съотношението на златото като актив в общите световни международни резерви през следващите пет години, 69% от банките отговориха, че предвиждат увеличение в това отношение. Това означава продължаване на дългосрочните покупки на злато, гарантиращи постоянно нарастване на цената му.


Трябва обаче да сме много внимателни за това кои централни банки купуват злато. Както обсъдихме по-горе, тенденцията за покупка е предимно на Изток, като лидери в този аспект са Турция и Китай.

В 12-месечен срок 29% от анкетираните банки отговарят, че очакват златните им резерви да се увеличат. Този процент е най-високият, откакто Световният съвет по златото започна да провежда това проучване през 2018 г.


Интересно е да се види, че процентът на централните банки, които очакват златните им резерви да намалеят, остава постоянен в сравнение с миналата година – 3%. Това е добър знак, особено за развитите страни. Наличието на злато в резервите на централните банки (по-важно, увеличаването на тези резерви) дава легитимност на въпросните банки да създават пари чрез печатане.

Продължаващото преместване на златните резерви

Основната тема през последните години по отношение на централните банки и златото, освен масовите покупки, е репатрирането на резерви. Тенденцията, започнала през 2021 г., се запазва и до днес. Основната причина се крие в запазването на резервите на сигурно място, но и в това да има достъп до тях, когато страната се нуждае от тях.

Повече по темата тук: Проучване: Централните банки връщат своите златни резерви у дома

Най-скорошният момент на репатриране беше този на Индия, която през първото тримесечие на тази година репатрира 100 тона злато от лондонските трезори. Като се има предвид, че Резервната банка на Индия държи общо 822,1 тона злато, 100 тона са значително количество.

Повече по темата тук: Индия премества златните си резерви у дома

Според проучването процентът на централните банки със златни резерви в Лондон се е увеличил от 53% през миналата година на 55% през тази. В същото време процентът на златото, държано в страната, се е увеличил от 35% на 41%. Централните банки оценяват, че през следващата година златните им резерви няма да претърпят толкова значителни движения на местата, както през миналата година.

Заключение

Проучването изтъква някои много важни моменти по отношение на позицията на централните банки на международния пазар на злато. Тенденцията е ясна – те ще продължат да купуват злато. И тези покупки ще тласнат цената на златото към още по-високи стойности.

Както беше споменато обаче, много важно е да се разгледа кои централни банки купуват злато. Засега Източната част на света държи монопола върху покупките на злато. Предстои да видим дали позицията на централните банки в развитите страни ще се промени и те ще се позиционират като купувачи на злато.

Препоръчваме Ви да прочетете още