Секунди преди катастрофата

Глобалните рискове стават все по-видими. Американската икономика уж се възстановява, но икономическата активност зад океана е на 40-годишнo дъно, а пазарите треперят кога женската интуиция на топ централния банкер на света ще трепне в посока покачване на лихвите. Американската мечта като че ли стана все по-зависима от решенията на Централната банка, което няма как да не ни плаши.

Европейската дългова криза навлиза в нова фаза с програмата на ЕЦБ да купува държавен дълг на вторичния пазар – т. нар. „количествени улеснения“ (тоест печатане на пари), както и с поредния драматичен гръцки сценарий. Опитите на страните-членки на еврозоната да овладеят изпуснатите си бюджети и да станат по-конкурентни не трябва с лека ръка да бъдат пренебрегвани, но те водят след себе си и всички издънки на съвременната държава на благоденствието или демокрацията на празните обещания. Европа се бунтува срещу елитите си, а в южните страни е видим подемът на крайните формации – обикновено странна комбинация от ляв екстремизъм и откровен популизъм.

Драмите с еврото и долара няма как да не бъдат поставени в контекста на глобалните конфликти. Русия е открито агресивна, а рублата пое стремглаво надолу. Ако използваме хипотезата, че в икономиката цените носят информацията до отделните хора, то движението на цената на петрола разказва своята история на глобалното противопоставяне в последната година. Студената война се върна с ново име – валутна война.

Всичко това влияе на българската икономика, която има силна нужда някой друг да я тегли в посока нагоре. Рецесията свърши още през 2010 г., а ето, че днес ние сме изправени пред поредица от изпуснати бюджети, удвоил се дълг вследствие, политическа нестабилност и първа сериозна банкова криза от въвеждането на валутния борд, както и неизбежно намален кредитен рейтинг на страната. Положителният разказ за растежа на родната икономика е все още възможен, но все повече звучи като някакво суеверие.

Всяка стъпка на Федералния резерв може да донесе болка

Тази година ще бъде критична за икономиката на САЩ. След шест години на безпрецедентни мерки от страна на Федералния резерв, нещата на повърхността изглеждат прекрасно. Безработицата падна до 5,5% (най-ниското ниво от 2008 г. насам), дефицитите постепенно намаляват, а икономическият растеж е сред най-силните от развитите икономики.

Въпреки това „нормализирането“ на паричната политика тепърва предстои, а първият ход в тази посока – повишаването на основния лихвен процент – е едно от най-важните решения на 2015 година. За да разберем защо нито Фед бърза с обръщането на посоката, нито пазарите очакват решението с нетърпение, е нужно да си отговорим на няколко ключови въпроса:

1. Наистина ли се е възстановил пазарът на труда в САЩ?

Не. Голяма част от спада на безработицата е просто статистически ефект от увеличаващия се брой на напускащите работната сила лица. Делът на икономически активните лица в страната (тоест тези, които работят и тези, които търсят работа) е на 40 годишно дъно, а ръстът на доходите остава анемичен. Това са обстоятелства, които не се вписват в представите за силна икономика и възстановяващ се пазар на труда. В допълнение – голяма част от новите работни места са за нископлатени и нискоквалифицирани работници, в резултат на което производителността на труда на практика не е мръднала през последните няколко години.

2. Устойчив ли е ръстът на американската икономика?

Не съвсем. През февруари промишленото производство в САЩ забави растежа си за четвърто поредно тримесечие, а индексът на промишлената активност в Чикаго отбеляза шести пореден месец на спад, достигайки най-ниските си нива от 2008 г. насам. Движението на тези индикатори се счита за индикатор не само за бъдещия растеж на американската икономика, но и за склонността на Федералния резерв да повишава лихвите. В исторически план това почти без изключение се случва, когато индексът ISM (PMI) е на нива над 52,5 пункта. След сериозния спад през последните няколко месеца, стойността на индекса падна до 52,9 пункта. Скъпият долар, забавянето на Китай и слабата европейска икономика допълнително влошават перспективите пред някои от американските производители.

3. Може ли вдигането на лихвите да влоши нещата?

Да. Покачването на основния лихвен процент на практика прави парите по-скъпи. В условията на силен долар, все още неубедителен пазар на труда и високи нива на задлъжнялост в икономиката, затрудняването на достъпа до кредит може да забави икономическия ръст и да оскъпи плащанията по държавния дълг на САЩ. Самият Алън Грийнспан нееднократно през последните месеци говори за наличието на подхранен от евтините пари на Фед борсов балон. Евентуалното дефлиране на този балон в следствие на повишената цена на парите е в състояние бързо да влоши перспективите пред американската икономика. Макар подобна корекция да е изцяло в реда на нещата, именно тя е основното нещо, което Фед се опитваше да избегне през последните години.

Дали и кога лихвите ще се вдигнат?

Първоначално Фед заложи на фразата „след значителен период от време“. Тази формулировка не се хареса особено на пазарите, които я изтълкуваха като заявка, че Централната банка си е поставила конкретен срок.  Така фразата „значителен период от време“ беше заместена от „запазване на търпение“. Председателят на Федералния резерв, Джанет Йелън, често използва и думата „средносрочно“. С други думи, Федералният резерв прави всичко възможно да „успокои“ пазарите, че не предстои непосредствено покачване на основния лихвен процент.

Поне до началото на месец март, борсовите индекси не отиват никъде – нивата им са близки до тези в края на 2014 година. Нещо повече –  все по-често се случва позитивни новини за американската икономика да имат подчертано негативен ефект върху борсовите индекси. Може би най-добрият пример в това отношение е спадът на Dow Jones и NASDAQ в края на първата седмица на март, след като стана ясно че американската икономика е създала цели 295 хиляди работни места през февруари.

Страхът на пазарите, че добрите данни ще накарат Фед да действа, е страх, който не се вписва в контекста на възстановяваща се икономика. Всяко следващо решение на Федералния резерв може да се окаже ключово за състоянието на американската икономика през 2015 година. Вдигането на лихвите крие съществени рискове и всеки по-съществен ход в тази посока ще има болезнени последствия, поне в краткосрочен план. В същото време, отказ от заявения курс към нормализиране на паричната политика може да подкопае доверието на пазарите в американския долар и икономиката на САЩ като цяло.

 Ще видим ли пак ноктите на голямата мечка?

Кризата в Крим беше апогеят на едно отдавна започнало геополитическо надлъгване между ЕС и Русия. В частност, Путин недвусмислено показа, че няма намерение да стои безучастно, докато ЕС разширява зоната си на влияние на изток. В така нареченото „Източно партньорство“ на ЕС, Путин вижда заплаха за политическите и икономическите интереси на Русия в страни като Украйна, Молдова, Беларус, Грузия, Армения и Азербайджан.

Под мотото „Като не става с пари, пробвай с танкове!“, Путин недвусмислено тегли чертата на европейското влияние в Крим. Западът не остана длъжен и отвърна със серия от санкции, а поне на този етап непреодолимата дипломатическа пропаст между САЩ, ЕС и Русия напомни за ситуацията по време на Студената война.

Точно четвърт век след падането на Берлинската стена, Русия отново беше поставена в силна международна изолация. В резултат на серия от търговски санкции, ниски цени на петрола и ограничен достъп на местните банки и компании до международните капиталови пазари, руската икономика се е насочила към рецесия, според повечето прогнози – дълбока. Обезценяването на местната валута доведе до бързо нарастване на инфлацията, която достигна 16,7% на годишна база през февруари – най-високото ниво от повече от десетилетие. За да брани стойността на рублата, страната се видя принудена да бръкне дълбоко в своите валутни резерви, а част от петролните излишъци от предишни години ще бъдат изхарчени за финансиране на държавния дефицит през 2015 година.

И докато санкциите безспорно имат своя ефект върху Русия, в търговските войни, също както и в реалните, обикновено няма победители. Ограничения в движението на капитали и услуги са последното нещо, от което икономиката на ЕС има нужда в момента, особено предвид продължаващата енергийна зависимост от Русия.

Притискането на авторитарен режим, като този на Путин в ъгъла, може да има непредсказуеми последствия. В отсъствието на напредък в преговорите за установяване на трайно примирие, много от тях може да се материализират още през втората половина на 2015 г. – периодът, в който Русия на Путин вече най-вероятно ще се е пуснала по склона на икономическата рецесия.

Социалното напрежение люшка Европа

Еврозоната най-вероятно ще избегне нова рецесия през 2015 г., но перспективите пред икономическия растеж остават твърде скромни. След избухването на кризата и рецесията от 2009 г., последва нов спад през 2012-2013 г. – т. нар. „двойно дъно“, и сега европейските икономики отново са на кръстопът. Рецесията може и да е избегната, но еврото се потопи и загуби сериозно от стойността си. Започна и нова фаза от гръцката драма, която също клати доверието в устойчивостта на европейското възстановяване.

В началото на 2015 г. еврозоната навлезе в дефлация, която отбелязва нова страница от историята на европейската дългова криза. Самият факт, че икономическата криза в Европа минава под името „дългова“, ясно показва защо новината за спад в ценовите равнища е толкова важна – дефлацията е просто убийствена за свръх задлъжнелите европейски страни. Именно задаващата се дефлационна спирала повиши неимоверно натиска върху Европейската централна банка (ЕЦБ) и някак очаквано доведе до т. нар. програма за количествени улеснения или с други думи – ЕЦБ пусна печатницата на пари.

Количествените улеснения на ЕЦБ ще са в рамките на около 1,1 трилиона евро, като в периода март 2015 – септември 2016 г. ще се изкупуват облигации на стойност 60 млрд. евро на месец. Програмата има за цел да стимулира инвестициите и да бори дефлацията в Европа. Важното в случая е, че Европейската централна банка ще изкупува държавен дълг на вторичния пазар, което ни връща към възможно най-порочното взаимодействие между суверен и централна банка – с печатането на нови пари да се финансират държавни дългове. Оценката на пазарите за количествените улеснения не закъсня и еврото спадна до 10 – годишно дъно спрямо долара.

През последните четири-пет години страните от еврозоната успяха на подобрят фискалните си показатели, като дефицитът бе свит поне на половина (в период 2010-2014 г.) и влезе в рамките на заветните 3% от брутния продукт на еврозоната. Оздравяването на държавните финанси обаче съвсем не е завършило, като държавният дълг в еврозоната продължава да расте и вече надскочи 90% от брутния й продукт. Южните страни също полагат усилия да консолидират бюджетите си, но темпото, с което това се случва, е много бавно – Испания и Франция например не се очаква да влезнат в 3-те процента дефицит и през 2016 г. На фона на тази тромава фискална консолидация икономиките продължават да са депресирани, а социалното напрежение се проявява на политическата сцена.

Засилването на крайно леви и популистки формации в Европа е видно, а изборите в Гърция дадоха ясен сигнал, че дълбочината на кризата и натрупаното недоволство у хората стават все по-трудни за управление. Независимо дали нечии прогнози за развитието на дълговата криза в Европа са по-скоро положителни, или напротив – съвсем песимистични, общо взето всички признават, че несигурността в момента е твърде висока. Големият въпрос, дали еврото може да изплува от кризата без някой да остане зад борда, като че ли остава. Противопоставянето в Европа, например в лицето на немските данъкоплатци срещу гръцките гласоподаватели, съвсем не вещае безоблачни дни пред еврозоната.

Икономика без локомотив

Шест пълни години бяха нужни на българската икономика, за да изплува от дълбините на рецесията. Профилът на рецесията и възстановяването в страната показва, както дълбочината на кризата, така и продължителността на икономическата стагнация, която последва. Това развитие е много видимо по отношение на заетостта, която се срина през 2009-2010 г. и започна устойчиво да се възстановява едва през 2014 г. Достигането на предкризисните нива и покачването на заетостта са положителни новини, които обаче бяха удавени в куп негативни развития през последната година и половина. В някои отношения икономиката на страната днес изглежда по-разклатена спрямо дъното от 2009-2010 г.

През 2013-2014 г. България изпадна в политическа криза, на два пъти изпусна бюджетите си и на практика удвои дефицитите, разклати банковата си система и затвори една от най-големите банки, отказа се от реформите и натрупа скрити рискове и дефицити в ключови сектори – например енергетиката и пенсионното дело, и в крайна сметка изгуби инвестиционния си кредитен рейтинг. През декември 2014 г. Standard and Poor’s понижи оценката на държавните ценни книжа на България до „junk“ или „боклук“ – през последните 10 години кредитния рейтинг на страната не беше падал под чертата на т. нар. „инвестиционен рейтинг“.

Докато страните в Европа консолидират бюджетите си, България обърна тенденцията и започна да трупа дефицити, по-големи от тези в периода 2009-2010 г., а държавният дълг бързо скочи до 30% от БВП на страната. По време на кризата се хвалехме с добрата си фискална позиция и порицавахме тази на Гърция, но ето, че официалните прогнози за 2015 г. на Европейската комисия за първичното фискално салдо на страните в ЕС (това е салдото, което не отчита плащанията по дълга) поставят България на дъното, а Гърция най-отпред. С други думи, ако забравим за всички стари дългове и съответните лихви, то родният бюджет е в най-лоша форма в цяла Европа.

Влошаването на фискалната позиция съвсем не е единствената лоша новина в очакванията за 2015-2016 г. Прогнозите на Европейската комисия за икономическия растеж в ЕС също нареждат страната ни някъде на дъното, както за тази, така и за следващата година. Страшното в случая е, че всички тези проблеми този път не си ги внесохме някъде отвън (както например беше през 2009-2010 г.), а са изцяло родно производство. Забележете, че ако банковата криза покачи дълга на страната, а проблемите в енергетиката създадоха „скрити“ дългове, то тези събития нямат директно отношение към влошеното бюджетно салдо – с други думи, дори драмата с КТБ да не се бе случила  и НЕК да нямаше 1 лев дългове, родният бюджет пак щеше да се продъни и растежът нямаше да е отчетливо по-добър.

В годините, непосредствено след избухването на кризата, България имаше сериозни структурни проблеми от една страна и стабилна фискална позиция от друга. Този баланс ни държеше кредитния рейтинг. Днес, структурните проблеми са дори по-изострени, а насреща има изпуснати държавни финанси. Нестабилната политическа среда и популизмът на практика потопиха перспективите пред икономиката на страната. Ако преди години си привнесохме криза, сега се надяваме да си привнесем растеж, тоест отново сме в позиция да чакаме европейския локомотив да ни изтегли от блатото.