През последната седмица борсовите индекси в САЩ отчетоха лек растеж. Една категория обаче изпъква в червено: акциите на веригите за крайни потребителски стоки. За два дни Target се обезцени с 25%, Walmart със 17,42%, а Amazon – с 5,41%.

Повод за спада на ценните им книги са резултатите от последните им финансови отчети. През първото тримесечие например Amazon регистрира загуба от 3,8 млрд. долара спрямо печалба от 8,1 млрд. долара през същия период на миналата година. Печалбата на Target се срина с 50%, a оперативните приходи на Walmart – с 23%. Конкретно Target посочва, че спадът е следствие от промоциите, които компанията е предлагала на потребителите си. Последните две компании изтъкват, че потребителите им намаляват разходите си за скъпи и дълготрайни потребителски стоки, заменяйки ги с по-евтини варианти, когато изобщо купуват. Отчита се и силен фокус на купувачите към продукти от първа небходимост, като храна и напитки, за сметка на други артикули. Това не е учудващо, на фона на високата инфлация в САЩ.

Вижте повече по темата: Производствената инфлация в Китай постигна 26-годишен връх

Така след месеци на висока производствена инфлация, надвишаваща многократно потребителската инфлация, опитите на компаниите да предпазят клиентите си от покачването на цените са към своя край. Високите цени на производствените фактори ще започнат да се отразяват още повече върху крайните стоки. Затова цените, които плащаме като потребители, ще нараснат допълнително. Абсолютно същата ситуация наблюдаваме и в Европа.

Какво е производствена инфлация и защо е важна

С индикатора производствена инфлация се представят промените на цените за бизнеса. Казано опростено, той измерва инфлацията на цените на едро. В него не се включват разходите за транспорт и дистрибуция, които също растат.

Динамиките на цените в търговията между бизнесите не се отразяват веднага върху крайните потребители. Една от причините за това са търговците, действащи като „посрендик“ между производителите и крайните купувачи. Те могат да понижат собствената си надценка, включително и чрез промоционални кампании.

Инфографика: Двете страни на една монета: потребителска и производствена инфлация

Потискането на цените за крайните потребители се прави с различни цели, включително за запазване на пазарния дял и броя продажби. В този случай маржът на печалбата на търговеца се свива, а понякога може да е негативен, т.е. да доведе до загуба. Както става ясно от изявлението на Target, много бизнеси предпочетоха този подход, вероятно вярвайки, че инфлацията е „временна“. В нашите анализи предупреждавахме, че това не е така, както сме разгледали в свързания епизод на подкаста. Не забравяйте да се абонирате, за да не пропускате последните ни коментари.

Предвид последните динамики, днес търговците са изправени пред „перфектната буря“ от негативни феномени. Ако потискат цените си, за да предпазят потребителите, печалбите им ще спадат още, а едва ли ще усетим свиваща се производствена инфлация скоро. Колкото по-негативни са финансовите им резултати, толкова повече акциите им ще се сриват – нещо, което също не могат да си позволят. Акциите са инструментът, с който публичните комапнии набират капитал. Когато цената им понижава, бизнесът трябва да емитира все повече от тях, за да се финансира, или да потърси кредит. Предвид увеличаването на лихвите, и този канал за набиране на средства се оскъпява.

Вижте повече по темата: Акции, злато и инфлация – какво се случва при ръст на лихвата

Затова те вече не могат да поддържат политиката на ниски маржове, с които да предпазват потребителя. Дошъл е моментът, в който потребителската инфлация ще започне да догонва производствената инфлация и цените за крайните клиенти ще нарастват още повече.

Производствена инфлация и цени в Европа

Същите динамики се наблюдават и в Европа. Разликата е, че някои от най-големите вериги за бързооборотни и за трайни потребителски стоки на Стария континент са частни, а не публични. Но, както американските си колеги, те не могат да поддържат цените ниски за крайните си потребители безкрайно. Производствената инфлация започна да изпреварва скоростно потребителската още през февруари 2021 г. Търговците тук се борят с негативните ефекти от разликата между тях от почти година и три месеца.

Вижте повече по темата: Три причини да инвестираме, вместо да харчим при висока инфлация

През този период Европа се оказа изправена и пред най-голямото геополитическо предизвикатлество от десетилетия – войната в Украйна. За да скъса с режима в Москва, тя започна опит за диверсифициране на енергийните доставки. Това води до увеличение на разходите за енергийни продукти, респективно цените на транспорта, които не се включват в производствената инфлация. Европейската централна банка оповести времеви хоризонт, в който може да започне да увеличава основния лихвен процент, което допълнително ще окаже натиск върху компаниите, тъй като разходите по обслужването на задълженията им ще нараснат.

Затова можем да направим две заключения за цените на Стария континент:

Можем да очакваме много висока производствена инфлация и в бъдеще;
Както и в САЩ, частният сектор няма как да продължи да „омекотява“ производствената инфлация заради потребителите си скоро – тя ще се отразява върху цените на крайните потребителски стоки, респективно те ще имат още един мощен двигател за растеж.

До тази реалност достигат и от Европейската комисия. В пролетната си прогноза от институцията понижиха отново очаквания икономически растеж, но завишиха двойно очакваната инфлация. Както се оказва, индексът на потребителските цени може да нарасне още повече от предвиденото.

Присъединете се към отворената дискусионна група „Приказки за икономиката и златото във Facebook”, за да получавате последните нови

Случаят с цената на храната

Като потребители, нас ни вълнуват действителните цени, които плащаме в магазина, а не икономически индекси като такива. Да разгледаме какво се случва с храните. Данните на Евростат показват, че към края на първото тримесечие разходите на производителите на храни нарастват с почти 13% средно за ЕС. Същевременно храните поскъпват с 2,3% на годишна основа.

Таблица: Потребителска и производствена инфлация на храните към март 2022 г.

	Производствена инфлация	Потребителска инфлация
Европейски съюз	12,8%	6,9%%
еврозона	12,6%	5,8%
България	15,7%	17%
Румъния	16,8%	12,1%
Германия	14,7%	6,2%

Иточник: Евростат

Разбивката показва, че като цяло в по-развитите икономики на Европа потребителската не е догонила производствената инфлация. В други, включително в България, крайните цени вече са изпреварили разходите на производителите, но въпреки това продължават да растат през април (21% на годишна основа).

Вижте повече по темата: Цените на храните в Европа са по-високи от всякога

Към вече същестуващите динамики трябва да се добавят и ефектите от руската инвазия. На първо място, въпреки рекордната реколта, износът на житни изделия на Украйна се срина. През април тя е изнесла по-малко от 770 хил. тона жито спрямо почти 3 млн. тона година по-рано. В резултат и на това, фючърсите на зърно в Европа поскъпнаха с 55% само от 21 февруари досега. Преди дни Индия забрани износа на зърнени изделия заради сушата и горещината, което също ще повлияе негативно върху цената. На второ, прекратяването на търговските отношения с Русия изстреля цените на торовете, като на места те са нараснали четирикратно. Страната е водещият износител на азотни торове и вторият най-голям на фосфорни торове за ЕС през 2021 г.

В светлината на това, можем само да гадаем колко още ще поскъпнат храните в хода на годината и след това. Цитираните данни все още не включват ефектите от конфликта. Последиците от него, които ще се прибавят към вече съществуващите тенденции при производствената инфлация, ще оскъпяват още повече храните и в бъдеще.